РЕШЕНИЕ
№ 573
гр. Пловдив, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20225001000223 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.633,ал.1 от ТЗ.
С решение №8 от 05.01.2022 г.,постановено по т.д.№292/2021 г. по описа
на Окръжен съд-П.,ТО,XVI-ти състав,е обявена неплатежоспособността на
„А.-А.“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.К.,обл.П.,ул.“И.“№**-**,представлявано от Б.А.Д.,и е определена
началната й дата-31.12.2015 г.
Заедно с това,със същото решение е открито производство по
несъстоятелност по отношение на „А.-А.“ЕООД,ЕИК *********,дружеството
е обявено в несъстоятелност и е постановено прекратяване на дейността на
предприятието му.Също така е постановена обща възбрана и запор върху
имуществото на „А.-А.“ЕООД, ЕИК *********,прекратени са правомощията
на органите на дружеството и същото е лишено от правото да управлява и да
се разпорежда с имуществото,включено в масата на несъстоятелността.
1
Освен това,с решението от 05.01.2022 г. е постановено започване на
осребряване на имуществото,включено в масата на несъстоятелността,и
разпределение на осребреното имущество,а Е.Г.Д. със служебен адрес
гр.С.,ул.“К.“№*,ет.* е назначен за временен синдик на „А.-А.“ЕООД.И на
следващо място,с решението от 05.01.2022 г. е определено месечно
възнаграждение на синдика,както е определена и дата на встъпване в
длъжност на временния сидник-25.01.2022 г.,а също така и дата,час и място
на провеждане на Първото събрание на кредиторите при посочен в
диспозитива на решението дневен ред.
И най-накрая с решението от 05.01.2022 г. е задължен временния
синдик да подготви Първо събрание на кредиторите съгласно чл.668 ТЗ и на
основание чл.640 от ТЗ е задължен длъжника „А.-А.“ЕООД да оказва пълно
съдействие на синдика,като в 14-дневен срок от датата на обявяване на
решението в търговския регистър представи на синдика пълна информация по
мл.640,ал.1 от ТЗ.Длъжникът,наред с изложеното,е осъден да заплати на
„Е.Т.А.Б.“ЕООД с ЕИК ********** сумата от 3 586,15 лв. деловодни
разноски в производството по т.д.№292/2021 г. по описа на ОС-П..
Срещу горното решение са подадени въззивни жалби от длъжника
„А.-А.“ЕООД с ЕИК ********* и от дружеството „И.-И.“ЕООД с ЕИК
*********.
В жалбата на „А.-А.“ЕООД с ЕИК ********* е изразено становище за
нищожност,алтернативно-за недопустимост и пак в условие на
алтернативност-за неправилност,необоснованост и незаконосъобразност на
обжалваното решение.Впоследствие обаче,чрез пълномощника си адв. С.
Г.,дружеството-длъжник е заявило в съдебното заседание на 11.05.2022 г.,че
не поддържа твърденията си за нищожност и недопустимост на
първоинстанционното решение,а само твърденията за неправилност на
същото.Най-общо казано,позицията на жалбоподателя „А.-А.“ЕООД за
неправилност на обжалваното решение е основана на твърдения за липса на
фактически и законови предпоставки за уважаване на подадената от
„Е.Т.А.Б.“ЕООД с ЕИК ********** молба за откриване на производство по
несъстоятелност и за обявяване в несъстоятелност на дружеството-
жалбоподател.В тази посока се поддържа,че изводите на първоинстанционния
съд се основават на неверни заключения на ССчЕ и СТЕ и се твърди,че
2
имуществото на дружеството-длъжник реално е на стойност,която
многократно надхвърля стойността на всичките му моментни задължения.На
база поддържаните от него доводи,дружеството „А.-А.“ЕООД е поискало да
бъде отменено изцяло обжалваното решение като неправилно и да се
постанови друго,с което да се отхвърли молбата на „Е.Т.А.Б.“ЕООД с ЕИК
********** като неоснователна.Поискало е да му се присъдят направените
пред двете съдебни инстанции разноски.
Жалбоподателят „И.-И.“ЕООД с ЕИК ********* поддържа във
въззивната си жалба,подадена чрез пълномощника му адв. Б. З.,че
обжалваното първоинстанционно решение №8 от 05.01.2022 г.,постановено
по т.д.№292/2021 г. по описа на ОС-П.,ТО,XVI-ти състав,е неправилно и моли
то да бъде отменено изцяло като такова,съответно да се постанови ново
решение,с което молбата за откриване на производство по несъстоятелност
спрямо „А.-А.“ЕООД да бъде отхвърлена.
В уточняваща молба с вх.№4336 от 16.02.2022 г.,по повод на дадени от
първоинстанционния съд указания,съдържащи се в разпореждане
№115/17.01.2022 г.,жалбоподателят „И.-И.“ЕООД е направил уточнението,че
правният му интерес от обжалване на горното решение е обоснован с
разпоредбата на чл.613а,ал.2,предл. 1 от ТЗ,тъй като дружеството има вземане
срещу „А.-А.“ЕООД,произтичащо от влязло в сила съдебно
решение,постановено по т.д.№625/2018 г. по описа на ОС-П.,XII-ти състав.
По съществото на спора жалбоподателят „И.-А.“ЕООД поддържа във
въззивната си жалба становището,че в случая са налице основанията на
чл.631 от ТЗ и молбата за откриване на производство по несъстоятелност на
„А.-А.“ЕООД следва да бъде отхвърлена като неоснователна,защото
длъжникът разполага с имущество,достатъчно за покриване на задълженията
му,без опасност за интересите на кредиторите.
