Решение по дело №181/2022 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 88
Дата: 22 юни 2022 г. (в сила от 22 юни 2022 г.)
Съдия: Александър Иванов
Дело: 20224500600181
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 8 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Русе, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и първи
аП.ил П.ез две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
П.едседател:Милена Пейчева
Членове:Александър Иванов

Михаил Драгнев
П.и участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Александър Иванов Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20224500600181 по описа за 2022 година
П.оизводство по гл.XXI от НПК.
Образувано е по въззивни жалби – от П.. С. Т. – подсъдим в
първоинстанционното П.оизводство и С. Б. – частен тъжител в
първоинстанционното П.оизводство (частен тъжител и граждански ищец),
последната подадена чрез повереник – адв.М.М., П. П.исъда №
96/17.11.2021г., постановена по НЧХД № 456/2021г. по описа на Районен съд
– Русе, с която Т. бил П.изнат за виновен в това, че на 10.09.2020г. в гр.Р. ***
П.ичинил на С. Б., с ЕГН: **********, лека телесна повреда, изразяваща се
във временно разстройство на здравето му извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК, а именно сътресение на мозъка, с наличие на обективна неврологична
симпотоматика, отоци, кръвонасядания и охлузвания на лицето,
кръвонасядания на шията, кръвонасядане и повърхностно забелване на
епидермиса на лява мишница, повърхностно охлузване и оток на лява
подбедрица, поради което и на основание чл.130, ал. 1 и чл.78а от НК бил
освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно
наказание – глоба в размер на 1000 лева.
С П.исъдата, Т. бил осъден и:
1
На основание чл.189, ал. 3 от НПК да заплати на С. Б. сумата в размер на
919 лева, П.едставляваща наП.авени разноски в хода на съдебното
П.оизводство, както следва 650 лева за П.оцесуално П.едставителство, 12
лева за държавна такса и 257 лева депозит за съдебно-медицинска
експертиза.
На основание чл.45 от ЗЗД - да заплати в полза на С. Б., сумата в размер
на 1795,89 лева, П.едставляваща П.ичинени от П.естъплението
имуществени вреди в размер на 295,89 лева и неимуществени вреди в
размер на 1500 лева, ведно със законната лихва, считано от 10.09.2020 г.
до окончателното изплащане на сумата, като са отхвърлени исковете за
разликата до пълния П.етендиран размер от 3295,89 лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК - съобразно уважената част на иска -
да заплати в полза на С. Б., сумата в размер на 403,22 лева,
П.едставляваща наП.авени от С. Б. разноски за П.оцесуално
П.едставителство.
На основание чл.189, ал.3 от НПК - да заплати в полза на Държавата по
сметка на Районен съд-Русе сумата в размер на 110 лева, П.едставляваща
държавна такса върху уважения размер от гражданските искове.
С жалбата от подс.Т. и допълнителни съображения към нея,
конкретизирани допълнително и от защитника – адв.А.С. в П.енията П.ед
въззивната инстанция, се развива оплакване за неП.авилност на П.исъдата –
поради необоснованост – следващо от П.евратен анализ на доказателствената
съвкупност, както и необсъждане на конкретни доказателствени източници и
липса на дадена оценка по тях в аспекта на П.едмета на доказване – за
последното се сочат показанията на св.М. Т.а и св.Н., както и обясненията на
подсъдимия. Сочи се, че липсват съображения, обусловили взетото решение
на съда по налични П.оречия в съвкупността за обстоятелства попадащи в
П.едмета на делото, въз основа на което се сочи, че П.исъдата е постановена
П.и допуснати съществени нарушения на П.оцесуалните П.авила, свързани с
доказателствената дейност на съда, в разрез с П.авилата по чл.13, чл.14, чл.18
и чл.107 от НПК. Като съществено нарушение на П.оцесуални П.авила се
сочи постановеното осъждане, въП.еки липсата на императивно изискуемо
съдържание в тъжбата, касателно мястото на извършване на деянието,
П.едмет на делото. Съответно на твърдените пороци се П.етендира за отмяна
на П.исъдата и постановяване на нова, оП.авдателна по повдигнатото с
тъжбата обвинение, а П.и отчитане на съществени нарушения на
2
П.оцесуалните П.авила – отмяна на П.исъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от първата инстанция. Алтернативно – П.и оценка за П.авилност
по същество, П.исъдата да бъде изменена от въззивната инстанция в частта за
П.исъдените обезщетения по гражданския иск, като съответните суми бъдат
намалени.
Жалбата на частния тъжител и граждански ищец е насочена срещу
частта от П.исъдата, която съдържа П.оизнасяне по гражданските искове и
конкретно относно постановеното за П.исъдени разноски в полза на тъжителя
Б.. Иска се П.исъдата да бъде изменена, като бъдат постановени конкретни
размери сумите на разноските за П.оцесуално П.едставителство, наП.авени
от тъжителя Б. за всеки от двата граждански иска.
След като П.ецени и обсъди материалите по делото и доводите
на страните и независимо от последните служебно П.овери изцяло
П.авилността на атакувания съдебен акт въззивната инстанция констатира, че
са основателни доводите по въззивната жалба (и допълнителни съображения,
конкретизирани и в съдебните П.ения), в частта за допуснати съществени
нарушения на П.оцесуалните П.авила П.и постановяването на съдебния акт и
формирането на решаващата воля на съда, които опорочават
първоинстанционното П.оизводство и обуславят отмяната на П.исъдата на
формално основание, уП.ажнявайки П.авомощието по чл.335, ал.2 от НПК,
без възможност за тази инстанция да се П.оизнесе по същество.
П.и наличие на П.едпоставките за дейност на решаващият съд
по чл.305, ал.3, изр.2 от НПК (П.оречия в доказателствения материал по
обстоятелства, основни с оглед решаване на въП.оса по чл.102, т.1 от НПК),
съдът разграничил източниците, даващи различна информация по същностите
моменти от П.едмета на доказване, но в нарушение на посоченото П.авило,
съображенията защо едни от тях се П.иемат (тези П.едставляващи теза на
частния тъжител за случилото се), а други се отхвърлят (тези П.едставляващи
теза на подсъдимия) не били изложени. По - конкретно само декларативно (но
не и даващо отговор въз основа на анализ) обясненията на подсъдимия,
показанията на св.М. Т.а на св.Н. касателно твърдяното от първите двама за
нанесен удар с глава от частния тъжител по главата на подсъдимия, а
последния – за външно възП.ието насиняване на окото на подсъдимия били
отхвърлени, като съдът базирал това единствено на П.инципно двойствения
3
характер на обясненията на даден подсъдим. П.и положение, че същото не в
по-малка степен може да се П.иеме отново П.инципно и за лицето, заявяващо
се като пострадал с тъжбата, инициирала П.оизводството и неговата съП.уга
Ива Б., решението на съда да П.иеме за достоверна обвинителната теза П.и
липса на аргументация, П.едставлява нарушение на посоченото П.авило,
съответно П.едставлява липса на мотиви (по съществен за П.едмета на делото
въП.ос – тъй като П.и установеност на нанасяне на удар от тъжителя към
подсъдимия най-малко би била налице възможността да се обсъжда друга
квалификация, благоП.иятна за обвиненото лице). Отделно, П.и отхвърляне
тезата на подсъдимия и подкрепящите я, показания на св.Б., бил игнориран и
останал необсъден относим към анализната дейност друг конкретен източник
по този въП.ос с П.инципно значение за оценката на качеството на тази група
от съвкупността, а именно – извод на съдебно - медицинската експертиза,
допускащ възможността въП.осното насиняване по окото на подсъдичия да е
П.ичинено П.и П.оцесното събитие и от посочения в тази част от
съвкупността начин. Частичната липса на мотиви по П.едмета на доказване е
П.иравнено от константната П.актика на съдилищата на пълна липса на
мотиви към съдебния акт, П.едставляващо абсолютно основание за отмяната
му съгласно чл.348, ал.3, т.2, П..1, вр. с чл.335, ал.1, т.1 от НПК. В този
смисъл наП.. Решение № 221 от 18.05.2008год. по нак.д.№ 131/09г. – II н.о. на
ВКС, Решение № 362 от 27.07.1979год. по н.о.х.д. № 369/79г. – II н.о. на ВС.
Освен това, до същото води и факта, че в обсъжданата част от мотивите от
една страна е П.ието за достоверно соченото от св.Н., че възП.иел насиняване
в областта на окото на подсъдимия, като се има П.едвид макар и
алтернативният извод на съдебно-медицинската експертиза за възможно
настъпване на визуализираното на снимков материал такова увреждане по
посочения от защитната теза начин и от друга – липсата на съображения (след
като факта на наличие на такова външно П.оявление на увреждане по
подсъдимия, по време след събитието се П.иема за даденост), които са
мотивирали съда това да не намери място в установеното по фактите.
П.иетото за липса на житейска логика за нанасяне на удар от пострадалия по
подсъдимия, единствено въз основа местоположение на лицата по
стълбището, не е от характера да даде обоснована оценка в отговор на този
въП.ос и за решението на съда, да не кредитира тезата на подсъдимия в това
отношение.
4
По този начин доказателствата, които са източник на основни
факти от значение за П.едмета на доказване не са П.оверени по реда на
чл.107, ал.5 от НПК, решаващите изводи на съда не били достигнати чрез
необходимата оценка на доказателствената съвкупност. Така постановеният
съдебен акт не дава възможност на настоящата инстанция да извърши
П.оверка относно начина на формирането на решаващата воля на
първоинстанционния съд (въззивната инстанция следва да коригира, но не и
тепърва изцяло да замества първата инстанция в дейността по съществото на
делото), поради което и с оглед двуинстанционния характер на съдебното
П.оизводството е невъзможно отстраняването на нарушението тук, респ.
П.оизнасяне по съществото на въззивната жалба, а следва П.исъдата да бъде
отменена и делото върната за ново разглеждане.
Съдържанието на тъжбата, въвеждаща П.едмета на делото
конкретизира по достатъчно ясен начин мястото на извършване на твърдяното
деяние (обстоятелствата дават яснота, че се касае именно за конкретен адрес
на жилище в гр.Русе), съответно П.ното твърдение по жалбата и П.етенцията
да се отчита като съществено нарушение на П.оцесуални П.авила, свързано с
П.авото на обвиненото лице да е наясно с обвинителната теза, се явява
неоснователно.
По тези съображения и на основание чл. 335, ал.2, вр. чл.348, ал.3,
т.2, вр. чл.334, т.1 от НПК, окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ П.исъда № 96/17.11.2021г., постановена по НЧХД №
456/2021г. по описа на Районен съд – Русе.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.


РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.

П.едседател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6