№ 20
гр. П., 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на втори март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря М.Й.А.
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20223520200029 по описа за 2022 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по жалба
на В. СТ. В. от с.Л., общ.П., против НП № 321-5-15/29.10. 2021 г. издадено от Началник на
РУ Полиция П., с което и на осн.93,ал.1 от ЗОБВВПИ му е наложено административно
наказание глоба в размер на 500 лв. за това, че „на 20.10.2021 г., в района на язовир „***“,
общ.П., при извършена проверка от ПИ“КОС“ С.А. –служител в ОДМВР Търговище се
установява, че В., притежаващ **** г. носи и употребява притежаваното от него
огнестрелно оръжие успоредка ИЖ 43М, кал.№ *** без то да е придружено от издаденото
разрешение“ – нарушение по чл.189,ал.1,пр.2 от ЗОБВВПИ.
В жалбата не се оспорва извършеното нарушение, като жалбоподателя твърди, че
издаденото му РНУСОБ № *** г. се е намирало в автомобила му в близост до мястото на
извършената проверка; поради страх, че ще го загуби, не го е носел в себе си; не му е дадена
възможност да го представи. В с.з. жалбоподателят В. се явява лично, поддържа жалбата на
заявените основания и моли НП да бъде изцяло отменено.
Ответникът по жалбата – РУ Полиция П., редовно уведомен, не изпраща процесуален
представител, не ангажира становище по жалбата.
Районна прокуратура *** ТО П. уведомени по реда на чл.62 ЗАНН, не изпращат
представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално
допустима. Жалбоподателят В. СТ. В. бил правоспособен ловец, притежавал Разрешително
за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях
1
№20150130603/03.08.2021 г. с валидност до 02.08.2026 г. /приложено л.11/. Видно от
приложението към издаденото разрешително /пак там/ В. притежавал три броя огнестрелни
оръжия, едно от които било успоредка ИЖ 43М, кал.№ 8805022.
На 20.10.2021 г. В. излязъл на лов за хищници, за който имал разрешение за
индивидуален лов серия СИ, № 098014/01.10.2020 г. /приложено л.12/. Тъй като се
притеснявал да не загуби някъде издаденото му РНУСОБ № *** г., го оставил в автомобила
си и продължил пеша. Около 13.00 ч. се намирал в района на язовир „***“, когато му била
извършена проверка от служител на служба „КОС“ към ОДМВР *** при която се
установило, че В. носи и употребява притежаваното от него огнестрелно оръжие успоредка
ИЖ 43М, кал.№ *** без то да е придружено от издаденото разрешение. За констатираното
нарушение бил уведомен полицай Н.Д. от РУ П., който снел обяснения от В. /приложени
л.10/, след което преценил, че същият е извършил нарушение по чл.93,ал.1 от ЗОБВВПИ, за
което му съставил АУАН № *** г. /приложен л.8/, с което било поставено началото на АНП.
Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения, като не депозирал
допълнителни писмени такива и в 3-дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН. При тези
обстоятелства, на 29.10.2021 г. Началникът на РУ П. издал атакуваното в настоящия процес
НП № 321-5-15, с което санкционирал жалбоподателя за извършеното на 20.10.2021 г.