От въззиваемото дружество „Е.Т.А.Б.“ЕООД-с.К.,община С.,с ЕИК
**********,чрез пълномощника му адв. Н. Н.,е подаден в законния срок
писмен отговор на въззивната жалба,изходяща от длъжника „А.-А.“ЕООД.В
отговора е изложено становището,че тази жалба е неоснователна и
необоснована и е поискано тя да се остави без уважение,а обжалваното с нея
първоинстанционно решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
3
Заявява в отговора,че както е посочил и в молбата си за обявяване в
несъстоятелност,“А.-А.“ЕООД не е в състояние да изпълни парични
задължения спрямо дружеството-молител повече от две години след
настъпване на изискуемостта им,поради което на основание чл.608,ал.1,т.1 от
ТЗ може да се счита за неплатежоспособен.Освен това счита за безспорно
доказано по делото,че неговото вземане срещу ответника-длъжник по
заведеното изпълнително производство е изцяло неудовлетворено в
продължение на повече от две години от получаване на поканата за
доброволно изпълнение.За безспорно доказано по делото счита и
обстоятелството,че длъжникът има непогасени публични
задължения,свързани с търговската му дейност и намира за несъстоятелни
твърденията,изложени във въззивната жалба,че инициираното от въззиваемия
производство по несъстоятелност е престъпно и целящо унищожаване на
бизнес.Заявява още,че извършените по делото експертизи са прецизни и
професионални и няма основание те да не бъдат кредитирани от съда.
На подадената от „И.-А.“ЕООД въззивна жалба,въззиваемото
дружество „Е.Т.А.Б.“ЕООД,с ЕИК ********** не е подало писмен отговор в
законоустановения срок и не е взело становище по нея.
С писмена молба,подадена от жалбоподателя „А.-А.“ЕООД,чрез
пълномощниците му адв. Г. К. и адв. С. Г.,в откритото съдебно заседание на
11.05.2022 г.,е поискано назначаването на ССЕ-за и на СТЕ-за в отговор на
формулирани в молбата въпроси към всяка от експертизите.Тези
доказателствени искания са уважени от въззивната инстанция,а заедно с това
са приети по настоящото дело и представени с тази молба и с последваща
молба на същия жалбоподател,докладвана в съдебното заседание на
26.10.2022 г.,писмени доказателства.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на
обжалване,както и с наведените в жалбите оплаквания срещу този акт,а също
и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за
установено следното:
И двете въззивни жалби са подадени в срока 7-дневния срок по
чл.633,ал.1 от ТЗ,който започва да тече от вписване на обжалваното решение
в търговския регистър по партидата на длъжника.Жалбите са входирани в
съда на 13.01.2022 г.,а атакуваното с тях решение е обявено в ТР на 06.01.2022
4
г.,от което следва,че посочения законов срок за обжалване на
решението,постановено на основание чл.630,ал.1 и ал.2 от ТЗ,е спазен.Наред с
това,жалбоподателят „А.-А.“ЕООД разполага с процесуална легитимация да
обжалва решението съгласно чл.613,ал.1 от ТЗ,тъй като е страна-ответник в
първоинстанционното производство,по което е постановено решението и е
длъжника,спрямо който е открито производство по несъстоятелност със
същото решение.А правният интерес и процесуалната легитимация на
жалбоподателя „И.-И.“ЕООД за обжалване на същото решение произтича от
разпоредбата на чл.613а,ал.2,предложение първо от ТЗ,тъй като дружеството
има парично вземане срещу „А.-А.“ЕООД,произтичащо от влязло в сила
осъдително решение №652 от 13.12.2018 г.,постановено по т.д.№625/2018 г.
по описа на ОС-П.,ТО,XII-ти състав и представено в заверен препис по
настоящото дело.С оглед на изложеното,и двете процесни въззивни жалби са
допустими и подлежат на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че
същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен
съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в
изискуемата от чл.235,ал.4 от ГПК писмена форма,решението е
подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива
на решението кореспондира изцяло с мотивите му.
Извършвайки служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК за
процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският
апелативен съд намира,че решението е процесуално допустимо и в тази
връзка-че съдът се е произнесъл по молбата,с която е бил сезиран по
конкретното първоинстанционно дело.
Както по-горе се отрази,във въззивната жалба на „А.-А.“ЕООД с ЕИК
********* са изложени твърдения за нищожност и недопустимост на
обжалваното решение,но тъй като в съдебното заседание на 11.05.2022 г.
жалбоподателят,чрез пълномощника си адв. С. Г.,изрично е заявило,че не
поддържа същите твърдения,то въззивният съд няма да ги разглежда по
същество с настоящото решение.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК /намираща приложение и в
случая предвид разпоредбата на чл.621 от ТЗ/,по въпросите относно
5
законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд
е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки
оплакванията в процесните две жалби и събраните в първоинстанционното и
във въззивното производство доказателства, Пловдивският апелативен съд
приема следното:
Производството по първоинстанционното т.д.№292/2021 г. по описа на
ОС-П.,ТО,XVI-ти състав,е образувано на основание подадена от
„Е.Т.А.Б.“ЕООД-с.К.,община С.,с ЕИК ********** молба по чл.625 от ТЗ,с
която е поискано да бъде открито производство по несъстоятелност срещу
„А.-А.“ЕООД-гр.К.,с ЕИК ********* поради неплатежоспособността на
дружеството и е поискано още същото дружество да бъде обявено в
несъстоятелност.Наред с това,в молбата е посочено конкретно лице,което да
бъде назначено на основание чл.628 от ТЗ за временен синдик на
дружеството-длъжник.
