№ 14567
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110126639 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на В. Д. С. против „фирма”
ЕАД.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не
дължи на ответника сумата от 590 лв., представляваща главница, сумата от 734.57 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 01.03.2010г. до 17.05.2022г., за които е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. № ****/****г. на СРС, ** с-в. Позовава се на изтекла
погасителна давност.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва предявените искове и моли съда да
ги отхвърли. Твърди, че давността е била прекъсвана с извършване на изпълнителни
действия по образуваното изпълнително дело.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото е приет като доказателство изпълнителен лист от 01.03.2010г., издаден по
гр. д. № ****/****г. на СРС, ** с-в.
Като доказателство по делото е приет препис от изп. д. № ****/****г. на ЧСИ Як..
Други доказателства не са ангажирани по делото в предвидените от процесуалния
закон преклузивни срокове.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
1
Единственият спорен въпрос по делото е погасено ли е задължението на ищеца по
давност.
Видно от събраните по делото доказателства изпълнителният лист по гр. д. №
****/****г на СРС, ** с-в е издаден на 01.03.2010г. На 19.11.2014г. е образувано
изпълнително дело, като взискателят е направил искане до ЧСИ за предприемане на
изпълнителни действия. Видно от приложеното изпълнително дело, са извършени следните
действия:
На 24.01.2015г. ЧСИ е наложил възбрана върху притежавания от ищеца недвижим
имот
На 13.02.2015г. е наложен запор върху МПС, собственост на ищеца
С молба от 21.03.2017г. е направено искане за конституиране на нов взискател –
ответникът по настоящето дело, като в молбата изрично е посочено, че на ЧСИ се
възлагат правата по чл. 18 от ЗЧСИ.
С молба от 21.08.2017г. ищецът е поискал извършването на конкретни изпълнителни
действия
С постановление от 16.05.2022г. изпълнителното дело е било прекратено на основание
чл. 433 ГПК.
С оглед на така описаните изпълнителни действия, се налага изводът, че
изпълнителното дело е перемирано, но вземането не е погасено по давност.
Между наложения на 13.02.2015г. запор върху МПС и подадената от взискателя на
21.03.2017г. молба, с която е направено искане за конституиране на ответника по
настоящето дело като взискател, са изминали повече от две години, поради което
изпълнителното е перемирано.
Изпълнителното дело се перемира с изтичане на 2 години от последното
изпълнително действие, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Без правно значение относно
прекъсване на давността е и обстоятелството, дали и кога е издавано постановление за
прекратяване на делото пред ЧСИ, доколкото съгласно трайната съдебна практика
постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване на делото има само декларативно
действие, а не конститутивно.
Ето защо, съдът приема, че изпълнителното дело е перемирано на 13.02.2017г., след
изтичане на две години от последното предприето действие на 13.02.2015г.
Настъпилата перемпция обаче не води автоматично до извод за изтекла погасителна
давност.
При преценката дали е изтекъл давностният срок, следва да се вземе предвид дали
са налице обстоятелства, които да прекъснат течението на срока. В Тълкувателно решение
№ 2/2013г. от 26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е било
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
2
възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагането на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на
пазач и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязло в сила разпределение. Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки
конкретен случай с оглед активността на кредитора по делото и предприетите по отношение
на длъжника изпълнителни действия.
В мотивите на цитираното Тълкувателното решение е обсъдено значението и на
молбата на взискателя, с която се иска извършване на конкретно действие в рамките на
изпълнителния способ: „Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение”. Тоест, за да е в състояние да прекъсне давността, искането за
извършване на определено изпълнително действие, следва да бъде уважено от съдебния
изпълнител и действието да е предприето. Необходимо е двете действия да са налице
кумулативно, за да породят придадения им прекъсващ ефект.
Вземането в настоящия случай касае неплатени суми по договор за банков кредит,
поради което приложима в случая е пет годишната давност.
Както беше посочено по – горе настъпилата перемпция не води автоматично до
извод за изтекла погасителна давност. Съгласно т. 1 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК налагането
на запор или възбрана в изпълнително производство съставлява насочване на изпълнението
върху отделен имуществен обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него
започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес – длъжникът започва да търпи
ограничение в правната си сфера.
Съгласно най – новата съдебна практика, обективирана в решение № 37/24.02.2021
по дело №1747/2020 на ВКС, ГК, IV г.о., когато кредиторът направи искане за предприемане
на изпълнително действие, същото прекъсва давностния срок, дори и то да бъде извършено
след перемиране на делото. Давността се счита прекъсната от датата на молбата за
извършването му. Предприемането на изпълнителни действия след изтичане срока на
перемпцията също прекъсва давностния срок, като в този случай въз основа на молбата
съдебния изпълнител следва да образува ново изпълнително дело, по което да извърши
поисканото изпълнително действие. Ето защо, с подаването на молба от 21.03.2017г., с което
на ЧСИ са възложени правата по чл. 18 ЗЧСИ, тоест да определи способа на изпълнение,
ЧСИ е следвало да образува ново изпълнително дело. Независимо, че това не е направено,
тази молба прекъсва давността, поради което от 21.03.2017г. е започнала да тече нова
давност. Давността е била отново прекъсната с подадената на 21.08.2017г. молба. След тази
3
дата не са били извършени, нито е било поискано от страна на взискателя извършването на
други изпълнителни действия.
От 21.08.2017г. до датата на образуване на настоящето дело на 17.05.2022г. не са
изтекли 5 години, поради което вземането на ответника не е погасено по давност.
С оглед на изложеното, исковете следва да бъдат изцяло отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
По разноските:
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което съдът не
дължи произнасяне.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Д. С., ЕГН **********, със съдебен адрес (град),
(адрес) срещу „фирма“ ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град),
(адрес), искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на установено, че В. Д. С. не
дължи на „фирма“ ЕАД, сумата от 590 лв., представляваща главница по договор за кредит от
03.02.2006г., сключен между ищеца и „фирма” ЕАД, вземането по който е прехвърлено на
ответника с договор за цесия, както и сумата от 734.57 лв., представляваща мораторна лихва
за периода 01.03.2010г. до 17.05.2022г., за които е издаден изпълнителен лист от
01.03.2010г. по ч. гр. д. № ****/****г. на СРС, ** с-в, като неоснователни и недоказани.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4