№ 665
гр. Русе, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четИ.десети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20244520106232 по описа за 2024 година
Б. Т. – юрисконсулт на „*****“ ЕООД, заявява, че на 30.11.2021г. между „********“
АД (кредитор) и И. А. Д. (кредитополучател) е сключен Договор за потребителски кредит
№*******, по силата на който кредиторът предоставил в заем на ответника сумата 3000
лева, при следните условия: срок на погасяване – 30.11.2023г.; вноски – 24, всяка в размер на
436.35 лева, съгласно погасителен план, съставляващ неразделна част от контракта;
фиксиран лихвен процент – 36%; годишен процент на разходите – 42.58%.
Съобразно условията на договора, кредитополучателят се съгласил да заплати
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена
погасителна вноска. Приел, че уведомленията до него ще бъдат изпращани чрез писма,
покани, съобщения или други документи и ще се считат получени ако са адресирани до
посочените от ответника адреси за кореспонденция и телефонни номера.
Молителят пояснява, че контрактът е сключен по електронен път, съобразно ЗПФУР,
като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
кредитодателя и от отправяне на предложението, до сключване на договора страните
използвали средства за комуникация от разстояние. На ответника била предоставена цялата
информация, изискуема от закона, като договорът бил сключен при спазване изискванията
на ЗПК, ЗЕДЕУУ, ЗПФУР при спазване приложимото законодателство.
Твърди, че И. Д. не изпълнила в срок задълженията, си произтичащи от контракта.
По силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен
на12.07.2023г. „********“ АД цедирало на „*****“ ЕООД вземането по процесния договор
за потребителски кредит, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Въз
основа предоставените пълномощия, в изпълнение изискванията на закона, цедентът и
1
ищцовото дружество изпратили до длъжника уведомително писмо за извършената цесия.
Молителят излага правни доводи, досежно последиците от уведомяването за
извършената цесия.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №*****/2024г.
по описа на РРС срещу И. А. Д., ЕГН ********** за сумите: 2 980.83 лева - главница, ведно
със законна лихва, считано от 26.07.2024г. до изплащането й; 7205.61 лева - неустойка
съгласно раздел VІІІ "Неустойки", чл.17 от договора; 1522.05 лева - договорна лихва за
периода 30.11.2021г. - 30.11.2023г.; 940.09 лева - лихва за забава за периода 30.11.2023г. -
28.06.2024г.; разноски в размер на 252.97 лева – заплатена държавна такса и 100 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид дадените от заповедния съд указания, Б. Т. моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено, че И. А. Д., ЕГН ********** дължи на „*****“ ЕООД,
ЕИК ***** със седалище и адрес на управление – гр.София, ******** сумите: 2 980.83 лева
– главница по Договор за потребителски кредит №*******/30.11.2021г., ведно със законна
лихва, считано от 26.07.2024г. до изплащането й; 7205.61 лева - неустойка по чл.17 от
Договора; 1522.05 лева - договорна лихва за периода 30.11.2021г. - 30.11.2023г.; 940.09 лева -
лихва за забава за периода 30.11.2023г. - 28.06.2024г., предмет на Заповед за изпълнение на
парично задължение №*********г., издадена по ЧГД №*****/2024г. по описа на РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК адв.П. И. – особен представител на ответника И. А. Д. е
депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на
ищцовите претенции.
Счита, че ищецът – кредитор не е уведомил надлежно длъжникът нито за
предсрочната изискуемост на вземането по процесния договор, нито за цедиране на
вземането. Прави извод, че предвид ненадлежното уведомяване на длъжника не е настъпила
предсрочна изискуемост на задължението.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа страна, следното:
На 30.11.2021г. между „********“ АД и И. А. Д. е сключен, при общи условия,
Договор за потребителски кредит №*******, по силата на който дружеството предоставило
на ответника заем в размер на 3000 лева, със срок на погасяване 30.11.2023г. (24 месечни
вноски), при фиксиран годишен лихвен процент на кредита – 36%, ГПР – 42.58%. В чл.17 от
контракта е визирано обезпечение, чрез поръчителство на физически лица, които отговарят
на определение условия или банкова гаранция. Предвидена е неустойка в размер на 0.9% от
стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено
обезпечението по чл.17.