В горната молба са изложени твърдения,че дружеството-молител е
придобило чрез договори за цесия от 08.03.2017 г. и 19.06.2017 г.,сключени с
„Л.“ЕООД,парични вземания срещу „А.-А.“ЕООД по описани в договорите
фактури.Изложени са и твърдения,че длъжникът е уведомен за цесиите и че
между страните по делото са сключени споразумения,с които ответникът е
признал задълженията си спрямо дружеството-молител по извършените цесии
и се е задължил да ги изпълни в определен със споразуменията срок,като
срокът за изпълнение по първото споразумение,сключено на 08.03.2017 г.,е
бил удължен до 09.07.2017 г. с последващо споразумение от 11.04.2017 г.,а
срокът за изпълнение по сключено на 20.06.2017 г. споразумение е бил
определен до датата 19.08.2017 г.
Освен това се твърди,че независимо от описаните в молбата прехвърляне
на вземания,на 23.03.2017 г. между дружеството-молител и ответника „А.-
А.“ЕООД е бил сключен рамков договор за продажба на стоки,съгласно който
молителят се задължил да достави стоки,подробно описани като количество и
единични цени в Приложение №1,неразделна част от договора,а „А.-
А.“ЕООД се е задължило да ги заплати в предвидените в договора срокове.Но
тъй като нито плащанията по двата договора за прехвърляне на вземания,нито
плащането по сключения рамков договор за доставка на стоки са се случили в
предвидените в документите срокове,на 01.10.2018 г. между дружеството-
6
молител,“А.-А.“ЕООД и управителя на последното дружество като физическо
лице-Б.Д.,бил сключен договор за спогодба,с който длъжникът „А.-А.“ЕООД
е признал,че има парични задължения към молителя „Е.Т.А.Б.“ЕООД в
размер и по основание,посочени в процесната молба по чл.625 от ТЗ.Съгласно
чл.2 от този договор за спогодба бил предоставен на ответника нов
допълнителен срок за изпълнение на задълженията до 31.12.2018 г. и било
уговорено заплащането на възнаградителна лихва в размер на 3,8 %
годишно.Длъжникът обаче не спазил поредния срок за изпълнение на
описаните в молбата парични задължения,вследствие на което дружеството-
молител се снабдило с изпълнителен титул-влязло в сила арбитражно
решение и издаден въз основа на него изпълнителен лист от 25.11.2019 г.,с
който длъжникът „А.-А.“ЕООД бил осъден да му заплати описаните в
процесната молба суми.Твърди се още,че въз основа на издадения
изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело
№*************/2019 при ЧСИ П. И.,с рег.№***,с район на действие-ОС-
П.,но към момента на подаване на процесната молба не били събрани никакви
парични суми,въпреки наложените от съдебния изпълнител запори на всички
банкови сметки на ответника и връчената му покана за доброволно
изпълнение.В молбата се твърди още,че ответникът има и публични
задължения в общ размер на 504 138,78 лв. съгласно издадено от ТД на НАП-
П. удостоверение от 18.12.2019 г.
Дружеството-молител е заявило още в молбата си по чл.625 от ТЗ,че
ответникът повече от две години след настъпване на изискуемостта им-
31.12.2018 г.,не е в състояние да изпълни задълженията си към него,описани
по основание и размер в същата молба,поради което на основание
чл.608,ал.1,т.1 от ТЗ може да се счита за неплатежоспособен.Освен това се
поддържа от молителя,„е неизпълнени оставали и публичните задължения на
ответника,възникнали във връзка с търговската му дейност и представляващи
самостоятелно основание за откриване на производство по несъстоятелност
спрямо него.
Ответникът по молбата-“А.-А.“ЕООД /настоящ жалбоподател/ е оспорил
процесната молба по чл.625 от ТЗ,като в тази връзка е поддържал в
първоинстанционното производство възраженията,че в полза на молителя е
дал обезпечение чрез договор за особен залог от 15.03.2019 г.,с който е
заложена движима вещ /дърводелска машина-банцинг/,чиято стойност
7
неколкократно надхвърляла общия размер на остатъчното вземане на
молителя и последният имал възможност да се удовлетвори от стойността на
тази движима вещ съобразно правилото на нормата на чл.10 от ЗОЗ и
правилото на нормата на чл.136,ал.1,т.3 от ЗЗД,а не да се опитва да нанася
непоправими вреди на ответното дружество.В съдебното заседание по
първоинстанционното дело,проведено на 13.07.2021 г.,ответникът чрез
пълномощника си адв. Б.,е изложил и твърдението,че разполага с ДМА на
стойност,значително надхвърляща общия размер на всичките му задължения.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел,че
дружеството-молител,инициирало производството по несъстоятелност
спрямо ответника „А.-А.“ЕООД,се легитимира като кредитор на същото с
парични вземания в общ размер на 217 464,41 лв. по издаден от ОС-П.
