№ 376
гр. Бургас, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20212100100482 по описа за 2021 година
Производството е образувано по исковата молба на АГЕНЦИЯ ЗА ХОРАТА С
УВРЕЖДАНИЯ, представлявана от Минчо Коралски - изпълнителен директор, срещу
Фондация „ПРИМОРСКО-2004“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ул.
Русалка № 11 а, гр. Приморско, п.к. 8290, представлявяна от председателя на управителния
съвет Мирослав Славов, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 63
981, 18 лв. (шестдесет и три хиляди деветстотин осемдесет и един дева и осемнадесет
стотинки), от които 62 235 лв. (шестдесет и две хиляди двеста тридесет и пет), дължими
суми по договор № 9 - ДА/ 25.05.2017 г. сключен между страните по програма за изграждане
на достъпна архитектурна среда с предмет изграждане на рампа, санитарен възел и
асансьорна уредба за хора с увреждания в Културен център на гр. Созопол, ведно със
законната лихва за забава от 01.12.2020 г. до 11.03.2021 г. в размер па 1746, 18 лв. (хиляда
седемстотин четиридесет и шест лева и осемнадесет стотинки), както и лихвата за забава от
завеждане на исковата молба -19.03.2021 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 25.05.2017 г. между Агенция за хората с
увреждания /АХУ/ и ответната фондация е сключен процесния договор № 9 - ДА/ 25.05.2017
г. на обща стойност 69 118 лв. по програма за изграждане на достъпна архитектурна. Целта
па финансирания проект е изграждане на рампа, санитарен възел и асансьорна уредба за
хора с увреждания в Културен център на гр. Созопол. В продължение на две години са били
сключени шест анекса за удължаване на срока на договора по искане на изпълнителя,
поради значителни затруднения, забавящи изпълнението на заложените дейности. На
Фондация „Приморско-2004“ съгласно договора са били изплатени на 30.05.2017 г. по
банков път общо - 51 838 /петдесет и една хиляди осемстотин тридесет и осем/ лв., като
плащането включва два транша по чл. 4, и неизплатени са останали 25% от сумата по
договор или 17 280 лв. След изтичане на срока на Договора от страна на държавната агенция
са били направени многократни безуспешни опити за контакт с представители на ответника
и за проверка на място, но така и не са били предадени необходимите отчетни документи.
1
Затова, на основание чл. 21, б. „Н" и чл. 23 от договора, възложителят предприел действия за
прекратяване на правоотношението, поради неизпълнението му и за възстановяване на
изплатените по договора суми от ответника. На 14.05.2019 г. е било изпратено на
фондацията предизвестие за прекратяване на договора и покана за доброволно плащане на
получените суми. С писмо вх. № на АХУ 0023—2269/27.05.2019 г. от Председателя на
Фондацията е било изразено съгласие за доброволно възстановяване на изискуемата сума по
договора, ведно със законната лихва, като е направено искане срокът за това да бъде
удължен. В резултат на това на 10.06.2019 г. между АХУ и Фондация „ПРИМОРСКО –
2004“ е било сключено Споразумение за доброволно възстановяване на финансови средства
по Договор № 9-ДА/ 25.05.2017 г. Съгласно клаузите на Споразумението ответникът се
задължил да изплати на АХУ сумата от 62 235 (шестдесет и две хиляди двеста тридесет и
пет) лв. Тъй като това задължение не било изпълнено до 22.07.2020 г.от страна на ищеца е
изпратено напомнително писмо, но въпреки това сумите не са платени, като срокът за това е
изтекъл на 30.11.2020 г. Затова се иска уважаване на претенцията за връщане на даденото по
надлежно прекратения договор, поради неизпълнение на ответната страна. Ангажирани са
писмени доказателства.
В предоставения срок по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор и не е
ангажирал доказателства.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание 55, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД вр. чл. 262, ал. 2 вр. чл. 88 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Не се спори между страните и видно от представения по делото Договор 9 - ДА/
25.05.2017 г. ищецът е предоставил на ответното дружество субсидия за изпълнение на
проект с наименование “Осигуряване на достъпна среда за хора със специфични
възможности около и в Културен център на територията на Археологически резерват
“Античния град Аполония””. Бенефициентът Фондация „ПРИМОРСКО-2004“. Ответникът
се задължил да изпълни проекта съобразно изискванията и установения график. С чл. 3 е
уговорено изплащане на субсидия от 69118 лв. на три етапа – 30 % след сключване на
договора, 45 % след представяне от бенефициента на сключените договори с
подизпълнители по проекта, сумата от 25 % - след приключване на проекта.
Видно от представените и неоспорени писмени доказателства от ищеца са изплатени
общо 51838 лв. в полза на ответника на 29.05.2017 г. С анекси от 23.10.2017г., 04.12.2017 г.,
20.02.2018 г., 15.05.2018г., 07.12.2018г., 26.03.2019г., подписани между страните, е
уговорено изменение в крайния срок за изпълнение, като същият е продължен до
01.05.2019г.
На 10.06.2019 г. е сключено споразумение за доброволно възстановяване на
финансови средства, с което страните са изразили съгласие за прекратяване на договора,
поради неизпълнение. Видно от подписания документ ответната Фондация е поела
задължението да изплати сумата от 51 838 лв. – главница и 10 397 лв. – законна лихва, на
осемнадесет месечни вноски, в срок до 30.11.2020 г.
От подписаните и неоспорени договори и споразумение се установява несъмнено
2
задължението на ответника за връщане на получената субсидия от 51838 лв., въз основа на
прекратения договор между страните. По делото не са представени никакви доказателства
установяващи плащането, поради което искът за главницата се явява изцяло основателен и
доказан.
Що се отнася до претендираната сума от 10397 лв., като част от задължението по
договора, съдът констатира, че в представеното споразумение от 10.06.2019 г. страните са
постигнали съгласие за заплащане на лихва за забава върху главницата от 51838 лв., в
размер на общо 10397 лв., като са разсрочили изпълнеинето на общата сума от 62235 лв.
Това обстоятелство не променя характера на вземането - същото се дължи във връзка със
забавата на длъжника, респ. представлява лихва за забава, както страните са посочили.
Затова, с оглед направеното признание с подписаното споразумение, съдът приема за
установено задължението за заплащане на сумата от 10397 лв. – лихва за забава.
При тези факти предявеният иск от общо 62235 лв. следва да бъде уважен изцяло.
По претенцията за лихва за забава върху общата сума от 62235 лв., съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 294 ТЗ лихва върху лихва се дължи само ако е
уговорена. В случая от представените писмени доказателства не се установява договаряне
на такова задължение, поради което искането за плащане на такава се явява неоснователно.
Съобразно установения падеж на задължението в споразумението – 30.11.2020 г. и с
оглед процесния период, за който се претендира лихва за забава - от 01.12.2020 г. до
11.03.2021 г., такава следва да бъде присъдена единствено върху главницата от 51838 лв., по
аргумент от изложеното по-горе. Затова, съдът определи размера на дължимата лихва на
основание чл. 162 ГПК, на общо 1454.34 лева, до който размер претенцията следва да бъде
уважена. В останалата част – за горницата до 1746.18 лв., която се явява законна лихва за
забава върху сумата от 10397 лв., представляваща лихва за забава, съдът приема искът за
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 84 ГПК, следва в тежест на ответника следва
да бъде възложено заплащането на държавна такса в размер на общо 2547.54 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Фондация „ПРИМОРСКО-2004“, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ул. Русалка № 11 а, гр. Приморско, п.к. 8290, представлявяна от
председателя на управителния съвет Мирослав Славов, да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА
ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ, представлявана от Минчо Коралски - изпълнителен директор,
сумата от 62 235 лв. (шестдесет и две хиляди двеста тридесет и пет), от които 51 838 лв. –
главница и 10 397 лв. – лихва за забава, дължими по прекратен договор № 9 - ДА/ 25.05.2017
г. сключен между страните за изпълнение на проект с наименование “Осигуряване на
достъпна среда за хора със специфични възможности около и в Културен център на
3
територията на Археологически резерват “Античния град Аполония””, както сумата от
1454.34 лв. (хиляда четиристотин петдесет и четири лева и тридесет и четири стотинки) -
представляваща лихва за забава върху главницата от 51838 лв. за периода от 01.12.2020 г. до
11.03.2021 г., ведно с лихвата за забава върху главницата от завеждане на исковата молба -
19.03.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 300 лв. (триста) – разноски по
делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на лихва за забава за горницата над 1454.34 лв.
до пълния предявен размер от 1746.18 лв. (хиляда седемстотин четиридесет и шест лева и
осемнадесет стотинки), като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
4