Приложени са: Общи условия на „********“ АД, в които подробно е описана
процедурата по кандидатстване и одобрение за заем; правата и задълженията на страните и
условията, при които се отпуска кредита и Стандартен европейски формуляр за
2
предоставяне информация за потребителските кредити.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.07.2023г. кредиторът
цедирал вземането по процесния договор на „*****“ ЕООД.
Въз основа на заявление, депозирано от „*****“ ЕООД, в РРС е образувано ЧГД
№*****/2024г. и на 29.07.2024г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№2175 по реда на чл.410 ГПК срещу И. А. Д., ЕГН ********** за сумите: 2 980.83 лева -
главница, ведно със законна лихва, считано от 26.07.2024г. до изплащането й; 7205.61 лева -
неустойка съгласно раздел VІІІ "Неустойки", чл.17 от договора; 1522.05 лева - договорна
лихва за периода 30.11.2021г. - 30.11.2023г.; 940.09 лева - лихва за забава за периода
30.11.2023г. - 28.06.2024г.; разноски в размер на 252.97 лева – заплатена държавна такса и
100 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедният съд, указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да
предяви иск за установяване на вземането си.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 2 980.83
лева – главница по Договор за потребителски кредит №*******/30.11.2021г., ведно със
законна лихва, считано от 26.07.2024г. до изплащането й; 7205.61 лева - неустойка по чл.17
от Договора; 1522.05 лева - договорна лихва за периода 30.11.2021г. - 30.11.2023г.; 940.09
лева - лихва за забава за периода 30.11.2023г. - 28.06.2024г., предмет на Заповед за
изпълнение на парично задължение №*********г., издадена по ЧГД №*****/2024г. по описа
на РРС.
От приложеното към настоящото производство ЧГД №*****/2024г. по описа на РРС е
видно, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заявителят (ищец в настоящото производство) е уведомен за възможността да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок, като са му указани последиците при
непредявяване на иска. Претенцията е допустима, предявена в законоустановения срок, при
наличие на правен интерес - запазване действието на заповедта за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява частично основателен.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или
погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
Основателността на претенцията се обуславя от осъществен фактически състав,
включващ следните елементи: наличие на валидно правоотношение с процесуално
легитимирания ответник, възникнало от цедирано вземане по договор за потребителски
кредит сключен на 30.11.2021г., елемент от съдържанието на което е задължение за връщане
на предоставена за ползване парична сума, ведно с уговорена лихва; изпълнение
задължението на първия кредитор да предостави временно и възмездно паричната сума и
настъпила изискуемост на задължението на ответника, за което се твърди, че не е изпълнено.
3
Неизпълнението на задължението на кредитополучателя по своето естество е
отрицателен факт, поради което в тежест на задълженото лице е да установи точно
изпълнение.
Въз основа обсъдените доказателства, съдът приема, че между „******“ АД и И. А. Д.
е сключен договор за потребителски кредит, съдържащ задължение на кредитната
институция да предостави за временно и възмездно ползване на кредитополучателя сумата,
предмет на договора и задължението на последния да я възстанови със съответната
възнаградителна лихва. Фактът на изпълнение задължението за предоставяне паричната
сума се установява от приетите по делото писмени доказателства – разписка за извършено
плащане от 30.11.2021г. (лист 89).
Разпоредбата на чл.23 от Договора указва възможността на кредитора да прехвърли
вземането си по договора за кредит на трето лице. Вземането е цедирано на „*****“ ЕООД.
Правата по прехвърленото вземане преминават върху цесионера със сключване на договора,
поради което цедентът вече не е титуляр на вземането.
Установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което вече не е носител
на вземането. Задължението за престиране на цесионера ще възникне след получаване
съобщението от предишния кредитор. Съгласно константната съдебна практика на ВКС,
уведомлението за цесията, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съобразно чл.99, ал.3
ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действия за длъжника. Същото, на
основание чл.235, ал.3 ГПК, следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска.
Относно валидността на връчването на особен представител, в Решение
№198/18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. на ВКС, І т.о. се приема, че връчването на всички
книжа по делото е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Настоящият съдебен състав не
намира основание да се отклонява от тази практика, която е относима и към настоящият
казус, тъй като се касае до правата на особения представител надлежно да получава
уведомления с материалноправни последици, адресирани до лицето, на което е назначен за
процесуален представител.