изпълнителен лист на база постановено арбитражно решение по арб.дело
№7/2018 г. на Търговския арбитраж при Националната юридическа
фондация,произтичащи от описаните в процесната молба договори за
цесия,сключени между молителя и дружеството „Л.“ЕООД,ЕИК ******** и
сключваните след това споразумения между страните по процесното
дело,както и от сключения между същите страни рамков договор за
продажба,всички те представени по първоинстанционното дело в заверени
копия.Приел е още,че има образувано изпълнително дело за принудително
събиране на вземането по изпълнителния лист,но по същото плащания не са
постъпвали от страна на ответника,както и че ответникът има неплатени и
изискуеми публични задължения за корпоративен данък,ДДС и осигурителни
вноски за период от м. 02.2012 г. до м. 05.2021 г. в общ размер от 643 184,59
лв.,за събирането на които е образувано публично изпълнително
производство и за обезпечаване на вземанията са наложени обезпечителни
мерки-запор върху банкови сметки и възбрана върху недв. имоти на
ответника-длъжник.Констатирано е,че последното доброволно плащане в
размер на 31 300 лв. е постъпило на 29.06.2017 г.,а последно постъпилата сума
по изп. дело в резултат на принудително изпълнение е 1 996 лв. и е постъпила
на 28.07.2020 г.
В крайна сметка и след изложени в решението мотиви относно
финансово-икономическото състояние на ответника,изследвано за периода от
2015 г. до датата на изготвеното заключение от назначената по
8
първоинстанционното дело ССЕ-за,първоинстанционният съд е приел за
доказано,че дружеството-молител се легитимира като кредитор на ответника с
изискуеми,но неплатени парични вземания,произтичащи от търговски сделки
и че последният има изискуеми и непогасени публични задължения,а от друга
страна-че същият е в състояние на неплатежоспособност по смисъла на
чл.608,ал.1 от ТЗ,поради което спрямо него следва да бъде открито
производство по несъстоятелност с последиците по чл.630 от ТЗ,като се
назначи и временен синдик и се наложат общите обезпечителни мерки запор
и възбрана.
Наред с това,съдът е уважил заявеното в процесната молба искане
длъжникът да бъде обявен в несъстоятелност едновременно с решението за
откриване на производството по несъстоятелност.В тази връзка
първоинстанционният съд е приел,че в случая е налице хипотезата на
чл.630,ал.2 от ТЗ.Поради това е счел,че едновременно с откриването на
производството по несъстоятелност,ответното дружество следва да се обяви в
несъстоятелност и да бъде прекратена дейността му,като в решението следва
да бъдат включени и останалите реквизити по чл.711,ал.1 от ТЗ.Прието е
още,че началната дата на непллатежоспособност е датата 31.12.2015 г.
В първоинстанционното производство,а и във въззивната си
жалба,ответникът „А.-А.“ЕООД не е оспорил обстоятелството,че молителят
„Е.Т.А.Б.“ЕООД,с ЕИК ********** има качеството на кредитор спрямо него
за парични вземания /респ. задължения/,произтичащи от сключена между
страните търговска сделка за продажба на стоки,съответно че е придобил
такива вземания на основание описаните в процесната молба договори за
цесия,като тези вземания също произтичат от сключени между длъжника и
трето лице /цедента по договорите за цесия/ търговски сделки за продажба на
стоки.Тези обстоятелства се и установяват от събрани в първата инстанция
писмени доказателства-договорите за цесия,за които длъжникът е и надлежно
уведомен;сключените между страните по делото споразумения,съдържащи
признание на ответника за задълженията му към молителя,придобити от
последния с договорите за цесия;постановеното и влязло в сила арбитражно
решение,сочено в молбата по чл.625 от ТЗ и издадения въз основа на него
изпълнителен лист.Настоящата инстанция,предвид посочените
доказателства,споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд,че
молителят,инициирал конкретното производство по несъстоятелност,има
9
качеството на кредитор на ответника-длъжник „А.-А.“ЕООД и в тази връзка-
че последното има непогасени и изискуеми задължения спрямо
молителя,произтичащи от търговски сделки,а наред с това има и непогасени
публични задължения към държавата,свързани с търговската му дейност,за
съществуването на които също са представени писмени доказателства в
първата инстанция.И както се посочи,самият длъжник не е оспорил в жалбата
си съществуването и изискуемостта на всички тези задължения,нито пък е
изложил оплаквания срещу изводите на първоинстанционния съд в тази
насока,съдържащи се в обжалваното решение.Затова посоченото качество на
молителя и наличието на парични задължения на „А.-А.“ЕООД спрямо
него,произтичащи от търговски сделки,следва да се приемат за безспорни и в
настоящото въззивно производство.
Що се отнася до поддържания в първата инстанция довод от
ответника,че е учредил в полза на молителя обезпечение-особен залог върху
движима вещ,чрез реализацията на което може да бъде изцяло удовлетворен
относно заявените вземания,то настоящият съд счита,че поначало учредено
от длъжника в полза на даден кредитор обезпечение,не препятства кредитора
да инициира производство по несъстоятелност спрямо длъжника,а би имало
значение само за поредността на удовлетворяване на кредитора във фазата по
осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността,ако
евентуално преди това е била уважена молбата му за откриване на
производството по несъстоятелност.
Оплакванията и в двете въззивни жалби се конкентрират до твърдения
за неправилна преценка на първоинстанционния съд относно
платежоспособността на ответника по разгледаната молба с правно основание
чл.625 от ТЗ.В тази насока и двамата жалбоподатели поддържат
твърдението,че дружеството-длъжник „А.-А.“ЕООД разполага с
имущество,достатъчно за покриване на всичките му задължения,без опасност
за интересите на кредиторите,поради което процесната молба за откриване на
производство по несъстоятелност подлежи на отхвърляне изцяло.В тази
връзка,по искане на жалбоподателя-длъжник,са назначени в настоящата
инстанция съдебно-оценителска и съдебно-счетоводна експертизи в отговор
на поставени от длъжника въпроси.Така от заключението на съдебно-
оценителска експертиза,изготвено от вещото лице М. Е.,неоспорено от
10
страните и кредитирано от настоящия съд като обективно,обосновано и
професионално извършено,се установява,че към датата 30.09.2022 г.
