№ 110
гр. Варна, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20213001000453 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от „Глобъл Билдинг Инженеринг” ЕООД, чрез адв.
Г.А. против решение № 260024 от 26.02.2021 г., постановено по т. д.
№ 10/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд, в частта, с която искът на
въззивника за осъждане на „Агрив-В“ ЕООД да заплати сумата от 140 646.46 лв.,
дължима за извършени строително монтажни работи /СМР/ по фактура №
309/25.11.2018 г. и фактура № 320/01.02.2018 г., е отхвърлен като неоснователен, както
и в частта за разноските.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението, като постановено в
противоречие на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Твърди, че са допуснати серия от СТЕ, заключенията на които са останали
изцяло необсъдени от съда. Навежда доводи за противоречие в мотивите на
първоинстанционния съд, като счита, че същите водят до неправилни изводи относно
недоказаното наличие на договор за изработка и относно времевия обхват на договора.
С оглед на представените по делото Заповед № 215 от 05.03.2019 г. на Кмета на
Община Добрич и Заповед № 217 от 05.03.2019 г. на Кмета на Община Добрич сочи
наличието на сключен договор за изработка между страните и съществуването му до
05.03.2019 г. Твърди, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като не
е изследвал наличието на облигационни отношения между страните, възникнали на
1
основание чл. 61, ал. 1 от ЗЗД. Въззивникът счита, че е изпълнил точно задълженията
си по договора за изработка. Сочи, че ответното дружество като възложител не е
представило работни проекти, постоянно е променяло своите изисквания, изисквало е
изпълнението на работи, които не са били предвидени или са били в отклонение от
одобрените налични проекти. Намира, че неправилно съдът е приел за недоказана по
несъмнен начин липсата на противопоставяне от страна на възложителя – „Агрив-В“
ЕООД срещу извършваната в имота му работа. В тази насока излага доводи, че
нотариалната покана, с която ответникът твърди, че се е противопоставил, е връчена
нередовно, поради което и не може направеното възражение да се цени по смисъла на
чл. 301 от ТЗ. В допълнение посочва, че извършваните работи са били в имота на
ответника, при присъствието на неговия представител, което изключва последващото
противопоставяне. Счита за доказана посредством свидетелски показания, направената
от въззиваемото дружество поръчка на метална конструкция за склад и кантар. Твърди,
че същата е останала немонтирана единствено поради влошените отношения между
страните. Намира за необоснован извода за недоказано изпълнение по договора и в
тази връзка счита, че са допуснати процесуални нарушения. Като процесуални
нарушения още сочи недопускането на допълнителна СТЕ и неприемането на
чертежите, по които е изработена металната конструкция като доказателства по
делото. Счита, че с оглед на приложените по делото доказателства съдът служебно е
следвало да постави задача на вещото лице да изчисли каква е стойността на
материалите и на труда, вложени в обекта на ответника и до размера на тази стойност
искът да бъде уважен като същите намира за доказани от събраните писмени и гласни
доказателства. Твърди, че съдът не е разгледал въпроса относно обезщетението по чл.
61, ал. 1 от ЗЗД, в случаите, когато са извършени СМР и цитира съдебна практика в
този смисъл. Излага доводи, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност. Сочи твърдения за необективност на експертизата
на вещото лице Ц, а последващото недопускане за назначаване на тройна или повторна
експертиза по тези въпроси, счита за нарушуение на процесуалните правила. Намира,
че от заключенията по СТЕ се установява, че фактурираните СМР са изпълнени.
Намира за доказано съществуването на договор за изработка с предмет строителство на
„Склад кантар“ въз основа на одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за
стротелство № 4/19.01.2016 г. Твърди, че в чл. 15 от същия е предвидена възможност за
продължаването му чрез отмяна на поръчани и възлгане на допълнителни строителни
работи в процеса на изпълнението. В тази насока въззивникът излага доводи, че
процесът по изпълнение на договора не е приключил, защото нито един от строежите
не е въведен в експлоатация. С оглед събраните доказателства счита, че оградата и
металната конструкция, предназначена за изграждането на обекта „Склад кантар“ са
поръчани и изпълнени по задание на ответника, поради което за същия е възникнало
задължение да приеме работата и да заплати крайната цена. Счита за доказана
2
забавата на ответника да приеме изработеното и че същият е изпаднал в забава от
момента на връчването на нотариалната покана. Въззивникът сочи, че възложителят по
договора не може да черпи права от своята неизправност и цитира съдебна практика в
подкрепа на тезата си. Намира за неправилна правната квалификация на спора. Счита
решението на първоинстанционния съд за неправилно и в частта за разноските като
излага подробно доводи. Моли за отмяна на атакуваното решение в частта, с която
искът му е отхвърлен и в частта за разноските. Претендира разноски.
Прави доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на „Агрив-В”
ЕООД, чрез адв. А.П., в който се релевират доводи за правилността на обжалваното
решение. Намира твърденията на въззивника за наличие на облигационни отношения
между страните в спорния период за неоснователни като подробно излага доводи. Не
счита, че са налице конклуденти действия на възложителя, потвърждаващи съгласието
му по сключването на договор за изработка с изпълнител „Глобъл Билдинг
Инженеринг“ ЕООД за дейностите описани в протокол от 25.11.2018 г. и фактура №
309/25.11.2018 г., както и в протокол от 01.02.2019 г., и фактура № 320/01.02.2019 г.
Сочи, че протоколите и фактурите са оспорени и върнати в оригинал. В допълнение
счита, че липсва оферта, съдържаща конкретно предложение за изпълнение, видове и
количества СМР, и дължимото за тях възнаграждение. Навежда твърдения, че
посочените протоколи са ирелевантни, тъй като не са подписвани от управителя на
дружеството и липсват данни да са отрази в счетоводството на ответника. Отделно от
това счита, че е налице дублиране на описаните в протокола от 25.11.2018 г. СМР с
тези в: протокола от 27.06.2018 г., по който е издадена фактура № 285/29.06.2018 г. за
сумата от 65 527.47 лв., която е заплатена на ищеца по насрещния иск и не е предмет
на спора; протокола от 24.07.2018 г., по който е издадена фактура № 292/25.07.2018 г.,
по която окръжният съд е приел, че е изпълено на място СМР, прието от възложителя и
е платена сумата от 51 629.45 лв., която не подлежи на връщане; протокола от
25.09.2018 г., по който е издадена фактура № 298/25.09.2018 г. по която окръжният съд
е приел, че е изпълено на място СМР, прието от възложителя и е платена сумата от
49 219.69 лв., която не подлежи на връщане. С оглед горното, смята за недължимо
претендираното от ищеца по насрещния иск възнаграждение в размер на 59 950.76 лв.
По протокола от 01.02.2019 г. относно доставка на метални профили за изработване на
метална конструкция и кофражни дейности излага твърдения, че същият е описан във
фактура № 320/01.02.2019 г., която е издадена за изпълнени дейности по СМР съгласно
представена проекто-строителна документация за склад и кантар. В тази насока сочи
заключенията на вещите лица по изготвените СТЕ, съгласно които няма изграден
склад и кантар. Доколкото липсва изграждането на такива обекти, то намира за
неоснователна и претенцията в размер на 80 695.70 лв. Счита, че събраните гласни
доказателства касаят общо договора за строителство от 21.09.2017 г. и не установяват
3
по несъмнен начин наличието на облигационна връзка между двете дружества по
конкретните СМР, срокът на изпълнението им, количествено и качествено изпълнение,
както и единичните цени. Намира за неоснователни оплакванията, че съдът е допуснал
нарушения на съдопроизводствените правила, като излага подробни доводи. Не
споделя доводите, че съдът служебно е трябвало да изследва въпроса относно
стойността на труд и материали. Оспорва твърденията, че изпълнението по договора не
е приключило. Сочи, че в предмета на договора не е включено изграждането на ограда
и склад кантар, както и че не е сключван изобщо договор с такъв предмет между
страните. Моли за оставяне без уважение на доказателствените искания на „Глобъл
Билдинг Инженеринг“ ЕООД, като излага подробни доводи за тяхната
неоснователност. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Няма доказателствени искания.
