Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на
ДВАДЕСЕТ И СЕДМИ ЮНИ през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА
ДИМИТРОВА
при секретаря Вергиния Петкова като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ
ПАНОВА възз.гр. дело № 409 по описа на
Плевенски окръжен съд за 2019 г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение
№ 601 от
27.04.2018 г по гр. дело № 9145/2017 г по описа на РС – Плевен състав на същия
съд е
ПРИЗНАЛ на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответницата Н.И.В.
ЕГН**********, ЧЕ ДЪЛЖИ на кредитора “***”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “***” №***, бл.***,
вх.В, следните суми: главница в размер на 7701,60лв./ 4200лв. главница,
2031,60лв. възнаградителна лихва/ и неустойка в размер на 1470лв.; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
- 15.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед №4780/18.09.2017г. по
ч. гр.д.№7295/2017г. на ПлРС, като е ОТХВЪРЛИЛ претенцията до размер на сумата
9381,60лв. главница/ за сумата 3150лв. възнаграждение за допълнителни услуги/,
като НЕСНОВАТЕЛНА.Съдът се е
произнесъл и по въпроса за разноските.
Срещу така постановеното решение в частта за уважаване на исковете, въззивна
жалба е подадена от Н.И.В. , в която се възразява, че решението на РС -
Плевен е незаконосъобразно.
Възразява се, че не са съобразени императивни правила на ЗПК и специалната
защита по ЗЗП. Възразява се ,че договорът за кредит е нищожен,
възнаградителната лихва е прекомерна, уговорката за неустойка противоречи на
чл. 26 ал.1 от ЗЗД, същата уговорка е в общите условия ,у а не в договора за
кредит, основанието за нищожност „накърняване на добрите нрави“ съставлява
порок на сделката, а не на волята.
Налице е явна нееквивалентност на престациите. Възразява се ,ч е е неправилен
извода за неприложимост на изискването за уведомяване на кредитополучателя за
предсрочната изискуемост на кредита. Твърди се, че разпоредбата на чл. 60 ал.2
от ЗКИ е императивна и изхожда от принципа за защита на слабата страна. Претендира
се отмяна на атакуваното решение в обжалваната му част и
постановяване на друго такова, с което да се
отхвърлят изцяло предявените искове изцяло.
Въззиваемата страна оспорва
жалбата като неоснователна. Взема становище, че първоинстанционното решение е законосъобразно
и следва да се потвърди. Претендира се потвърждаване на постановеното съдебно
решение.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе
предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси по
делото касаят действителността на договора за кредит, действителността на споразумение за пакет от
допълнителни услуги с оглед сключения договор за потребителски кредит,
действителността на клаузите за възнаградителна лихва и неустойка,
РС е приел, че от приложените
доказателства е видно, че на 29.09.2015г.
ответницата пред РС е подала до
ищеца искане за отпускане на потребителски кредит в размер на 5000лв., със
зададени параметри, като е сключен такъв за потребителски кредит
№**********/02.10.2015г., за сумата 4200лв., платима на равни месечни вноски за
24месеца, при ГПР-49,90%, ГЛП-41,17%, лихвен процент на
ден-0,11.От приложените доказателства е било видно, че заедно с договора е изготвен
погасителен план, Стандартен европейски формуляр, споразумение ОУ.Съдът е приел, че тъй като не е оспорен подписа от
страна на ответницата , то е налице валиден договор за кредит.Тъй като ищецът е
небанкова институция, то не важи т.18 на ТЗ№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, за
уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост, а същата настъпва
автоматично, съгласно чл.12.3 от ОУ, които са неразделна част от договора и
подписани от ответницата.
Твърдяло се
е, че не е заплатена дължима сума
4200лв., което е твърдение за отрицателен факт, като в тежест на ответницата е
било да установи плащане на същата, но доказателства в тази насока не са
представени, поради което съдът е приел,
че следва да се уважи иска за главницата.
На следващо място е неоснователно, според РС, възражението
за нищожност на уговорената в договора
възнаградителна лихва и ГПР и ГПЛ, които параметри формиращи
възнаградителната лихва, поради противоречие със закона и накърняване на
добрите нрави.Касае се за потребителски, а не банков кредит.В настоящата
обществено – икономическа обстановка, при която дейността си осъществяват множество кредитни институции,
които предоставят потребителски кредити по ускорена и опростена процедура, без
изискване на доказателства за доход и имущество на кредитополучателя/ което не
може да бъде вменено във вреда на потребителя, като по-слаба икономически
страна/, обективно е налице повишаване на риска от непогасяване на
задължението, респ. повишаване цената на кредитите.В тази връзка в чл.19, ал.4
от ЗПК е посочена, че ГПР не може да надвишава петкратния размер на законната
лихва, която към датата на сключване на договора е била 10,02%/основния лихвен
процент на БНБ и 10 пункта/, а петкратния размер е над 50,10% , който процент е
по-висок от ГПР и фиксирания ЛП, уговорени в договора.Съгласно ЗПКр, според РС,
годишният процента на разходите изразява
общите разходи по кредита настоящи и бъдещи /лихви, други , преки или косвени
разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч., тези дължими от
посредници при сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит,
като в него не се включват разходите на потребителя при неизпълнение на
договора.С оглед на това, съдът е приел,
че не е налице противоречие със законова норма или добрите нрави и следва да се
уважи претенцията и в тази част за сумата 2031,60лв.