пазарната стойност на имуществото на „А.-А.“ЕООД е в общ размер на 7 320
534 лв. без ДДС и 8 782 152 лв. с начислен ДДС.Тази обща стойност включва
изчислената от вещото лице пазарна стойност към същата дата на
притежаваните от длъжника „А.-А.“ЕООД недвижими имоти /земи и
сгради,/на притежаваните от дружеството машини и оборудване,автомобили
и транспортни средства,обзавеждане и съоръжения.Както е видно от
заключението,пазарната стойност на недвижимите имоти възлиза на общата
сума от 6 536 794 лв. без ДДС и на 7844 150 лв. с ДДС,на машините и
оборудването възлиза на сумата от 505 930 лв. без ДДС и на 607 116 лв. с
ДДС,на автомобилите и транспортните средства-на 101 890 лв. без ДДС и на
122 268 лв. с ДДС,на обзавеждането-на 126 290 лв. без ДДС и на 151 548 лв. с
ДДС и на съоръженията-на 49 630 лв. без ДДС и на 57 070 лв. с ДДС.Като се
има предвид,че според счетоводни критерии /по счетоводен баланс/ към
дълготрайните материални активи на едно предприятие се причисляват земя и
сгради,машини,производствено оборудване и апаратура,както и
съоръжения,то се налага извода,че от общата изчислена пазарна стойност на
имуществото на „А.-А.“ЕООД,стойността на дълготрайните материални
активи,притежавани от дружеството,възлиза на сборната сума от 7 092 354 лв.
без ДДС.Според таблица №3 от заключението на назначената и приета във
въззивната инстанция съдебно-счетоводна експертиза,изготвено от вещото
лице В. Ш.,неоспорено от страните и също така кредитирано от съда като
обективно,обосновано и професионално извършено,се установява,че към
същата дата-30.09.2022 г.,но по балансова стойност,краткотрайните активи на
дружеството-длъжник „А.-А.“ЕООД възлизат на общата сума от 723 000 лв.А
в таблица 5 от същото заключение са отразени задълженията на дружеството
за изследвания период от 01.01.2015 г. до 30.09.2022 г.,като към последната
дата краткосрочните задължения на дружеството са в размер на 3 188 000
лв.,а дългосрочните възлизат на 687 000 лв.
Освен горното,в таблица №6 от заключението на ССЕ се съдържат
данните за изчислените от вещото лице показатели за ликвидност на
предприятието на длъжника към 31 декември за всяка една от
годините,включени в периода на изследване от 2015 г. до 2021 г.,както и
показателите за ликвидност към датата 30.09.2022 г.Така става видно,че към
11
всяка от посочените в таблицата дати в общия период от 31.12.2015 г. до
30.09.2022 г. коефициента на обща ликвидност е значително под единица
/като само към 31.12.2016 г. е 0,83,т.е. близко до единица/ и по-специално към
последната дата-30.09.2022 г. този коефициент е 0,23.Към същата дата
коефициентите на бърза и на незабавна ликвидност са със стойност 0,05,а
коефициента на абсолютна ликвидност и изцяло нулев /0,00/ към датите
31.12.2020 г.,31.12.2021 г. и към 30.09.2022 г.
Данните от извършените от вещото лице Ш. изчисления на
коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост на „А.-А.“ЕООД
за изследвания период се съдържат в таблица №7 от заключението на ССЕ и е
видно,че са отрицателни величини към всяка една от датите,включени в
изследвания период.Коефициента на обща ликвидност не се променя
съществено дори и след преизчисляването му от вещото лице към датата
30.09.2022 г. при изключване на погасени по давност задължения на
длъжника „А.-А.“ЕООД и отчитане само на приетите в настоящото
производство по несъстоятелност вземания на кредитори.При този вариант
коефициента на обща ликвидност е 0,28,както е видно от изготвената във
въззивното производство ССЕ-за.Наред с това,настоящият съд намира,че
когато се преценяват задълженията на длъжника в настоящата фаза от
развитие на производството,при която се преценява основателността на
молбата за откриване на същото производство,не може да бъдат съобразявани
само междувременно приетите /докато тече обжалването на решението на
съда по разглеждането на същата молба/ парични вземания на кредитори,тъй
като това би означавало да се правят изводи на база
обстоятелства,осъществени в последващата фаза от развитие на
производството,което съдът смята на недопустимо.
Следва да се съобрази и това,че вещото лице е изчислило положителен
коефициент на финансова автономност /1,15/ и коефициент на задлъжнялост
от 0,87 към датата 30.09.2022 г.,при отчитане на определената в
оценителската експертиза пазарна стойност на имуществото на длъжника към
тази дата,но тези коефициенти сами по себе си не сочат на извод за
подобряване на финансовите показатели на „А.-А.“ЕООД през годините,както
смята същият жалбоподател /съгласно изложени в писмената му защита
доводи/,тъй като стойностите на тези коефициенти,при вариант на
съобразяване пазарната оценка на имуществото,не са проследени в
12
динамика,т.е. за един по-дълъг период от време,а единствено към един
единствен момент,макар и той да е най-близък към момента на приключване
на съдебното дирене в настоящата инстанция.
