Решение по дело №3980/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 октомври 2019 г. (в сила от 31 октомври 2019 г.)
Съдия: Дияна Атанасова Николова
Дело: 20194430103980
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

гр. П.14.10.2019год.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        

            П.СКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публично заседание на 25.09.2019 година в състав:

                                        

                                                 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА

 

           при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело № 3980 по описа за 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                

           Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 т.3 от КТ.

           Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от И.В.С. с ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, чрез адвокат Н.И. *** против СУ “Х.С.”, ***, представлявано от директора Е.П., в която се твърди следното : между страните  бил сключен трудов договор, по силата на който ищцата изпълнявала длъжността „***” в СУ “Х.С.”. Договорът бил прекратен на 05.06.2019г със заповед № РД - 15 - 367/05.06.2019г, връчена на същата дата, на основание чл. 328, ал.1, т.5 от КТ.

          Счита, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено незаконосъобразно, по следните съображения:

          Издадената заповед не е мотивирана и не са налице всички изискуеми за нея реквизити - формално и като материално-правно основание - действително да липсват качества на ищцата да изпълнява длъжността „***” и няма доказателства как е доказана липсата им чрез конкретно нейно поведение. В тази връзка ищцата твърди,че работи  от 2013 г.  в отв. уч.заведение и повече от двадесет години работи в образователната сфера - конкретно началната училищна педагогика. Посочва, че е завършила Полувисш педагогически институт „С.И.В.” гр.Д.със специалност „***” през 1995г.; Педагогически факултет на В.У. „С.С.К.М.”, степен бакалавър, със специалност „***” с професионална квалификация педагог, детски и начален учител, през 2006г. Сочи, че е провела индивидуално обучение в М.У.- П., катедра „***...” на тема „Нарушение в детското развитие” през 2011г.; участвала в обучение за организиране и ефективно прилагане на новия модел на целодневна организация на учебния процес по проект на ОП „развитие на човешките ресурси” през 2013г., в квалификационен курс „Обучение на педагогически специалисти за превенция на училищното насилие, агресията и други негативни прояви”, към Националния институт за обучение и квалификация в системата на образованието през 2014г., специализирано обучение „Иновативни форми и методи в процеса на обучението” в Институт за развитие на човешките ресурси през 2017г.; участвала в тематичен курс на тема „Приобщаващо образование” през 2018г., в курс на тема „Приложение на дигиталните технологии в началното образование” в Н.Б.У. през 2018г., квалификационен курс „Иновативни практики в образованието” по ОП ”Науки и образование за интелигентен растеж” през 2018г.

           Счита за незаконосъобразно и самото уволнение, тъй като липсва реално наличие на основание за уволнение, осъществено в действителност.

Липсващите качества за ефективно изпълнение на работата, които работодателят твърди, че не притежава, не са посочени и в отделен документ различен от заповедта за уволнение, такъв не е доведен до нейно знание и не е приобщен към заповедта за уволнение;

           Не са налице обстоятелства и факти, от които да се направи обоснован извод за неспособност от нейна страна да изпълнява резултатно възложената й трудова функция „***”, а не „***” или „***”. Винаги изпълнявала съвестно трудовите си задължения и по време на работа не е получавала забележки за качеството на изпълнение на трудовите й задължения.

           Не е съгласна с твърденията в заповедта за липса на умения и твърди, че  следва да се прави разлика между преподаването по различните предмети, което се извършва до обяд и за което отговарят съответните преподаватели. В занятията, които провежда след обяд не се преподава, а чрез самоподготовка се упражнява и затвърждава преподадения материал. Твърди, че през изминалите години с индивидуална и колективна работа с децата, чрез осигуряване на тетрадки и химикалки за всички в групата и чрез подобряване на дисциплината при работа, възпитавала у децата навици за самоподготовка. Отношенията между учителят и учениците се изграждат продължително време, на основание положените усилия и постигнатите резултати. Върху тях се отразяват както домашното възпитание и отношението на семейството и обществото към образованието, така и междуличностните отношения в учителския колектив. Подценяването на образованието от някои участници в този процес обаче, води до негативни последици единствено за децата и мотивира учителят да работи по-всеотдайно. Смесва се работата на преподавателя в клас, със самоподготовката. Той който следва да привлече и най-вече да задържи вниманието на учениците в процеса на преподаване за да осъществи дейностите заложени в учебния план. При самоподготовката не се преподава наново същия материал, за да е налице неефективен учебен процес. Конфликтни ситуации между ученици и учител винаги е имало и ще има, поради естеството на процеса на образованието. Още в първия ден на първи клас децата са подложени на различни ограничения - седнали в час, спазване на програма и вътрешни правила на училището, задаване на домашна работа и много други. Напълно естествената реакция на всеки е да изрази негодувание, дори да демонстрира неподчинение. Никой (с малки изключения) не свързва тези ограничения с едно бъдещо и още несигурно изграждане на един образован и възпитан човек. Ролята на учителя в този процес е от съществено значение. В училището има назначени и медиатори, чиято основна роля е решаването на възникнали конфликти; Посочва, че при наличието на ресурсни учители и помощник учител в училището счита за крайно неприемливо ученици във втори клас да не могат да броят, да не познават азбуката, цифрите и цветовете, да не могат да си напишат името;

          Признава, че подобрила значително дисциплината като не толерира непристойно поведение, предотвратявала  конфликти и между ученици, за които не отговаря, с нейни методи стимулира учениците да присъстват на занималнята и да подготвят домашната си работа и упражнения. За празника на 24-ти май с група си подготвила две сценки и рецитал по Иван Вазов за тържеството в читалището.