Не са ангажирани доказателства, че длъжникът е извършвал плащания по договора на
стария кредитор, за да се освободи от отговорност, като по този начин целта на закона,
свързана със съобщаването за прехвърленото вземане, е изпълнена, а длъжникът – защитен,
ако евентуално е престирал на ненадлежния кредитор. Изложеното налага извод, че цесията
е валидно противопоставима на ответника и легитимира ищеца като надлежен кредитор,
който има право да претендира търсените суми в качеството на цесионер.
Между заемателя и цедента е възникнало валидно правоотношение по договор за
кредит, като кредиторът е финансова институция по смисъла на чл.3 ЗКИ, а ответникът –
физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята
4
професионална или търговска дейност т.е. ответникът има качеството потребител по
смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Предвид характера на договора, за неговата валидност и
последици важат изискванията на ЗПК. Задължителната практика на ВКС изисква съдът
винаги да извършва проверка на действителността на договора, дори и при ненаведени от
страните основание, ако се касае за нарушение на добрите нрави, за неравноправни клаузи
във вреда на потребителя и за нарушение императивни правни норми.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 –
12 и т.20 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Когато договорът бъде
обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на
кредита, но не и лихви и други разходи.
В случая контрактът е недействителен поради неспазване изискването на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин
се формира задължението му. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид
оскъпяване на кредита, защото включва всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. По тази причина е
необходимо в ГПР да бъдат описани ясно всички разходи, които длъжникът трябва да
заплати, за да може да прецени какви суми точно дължи. В процесния договор, ГПР е
посочен в абсолютна стойност – 42.58%. Не става ясно какви разходи са включени над
лихвения процент – 36%. Това поставя потребителя в невъзможност да разбере колко точно
(като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи. В допълнение следва да се
отбележи, че доколкото представянето на обезпечение по чл.17 от Договора е въведено като
предпоставка за отпускане на кредита, то предвидената неустойка трябва да бъде включена в
ГПР, тъй като е задължителен разход за потребителя, без който няма да бъде отпусната
заемната сума. „Обезпеченията“, визирани от кредитора, имат единствената цел да създадат
допълнително оскъпяване на кредита и на практика клаузата на чл.27 от контракта
представлява предварително, недобросъвестно и незаконосъобразно определени от
кредитора допълнителни разходи, с които многократно се надвишава максимално
допустимия ГПР. В случая само неустойката надвишава повече от два пъти заемната сума.
Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора,
съгласно чл.22 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят дължи само
чистата стойност на кредита, но не и лихви, неустойки, такси или други разходи.
В този смисъл, претенцията на ищеца е основателна единствено за сумата 2 980.83
лева – главница, а в останалата част, досежно претендираните лихви (договорна и
наказателна) и неустойка, като недоказана следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълкувателно дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК,
съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе да разпредели
отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
В хода на заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 352.97
лева, от които ответникът следва да поеме 83.18 лева.
В исковото производство направените от ищеца разноски възлизат на 1135.36 лева
5
(заплатена държавна такса, възнаграждения за процесуално представителство). Предвид
изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 267.56 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, че И. А. Д., ЕГН
********** с адрес: гр.Русе, *********** дължи на „*****“ ЕООД, ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление – гр.София, ******** сумата 2 980.83 лева – главница по
Договор за потребителски кредит №*******/30.11.2021г., ведно със законна лихва, считано
от 26.07.2024г. до изплащането й, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение
№*********г., издадена по ЧГД №*****/2024г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „*****“ ЕООД, ЕИК ***** срещу И.
А. Д., ЕГН ********** иск с правно основание чл.422 ГПК за сумите: 7205.61 лева -
неустойка по чл.17 от Договор за потребителски кредит №*******/30.11.2021г.; 1522.05 лева
- договорна лихва за периода 30.11.2021г. - 30.11.2023г.; 940.09 лева - лихва за забава за
периода 30.11.2023г. - 28.06.2024г., предмет на Заповед за изпълнение на парично
задължение №*********г., издадена по ЧГД №*****/2024г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА И. А. Д., ЕГН ********** да заплати на „*****“ ЕООД, ЕИК *****
сумата 83.18 лева – разноски по ЧГД №*****/2024г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА И. А. Д., ЕГН ********** да заплати на „*****“ ЕООД, ЕИК *****
сумата 267.56 лева – разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6