Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр.
Враца, 05 юни 2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично
заседание на 03.06.2020 г.
в състав:
Районен
съдия: И.И.
при участието на секретаря А. П.
като разгледа докладваното от
съдия И. гражданско дело № 196 по описа за 2020 г.
на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
се развива по реда на чл. 310 и следващите от ГПК.
Образувано
е по предявени от А.П.А. с ЕГН **********, в качеството на майка и законен
представител на малолетното дете А.А. П. с ЕГН **********,***, срещу А.А.П. с
ЕГН ********** ***, искове по чл. 143, ал. 1 и чл. 149 от СК за осъждане на
ответника да заплаща на детето А., чрез неговата майка и законен представител А.П.А.,
месечна издръжка в размер на 200,00 лева, считано от датата на подаването на
исковата молба – 23.01.2020 г. до настъпването на обстоятелства, които
обуславят изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, както и за осъждане
на ответника да заплати на детето А., чрез неговата майка и законен
представител А.П.А., сумата 1 920,00 лева, представляваща издръжка за периода
от 23.01.2019 г. до 22.01.2020 г.
В
исковата молба се твърди, че от съвмеството съжителство между страните е родено
детето А..
След фактическата раздяла между родителите, настъпила в началото на 2019 г., детето се отглежда
от майката, като бащата не е проявявал интерес към него, не е помагал в
отглеждането и издръжката му. Изложено е, че ищцата работи, но трудовото й
възнаграждение не е достатъчно да задоволи напълно нуждите на малолетното дете.
Майката е закупила собствено жилище след раздялата, където живее с детето,
поддържа добри отношения със семейството на бащата, като те, както и нейните
родители ѝ помагат в грижите за детето, която помощ не е финансова.
Родителите на ответника контактували с него по електронна поща, като той не
споделял и с тях къде се намира в момента, но знаели, че живее и работи в
Германия. Месечното възнаграждение на майката в размер на 610,00 лева не било
достатъчно за осигуряване издръжката на детето, което е ученик във втори
клас. Необходимо било закупуване на учебници, помагала и пособия. Детето имало
специфични образователни потребности, за които в началото майката е заплащала,
а сега получава безплатно в училище. Има желание за допълнителни занимания като
спорт и изучаване на езици, които майката не може да си позволи да заплаща.
Счита, че всеки родител има задължение да издържа детето си, независимо от
своите възможности. Намира, че след като ответникът работи в чужбина може да си
позволи да заплаща месечна издъжка в размер на 200,00 лева месечно,
както и 160,00 лева за изминалата една година от раздялата до
подаване на исковата молба. Претендират се разноски.
Ответникът А.А.П., редовно призован на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК, не се явява и не се представлява.
Ищецата е
направила искане за постановяване на неприсъствено
решение, с оглед наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК.
Съдът намира за основателно искането за
постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът А.А.П. не е представил в срок писмен отговор, не се е явил в
първото по делото открито съдебно заседание, въпреки редовното му призоваване и не е направил искане делото да се
разгледа в негово отсъствие, т.е. налице са формалните правни
основания за постановяване на такова решение, установени в чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Налице са и предпоставките на чл. 239 от ГПК,
тъй като на ответника
А.А.П. е указано с
връчването на исковата молба, че при непредставяне на писмен отговор в срок и
неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането
му в негово отсъствие може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на ищцата.
Разглежданата искова претенция е вероятно основателна и следва да бъде уважена. Този извод съдът прави,
възприемайки при съобразяване на разпоредбата на чл. 172 от ГПК събраните в
съдебно заседание на 03.06.2020 г. гласни доказателства чрез разпита на
свидетелката А. С. А. – майка на ищцата, от които се установява, че ответникът
живее и работи в Германия. Размерът на доходите на ответника в страната, където живее – Германия, е неустановен, но тъй
като ответникът е в трудоспособна възраст, съдът намира, че той може да
реализира доход в чужбина, където се е установил да живее в размер на средната
работна заплата, установена за България – около 1 200,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищцата сумата 300,00 лева –
деловодни разноски за внесено адвокатско възнаграждение.
При този
изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Врачанския районен съд държавна такса в общ размер на 364,80 лева (288,00 лева
за издръжка за бъдеще време и 76,80 лева за издръжка за минал период).
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 от СК А.А.П. с ЕГН ********** *** да заплаща на детето А. А. П. с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен
представител А.П.А. с ЕГН
**********,***7, месечна
издръжка в размер на 200,00 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба-23.01.2020 г., с падеж всяко 10-то число на съответния месец, за
който се дължи издръжката, до настъпването на обстоятелства, водещи до
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл. 149 от СК А.А.П. с ЕГН **********
*** да заплати на детето
А. А. П. с ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител А.П.А. с ЕГН **********,***7, сумата 1
920,00 лева, представляваща издръжка за периода от 23.01.2019 г. до
22.01.2020 г.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК А.А.П. с ЕГН **********
*** да заплати на А.П.А.
с ЕГН ********** ***7 сумата 300,00 лева – деловодни разноски за внесено адвокатско
възнаграждение по гр. дело № 196/2020 г. на Врачански районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК А.А.П. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Врачанския районен съд държавна такса в размер на 364,80 лева, дължима върху присъдения
общ размер на издръжката за минало и бъдеще време.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: