Решение по дело №81/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260139
Дата: 17 юли 2020 г.
Съдия: Ивелина Митева Събева
Дело: 20203100500081
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                 /             2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

в публично съдебно заседание на 15.06.2020г. в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА  СЪБЕВА

            ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ

            МАЯ НЕДКОВА

 

секретар: ПЕТЯ ПЕТРОВА

разгледа докладваното от председателя на състава

в.гр.дело № 81 по описа за 2020г.

 

            Производството е по реда на чл. 268-271 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Енерго-Про-Продажби“ АД, депозирана от упълномощен процесуален представител, срещу решение № 5478/ 6.12.2019г. постановено по 14078/ 2019г. на Районен съд- Варна, с което на основание чл.124, ал.1 ГПК е  прието да установено в отношенията между страните, че Г.Ж.Д. няма парично задължение  към дружеството- ответник, в размер на 1383.72лв., претендирано след корекция за периода 15.08.2017г.-14.08.2018г., по издадена фактура на 28.08.2019г. за обект с административен адрес – ***, на основание чл.124, ал.1 ГПК. Присъдени са разноски, на основание чл.78, ал. 3 ГПК.

            Поддържа възражения за неправилност и необоснованост на решението, постановяването му в разрез със събрания доказателствен материал. Изложени са фактически и правни аргументи в подкрепа на становището за правомерно начисляване на задължението за реално консумирано количество ел.енергия при условията на чл.50 от ПИКЕЕ, остонойстено по цени за технологични разходи.  Процесната сума се дължи от ищеца като насрещна престация по договора сключен с дружеството за доставка на електроенергия.  По същество отправя искане за отмяна и постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, и да се присъдят направените в производството съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна- Г.Ж. Д., чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна с доводите на писмения отговор. Моли решението да бъде потвърдено и да се присъдят сторените в производството разноски.

            Съдът,съобразно становищата на страните и доказателствата към делото, преценявани при условията на чл.269 ГПК и чл.235, ал.1 и 2 ГПК,  констатира:

Предявеният иск е за установяване недължимостта на претендирано от ответника вземане към ищеца в размер на сумата 1383.72лв., начислена под формата на корекция за периода: 15.08.2017г.-14.08.2018г., по фактура № ********** / 28.08.2019г., за обект с административен адрес – ***, Оспорва задължението по основание и до размер. Счита, че проведеното корекционно производство е неправомерно, лишено от нормативно основание за определяне на реално потребено количество ел.енергия въз основа на констатациите обективирани в констативен протокол , при отсъствието на рекламентиран ред за проверка изправността на СТИ. Оспорва констативния протокол от  14.08.2018г. по форма и съдържание, като твърди, че проверката не е извършена в присъствието на абоната и орган на полицията. Оспорва начина, методиката и основанието на издадената фактура , като твърди, че сумите по периодичните месечни отчети са изплатени изцяло в съответния срок и не са налице данни, опровергаващи действителното потребление на електроенергия.

Ответникът „Енерго-Про-Продажби“ АД оспорва исковата претенция с доводи за неоснователност. Твърди наличие на основание за възникване на вземането във връзмка с изпълняваните от страните задължения по договор за пренос на електрическа енергия чрез електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД.  Начислената сума представлява цената на реално доставена и потребена, но неотчетена  електроенергия  и се дължи от абоната , основание чл. 50 от ПИКЕЕ във вр. чл. 200, ал.1, предл.1-во ЗЗД.  Вземането е съобразено с резултатите от проверката на СТИ и констатациите , обобощени в КП на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО- Варна, който е официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила. С идентични аргументи поддържа това становище пред въззивния съд.

Релевантни за настоящото производство са всички факти и обстоятелствата, обсъдени в мотивите на решението, които кореспондират с приобщените писмени доказателства. Във връзка с повдигнатите възражения преценява следните документи:

            1.Констативен протокол№ 1104885 / 14.08.2018г. съставен от служители на „Електроразпределение Север“АД , за резултатите от проверката на измервателната система на обект в ***., Електромерът е демонтира със снети показания от регистри 1.8.1-1.8.0, и подменен с нов.

Демонтираното СТЕ е изследвано в лабораторни условия и резултатите са обобщени в, КП за метрологична експертиза № 1959/ 26.08.2019г.- АУ-Е-000020-45834/ 17.08.2018г. на БИМ, РО- Варна. Процесният електромер е тип МЕ 162, статичен, еднофазен, двутарифен, с показания на активни регистри: Т1 001029.4kWh. и Т2-005535kWh. Няма механични дефекти, налични са необподимите обозначения и състояние на пломби против неправомерен достъп до вътрешната конструкция. Документът не съдържа заключения за техническа неизправност и метрологично отклонение на провереният електромер, доколкото е непълен и незавършен във вида в който е представен и приобщен към делото.

На 26.06.2019г. е издадено становище за начисление на електрическа енергия в размер на 7 381кВТч, за период от 15.08.2017г. до 14.08.2018г.  С фактура № **********/ 28.08.2019г. е определено задължение в размер на 1383.72лв. с ДДС.

Абонатът е уведомен за задължението и срок на погасяване.

