Решение по КНАХД №295/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията, предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Т. И. К., [ЕГН], с адрес: гр. Разград, [улица], вх.Б, ет.5, ап.13, против Решение № 45/30.04.2025г. на Районен съд – Попово, постановено по АНД № 20253520200048 по описа на съда за 2025г., с което е потвърдено НП № 24-0321-001347/15.01.2025г. на Началник група в ОД на МВР – Търговище, РУ – Попово, с което на касатора за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 50 лв., а на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР е постановено отнемането на 10 контролни точки.

В касационната жалба като отменителни основания се навеждат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, поради несъставомерност на деянието. Релевира се, че Районният съд безкритично е приел твърденията на актосъставителя, нарушил е задълженията си да установи обективната истина, да бъде обективен и безпристрастен и да анализира всички факти и обстоятелства. Навеждат се твърдения, че касаторът не е осъществил състава на административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Моли се оспореното решение да бъде отменено като незаконосъобразно, като вместо него се постанови ново, с което да се отмени наказателното постановление също като незаконосъобразно.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация – Началник група в ОД на МВР – Търговище, РУ – Попово, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не ангажира писмено становище.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище счита жалбата за неоснователна. Намира, че въззивното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати процесуални нарушения, като не страда от порок, водещ до неговата отмяна. Дава заключение, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

При разглеждане на жалбата по същество на основанията наведени в жалбата и тези по чл.218, ал.2 от АПК касационният съд приема следното:

Районният съд при постановяване на оспореното решение е приел следната фактическа обстановка:

На 22.12.2024 г. около 23.00 часа, в гр. Попово, на [улица]срещу дом № 18, в посока към [улица], полицейски служители спрели за проверка лек автомобил „Тойота Айго“ с рег. № [рег. номер] управляван от водача Т. И. К., негова собственост. При проверката било установено, че водачът не използва обезопасителния колан, с който автомобила е оборудван, докато се е намирал в движение. За констатираното на водача Т. И. К. е съставен от контролните органи АУАН серия GA № 3391701/22.12.2024г. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Актът е предявен на К. на 22.12.2024г., като отказът на последния да го подпише е оформен с подписа на полицейския служител – свидетеля М. А. Т.. Срещу така съставения АУАН не са подавани възражения от К.. Въз основа на съставения АУАН, серия GA № 3391701/22.12.2024г. е издадено Наказателно постановление № 24-0321-001347/15.01.2025г. от Началника на група при РУ – Попово при ОДМВР – Търговище, с което на Т. И. К. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., и са отнети 10 контролни точки по Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР.

В хода на съдебното производство пред Районния съд, в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят Б. Р. Б. и свидетелят по АУАН – М. А. Т., които са служители в РУ – Попово. В показанията си, както свидетеля Б., така и свидетеля Толупов, са единодушни в своите непосредствени възприятия, че движещият се автомобил, управляван от водача К. е спрян със стоп палка от служителя Б., като в момента на спиране на автомобила водачът е осветен от личен фенер на служителя, при което и дамата свидетели са категорични в показанията си, че водачът не е бил с поставен предпазен колан.

При така установената фактическа обстановка, Районният съд е приел, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и при спазване на процесуалните правила. Районният съд е приел, че при съвкупната преценка на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства по делото се доказват всички елементи от състава на описаното в НП административно нарушение, както и че същото е правилно правно квалифицирано. Районният съд е обсъдил възраженията на К., като е изложил мотиви досежно неоснователността на така наведените възраженията. Районният съд е приел действията на служителите на МВР за извършени в рамките на възложените им правомощия, приел е че нарушението е доказано, както и че видът и размерът на наказанието са правилно определени, а именно в съответствие с фиксираното от законодателя.

На основание така направените фактически констатации и правни изводи Районният съд е потвърдил обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.

Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК намира следното:

Касационният съд няма правомощие да прави нови фактически установявания на база на преоценка на събраните пред въззивния съд доказателства, съгласно забраната по чл.220 от АПК.

При постановяване на оспореното решение Районният съд е обсъдил възражението на касатора, а именно че: „.. не е осъществил състава на вмененото му административно нарушение, по причина, че е махнал колана при предприемане на действия за спиране на управляваното от него МПС…“. Възраженията са приети за неоснователни, като съдът е изложил ясни мотиви за тази си преценка. Касационният съд намира изводите на Районния съд в тази насока за правилни. В мотивите си въззивният съд правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от ЗДвП, посочвайки, че редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В производството пред Районния съд, който е съдът по същество, от страна на касатора не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на защитните му твърдения, с което обвързващата материална доказателствена сила на приложения по делото АУАН не е опровергана. Нещо повече, така описаната в АУАН фактическа обстановка изцяло се подкрепя от непротиворечивите показания на разпитаните по делото свидетели – Б. Б. и М. Т.. При процесуалната пасивност на жалбоподателя в производството по събиране на доказателства, неможе да се обоснове допуснато грубо нарушение на съдопроизводствените правила от страна на Районния съд.

По изложените съображения касационния съд също приема, че от съвкупната преценка на така събраните пред Районния съд доказателства /писмени и гласни/ безспорно по делото се явяват доказани всеки от елементите от състава на описаното в НП административно нарушение, което се вменява на К..

Изводите на въззивния съд, че НП е издадено при спазване на законовите изисквания за съдържание на акта и при липса на допуснати съществени нарушения, изцяло се споделят от настоящата инстанция, като касационният съд намира, че не следва мотивите на Районния съд да се преповтарят и препраща към тях на основание чл.221, ал.2 от АПК.

Описаното в НП деяние на водача К. е правилно правно квалифицирано и подведено под административнонаказателната разпоредба на чл.183, ал. 4, т.7, предл. първо от ЗДвП. Така наложеното наказание на касатора е във фиксирания в закона размер от 50лв., съгласно приложимата към момента на осъществяването на нарушението редакция на чл.183, ал. 4, т.7, предл. първо от ЗДвП /ДВ.бр.67/2023г./, под който размер съгласно разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН не може да се слезе. Нарушението е типично за вида си и не разкрива признаците на „маловажен случай“, с оглед на което не са налице и предпоставки за приложение на чл.28, ал.1 от ЗАНН.

На основание всичко гореизложено, касационният съд приема въззивното решение за постановено при правилно приложение на материалния закон.

Оспореното решение е подробно и обстойно мотивирано. В хода на въззивното производство не са допуснати такива съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348, ал.3 от НПК, които да обосноват касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и възраженията на касатора в тази насока са изцяло неоснователни. По отношение на изложените в жалбата твърдения на касатора за „предубеденост“ и „тенденциозност“ на Районния съд, същите съставляват „квалификации“, направени в нарушение на чл.212,ал.3 от АПК, а не касационни основания по чл.209 от АПК и не следва да се обсъждат от касационната инстанция.

При извършената служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, не бяха констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.

По изложените съображения касационният съд счита, че не са налице касационните основания по чл.348, т.1 и т.2 от НПК за отмяна на оспореното решение и следва същото, като законосъобразно, да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, касационният съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 45/30.04.2025 г. на Районен съд – Попово, постановено по АНД № 20253520200048 по описа на съда за 2025 г.

Решението е окончателно и не подлежи на оспорване.