Депозирана е и частна въззивна жалба от „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД,
чрез адв. Г.А. срещу определение № 260226 от 14.05.2021 г., постановено по т. д. №
10/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е отхвърлено искането на
„Глобъл Билдинг Инженеринг” ЕООД срещу решение № 260024 от 26.02.2021 г. на
Добричкия окръжен съд, постановено по същото дело.
В подадената частна въззивна жалба се излагат съображения за неправилност на
определението, поради противоречие с материалния закон. Навеждат се аргументи, че
въпреки отхвърлянето на исковете на двете страни, съдът е следвало да присъди
разноски в полза на „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД в общ размер на 15 693.32
лв. Моли се за отмяна на определението
В срока по чл. 276 от ГПК, е депозиран отговор на частната жалба от
насрещната страна “Агрив-В” ЕООД, чрез адв. А.П., в който са изложени съображения
за правилност на обжалваното определение.
Във връзка с доказателственото искане на въззивника е постановено
определение № 398 от 20.10.2021 г. по делото.
Първоинстнционното решение не е обжалвано в частта, с която е отхвърлен като
неоснователен искът на „Агрив-В” ЕООД срещу „Глобъл Билдинг Инженеринг” ЕООД
за сумата от 294 480.73 лв., предявен по чл. 55 от ЗЗД, поради което същото е влязло в
законна сила в тази част.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
В о. с. з. от 23.02.2022 г. въззивникът излага подробни доводи за
основателността на въззивната жалба. Моли за уважаването й. Претендира разноски.
Процесуалният представител на въззивника депозира писмени бележки извън указания
10-дневен срок, считано от датата на съдебното заседание, поради което същите не
4
следва да бъдат кредитирани от съда.
В същото о.с.з. въззиваемото дружество, чрез процесуалните си представители
навежда аргументи за неоснователността на жалба. Претендират се разноски. В
указания срок за писмени бележки, считано от датата на съдебното заседание, не
депозира становище по съществото на спора.
Третото лице помагач Д. К. В. не се явява и не се представлява в о. с. з.
След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският
апелативен съд приема за установено следното:
Съдът е сезиран посредством предявени искове от „Агрив-В“ ЕООД срещу
„Глобъл Билдинг Инженеринг” ЕООД за осъждане на ответника да заплати на
ищцовото дружество сумата от 289 614.47 лв. с ДДС, представляваща недължимо
платени като цена на извършени СМР по следните фактури: № 260/22.12.2017 г., №
265/14.02.2018 г., № 278/30.04.2018 г. /направено уточнение с депозираната
допълнителна искова молба от 25.02.2019 г./, № 279/17.05.2018 г., № 292/25.07.2018 г.,
№ 298/25.09.2018 г. и № 302/19.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба /15.01.2019 г./ до окончателното изплащане на сумата,
на основание чл. 55 от ЗЗД. С допълнителна искова молба ищецът е поискал
увеличаване на цената на иска до сумата от 294 480.73 лв., допуснато от съда в о. с. з.
от 28.05.2019 г.
В исковата молба се навеждат доводи за сключването на договор за строителство
21.09.2017 г. между страните, съгласно който ответното дружество се е задължило
като изпълнител да извърши СМР на обект „Фабрика за почистване на семена в
землището на община Добрич /изработка, доставка и монтаж на метална
конструкция/“. Сочи се, че като възложител дружеството ищец си е изпълнило
надлежно задълженията по договора. Излагат се твърдения, че страните не са
договаряли допълнителни СМР, такива не са извършвани, а протоколите и фактурите
не са подписвани от управителя на ищцовото дружество или от упълномощено от него
лице, от което се извежда извод за платени на ответника без основание сумите по
фактурите, подробно описани в исковата молба, на обща стойност от 289 614.47 лв.,
предмет на исковата претенция.
В отговор на исковата молба, депозиран по реда на чл. 367 от ГПК ответното
дружество „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД излага доводи за неоснователност на
така предявените претенции от ищеца. Ответникът не оспорва наличието на
облигационна връзка между страните, възникнали със сключването на договор за
строителство от 21.09.2017 г. Твърди, че договорните правоотношения между страните
са продължили и след 21.09.2017 г., като за периода 11.10.2017 г. – 19.10.2018 г. са
издадени 9 броя фактури, ведно с приемо-предавателни протоколи за реално
5
извършени допълнителни СМР, които са приети от възложителя.
В допълнителна искова молба, ищецът изменя петитума на исковата молба, като
увеличава размера на претенцията си на 289 614.47 лв., допълва вече изложените от
него твърдения и релевира доводи в условията на евентуалност за нищожност на
сключените сделки, поради противоречие на добрите нрави, липса на съгласие и
нееквивалентност на престациите.
С допълнителен писмен отговор ответникът оспорва твърденията, изложени в
допълнителната искова молба.
Предявен е и насрещен иск от „Глобъл Билдинг Инженеринг” ЕООД срещу от
„Агрив-В“ ЕООД за сумата от 140 646.46 лв., представляваща общ сбор от стойността
на фактура № 309/25.11.2018 г. и фактура № 320/01.02.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск /04.02.2019 г./ до
окончателното изплащане на сумата. Сочи се, че възложителят по сключения договр за
строителство от 21.09.2017 г. многократно си е променял инвестиционното намерение,
което е довело до извършването на допълнителни СМР извън обхвата на договора.
Твърди се, че процесът по възлагане, изпълнение и разплащане на СМР, извън обхвата
на договора е протичал съгласно изискванията на „Агрив-В“ ЕООД. Излагат се доводи,
че за периода 11.10.2017 г. – 19.10.2018 г. въз основа на устни уговорки между
страните са издадени горепосочените фактури, ведно с приемо-предавателни
протоколи. Сочи, че фактурите са осчетоводени и от двете дружества, описаните в тях
стойности са отразени в справките-декларации по ЗДДС, както и че е ползван данъчен
кредит. Релевират се твърдения, че реално извършените СМР са приети от възложителя
без да е протестирано качеството или количеството на свършената работа. Ищецът
прави изявление искът да се приеме като връчване на фактура № 320/01.02.2019 г.
С подадения отговор на насрещната искова молба „Агрив-В“ ЕООД оспорва
изцяло твърденията, изложени в насрещната искова молба. Същият обаче не следва да
се цени при решаване на делото, доколкото не съдържа задължителен реквизит по
смисъла на чл. 131, ал. 2 ,т. 6 от ГПК. Първоинстанционният съд е дал указания за
отстраняване на нередовността с определение № 198 от 17.04.2019 г., но очевидно
отвеникът по насрещния иск не е изпълнил указанията /л. 197/.
В допълнителната искова молба на ищеца по насрещния иск са изложени
подробни доводи в подкрепа на претенцията на „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД
срещу „Агрив-В“ ЕООД.
В отговора на допълнителната искова молба, ответникът „Агрив-В“ ЕООД
оспорва предявения насрещен иск, като излага подробни аргументи за
неоснвателността на същия.
С определение № 198 от 17.04.2019 г., постановено по т. д. № 10/2019 г. на
Добричкия окръжен съд, е допуснато привличането на Д. К. В. като трето лице помагач
6
в производството.
Настоящата съдебна инстанция съобразява следната фактическа установеност:
Страните не спорят помежду си и съдът, с оглед на събраните и приобщени
доказателства по делото, приема за безспорно установено, че същите са сключили
договор за строителство от 21.09.2017 г. за извършване на СМР с предмет „строително-
монтажни и ремонтни работи на обект Фабрика за почистване на семена в землището
на община Добрич/изработка, доставка и монтаж на метална конструкция“, които са
посочени в представената количествено-стойностна сметка, представляваща
неразделна част от настоящия договор. Страните са посочили, че срокът на договора е
до октомври месец 2017 г. Уговорената цена е в размер на 132 512.52 лв. с ДДС. Не
спорят, че възложените СМР в изпълнение на договора за изпълнение изцяло и са
заплатени от възложителя. Изрично е предвидено в чл. 3, ал. 3 от договора, че при
промяна на количествата на СМР от страна на възложителя се сключва анекс към
същия.
Спорът, пренесен пред въззивната инстанция касае единствено предявения
насрещен иск и по-конкретно дали описаните СМР в насрещната искова молба, за
които са издадени фактура № 309/25.11.2018 г., ведно с приемо-предавателен протокол
от същата дата, на обща стойност 59 950.76 лв. с ДДС и фактура № 320/01.02.2019 г.,
ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата, на обща стойност 80 695.70 лв.
с ДДС, са възложени от „Агрив-В“ ЕООД за изпълнение от „Глобъл Билдинг
Инженеринг“ ЕООД, респективно дали са изпълнени и приети, поради което и сумите
по фактурите да са дължими.
Съгласно съдържанието на представения по делото приемо-предавателен
протокол № 25112018/25.11.2018 г. /л.163-164/ „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД
предава на „Агрив-В“ ЕООД подробно описаните в него доставка и монтаж на
материали за изграждане на конструкция и затваряне на стени с гипсокартон; доставки
бетон и арматура за ограда от бетонни блокчета, площадки, рампи, подливане, стени и
бордове; доставка материали за ограда от бетонни блокчета и оградни пана; доставка за
изграждане на кофраж за фундаменти и зидария на ограда; доставка и изграждане на
кофраж за други СМР; монтаж на мрежа – оградно пано поцинковано, възлизащи общо
на 59 950.76 лв. с ДДС. Ищецът по насрещния иск е издал за същите фактура №
309/25.11.2018 г. /л. 162/.
Фактура № 320/01.02.2019 г. /л. 165/ е издадена във връзка с приемо-
предавателен протокол № 01022019/01.02.2019 г. /л. 166-167/, съгласно който „Глобъл
Билдинг Инженеринг“ ЕООД предава на „Агрив-В“ ЕООД подробно описаните в него
доставка на метални профили за изработка на метална конструкция; заготовка на
метални планки – плазмено нарязани; изработка на метална конструкция и кофражни
дейности, възлизащи общо на 80 695.70 лв. с ДДС.
7
С нотариална покана от „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД, ответникът
„Агрив-В“ ЕООД е поканен да заплати сумата по издадената фактура № 309/25.11.2018
г., с падеж на задължението до 30.11.2018 г. /л. 170/. Същата е връчена на управителя
на ответното дружество на 03.12.2018 г., видно от представената разписка /л. 171/ и
нотариалното удостоверение /л. 170 на гърба/. Веднага след това, на 04.12.2018 г.,
управителят на „Агрив-В“ ЕООД е представил нотариална покана на нотариус М Г,
вписана в рег. на Нотариалната камара под № 303, с район на действие РС – София,
съгласно която е оспорено наличието на валидни облигационни отношения за
изпълнение на СМР, описани по видове, количества и единична цена в приложения
към горепосочената фактура приемо-предавателен протокол от 25.11.2018 г. /л. 204-
205/. Управителят изрично е посочил, че описаните СМР не са извършени от „Глобъл
Билдинг Инженеринг“ ЕООД, поради което претендираното плащане по фактурата е
недължимо и неоснователно. С нотариалната покана е върнат оригиналът на фактура
№ 309/25.11.2018 г. Същата е била изпратена на посочения в Търговския регистър към
датата на подаването й адрес на управление на „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД,
а именно: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 85, буква „З“, офис 13, посетен на
11.12.2018 г. Отбелязано е, че на този адрес не е намерена фирма „Глобъл Билдинг
Инженеринг“ ЕООД или служител на тази фирма, поради което е залепено съобщение
на входа на офиса и на входа на сградата на фирмата, като никой не се е явил за
получаването й. От 17.12.2018 г. фирмата е променила седалището и адреса си на
управление, като същият е преместен в гр. Добрич. По аргумент от чл. 50, ал. 4 от ГПК
поканата се приема за редовно връчена.
С подадения насрещен иск е връчена фактура № 320/01.02.2019 г., издадена от
„Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД заедно с приемо-предавателен протокол №
01022019/01.02.2019 г. С нотариална покана от „Агрив-В“ ЕООД е оспорено наличието
на валидни облигационни отношения за изпълнение на описаните в протокола СМР.
Посочено е, че същите не са извършени от „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД,
поради което претендираното плащане по фактурата е недължимо и неоснователно /л.
258/. С нотариалната покана е върнат оригиналът на фактура № 320/01.02.2019 г.
Нотариалната покана е връчена на 19.03.2019 г. на адв. К Д /л. 259/.
В изпълнение на задължението си за представяне на поискани от съда документи
и доказателства от „Банка Пиреос България“ АД е депозирала отговор /л. 369-370/ с
приложения към него, от които следва, че между „Агрив-В“ ЕООД и банката е сключен
договор за инвестиционен кредит № 333/2017 г. от 25.09.2017 г. за целево финансиране
на изграждането на селскостопански сгради в с. Плачидол, община Добрич, в размер
на 1 000 000 лв., изменен с анекс № А1-333/2017 от 25.10.2017 г. и анекс № А2-
333/2018 г. от 28.09.2018 г., като с последния срока на договора е удължен до
12.10.2018 г.
По делото са приложени три заповеди на кмета на Община Добрич, а именно: 1/.
8
Заповед № 215 от 05.03.2019 г. /л. 219-221/, с която се спира изпълнението на строеж
„Склад и кантар“, намиращ се в ПИ с идентификатор 56695.12.23 в землището на с.
Плачидол, община Добрич; 2/. Заповед № 216 от 05.03.2019 г. /л. 222-225/, с която се
спира изпълнението на строеж „Фабрика за производство на мливо“, намиращ се в ПИ
с идентификатор 56695.12.23 в землището на с. Плачидол, община Добрич; 3/. Заповед
№ 217 от 05.03.2019 г. /л. 226-227/, с която е наредено да бъде премахнат незаконен
строеж „ограда“, VI-та категория, намираща се в ПИ с идентификатор 56695.12.23 в
землището на с. Плачидол, община Добрич.
В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени
средства посредством разпит на свидетели.
От показанията на св. Е Д. /които съдът преценява с оглед нейната
заинтересованост в полза на ответника по насрещния иск, предвид признатия факт, че
за периода от 2017 г. до месец февруари 2019 г. същата е работила като счетоводител
към счетоводна кантора „Ралица“, имаща сключен договор за счетоводно обслужване с
„Агрив-В“ ЕООД/, се установява, че „Агрив-В“ ЕООД е имало сключен договор за
строителство с „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД за базата в землището на с.
Плачидол. През пролетта на 2019 г. е разбрала, че има проблем по договора за
строителство между двете дружества. Казва, че във връзка със строителството е имало
сключен инвестиционен кредит с „Банка Пиреос България“ АД, с който е финансирано
изграждането на обекта по договора. Сочи, че при получаване на фактура същата се
предоставя в банката и на базата на нея се отпуска кредит, за да се плати. Същата се
представя на счетоводната кантора с цел осчетоводяване. Свидетелката заявява, че й е
известно, че г-н С /управителят на „Агрив-В“ ЕООД/ е оспорил съществуването на
някои фактури към края на 2018 г., след което тя не е получавала други фактури за
строителство.
По делото е разпитан и свидетелят П М, от чиито показанията се установява, че
между управителите на двете дружества са възникнали спорове във връзка с
уговорената цена по сключен между тях договор за строителство и липсата на
последващ анекс. Свидетелят не може да посочи конкретно кога са настъпили тези
спорове.
Свидетелят В К сочи, че също работи в сферата на строителството и по този
повод се познава с управителя на „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД. Участвал е в
процеса по изграждането на обекта в с. Плачидол въз основа на сключения между
„Агрив-В“ ЕООД и „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД договор за строителство от
21.09.2017 г. Сочи, че след този договор нов не е сключван, нито е подписван анекс
към същия. Твърди, че всички процеси на работа на обекта и начинът на работа са
наложени от г-н С. Всяка една дейност е била възлагана пряко от него, като на
моменти това е било в устна, на моменти в писмена форма. Основното договаряне е
9
било устно, като се договаряли единични цени, след което е следвало изпълнението, а
след това проверка от страна на г-н С и накрая плащане. Като обекти сочи, че са
изградени – основната сграда, с която е започната фабриката за производство на мливо.
За склада за зърно съхранение твърди, че е започнато строителство, излети са му
бетонни основи, издигнат е кофраж, изпълнен е бетонов трафопост и ограда. Твърди,
че е изработена метална конструкция за склада, но заради влошените взаимоотношения
между „Агрив-В“ ЕООД и „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД същата не е
монтирана. Сочи, че за свидетеля и за „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД са
възникнали проблеми с плащането към септември-октомври 2018 г. Свидетелят сочи,
че като управител и собственик на „България еко проджект“ е фактурирал на „Агрив-
В“ ЕООД монтажна дейност на панели, изработка на метална конструкция по шахта за
зърно съхранение.
Свидетелят И И, който е работил през 2017 г. - 2018 г. в „Глобъл Билдинг
Инженеринг“ ЕООД като кофражист на обекта в с. Плачидол, твърди, че отношенията
между двете дружества са се прекъснали в процеса на изграждане на склада. Сочи, че е
изготвена метална конструкция, която стои на склад.
От показанията на свидетелката М Д., която за периода 16.10.2014 г. –
27.12.2018 г. е работила като счетоводител в „Агрив-В“ ЕООД, се установява, че
дружеството е имало инвестиционен кредит към „Пиреос банк“ и чрез него се е
плащало на повечето фирми, с които дружеството е било в договорни отношения. За
„Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД сочи, че е изпълнител по проекта на строежа.
Свидетелят М М /чиито показания съдът преценява с оглед неговата
заинтересованост в полза на ищеца по насрещния иск, предвид признатия факт, че
работи в „Габи 0908“ ООД, като подизпълнител на „Глобъл Билдинг Инженеринг“
ЕООД от поне 5-6 години/ сочи, че в обекта в с. Плачидол е изградена ажурна ограда с
масивна основа. Същата е направена от „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД, а
железата от дружеството, за което работи свидетелят. Последното е направило две
метални конструкции, за които свидетелят твърди, че едната е във фабриката, а другата
е в склада на подизпълнителя и не е монтирана. Втората е трябвало да служи за хале,
предназначено за склад. Според свидетеля металната конструкция не е монтирана,
защото е спряло плащането във връзка с нея, като на подизпълнителя заплащало
„Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД, а на последното „Агрив-В“ ЕООД. Сочи, че на
„Габи 0908“ ООД не е платено конкретно за труда, изработката на конструкция и
грундирането, средствата за самите материали са от „Глобъл Билдинг Инженеринг“
ЕООД.
По делото са приети няколко съдебно-технически експертизи, изготвени от
различни експерти.
В заключението на вещото лице С Ц от 09.12.2019 г. е посочено в табличен вид
10
/л. 515/ съпоставка между приемо-предавателния протокол от 25.11.2018 г. и
предоставените за целите на поставените задачи по СТЕ фактури, като накрая е
посочена стойността от 2 482.91 лв., представляваща разликата в повече от фактурите.
По пояснения, дадени от вещото лице в о.с.з. от 19.12.2019 г., това е разликата между
стойността на фактурите и това, което е написано в приемо-предавателния протокол,
без материалите. В т. 2 от СТЕ се излага, че липсват сключени договори за подобни
обекти и период, поради което вещото лице е обсъдило със строителна фирма
единичните цени, съгласно приемо-предавателния протокол от 25.11.2018 г. и изводът
бил, че цените са завишени за различните видове СМР с различен процент спрямо
пазарните, но зависи от договорките. Сочи се, че средното завишаване е около 1.5-2 %.
В отговора на третия поставен въпрос по задачата на вещото лице е изготвена таблица
относно вида и количествата на вложените материали по различните видове СМР,
съгласно представения приемо-предавателен протокол от 01.02.2019 г. Отново на
същия принцип, както при отговор на задачата по т. 1, е посочена стойността от
27 423.41 лв., представляваща разлика в повече от фактурите. Вещото лице намира, че
сумите в т. IV позиции 11 и 12 от протокола от 01.02.2019 г. са дублирани с малка
разлика, като изчислената сума е 5 470.36 лв. Не е приета сумата в размер на 18 403 лв.
по т. III, позиция 1, доколкото липсва такава конструкция. Сочи се, че обектът е на
основи с вдигнат кофраж за стени. По отношение на оградата експертът сочи, че няма
проект и не може да се изчисли вида и количеството на вложените материали за нея,
няма база за сравнение. В о.с.з. пояснява, че за оградата няма никаква документация, че
е незаконна и като такъв обект не може да бъде оценявана.
Така даденото заключение на вещото лице е оспорено от ищеца по насрещния
иск и съдът е допуснал с протоколно определение от 19.12.2019 г. изготвяне на
съдебно-техническа експертиза със същите задачи, като са допуснати и нови задачи –
да се изчислят цените за СМР, за които няма документация по делото, съобразно
представените в същото о.с.з. фактури и същите да се изчислят съгласно договорките
между страните, които са фиксирани в приложението към договора. Указано е да се
има предвид Справочник за цените в строителството.
В заключението на СТЕ, изготвено от вещото лице В Д. от 17.09.2013 г., след
направен оглед и замерване се установяват разлики в актуването на някои видове СМР.
Съпоставена е разликата между цените по акта и по измерените на място СМР /л. 771/.
При разпита на вещото лице /л.769/ същото сочи, че е допусната техническа грешка и
уточнява, че на място оградата е 69 линейни м. дължина, 2 м височина и 138 кв. м.
площ, като това което е актувано, същото е установено и на място. Разликата в цените
по акта и по измерените на място СМР е в размер на 4 348.90 лв. без ДДС и 5 218.68
лв. с ДДС. По отношение на втория въпрос от задачата, експертът счита, че цените, с
които е работила фирмата и са отразени в протокола, са адекватни на пазарните за
района. На следващо място се отразяват следните констатации: на терена няма
11
изградени склад и кантар. Няма проектна документация за оградата, но тя е изградена.
В о.с.з. от 10.07.2020 г. първоинстанционният съд е допуснал допълнителна
задача към СТЕ, като е посочено вещото лице след оглед на място да уточни броя на
поставените в обекта колони, броя на платната, да уточни има ли пълнеж колоната,
дали има окончателно обръщение на всички прозорци и врати, да провери точно колко
е положения гипсокартон.