Анализът на горните данни от ССЕ-за налага извод,че ответното
дружество“А.-А.“ЕООД е изпаднало в такова финансово-икономическо
състояние,според което не разполага с ликвидни краткотрайни активи за
покриване на задълженията си към кредиторите.Преценката на съда за
платежоспособността на ответника по подадената молба,основана на
разпоредбата на чл.625 от ТЗ,се ръководи най-вече от установените
показатели на ликвидност,тъй като те са тези,които онагледяват по най-
обективен начин способността на търговеца да погасява текущите си
задължения с краткосрочните си активи /т.е. тези,които са ликвидни и могат
бързо да се вкарат в оборот/.Към всяка една от включените в изследвания
достатъчно дълъг период дати,тези показатели,както е установено в
първоинстанционното производство,а се установява и в настоящото,са много
лоши-всички са значително под единица /някои от тях и изцяло
нулеви/,включая и коефициентът на обща ликвидност,който е водещ
показател за състоянието на неплатежоспособност,защото отразява
съотношението на всички краткотрайни активи към краткосрочните
задължения.В съдебната практика за норматив при коефициента за обща
ликвидност се приема коефициент „1”,защото при такъв коефициент
предприятието има толкова краткотрайни активи,колкото са неговите
краткосрочни задължения и с оглед на това то може да поеме плащанията по
последните.В случая коефициентът на обща ликвидност е далеч под
норматива за целия период от 31.12.2015 г. до 30.09.2022 г.,изключая към
датата 31.12.2016 г.,към която този коефициент е близко до норматива
„единица“,но отново не го достига.Това се отнася и за останалите показатели
за ликвидност-бърза,незабавна и абсолютна.Лоши са и установените
коефициенти за финансова автономност и задлъжнялост през изследвания
период,като само направеното към датата 30.09.2022 г. преизчисляване на
тези коефициенти с оглед дадената пазарна оценка на активите на
длъжника,не обосновава извод за подобрено финансово-икономическо
състояние на длъжника,както се коментира по-горе.Обобщено казано,данните
за финансово-икономическото състояние на „А.-А.“ЕООД за изследвания
период налагат извод,че ответника още към началната дата на този период-
13
31.12.2015 г. не е бил в състояние да покрива задълженията си без опасност за
интересите на кредиторите му,а оттук следва и крайният извод,че същият към
посочения момент е бил вече неплатежоспособен,като не се установява след
това финансово-икономическото му състояние да се е подобрило.
Ответникът-жалбоподател „А.-А.“ЕООД,наред с горното,е и спрял
плащанията към дружеството-молител „Е.Т.А.Б.“ЕООД и към
държавата,явяваща се кредитор на публични вземания,както е категорично
установено с доказателства,представени в първоинстанционното
производство.При това положение с основание е прието от
първонстанционния съд,че е приложима презумпцията за
неплатежоспособност по чл.608,ал.3 от ТЗ,която е оборима,но е в тежест на
ответника да я обори,като чрез пълно и обратно доказване установи
предпоставките на чл.631 от ТЗ,т.е. че затрудненията му са временни или че
разполага с имущество,достатъчно за покриване на задълженията му,без
опасност за интересите на кредиторите.В случая ответникът-жалбоподател
„А.-А.“ЕООД,а и жалбоподателят „И.-И.“ЕООД са се позовали на една от
визираните в тази норма алтернативни хипотези,а именно,че длъжникът
разполага с имущество,достатъчно за покриване на задълженията му,без
опасност за интересите на кредиторите.А поддържането от жалбоподателите
на тази хипотеза е основано на твърдението,че пазарната стойност на
имуществото на длъжника далеч надвишава общият размер на всичките му
задължения.Именно в тази връзка и по искане на жалбоподателя „А.-
А.“ЕООД е назначена във въззивното производство оценителската
експертиза,данните от която са описани по-горе.Съпоставката на
определената от вещото лице М. Е. пазарна стойност на имуществото на
длъжника към 30.09.2022 г. с общия размер на задълженията му към тази
тази,изчислен в заключението на в.л.Ш.,действително налага извода,че
длъжникът притежава имущество на пазарна стойност,превишаващо
значително задълженията на длъжника.Обаче,по-голямата част от пазарната
стойност на имуществото,както вече се прие в настоящото решение,е
формирана от стойността на притежавани от „А.-А.“ЕООД дълготрайни
материални активи,като стойността на краткотрайните активи не е достатъчна
да покрие задълженията на дружеството и е далеч под техния размер.В тази
връзка настоящият състав споделя трайно наложеното в съдебната практика
становище,според което при преценката дали имуществото на длъжника е
достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на
кредиторите,следва да се извърши съпоставка между стойността на
краткотрайните му активи със стойността на краткосрочните задължения т.е.
релевантно за определяне икономическото състояние на длъжника в
производството по несъстоятелност е това имущество,което е
бързоликвидно,а не имуществото изобщо.В този контекст дълготрайните
материални активи на длъжника не следва да бъдат включени в употребеното
в чл.631 от ТЗ понятие „достатъчно имущество“,тъй като това би поставило в
опасност интересите на кредиторите,доколкото разпродажбата на тези активи
ще доведе до невъзможност на осъществяване дейността на търговеца и
съответно за погасяване на задълженията му към всички кредитори /в този
смисъл са решение №795/04.04.2006 г. по т.д.№489/2005 г. на ВКС,I
т.о.,решение №988/10.03.2008 г. по т.д.№647/2007 г. на ВКС,I
т.о.,определение №423 от 15.07.2009 г. на ВКС по т.д.№506/2009 г.,II
т.о.,ТК;определение №72 от 13.02.2014 г. на ВКС по т.д.№4118/2013 г.,II
т.о.,ТК;определение №235 от 31.03.2015 г. на ВКС по т.д.№50/2015 г.,I т.о.,ТК
и др./.Затова и в случая изчислената пазарна стойност на ДМА не следва да се
взема предвид за установяване на горната хипотеза на чл.631 от ТЗ,на която
се позовават жалбоподателите.Важна за тази преценка е само стойността на
краткотрайните активи на длъжника,а тя,както се посочи,е недостатъчна за
покриване на задълженията му,от което следва и извода,че в случая не се
доказва да е реализирана посочената хипотеза на чл.631 от ТЗ за отхвърляне
на процесната молба по чл.625 от ТЗ.