Във връзка с
изложеното, какво покрива ГПР и ГПЛ, съдът
е направил пък извод, че
възнаграждението по споразумението за допълнителни услуги е нищожно , като
противоречащо на чл.10а от ЗПК.Удължаване на просрочено задължение или други
уговорки , не представят допълнителна услуга.Това са такива, които нямат пряко
отношение към насрещните престации на страните.Такива са издаване на
удостоверения, различни референции и т.н. Така уговорени , съдът е приел, че не се касае за допълнителни
услуги, а за забранена такса за действия,свързани с управлението на кредита,
или дори за скрита наказателна лихва, поради което, не се дължи сумата в размер
на 3150лв. Още повече, че същата се явява близка до размер на кредита и поставя
в неравноправно положение потребителя.
Относно неустойката съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Следователно
основна предпоставка за изплащането на неустойка е наличието на виновно
неизпълнение на задължение по възникналото облигационно отношение. В конкретния
случай е безспорно, че ответницата е нарушила
клауза от сключения договор за наем и не е изпълнила
по своя вина основното си задължение -за връщане
на кредита.Съобразно отпуснатия кредит, срокът на договора , неизпълнението и
т.н., съдът е приел, че размерът не е
прекомерно висок и следва да се присъди.
Решението на
РС е частично незаконосъобразно
Първоинстанционният съд е изложил мотиви, които частично се споделят от настоящата инстанция и в тази им част не следва да се преповтарят. Тези мотиви
касаят приложението на т.18 от
цитираното ТР, както и изводите относно
сключения договор за допълнителен пакет услуги. Цитираната съдебна практика по посоченото ТР от
първоинстанционния съд е относима към спора и правилно е приложеното разрешението на
поставения въпрос по т. 18 от посоченото ТР.
Въззивната инстанция не
споделя мотивите и изводите на РС – Плевен относно възнаградителната лихва и
неустойката. Годишният процент на разходите
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република ***. ГПР като понятие не е тъждествено с ГЛП, защото
включва всички разходи по кредита. Клаузата
за възнаградителната лихва е нищожна
като накърняваща добрите нрави – чл.26 ал.1, предл.3 ЗЗД. Съдебната практика
приема, че противно на добрите нрави е да се уговори възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва – в конкретния случай
четирикратния и по-голям размер .В този смисъл крайният извод на РС е неправилен макар и при
съобразяване на необезпечцеността и рисковия характер на кредита. Въззивният съд съобразява възраженията на
въззивника за необезпеченост на кредита и наложителността от договарянето на по
– висока лихва. В този смисъл съдебната практика е възприела възможността за
уговарянето на такава по - висока лихва, но не и в размер, по голям от
посочения по – горе трикратен размер на законната лихва. Добрите
нрави са правила за справедливост и
добросъвестност, на които следва да отговарят сключените договори и
сделки. Задължението за добросъвестност
при сключването им означава честно отношение при договарянето на гражданско –
правните сделки и съразмерност и еквивалентност в поемането на задължения и за
двете страни по сделката. В този смисъл
противоречаща на добрите нрави е и клаузата за размера на дължимата неустойка.
Определения в общите условия размер от 35% от остатъчно дължимата сума е твърде
завишен размер с оглед приетото от
въззивния съд по – горе определение за добри нрави.
Следва да се отмени атакуваното
решение в частите, в които са уважени
исковете за дължимост на възнаградителната лихва и неустойката. В
останалата част решението следва да се
потвърди като законосъобразно.
Във въззивната жалба не
са претендирани разноски, в открито съдебно
заседание не се е явила въззивницата или нейн представител. Въззиваемата страна
е претендирала присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 78 ал.
8 от ГПК в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ.
Съгласно чл. 37 ал.1 от ЗППомощ заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
За
заплащането на правната помощ а защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв.С оглед правната и фактическа сложност на
делото съдът приема, че възнаграждението следва да е в размер на 200 лв , което
е малко над средния размер. С оглед частичното
уважаване на жалбата за настоящето производство пред въззивната инстанция
следва да се осъди въззивницата да заплати юрисконсултско възнаграждение в
размер на 110 лв.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ
№ 601 от 27.04.2018 г по гр. дело № 9145/2017
г по описа на Плевенски РС В ЧАСТТА, В КОЯТО РС – ПЛЕВЕН е ПРИЗНАЛ на осн. чл. 422 вр. чл. 124
от ГПК по отношение на ответницата Н.И.В. ЕГН**********, ЧЕ ДЪЛЖИ на
кредитора “***” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “***” №***, бл.***, вх.В суми в
размер на 2031,60лв. възнаградителна
лихва и неустойка в размер на 1470лв, за
които суми е издадена заповед №4780/18.09.2017г. по ч. гр.д.№7295/2017г. на ПлРС КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените на осн. Чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК от“***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. “***” №***, бл.***, вх.В СРЕЩУ Н.И.В. ЕГН**********
за дължимост на суми в размер 2031,60лв.
възнаградителна лихва и неустойка в
размер на 1470лв, за които суми е издадена заповед №4780/18.09.2017г. по ч. гр.д.№7295/2017г. на ПлРС КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в останалата обжалвана част
ОСЪЖДА Н.И.В. ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на “***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. “***” №***, бл.***, вх.В юрисконсултско възнаграждение
в размер на 110 лв
РЕШЕНИЕТО
не
подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :