Решение по дело №1247/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63а ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Делото е образувано по касационната жалба на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Варна срещу решение № 547/07.04.2023г., постановено по административно-наказателно дело № 20223110204720/2022г. по описа на Варненския районен съд, с което е отменено наказателно постановление №23-0000311/22.06.2022г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Варна, с което на „В. Транс“ ЕООД с [ЕИК], е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) за нарушение на чл.34 т.6 във връзка с чл.18, ал.1, т.4 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ.

Решението на въззивната инстанция се атакува от касатора с доводи за неговата материална незаконосъобразност. Оспорват се правните изводи на въззивния съд относно приложението на чл.3 ал.2 от ЗАНН като изтъква, че не е отпаднало задължението на превозвача по чл.34 т.6 във връзка с чл.18, ал.1, т.4 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ, поради което правилно е бил санкциониран по чл.96а ал.1 пр.2 от ЗАвП. Сочи, че съгласно §6 от ПР на цитираната наредба, валидните удостоверения за психологическа годност (УПГ), издадени преди влизане в сила на наредбата стават безсрочни и запазват валидността си при условията на §2 т.4 относно чл.8 ал.7 , безсрочни стават и УПГ, издадени преди това и валидни към тази дата, което обхваща всички УПИ, издадени от 21.10.2019г. до 21.10.2022г. включително. Подчертано е, че превозвачът е извършил превоз с водач, който не е притежавал валидно УПГ дори съобразно настъпилото нормативно изменение. Иска отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание за касатора не се явява представител. С представена по делото молба с.д. № 2967/ 28.02.2024 г. е изразено становище по хода на делото, по доказателствата и по съществото на касационния спор, като се изтъква законосъобразността на отмененото наказателно постановление дори и при наличието на решение на СЕС по дело С-227/22, тъй като българските Наредба №3 и Наредба № 36 не противоречат на европейската директива 2006/126. Отново е направено искане за присъждане на юрискосултско възнаграждение.

Ответникът по касация - „В. Транс“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Г. К. оспорва касационната жалба и настоява настоящата инстанция да я отхвърли като неоснователна. Намира за правилни изводите на въззивния съд, поради което настоява постановеното от него решение да се остави в сила. Счита, че този правен резултат от оспорването на наказателното постановление съответства и на постановеното на 18.01.2024 г. решение на СЕС по дело С-227/2022 г., което е допълнително основание за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на съдебни разноски пред двете инстанции.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна счита касационната жалба за неоснователна и пледира оспореното решение да бъде оставено в сила. В подкрепа на изразеното становище сочи, че решението на ВРС е съобразено с постановеното на 18.01.2024 г. решение на СЕС по С-227/2022 година.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна в настоящия тричленен състав намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок. С нея е сезиран териториално и материално компетентния съд, поради което производството е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Описаното в потвърденото наказателно постановление деяние, съставляващо административно нарушение, е следното: при извършена комплексна проверка на дейността на превозвача „В. Транс“ ЕООД, притежаващ удостоверени за регистрация № 9222/19.12.2007 г. за извършване на таксиметров превоз на пътници, е установено, че на 10.06.2021г. в гр. Варна превозвачът е извършил таксиметрова дейност с водача М. Г. С. с [ЕГН], която към посочената дата не е притежавала валидно удостоверение за психологическа годност, издадено по реда на Наредбата по чл. 152, ал.1, т. 2 от ЗДвП. Предходното УПГ с № 473407 издадено на 15.05.2018г., което е било валидно до 15.05.2021г., а следващото такова е било издадено с № 711152 на 22.11.2021 година.

При постановяване на оспореното решение и след анализ на представените от страните доказателства, ВРС е приел, че НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са съставени от компетентни лица при спазване на установените в ЗАНН срокове.

За да отмени наказателното постановление, въззивният съд се е позовал на чл.3 ал.2 от ЗАНН като е посочил, че разпоредбата на чл. 8 ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. е била изменена в ДВ бр.84 от 21.10.2022г. в сила от същата дата и удостоверението за психологическа годност е станало безсрочно. Предходната съдебна инстанция е приела, че с това изменение е отпаднало задължението на водачите да подновяват удостоверението си за психологическа годност, което представлява по-благоприятен закон и обуславя отпадане на административно-наказателната отговорност на превозвачите.

Оспореното решение е правилно като краен резултат, но при други правни съображения.

Към посочената в НП дата на нарушението – 10.06.2021 г. действаща е била редакцията на чл. 8 , ал.2 от Наредба № 36 от 15.05.2006г., съгласно която удостоверението за психологическа годност (УПГ) е било валидно за срок три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по чл.1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е било валидно за срок една година. В разглеждания случай предходното УПГ на водача М. С., извършваща таксиметрови превози от името на санкционирания превозвач, е било валидно до 15.05.2021г., а следващото такова е било издадено на 22.11.2021 година и административно-наказващият орган е приел, че към посочената дата – 10.06.2021 г. е осъществен състава на описаното в наказателното постановление административно нарушение, като е приложил подзаконовата разпоредба, която е била в сила при извършването му.