Според СТЕ /л. 844-860/ вложените материали по приемо-предавателен
протокол № 25112018/25.11.2018 г. за различните видове СМР отговарят, но не и като
количества. В обобщена таблица № 11 са посочени подробно действително извършени
СМР от протокола от 25.11.2018 г. Вещото лице е измерило на място, че са вложени
315 м2 гипсокартон /монтирани само по стени според уточненията на експерта,
направени в о. с. з. от 04.02.2021 г./ с 470 м профили поцинковани, а на място е
установило налични немонтирани 42 бр. гипсокартон и 72 бр. профили, които са
вложени, като общо материали вложени и налични посочва в размер на 1 448.17 лв. без
ДДС. Посочва за всеки вид СМР съобразно съответната мярка, количеството измерено
на място и количеството по протоколи заплатено, то какво следва да е количеството за
остойностяване. За доставки бетон и арматура за ограда от бетонни блокчета,
площадки, рампи, подливане, стени и бордове не може да се установи конкретното
количество, с оглед на отразяването на тези видове СМР и в приемо-предавателните
протоколи 27.06.2018 г., 24.07.2018 г., 25.09.2018 г., като същите са заплатени. В
съответствие с поставената задача се установяват още: направа на кофраж за бетонни
стени 21.60 м2; зидария на ограда с бетонни блокчета 15х20х40 236 м2 93.50 м2;
зидария на бетонни колонки 27/27/20 11.58 м3; монтаж на оградно пано от
поцинкована стомана ф4 мм – 2.50/1.225 м 10 бр.; монтаж на стоманени профили СОП
сечение 60/40/2.5 мм с дължина 2.45 м – 790 кг. На място е констатирано, че са
изпълнени три типа огради – плътна с дължина 75 м на оси през 3.0 м общо 25 броя
пана /тип 1/; ажурна с дължина 331 на оси 3.0 м общо 110 броя пана /тип 2/ и плътна с
дължина 37 м и 7 м /тип 3/. Същите са подробно описани /л.846 и л. 847/, в табличен
вид са дадени количествата СМР за ограда, измерени на място, а също така и за цялата
ограда. В о. с. з. експертът уточнява, че признава цялата ограда, като констатира само
разлика в количествата. Съобразно поставената допълнителна задача сочи, че
изпълнените колонки от бетонови блокчета са 26 бр. за ограда тип 1, за ограда тип 2 са
220 броя, а за ограда тип 3 уточнява, че има само бетон с височина 55-60 см откъм
улицата и не счита, че има колонки за последната, поради което общо изчисленият
брой на колонките е 226 броя. В таблица № 10 са дадени обобщени количествата СМР
за ограда за остойностяване. В обобщена таблица № 12 е посочено, че действително
извършените видове СМР, оставащите за заплащане по цени от Справочник на цени в
строителството бр. 2 от 2018 г. по приемо-предавателния протокол от 25.11.2018 г.,
възлизат в размер на 10 515.14 лв., като са изчислени още доставно складови разходи 6
12
% на стойност 630.91 лв., печалба 10 % на стойност 1 051.51 лв. или всичко общо
12 197.56 лв., като всички цени са без ДДС.
В обобщена таблица № 16 вещото лице е посочило действително извършените
видове СМР по приемо-предавателния протокол от 01.02.2019 г., а именно доставка на
бетон В20 за фундаменти „Добротица БСК“ АД по фактура № **********/12.09.2018 г.
49.50 м3 количество измерено на място, изчислено в размер на 5 079.69 лв.; монтаж на
арматурна заготовка за фундаменти 610 кг количество измерено на място, изчислено в
размер на 896.70 лв.; монтаж на арматурна заготовка за стени 2 693 кг количество
измерено на място, изчислено в размер на 3 958.71 лв.; доставка и монтаж на кофраж
за фундаменти /едностранен/ 177 м2 количество измерено на място, изчислено в
размер на 4 956 лв.; доставка и монтаж за кофраж за стени /едностранен/ 188 м2
количество измерено на място, изчислено в размер на 5 264 лв., като общата им
стойност е 20 155.10 лв. без ДДС. Вещото лице е посочило в заключението си, че
приема всички видове СМР от приемо-предавателния протокол от 01.02.2019 г. за
неизпълнени, тъй като не отговарят на изискванията по смисъла на чл. 160, ал. 1 и чл.
163, ал. 5 от ЗУТ.
По повод на изложеното оплакване във въззивната жалба, относно твърдяното
оспорване на СТЕ, поради необективност и пристрастност на вещото лице П, съдът
намира същото за неоснователно. При разпита на вещото лице в о.с.з. от 04.02.2021 г.
се установява, че за изготвянето на СТЕ е извършен оглед на процесния обект в с.
Плачидол, като на него са присъствали управителите на двете дружества /страни по
делото/, а така също и процесуалния представител на въззивника. Отделно от това в
заключението и отговорите на вещото лице, дадени като пояснение при разпита му не
се констатират несъответствия, изложените съждения са логически свързани и
кореспондират с останалия доказателствен материал по делото. Също така при
съмнения относно наличието на обстоятелства, пораждащи основателно съмнение за
безпристрастност на вещото лице, на основание чл. 196, ал. 1 от ГПК, всяка от
страните има възможност да иска отвод на вещото лице. Цитираната разпоредба гласи,
че разпоредбите на чл. 22, ал. 1 от ГПК се прилагат съответно и за вещите лица. В
случая липсва такова искане.
Въз основа на съвкупния анализ на събраните доказателства и твърденията,
респективно възраженията на страните, преценени съобразно приложимите норми на
закона, въззивният съд намира, че разглежданата въззивна жалба е частично
основателна. При разглеждането й настоящият съд е ограничен от заявените в нея
оплаквания относно правилността на обжалваното решение, като същевременно
съществува задължение за осигуряване точно приложение на закона доколкото
въззивният съд е съд по съществото на спора и дължи да субсумира установените
факти под приложимата правна норма.
13
Относно възражението на въззивника, че са неправилни изводите на
първоинстанционния съд относно недоказаното наличие на договор за изработка и
относно времевия обхват на договора, настоящата инстанция намира следното:
Договорът за строителство е вид договор за изработка - чл. 258 от ЗЗД, който е
неформален, консенсуален, двустранен и възмезден. Той се счита сключен с
постигането на съгласие между страните по него и създава задължения и за двете
страни: за изпълнителя – да изработи нещо на свой риск съобразно поръчката, а за
възложителя – да приеме изработеното и да го заплати. Договорът за изработка е
неформален, тъй като не е предвидена форма за неговата действителност.
Съществуването му при отсъствие на изготвена писмена форма, подлежи на доказване
с всички допустими от ГПК доказателствени средства, поради което съдът трябва на
базата на целия доказателствен материал по делото да установи дали действително е
налице сключен между страните договор за изработка.
Действително липсва представено по делото съглашение, видно от което да е , че
страните са продължили договорните си отношения след изпълнението по сключения
между тях договор за строителство от 21.09.2017 г. Неоснователно е възражението,
наведено от въззивника, че е налице наличие на облигационна връзка между страните,
доколкото страните са предвидили изрично в чл. 15 от горепосочения договор
възможност за продължаване на договора, чрез отмяна на поръчани и възлагане на
допълнителни СМР в процеса на изпълнението. Волята на страните по тази клауза е
ясно и непротиворечиво изложена, че при процеса на изпълнение на договора за
строителство от 21.09.2017 г. страните могат да възлагат допълнителни СМР, а както
бе посочено по-горе не е налице спор, че този договор е бил със срок до октомври
месец 2017 г. и страните са изпълнили своите задължения по него. Процесният период
обаче касае издадените фактури от 25.11.2018 г. и 01.02.2019 г. Също така в чл. 3, ал. 3
от същия договор се сочи, че при промяна на количествата на СМР от страна на
възложителя се сключва анекс към него, какъвто в случая не е представен.
Установява се, че приложените по делото приемо-предавателните протоколи и
фактури, предмет на претенцията по насрещния иск, не са двустранно подписани,
поради което не може да се направи категоричен извод, че описаните работи дори да са
възложени, са надлежно предадени от ищеца, респективно приети от ответника по
насрещния иск. Напротив, установява се противопоставяне от страна на последния,
обективирано във връчените на ищеца по насрещния иск две нотариални покани от
„Агрив-В“ ЕООД /л. 170 и л. 258/, с които последното оспорва наличието на валидни
облигационни отношения за изпълнение на описаните в протоколите СМР. „Агрив-В“
ЕООД сочи, че описаните СМР в приемо-предавателния протокол от 25.11.2018 г. и
този от 01.02.2019 г., не са извършени от „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД,
поради което претендираните плащания по фактурите са недължими и неоснователни.
С нотариалните покани са върнати оригиналите на фактура № 309/25.11.2018 г. и
14
фактура № 320/01.02.2019 г., които действия конклудентно също сочат
оспорване/неприемане.