нарушение по чл.93,ал.1 от ЗОБВВПИ, като НП било връчено лично на жалбоподателя на
20.01.2022 г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на
актосъставителя Д., свидетелите Б. и Й., както и от приложените и приобщени по делото по
реда на чл.283 НПК писмени доказателства, като същата не се оспорва от нарушителя.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната
отговорност за извършеното нарушение не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до опорочаване на производството по налагане на
административно наказание. Първото и основно основание за законосъобразност на всяко
НП е да бъде издадено от компетентен орган, като компетентността може да произтича
както пряко от закона (случай, в който се презюмира), така и да бъде делегирана. В
настоящият случай това основно изискване е спазено, тъй като атакуваното НП е издадено
от компетентен да го издаде орган – Началник на РУ П., на когото съгласно чл.215,ал.2 от
ЗОБВВПИ и приложената Заповед № 8121з-595/26.05.2015 г. на Министъра на вътрешните
работи, са делегирани права по смисъла на чл.47,ал.2 ЗАНН. Не са налице обстоятелства,
които да поставят под съмнение автентичността на съставения АУАН и издаденото въз
основа на него НП. Наред с това съдът приема, че при съставяне на АУАН не са допуснати
нарушения, които да не са преодолими по реда на чл.53,ал.2 от ЗАНН, а от друга страна НП
съдържа всички реквизити, изискуеми от чл.57 от ЗАНН, т.е. налице е яснота относно
вмененото като извършено нарушение от страна на жалбоподателя. Вярно е, че
актосъставителят Д. не е присъствал при установяване на нарушението, но това
2
обстоятелство не може да опорочи производството по съставяне на акта, доколкото съдът
констатира стриктно спазване от страна на полицейските служители на процедурата по
съставяне съгласно чл.40,ал.3 от ЗАНН.
От доказателствата по делото съдът приема за доказано, че при извършена на 20.10.
2021 г. проверка в района на язовир „***“ жалбоподателят е носел и употребявал
притежаваното от него огнестрелно оръжие успоредка ИЖ 43М, кал.№ *** без то да е
придружено от издаденото разрешение РНУСОБ № *** г. С това си поведение
жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.93,ал.1 от ЗОБВВПИ, да носи и
употребява притежаваното оръжие само когато то е придружено от издаденото
разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, поради
принципно правилно е определено и наложено административното наказание глоба във
фиксирания му размер по чл.189,ал.1,пр.2 от ЗОБВВПИ.
От друга страна, настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на
жалбоподателя, като намира, че в случая са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН,
доколкото извършеното нарушение по ЗОБВВПИ разкрива белезите на маловажен случай,
съгласно легалната дефиниция съдържаща се в § 1, т.4 от ДР на ЗАНН. В конкретният
случай макар и жалбоподателят да е осъществил от формална страна състава на
нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност, с оглед обстоятелствата, при
които е било извършено нарушението, а именно, че издаденото разрешение РНУСОБ № ***
г. се е намирало в автомобила му в непосредствена близост до мястото на извършената
проверка, както и с оглед добрите характеристични данни за личността на нарушителя,
сочат, че по отношение на жалбоподателя целите на наказанието могат да бъдат постигнати
и без да бъде наказван, а като бъде предупреден, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. В този контекст следва да се напомни, че
посредством задължителното за съдилищата ТР № *** г. на НК ВКС прие че „…преценката
за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол…когато съдът констатира, че
предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това
е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона… ”. Ето
защо, предвид допуснатото съществено нарушение от административнонаказващият орган
при съставянето на постановлението, изразяващо се в неприлагане разпоредбата на чл.28,
б.”а” от ЗАНН, при наличието на основания за това съдът счита, че същото се явява
незаконосъобразно, издадено в противоречие със закона и като такова следва да бъде
отменено и нарушителят бъде предупреден, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на
наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов
ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както
3
визира разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
При този изход на делото разноски за АНО не се дължат, а жалбоподателят не
претендира такива.
Водим от горното и на основание чл.63, ал. 2, т. 2, във вр. с чл.28 от ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП № *** г. издадено от Началник на РУ П., с което и на
осн.чл.189,ал.1,пр.2 от ЗОБВВПИ, на В. СТ. В. от с.Л., общ.П., обл.*** ул.“***“№31, ЕГН-
**********, за нарушение по чл.93,ал.1 от ЗОБВВПИ е наложено административно
наказание глоба в размер на 500 лв. /петстотин лева/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл.63,ал.4 от ЗАНН, В. СТ. В. от с.Л., общ.П.,
обл.*** ул.“***“№31, ЕГН-**********, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните, пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава дванадесета от АПК
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4