14
Поради изложеното и тъй като е налице хипотезата на чл.608,ал.1 и ал.3
от ТЗ,настоящият съд приема за доказана неплатежоспособността на „А.-
А.“ЕООД,което налага и извода,че първоинстанционният съд правилно е
уважил искането на кредитора „Е.Т.А.Б.“ЕООД за откриване на производство
по несъстоятелност на ответника поради неговата неплатежоспособност.
Относно началната дата на неплатежоспособност въззивният съд
приема следното:
Поначало съдът има задължение служебно да я определи,а самото й
определяне следва да е според приетото материалноправно основание за
откриване на производството по несъстоятелност и съставлява най-ранната
дата,от която длъжникът е станал неплатежоспособен според дефинициите и
законоустановените презумпции на чл.608 от ТЗ.По тази причина началната
дата на неплатежоспособността може да е само такъв установен по делото
момент,в който длъжникът е имал непогасени изискуеми задължения по
чл.608,ал.1 от ТЗ и едновременно с това не е бил в състояние да ги
изпълни.Иначе казано,началната дата на неплатежоспособността е онзи
момент във времето,от който насетне предпоставките за откриване на
производство по несъстоятелност са били вече налични и подадената след
този момент молба по чл.625 от ТЗ би била основателна.В случая е видно от
приложената към първоинстанционното дело справка на НАП за публичните
задължения на „А.-А.“ЕООД към 13.05.2021 г.,за принудителното събиране
на които е образувано пред публичен изпълнител изп. дело
№*********/2016,че още към най-ранната дата на изследвания по настоящото
дело период,т.е. към 31.12.2015 г.,длъжникът „А.-А.“ЕООД е имал изискуеми
и непогасени публични задължения и тъй като към същата дата вече е
започнало да се формира състояние на невъзможност за обслужване на
задълженията,като се имат предвид лошите коефициенти на ликвидност към
същата дата,то се налага извода,че посочената дата следва да бъде определена
и като начална дата на неплатежоспосочността.Именно тази е и определената
в обжалваното решение дата на неплатежоспособност-31.12.2015 г.
Вследствие на всичко изложено по-горе,настоящият съд намира,че
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно в
частта,с която е открито производство по несъстоятелност на ответното
дружество „А.-А.“ЕООД ведно с последиците по чл.630,ал.1 от ТЗ-обявяване
неплатежоспособността на длъжника,определяне на началната й
дата,постановяване на обща възбрана и запор върху имуществото на
длъжника,назначаване на временен синдик и определяне на месечното му
възнаграждение,както и датата на встъпването му,определяне и на дата и час
на Първото събрание на кредиторите при посочен в диспозитива на
решението дневен ред,задължаване на временния синдик да подготви същото
събрание,а длъжникът-да оказва на основание чл.640 от ТЗ пълно съдействие
на синдика и в определен срок от датата на обявяване на решението в ТР да
му предостави пълно информация по чл.640,ал.1 от ТЗ.
В процесната молба по чл.625 от ТЗ,подадена от „Е.Т.А.Б.“ЕООД е
направено и искане за обявяване на длъжника в несъстоятелност
едновременно с откриване на производството по несъстоятелност спрямо
него.С други думи,заявено е искане за приложение разпоредбата на
чл.630,ал.2 от ТЗ.Това искане е допустимо,тъй като е направено от кредитор
на длъжника,т.е. от правен субект,попадащ в очертания от разпоредбата кръг
на правните субекти,имащи право да заявяват такова
искане.Следователно,същото искане подлежи на разглеждане по същество и
първоинстанционният съд го е разгледал с обжалваното решение и като краен
резултат го е уважил.Вследствие на това едновременно с откриване на
производството по несъстоятелност,дружеството-длъжник е обявено в
несъстоятелност и е постановено прекратяване на дейността му,а наред с това
в диспозитива на решението са включени и предвидените в чл.711,ал.1 от ТЗ
реквизити,изразяващи се в прекратяване правомощията на органите на „А.-
А.“ЕООД,лишаване на дружеството от правото да управлява и да се
15
разпорежда с имуществото,включено в масата на несъстоятелността и
постановяване започване на осребряване на имуществото,включено в масата
на несъстоятелността.
Настоящият съд счита,че в тази му част,първоинстанционното решение
е неправилно.Както следва от разпоредбата на чл.630,ал.2 от ТЗ,за да бъде
приложена тя и вследствие на това длъжникът да бъде обявен в
несъстоятелност и да се прекрати дейността му едновременно с откриване на
производството по несъстоятелност,следва да е очевидно,че продължаването
на дейността би увредило масата на несъстоятелността.В случая такава
ситуация не де установява.Напротив,в неоспореното заключение на ССЕ-
за,изготвено от в.л.Ш.,е направен извод,че продължаване на дейността на
длъжника не би увредило масата на несъстоятелността с оглед на това,че
имуществото /активите/ на „А.-А.“ЕООД по пазарни цени към 30.09.2022 г.