На следващо място, не са налице данни за осчетоводяването на фактура №
309/25.11.2018 г. и фактура № 320/01.02.2019 г. от страна и на двете дружества. Също
така договорът за инвестиционен кредит, наличието на който се установява и от
свидетелските показания на св. Е Д. и св. М Д., както и от данните, изложени в
отговора на „Банка Пиреос България“ АД, е бил с изтекъл срок към момента на
издаването на тези две фактури по насрещния иск, поради което не може да се направи
извод, че за плащане на същите са използвани средства по кредита. В съдебната
практика безпротиворечиво се приема, че само по себе си, отразяването на фактурата в
счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за покупко-
продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата - представляват
недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване
/решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т. о., ТК/. В
съответствие с тази практика би могло да се приеме наличието на облигационни
правоотношения между страните, но в случая липсват данни и доказателства в този
смисъл.
Също така, независимо, че в трите представени заповеди на кмета на община
Добрич е посочено, че „Агрив-В“ ЕООД е възложител на СМР в процесния имот в с.
Плачидол, а изпълнител е „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД, съдът не е обвързан
от тези констатации на административния орган относно наличието на облигационна
връзка между двете дружества, доколкото не е ясно на базата на каква документация е
възприето, че страните са в договорни правоотношения, а и с издадените заповеди,
представляващи индивидуални административни актове, е спряно изпълнението на
съответните строежи и е наредено премахването на посочената ограда, като незаконен
строеж. Тези документи следва да се ценят като писмени доказателства в съвкупност с
всички други доказателства, събрани по делото.
От разпита на свидетелите по делото се установява еднозначно, че между двете
дружества са възникнали спорове в края на 2018 г. Свидетелката М Д. сочи, че към края
на 2018 г. управителят на „Агрив-В“ ЕООД е оспорил съществуването на някои
фактури от „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД, след което тя не е получавала други
фактури за строителни дейности. В горния смисъл са показанията на св. В К, който
твърди, че към септември-октомври 2018 г. са възникнали проблеми с плащането, като
спирането на плащане от „Агрив-В“ ЕООД на „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД се
потвърждава и от показанията на св. М М.
С оглед на гореизложеното, твърденията на страните и съвкупния анализ на
всички доказателства по делото, въззивният съд намира, че за процесния период по
насрещния иск, не се установява по категоричен начин наличието на договорни
15
правоотношения между страните по делото. Извършените СМР от „Глобъл Билдинг
Инженеринг“ ЕООД, за които са издадени фактура № 309/25.11.2018 г. и фактура №
320/01.02.2019 г., ведно с приемо-предавателните протоколи към тях, са след като
страните са изпълнили задълженията си по договора за строителство от 21.09.2017 г. и
са извън предмета на същия. В случая, данните по делото и изложените в насрещната
искова молба фактически основания, от които ищецът черпи правата си, сочат на
претенция за извършена работа на извъндоговорно основание. Начинът, по който
ищецът е квалифицирал иска си, не обвързва съда, който е длъжен да определи
правната квалификация на претенцията въз основа на изложените от ищеца фактически
твърдения.
Воденето на чужда работа без пълномощие, уредено в чл. 60-62 от ЗЗД, е
извъндоговорен източник на облигационни отношения и представлява доброволно
извършване на чужда работа без натоварване /възлагане/. Облигационното
правоотношение от воденето на чужда работа без пълномощие се поражда между
лицето, което съзнателно предприема извършването на чужда работа /управител или
още гестор/, и лицето, в чиято правна сфера се извършват действията /заинтересовано
лице или доминус/. Субектите на този правен институт могат да бъдат физически лица,
а така също и юридически лица, какъвто е настоящият случай.
В случая, ищецът твърди, че от страна на ответника е осъществено възлагане на
процесните СМР в резултат на устни договорки между страните. От съвкупния анализ
на събраните по делото доказателства не се установи наличието на договорни
отношения между страните за процесния период. Освен това ответникът по насрещния
иск изрично отрича наличието на договорно правоотношение между страните като
основание за издаването на процесните фактури. Според практиката на касационната
инстанция правилата за водене на чужда работа без пълномощие по смисъла на
горецитираните разпоредби на закона се прилагат, когато между собственика на имота
и извършителя на СМР не съществуват договорни отношения /в този смисъл е решение
№ 179 от 16.12.2016 г. по т. д. № 2235/2015 г., ВКС, I т. о./. Когато резултатът има
веществен елемент и се е проявил в правната сфера на собственика на имота, в който са
извършени СМР, то имуществените последици ще се уредят по правилата за водене на
чужда работа без пълномощие, доколкото към момента на предприемане на работата
не е налице натоварване и задължаване, а намесата в чуждата правна сфера е
правомерна /така решение № 219 от 04.02.2014 г. по т. д. № 871/2012 г., ВКС, I т. о./.
Условието за липса на натоварване е съществен елемент при съставите на
водене на чужда работа без пълномощие. В доктрината и в задължителната съдебна
практика, се приема, че поемането на чуждата работа не отговаря на волята на
доминуса. В противоречие с волята на доминуса действа този, който извършва чужда
работа въпреки че доминусът е оповестил своето нежелание за това, или явно се е
противопоставил на това, или не е съгласен с начина, по който тя се осъществява, или
16
не иска точно това лице да управлява неговите работи. В настоящия случай се
установи, че управителят на „Агрив-В“ ЕООД се е противопоставил незабавно след
узнаването на претендираните СМР по издадените фактури № 309/25.11.2018 г. и №
320/01.02.2018 г., ведно с приемо-предавателните протоколи към тях, съставени на
същите дати. Съгласно нормата на чл. 61, ал. 3 от ЗЗД, ако някой е предприел чужда
работа въпреки волята на заинтересувания, последният отговаря по правилата за
неоснователното обогатяване, т. е. дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването /чл. 59, ал. 1 от ЗЗД/, като в този случай се дължи връщането
на по-малката сума между обедняването и обогатяването /т. 4 от ППВС № 1/1979 г./. В
случая обогатяването и обедняването произтичат от общ факт – извършването на СМР
по процесните фактури, описани подробно в приемо-предавателните протоколи към
тях.
С оглед на така направената правна квалификация, съдът следва да обсъди
възраженията за допуснати процесуални нарушения в тази насока, наведени във
въззивната жалба. В проекта за доклад по чл. 374 от ГПК окръжният съд е
квалифицирал спора по насрещния иск по чл. 258 от ЗЗД, като е разпределил
доказателствената тежест между страните. Посочил е, че в тежест на ищеца е да докаже
наличието на валидни облигационни правоотношения по договора за изработка между
страните по делото за визирания в исковата молба период, точното и коректно в
количествено и качествено изпълнение на задълженията на изпълнителя по договора,
липсата на противопоставяне от страна на възложителя – приемането на работата по
количество и размера на дължимата цена на изработката. В тежест на ответника е
указал да установи, че е възразил по приемането на работата по количество и качество,
като това възражение е достигнало до знанието на ищеца. Предметът на доказване при
квалификацията по чл. 61, ал. 3 вр. чл. 59 от ЗЗД, в частта му относно обедняването на
ищеца е идентичен, тъй като е в негова тежест да докаже извършените от него
конкретни СМР и направените разходи във връзка с тях. Доколкото и указанията на
окръжния съд са в този смисъл, то страните по делото не са били лишени от
възможността да предприемат онези процесуални действия по посочване на относими
за делото доказателства, които поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада
и дадените указания, те са пропуснали да извършат в първата инстанция. В случая не
са налице „неточни указания“ относно подлежащите на доказване факти, поради което
и настоящата инстанция е преценила, че не е необходимо даването на нови /други/
указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест,
нито указване на необходимостта от ангажиране на съответни доказателства /чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК/, в съответствие с т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г.
по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС.
С оглед установяването на собственото си обедняване, настъпило вследствие
изграждането на процесните СМР по насрещния иск, ищецът трябва първо ясно да
17
заяви и второ, да докаже какво точно е извършил. Ищецът сочи, че процесните фактури
са издадени на основание приемо-предавателни протоколи от 25.11.2018 г. и от
01.02.2019 г., в които са описани подробно СМР. В същите се съдържа описание на
вида СМР, мярката, количеството, единичната цена и общата стойност.
Съобразно практиката на касационната инстанция, обективирана в решение №
179 от 16.12.2016 г. по т. д. № 2235/2015 г. на ВКС, I т. о. и решение № 124 от
11.05.2021 г. по т. д. № 630/2019 г. на ВКС, II т. о., Решение № 179 от 16.12.2016 г. на ВКС
по т. д. № 2235/2015 г., I т. о. Решение № 179 от 16.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2235/2015 г., I т.
о.обогатяването в случая представлява спестяване на разходи и включва стойността на
материалите и труда, както и всички други разходи и ползи, включително печалба,
които биха се дължали като възнаграждение на изпълнителя, ако бе сключен
действителен договор. Обедняването представлява реалното намаление на
имуществото на изпълнителя и се определя от същите компоненти, с включен ДДС,
ако такъв се начислява, но без формирането на печалба /други ползи/.
В конкретния случай пазарните стойности на изпълнените СМР към различни
дати са определени от вещото лице С. П именно по начина, указан в цитираното по-
горе решение за установяване обогатяването на ответника, а себестойността на същите
без печалба съответства на практиката, касаеща правилата за измерване обедняването
на ищеца. Следователно, установени са всички предпоставки за извършване на
изискваната от закона съпоставка на обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника, съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗЗД, като в случая по-малката от двете суми е тази
на обедняването.
С оглед гореизложеното съдът намира заключението на вещото лице С Д. за най-
пълно, ясно и обективно, като съответстваща на останалия доказателствен материал по
делото и поставените задачи по СТЕ. На базата на всички материали приложени по
делото, чрез извършени оглед и измерване на място в присъствието на ищеца и
ответника, преглед на представените строителни книжа от ответника, електронна
справка от КАИС на АГКК и личния опит на вещото лице, същото е изготвило своето
заключение. В констативната му част подробно е описано какви СМР са установени,
техният вид, мярка, количество, единична цена и остойностяване със съответния
приемо-предавателен протокол. По конкретно поставените задачи с оглед на вида и
количество на вложените материали по различните СМР, съгласно приемо-
предавателен протокол от 25.11.2018 г.на реално извършените СМР в обекта в
табличен вид първо са дадени по всеки вид СМР в съответната мярка какво количество
е установено, както бе коментирано и по-горе. Отчетен е и трудът за съответния вид
СМР /л. 853/. Според обобщена таблица № 12 за действително извършени и оставащи
за заплащане видове СМР по цени от Справочник на цени в строителството бр. 2 от
2018 г. по приемо-предавателен протокол от 25.11.2018 г. /л. 855/ възлизат на 10 515.14
лв., като са изчислени още доставно-складови разходи 6 % на стойност 630.91 лв.,
18
печалба 10 % на стойност 1 051.51 лв. или всичко общо 12 197.56 лв., като всички цени
са без ДДС. Предвид цитираната по-горе съдебна практика, в случая не следва да се
включва в обезщетението за неоснователно обогатяване изчислената печалба, а цените
трябва да включват ДДС, доколкото извършването на СМР от регистрирано по ЗДДС
лице без наличие на сключен договор за изработка представлява облагаема доставка по
смисъла на чл. 9, ал. 2 от ЗДДС /така решение № 89 от 17.08.2015 г. по т. д. № 770/2014
г. на ВКС, II т. о./. Следователно сумата от 13 375.26 лв. с ДДС /изчислена сума чрез
https://kik-info.com/danatsi/vat-calculator.php/, представляваща сбор от обобщената
стойност за действително извършени и оставащи за заплащане видове СМР с доставно-
складови разходи по обобщена таблица № 12, следва да бъде присъдена в полза на
ищеца по насрещния иск за претенцията по фактура № 309/25.11.2018 г., издадена въз
основа на приемо-предавателен протокол от 25.11.2018 г. Предвид основателността на
главния иск до размер на сумата от 13 375.26 лв., основателна е и ищцовата претенция
на основание чл. 86 от ЗЗД за законната лихва върху главницата в този размер, считано
от датата на завеждане на насрещния иск до окончателното й изплащане.
По отношение на претендираните СМР по фактура № 320/01.02.2019 г., описани
в приемо-предавателния протокол от 01.02.2019 г., доколкото липсва надлежно
представена проектна документация, поради което експертите не могат да изчислят
вложените материали като вид и количество, а и същите не отговарят на изискванията
визирани в ЗУТ, а правилата на неоснователното обогатяване изискват още наличието
на правомерен резултат, то съдът намира за недоказана тази претенция на ищеца по
насрещния иск.
По разноските:
Предвид изхода от спора пред настоящата инстанция, разноски на страните в
производството следва да се присъдят по съразмерност.
За да се ангажира отговорността за съдебно-деловодните разноски на
насрещната по спора страна, е необходимо кумулативното осъществяване на следните
предпоставки: 1/. Страната да е направила искане за присъждане на разноските до
приключване на производството в инстанцията, за която се претендират; 2/. Те да са от
категорията на посочените в чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебно-деловодни разноски; 3/. Да са
реално направени или да се фингира /чл. 78, ал. 8 от ГПК/ извършването им; 4/. Да са
представени доказателства за извършването им до изтичане на срока, в който може да
се прави искане за присъждането им; 5/. Изходът на спора, предмет на разглеждане от
съответната инстанция, да е в полза изцяло или частично на страната, претендираща
разноските за тази инстанция, съгласно правилата, съдържащи се в чл. 78, ал. 1, ал. 3 и
ал. 4 от ГПК /единственото изключение е хипотезата на ал. 2 на чл. 78 от ГПК, при
която ответникът признава иск, за който не е дал повод за завеждането му, какъвто не е
настоящият случай/.
19
В конкретния случай в първоинстанционното производство са предявени искове
и от двете страни, като същите са изцяло отхвърлени от окръжния съд. Подадената
частна жалба касае и предмета на делото по исковете, предявени от „Агрив-В“ ЕООД,
по които е подаден писмен отговор и допълнителен писмен отговор от „Глобъл
Билдинг Инженеринг“ ЕООД. Този предмет е различен от предмета по насрещния иск,
поради което съдът е следвало да присъди разноски в полза на „Глобъл Билдинг
Инженеринг“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Само за пълнота, не следва да
се присъждат разноски и на двете страни, когато съответното решение е постановено в
полза на всяка от двете страни. Така например съобразно установената съдебна
практика - когато и двете страни по спора са обжалвали първоинстанционното решение
и същото е потвърдено изцяло от въззивната инстанция, направените от тях разноски за
собствените им въззивни жалби не се възлагат върху другата страна, а остават за тяхна
сметка /в тази връзка Определение № 336 от 07.05.2013 г., постановено по ч. т. д. №
638/2012 г., II т. о. на ВКС; Определение № 401 от 15.10.2020 г. по ч. т. д. № 1810/2020
г., т. к., ІІ т. о. на ВКС/, но в случая не е налице такава хипотеза.
С оглед на гореизложеното, съдът намира за частично основателна частната
въззивна жалба срещу определение № 260226 от 14.05.2021 г. по т.д. 10/2019 г. на
Добричкия окръжен съд, постановено по реда на чл. 248 от ГПК. Следва да се присъдят
разноски в полза на „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД - ответник по
първоначалните искове. Тъй като исковете на ищцовото дружество са изцяло
отхвърлени, то и претенцията за разноски на насрещната страна следва да бъде уважена
нацяло. Същият е представил списък по чл. 80 от ГПК /л. 863/ в първоинстанционното
производство, видно от който претендира адвокатско възнаграждение в размер на
14 116.32 лв. и депозит за вещи лица в общ размер на 650 лв., за които разноски са
приложени и доказателства /л. 864-869/. Според съдържанието на приложената фактура
за заплащане на адвокатско възнаграждение /л. 864/, същото е определено в размер на
7 419.60 лв. без ДДС по предявените главни искове пред Добричкия окръжен съд или в
размер на 8 903.52 лв. с ДДС. Освен претендирания адвокатски хонорар, следва да
бъде присъдена и сумата от 150 лв., представляваща внесен депозит за вещо лице по
съдебно-икономическата експертиза. Другите суми за депозити, визирани в списъка по
чл. 80 от ГПК касаят изготвянето на СТЕ, назначена във връзка с претенциите по
насрещния иск и затова не следва да бъдат съобразявани. С оглед горното и съобразно
изхода от спора, в полза на „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД следва да се
присъдят съдебно-деловодни разноски за първоистанционното производство в общ
размер на 9 053.52 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Ето защо обжалваното
определение № 260226 от 14.05.2021 г. по т.д. 10/2019 г. на Добричкия окръжен съд е
неправилно и като такова следва да бъде отменено.