С последващата редакция на цитираната правна норма в ДВ, бр. 84 от 2022 г., в сила от 21.10.2022г., удостоверението за психологическа годност е станало безсрочно и въззивният съд я е възприел като по-благоприятен закон обуславящ незаконосъобразност на наказателното постановление. По смисъла на чл.3 ал.2 от ЗАНН, прилагането на по-благоприятен закон изисква да е отпаднал признака на административното нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, чрез отмяна на наказуемостта на деянието, която е била свързана с налагане по административен ред на административно наказание или, когато се предвижда по-леко по вид или размер административно наказание. Това разбиране произтича от основополагащия правен принцип идващ от Римското право: nullum crimen sine lege, nulla poena sine lege – в превод: в първата част - няма престъпление без закон (чл.5 ал.3 от Конституцията на Република България: „Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му“) във втората част: не може да се налага наказание без закон. В подкрепа на разсъждението, че по-благоприятен закон (чл.3 ал.2 от ЗАНН) е този, чието прилагане към дадено конкретно деяние може да даде най-благоприятен резултат за нарушителя е разпоредбата на чл.7, т. 1, изр. 2 Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, според която: „Не може да бъде налагано наказание, по-тежко от това, което е било предвидено за съответното престъпление в момента, когато то е било извършено.“.

Към момента на постановяване на въззивното съдебно решение и към момента на приключване на устните състезания пред касационната инстанция не е отпаднало изискването за притежаване на удостоверение за психологическа годност по чл.8 ал.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания (Загл. доп. - ДВ, бр. 89 от 2010 г.). Също към тези два момента не е променено и изискването по чл.18 ал.1 т.4 от Наредба № 34 от 6 декември 1999г. за таксиметровите превози на пътници, към таксиметровите шофьори да притежават валидно удостоверение за психологическа годност, издадено по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Както и не е отпаднало изискването към регистрираните търговци по чл.34 т.6 от Наредба № 34 от 6 декември 1999г. за таксиметровите превози на пътници, за извършване на таксиметрова дейност само с водачи, които отговарят на изискванията на чл. 18 от цитираната наредба и са вписани в регистъра по чл. 20 от същата наредба. Тоест, не е налице „декриминализация“ на деянието – не е престанало да бъде административно нарушение, тъй като не е отпаднал статута му на задължение към превозвачите.

Сърцевината на разглеждания правен казус е дали разпоредбите на чл.8 ал.1 и ал.2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. (в предходната редакция от ДВ бр. 80 от 2011 г., бр. 41 от 2012 г., действала към датата на нарушението) противоречат на Директива 2006/126/ЕО. По тези преюдициални въпроси относно изискването за представяне на удостоверение за психологическа годност и неговия срок на действие е направено запитване от Административен съд гр.Габрово по к.а.н.д. №11/2022г. С решение от 18.01.2024г. по дело С-227/22, Съдът на Европейския съюз отговаря, че: „Член 7, параграфи 1 и 3 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейност като водачи на моторни превозни средства за транспорт на пътници или стоки и които имат свидетелство за управление на превозни средства от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E, издадено в съответствие с тази директива, като при това издаване физическата и умствената им годност за управление е проверена, да притежават както свидетелство за управление, така и имащо по-кратък срок на валидност от него удостоверение за психологическа годност.“.

Следователно, СЕС е установил противоречие между националната уредба, изискваща от лицата, които извършват професионална дейност като водачи на моторни превозни средства за транспорт на пътници или стоки, притежаващи свидетелство за управление на превозни средства от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E да представят отделен документ – удостоверение за психологическа годност с нормата на член 7, параграфи 1 и 3 от Директива 2006/126/ЕО, ако тяхната физическа и умствена годност вече е била проверена. Тоест, изискването по разпоредбата на чл.8 ал.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за притежаване на удостоверение за психологическа годност касае само тези водачи, чиято психологическа годност не е била проверена при получаване на свидетелство за управление на превозни средства (например към него момент такова изискване за проверка не е било предвидено в нормативната уредба) от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E или тяхното свидетелство за управление не се отнася до тези категории. И в случаите, когато е допустимо да се изисква като отделен документ - удостоверение за психологическа годност, неговия срок не може да бъде по-кратък от срока на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство.

В отмененото наказателно постановление е посочено, че водачът на моторното превозно средство е имал удостоверение за психологическа годност №473407/15.05.2018г., което според старата редакция на чл.8 ал.2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. е било с валидност от три години и съответно неговия срок е изтекъл на 15.05.2021г., т.е. към момента на нарушението на 10.06.2021г. е било невалидно, а новото удостоверение за психологическа годност № 711152 е било издадено на 22.11.2021г. Нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в наказателното постановление не е посочен срока на валидност на свидетелството за управление на превозно средство у въпросния водач, за да се прецени какъв е бил срока на валидност и на самото удостоверение за психологическа годност. Видно от горецитираното решение на СЕС по дело С-227/22, удостоверението за психологическа годност, когато такова може да бъде изискано не може да бъде по-кратко от срока на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство.

Следователно, административно-наказващият орган не е доказал по безспорен начин, че на 10 юни 2021г. превозвачът „В. Транс“ ЕООД е извършил нарушение на чл.34 т.6 от Наредба № 34/06.12.1999г. във връзка с чл.18 ал.1 т.4 от същата наредба и наказателното постановление е материално незаконосъобразно, защото водачът, осъществил таксиметров превоз на 10.06.2021г. е притежавал удостоверение за психологическа годност, чийто срок на валидност не доказано и не може да се приеме, че е бил изтекъл към датата на нарушението.

При този изход на спора, ответникът по делото – „В. Транс“ ЕООД би могъл да претендира присъждане на съдебни разноски, ако беше направил подобно искане и беше представил доказателства за тяхното извършване до приключване на съдебното дирене.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 547/07.04.2023 г. постановено по а.н.д. №20223110204720/2022 г. по описа на Районен съд – гр.Варна.

 

Решението е окончателно.