превишава задълженията на дружеството към тази дата и то
значително.Съдът споделя това експертно мнение,считайки наред с това,че
при преценката за приложението на чл.630,ал.2 от ТЗ следва да бъде отчетено
цялото притежавано от длъжника имущество,за разлика от
преценката,извършвана на основание чл.631 от ТЗ.Предвид така
приетото,настоящият съд счита,че съдът по несъстоятелността неправилно е
приел за приложима в случая хипотезата на чл.630,ал.2 от ТЗ,поради което
обжалваното решение следва да се отмени като неправилно в частта,с която
на основание същата разпоредба дружеството-длъжник е обявено в
несъстоятелност и е постановено прекратяване на дейността на
предприятието му,а заедно с това са прекратени и правомощията на органите
на дружеството-длъжник и същото е лишено от правото да управлява и да се
разпорежда с имуществото,включено в масата на несъстоятелността,и е
постановено започване на осребряване на имуществото,включено в масата на
несъстоятелността,и разпределение на осребреното имущество.Вместо
това,молбата по чл.625 от ТЗ следва да се отхвърли в частта,с която е
поискано обявяване на длъжника в несъстоятелност.
Предвид частичната основателност на подадената от „А.-А.“ЕООД
въззивна жалба,въззиваемото дружество „Е.Т.А.Б.“ЕООД следва да бъде
осъдено да му заплати половината от направените по въззивното дело
разноски,т.е. сумата от 1167,50 лв.-платени разходи за възнаграждения на
вещи лица.
От жалбоподателя „И.-И.“ЕООД не е заявено искане за присъждане на
разноски.
От въззиваемия „Е.Т.А.Б.“ЕООД също не е направено искане за
присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Отново с оглед изхода на спора в настоящата
инстанция,първоинстанционното решение следва да се отмени в частта,с
която ответникът „А.-А.“ЕООД е осъден да заплати на молителя
„Е.Т.А.Б.“ЕООД съдебни разноски над сумата от 1793,07 лв. до присъдения
размер от 3 586,15 лв.
Мотивиран от гореизложеното Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №8 от 05.01.2022 г.,постановено по т.д.
№292/2021 г. по описа на Окръжен съд-П.,ТО,XVI-ти състав,в частта,с която е
обявена неплатежоспособността на „А.-А.“ЕООД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.К.,обл.П.,ул.“И.“№**-**,представлявано
16
от Б.А.Д.,и е определена началната й дата-31.12.2015 г.,открито е
производство по несъстоятелност по отношение на „А.-А.“ЕООД,ЕИК
********* и е постановена обща възбрана и запор върху имуществото на
същото дружество,а също и в частта,с която е назначен временен синдик на
дружеството-Е.Г.Д.,определени са месечното възнаграждение на синдика и
датата на встъпване в длъжност на временния синдик,както и датата и часа на
Първото събрание на кредиторите при посочен в диспозитива на решението
дневен ред,задължен е временния синдик да подготви същото събрание и е
задължен длъжника да оказва на основание чл.640 от ТЗ пълно съдействие на
синдика.
ОТМЕНЯ решение №8 от 05.01.2022 г.,постановено по т.д.№292/2021
г. по описа на Окръжен съд-П.,ТО,XVI-ти състав,в частта,с която е обявено в
несъстоятелност „А.-А.“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.К.,обл.П.,ул.“И.“№**-**,постановено е прекратяване на
дейността на предприятието на същото дружество и са прекратени
правомощията на органите на дружеството,а също и в частта,с която „А.-
А.“ЕООД,ЕИК ********* е лишено от правото да управлява и да се
разпорежда с имуществото,включено в масата на несъстоятелността и е
постановено започване осребряване на имуществото,включено в масата на
несъстоятелността,и разпределение на осребреното имущество,като ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата по чл.625 от ТЗ на
„Е.Т.А.Б.“ЕООД-с.К.,община С.,с ЕИК ********** в частта,с която е
поискано дружеството „А.-А.“ЕООД-гр.К., обл.П., ЕИК ********* да бъде
обявено в несъстоятелност /т.е. да се приложи хипотезата на чл.630,ал.2 от
ТЗ/.
ОТМЕНЯ решение №8 от 05.01.2022 г.,постановено по т.д.№292/2021
г. по описа на Окръжен съд-П.,ТО,XVI-ти състав,и в частта,с която „А.-
А.“ЕООД-гр.К., обл.П., ЕИК ********* е осъдено да заплати на
„Е.Т.А.Б.“ЕООД-с.К.,община С.,с ЕИК ********** деловодни разноски за
разликата над сумата от 1793,07 лв. до присъдения размер от 3 586,15 лв.
ОСЪЖДА „Е.Т.А.Б.“ЕООД,с ЕИК **********,със седалище и адрес на
управление с.К.,община С.,ул.*-ти м.“№** да заплати на „А.-А.“ЕООД,с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.К., обл.П.,ул.“И.“№**-**
сумата от 1167,50 лв. /хиляда сто шестдесет и седем лева и петдесет
стотинки/ съдебни разноски за производството пред въззивната инстанция.
Препис от настоящото решение да се изпрати на ОС-П. за съответно
вписване в книгата по чл.634в,ал.1 от ТЗ.
Препис от решението да се изпрати и на АВ,за съответното му вписване
в търговския регистър по партидата на „А.-А.“ЕООД-гр.К., обл.П., ЕИК
*********.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 7-дневен срок от вписването
му в търговския регистър.
Председател: _______________________
17
Членове:
1._______________________
2._______________________
18