За първоинстанционното производство, ищецът по насрещния иск „Глобъл
Билдинг Инженеринг“ ЕООД претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски
20
в размер на 14 766.32 лв., от които 650 лева – депозити по експертизите и 14 116.32 лв.
– адвокатско възнаграждение, за които представя списък по чл. 80 от ГПК /л. 863/ и
доказателства за направата им /л. 309, л. 816, л. 864, л. 868 и л. 869/. Претенцията за
адвокатско възнаграждение по насрещния иск е в размер на 4 344 лв. без ДДС, видно
от представената фактура /л. 864/ или 5 212.80 лв. с ДДС. От претенцията за депозити
следва да се уважи сумата в размер на 500 лв., представляваща сбор от депозит за
изготвянето на СТЕ в размер на 300 лв. /л. 309 и л. 868/ и допълнителен депозит за
вещи лица във връзка с изготвянето на СТЕ в размер на 200 лв. /л. 814-816 и л. 869/.
Сумата от 150 лв., представляваща депозит за вещо лице, касае изготвянето на
съдебно-икономическа експертиза, а тя е назначена във връзка с исковете, предявени
посредством исковата молба на „Агрив-В“ ЕООД, т. е. не е във връзка с насрещния
иск, предмет на настоящата проверка пред въззивния съд. Съобразно изхода от спора и
по съразмерност, в полза на „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД следва да се
присъдят съдебно-деловодни разноски в общ размер на 514.15 лв., на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
С оглед горното съдебно-деловодните разноски за първоистанционното
производство в полза на „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД са в общ размер на 9
567.67 лв., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК
За първоинстанционното произвoдство от „Агрив-В“ ЕООД се претендира
заплащането на съдебно-деловодни разноски в общ размер от 26 129.22 лв.,
представляващи: адвокатско възнаграждение в размер на 14 000 лв., съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК /л. 861/; депозит за вещо лице в размер на 350 лв.,
който е за изготвянето на съдебно-икономическа експертиза /л. 314/; заплатена
допълнителна държавна такса в размер на 194.64 лв.; заплатена държавна такса в
размер на 11 584.58 лв. и доказателства за направата им /л. 862, л. 314, л. 305 и л. 7/.
Съобразно предмета на спора пред настоящата инстанция следва да бъде взета предвид
претенцията за адвокатско възнаграждение, тъй като останалите касаят предявените
искове от „Агрив-В“ ЕООД срещу „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД. С оглед
изхода от спора и по съразмерност следва да се присъди в полза на ответното
дружество по насрещния иск сумата в размер на 4 550 лв., представляваща съдебно-
деловодни разноски за първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК.
За настоящото производство, въззивното търговско дружество „Глобъл Билдинг
Инженеринг“ ЕООД претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски в общ
размер на 8 986 лв., от които 6 156 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение и 2 830 лв.
– държавна такса, за които представя списък по чл. 80 от ГПК /л. 75/ и доказателства за
направата им /л. 4 и 76-77/. Съобразно изхода от спора и по съразмерност, в полза на
въззивника следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на 808.74 лв.,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
21
За въззивното производство въззиваемото дружество „Агрив-В“ ЕООД
претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски в размер на 5 000 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък по чл. 80 от
ГПК /л. 79/ и доказателства за направата им /л. 80/. Съобразно изхода от спора и по
съразмерност, в полза на въззиваемия следва да се присъдят съдебно-деловодни
разноски в размер на 4 550 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Предвид гореизложеното, решението на първоинстанционния съд в
разглежданата част, е частично неправилно и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260024 от 26.02.2021 г. на Добричкия окръжен съд,
постановено по т. д. № 10/2019 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от
„Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, ул. „Райко Цончев“ № 2, вх. А, ет. 3, ап. 5, представлявано от
управителя Л Г насрещен иск срещу „Агрив-В“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Добрич, ж. к. „Добротица“, бл. 46, вх. Д – партер,
представлявано от управителя В В С, за сумата до 13 375.26 лв. /тринадесет хиляди
триста седемдесет и пет лева и двадесет и шест стотинки/ с ДДС, представляваща
стойността на извършени СМР, дължима по фактура № 309/25.11.2018 г., от общо
претендираната сума от 140 646.46 лв., представляваща стойността на извършени СМР,
дължима по фактура № 309/25.11.2018 г. и фактура № 320/01.02.2018 г., както и
определение № 260226 от 14.05.2021 г. по т. д. № 10/2019 г. на Добричкия окръжен съд,
като вместо него постановява:
ОСЪЖДА „Агрив-В“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, ж. к. „Добротица“, бл. 46, вх. Д – партер, представлявано от
управителя В В С да заплати на „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Райко Цончев“ № 2,
вх. А, ет. 3, ап. 5, представлявано от управителя Л Г, сумата в размер на 13 375.26 лв.
/тринадесет хиляди триста седемдесет и пет лева и двадесет и шест стотинки/ с ДДС,
представляваща стойността на извършени СМР, дължима по фактура № 309/25.11.2018
г., на основание чл. 61, ал. 3 във вр. чл. 59 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на насрещния иск /04.02.2019 г./ до окончателното изплащане
на сумата, на основание чл. 86 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260024 от 26.02.2021 г. на Добричкия окръжен
съд, постановено по т. д. № 10/2019 г. в останалата обжалвана част, касаеща
единствено предявения насрещен иск.
22
ОСЪЖДА „Агрив-В“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, ж. к. „Добротица“, бл. 46, вх. Д – партер, представлявано от
управителя В В С да заплати на „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Райко Цончев“ № 2,
вх. А, ет. 3, ап. 5, представлявано от управителя Л Г, сумата в размер на 9 567.67 лв.
/девет хиляди петстотин шестдесет и седем лева и шестдесет и седем стотинки/ ,
представляваща общо сбор от съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Райко Цончев“ № 2, вх. А, ет. 3, ап. 5,
представлявано от управителя Л Г да заплати на „Агрив-В“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ж. к. „Добротица“, бл. 46, вх. Д – партер,
представлявано от управителя В В С, сумата в размер на 4 550 лв. /четири хиляди
петстотин и петдесет лева/ , представляваща съдебно-деловодни разноски по
насрещния иск в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
ОСЪЖДА „Агрив-В“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, ж. к. „Добротица“, бл. 46, вх. Д – партер, представлявано от
управителя В В С да заплати на „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Райко Цончев“ № 2,
вх. А, ет. 3, ап. 5, представлявано от управителя Л Г, сумата в размер на 808.74 лв.
/осемстотин и осем лева и седемдесет и четири стотинки/ , представляваща съдебно-
деловодни разноски по насрещния иск за въззивното производство, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Райко Цончев“ № 2, вх. А, ет. 3, ап. 5,
представлявано от управителя Л Г да заплати на „Агрив-В“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ж. к. „Добротица“, бл. 46, вх. Д – партер,
представлявано от управителя В В С, сумата в размер на 4 550 лв. /четири хиляди
петстотин и петдесет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски по
насрещния иск за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В необжалваните части първоинстанционното решение е влязло в законна сила.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач Д. К. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. Добрич, ул. Струма № 7, вх. А, ап. 8, на страната на ответника
„Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, ул. „Райко Цончев“ № 2, вх. А, ет. 3, ап. 5.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ на
основание чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
23
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24