По искане на ответника е назначена съдебно-техническа експертиза.

Според заключението на вещото лице ел.инж. Л.Б., прието без възражения от страните, електромерът е преминал първоначална метрологична проверка през 2016г., има 6- годишен срок на метрологична годност до 2022г. Посочени са показания на скрит регистър 1.8.3- 7381 кВтч, невизуализирани на дисплея, поради констатирано неправомерно вмешателство в измервателната система на СТИ , в програмата за параметризия / т.5.2./. В т.5.3. вещото лице възпроизвежда данните от КП № 1959/ 26.08.2019г.в частта на заключението на метрологичната експертиза, че електромерът не съответства на техническите характеристики, непредставено по делото.

По същество на спора:

            Разрешаването на конкретния спор е обусловено от нормативната възможност на доставчика на електроенергия да извършва едностранна промяна в количеството доставена ел.енергия за период, предхождащ  датата на констатираното нарушение, при действащите към този момент разпоредби на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по приложението му.

Правната регламентация на процесните отношения между доставчика и потребителя на ел.енергия е дадена в ПИКЕЕ / ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г./ за извършване и преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, издадени от председателя на ДКЕВР, приети с решение на ДКЕВР по т.3 от Протокол № 147 / 14.10.2013г., на основание чл. 83, ал.1, т.6 вр. ал. 2 от ЗЕ, в сила от 16.11.2013г. Към датата на проверката са отменени, съответно чл.1 - 47 и чл.52 - 56 от ПИКЕЕ  с  Решение № 1500 от 6.02.2017г. по адм.д.№ 2385/ 2016г. ВАС, обн. ДВ бр.15 от 14.02.2017г. Действащи за разглеждания период са разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ, отменени с  Решение № 2315 от 21.02.2018г. по адм.д.№ 3879/ 2017г.,ВАС, обн. ДВ бр. 97 от 23.11.2018г.

Съобразно всички установени факти по делото енергийното дружество е формирало задължение от допълнително начислено количество електроенергия за реално потребление в  посочения срок, прилагайки нормата на чл.50 от ПИКЕЕ / отменена с решение  2315/ 2018г. ВАС, обн.ДВ, бр.97/ 18г./, в сила към датата на проверката.

Начисленото количество е определено по показанията от регистър 1.8.3 / Т3- върхова тарифа/ като реално потребление на доставена и неотчетена ел.енергия за посочения период, при отсъстващи доказателства за резултатите от проверката в лабораторни условия. Потвърдени са измерените показания по активни регистри- дневна и нощна тарифа. Срокът на метрологична годност не е изтекъл и отчитането на потребяваната електроенергия е по две тарифи- дневна и нощна. Електромерът не е модел SMART , липсва възможност за изпращане на данни до диспечерския център. 

В информационната база данни на дружеството няма отчитане на натрупани  количества в останалите регистри, невизуализирани на дисплея,  и следователно възможност да бъде установено несъответствие при редовен отчет на показанията при доставчика. В случая доказателства за изпълнена процедура по установяване на отклонението, след осъществено софтуерно претарифиране, не са представени. Въз основа на представените данни становището за начисляване е немотивирано.

Разглеждащият състав не приема за основателно възражението за правно обосновано начисляване, съобразно фактическия състав на приложеният чл.50 ПИКЕЕ. При установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група  и въведените в информационната база  данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, възниква право на дружеството да начисли допълнителна сума / в рамките на минал отчетен период/ за срок от допускане на грешката до нейното констатиране. Корекционните предпоставки ще бъдат изпълнени, ако са налице предходни данни за показанията от всички регистри-активни и неактивни, при които в условията на последваща проверка е възможно да се установи  точното  количество електроенергия потребено на обекта . Представеният КП № 11197553/ 23.03.2017г. за монтаж на процесното СТИ сами при вписани „0“ показания на регистри 1.8.1 и 1.8.2, предназчени за  отчитане потреблението на  битов абонат, но без съответни показания  за неактивен регистър 1.8.3./ 1.8.4. не е годен за съпоставка в  приложената хипотеза на корекция за минал период.

Поради изложеното ответникът не доказва главно и пълно предпоставките на приложения чл.50 от ПИКЕЕ за допълнително начисляване на реално потребена и неотчено количество електроенергия.

Решението, с което искът е уважен, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

            На основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право на съдебни разноски, претендирани и доказани в размер на 350лв.- внесено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, представен в настоящото производство. След да се присъдят в същия размер, поради неоснователност на възражението за прекомерност на насрещната страна. Възнаграждението е към нормативния минимум по правилото на чл. 7, ал.2 от Наредба №1 / 2004г., и не превишава  претендираното от въззивната страна при същите показатели.

Съдът, на основание чл.271, ал. 1 ГПК

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5478/ 6.12.2019г. постановено по 14078/ 2019г. на Районен съд- Варна

ОСЪЖДА „Енерго-Про-Продажби“ АД ,ЕИК *********, да заплати на Г.Ж.Д., ЕГН- **********, сумата 350лв. / триста и петдесет лева / съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

            РЕШЕНИЕТО не   подлежи на обжалване.

           

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.  2.