           Неправилно се използва термина „преподава”, което тя не извършва в часовете по самоподготовка. Разграничаването следва да се прави и от родителите и от учениците, но най-вече от директора на училището, която е наясно с длъжността й и задълженията й. Твърденията в тази насока са абсолютно неоснователни. След като спазва установените законови и етични правила, налице са положителни резултати от работата - децата се подготвят за следващите учебни дни като упражняват и затвърждават преподадения преди обяд материал, в сравнително спокойна и сигурна среда счита, че е изпълнила съвестно своите задължения, което е крайният резултат на възложената й трудова функция „***”. В този контекст твърдението за неспособност да изпълнява резултатно възложената  работа е неоснователно;

          Счита за неоснователни обвиненията, че не умее да отговаря за живота и здравето на учениците, извършва действия, които да уронват авторитета и достойнството на работещите в училището и не спазва преките си трудови задължения, не изпълнявам решенията приети и т.н.

          След внимателен прочит на Етичния кодекс на училищната общност в СУ „Х.С.” гр.Г.установила, че няма задължение да проявява респект към своите ученици и според мен трябва да бъде обратното, а в чл.11 от същия не са посочени конкретни качества. Само мога да предполага за липсата на какви качества се има предвид в заповедта на директора.

          Изброените предполагаеми нарушения може да представляват основание за търсене на дисциплинарна отговорност поради неспазване на задълженията  като учител, но никакъв случай не са основание за прекратяване на трудовото правоотношение поради липса на качества да изпълнява резултатно възложената ми работа. Възпроизвеждането на дисциплинарни нарушения в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, не може да се приеме като мотивиране на уволнението.

- Твърденията накрая на заповедта, че:     не притежава навици като организираност, съсредоточеност и усет към слабостите при усвояване на учебния материал, няма индивидуален подход към всеки ученик, който манифестира затруднения и объркване в часовете по които преподава, а така също и преподаване на учебния материал с разбираеми за учениците педагогически похвати и методики….отново се отнасят за учителите, които преподават и трябва да имат тези качества в пълен обем за постигане на ефективен учебен процес.

          Направените изводи за липса на качества за ефективно изпълнение на работата/трудовата функция/ «***» са в разрез с визираните в длъжностната характеристика задължения.

          При постъпването си на работа сключла трудов договор със срок за изпитване, в който срок работодателят е следвало да се убеди в качествата й на база представените документи и резултатите от извършената работа и продължаването на срока на договора  означава положителна за нея  оценка. Заявява, че в конкретния случай не са налице и трите елемента на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда: липса на качества на работника или служителя, неефективно изпълнение на работата и причинна връзка между тях. (в този смисъл Решение № 713 от 4.VII.1995 г. по гр. д. № 287/95 г., III г. о.).

           Връчената Заповед Д-15-367/05.06.2019г. не съдържа никакви данни за учебното заведение, с което е в трудово правоотношение както и лицето, което го представлява. Вместо СУ „Х.С.” в гр.Г., на всяка страница от заповедта са данните на Регионално управление *** с подробни данни за контакт.

           В заповедта липсват всички изискуеми реквизити.

           При уволнение по чл. 328, ал. 1 точки 2-5 и 7-9 от Кодекса на труда, предприятието е длъжно да предложи на работника всички вакантни длъжности, които той би могъл да заема съобразно своята правоспособност, образование и трудов стаж. Непредлагането на всички свободни длъжности прави уволнението незаконно, тъй като се нарушава разпоредбата на чл. 328, ал.3 от Кодекса на труда. (в този смисъл Тълкувателно решение № 22 от 20.IV.1990г. по гр. д. № 3/90 г., ОСГК)

          Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да уважи предявените на основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ искове, като обяви заповед №РД-15- 367/05.06.2019г на директора на СУ “Х.С.” гр.Г., обл. П. за незаконосъобразна и я отмени, да я възстанови на заеманата длъжност „***”, както и да осъди СУ “Х.С.” гр.Г., обл. П., представлявано от директора Е.П. да й заплати на основание чл.225, ал.1 КТ - обезщетение за времето, през което останла без работа, считано от 05.06.2019г. до 05.12.2019г., в размер на брутното трудово възнаграждение за пълен работен месец, предхождащ уволнението в общо в размер на 5 000.00лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от образуване на делото до окончателното й изплащане, както и разноските по делото за адвокатски хонорар.

           В срока по чл.131 от ГПК е  депозиран  отговор от СУ “Х.С.“ гр. Г., обл.П., с адрес за призоваване: гр. Г., ***, представлявано от Директора Е.П., с който  исковете се оспорват и се твърди следното : директорът, в качеството си на работодател реализирала уволнителната процедура спрямо ищцата, единствено и само в интерес на учебно ***ната дейност, която е приоритет за системата на образованието.

           Обективно е налице неспособност на г-жа С. да изпълнява резултатно възложената и трудова функция , поради липса на обстойно и обективно отразени в уволнителната заповед липсващи качества у ищцата, за резултатно изпълнение на възложената и трудова функция, а именно:  В качеството си на учител, г-жа С. не съумяваа да създаде спокойна атмосфера на работа в часовете, в които преподава, като не притежава необходимите качества спомагащи за изграждане и поддържане на отношения на уважение и доверие между учител и ученици, видно от посочените в заповедта доказателства; Не съумява да привлече вниманието на учениците в същите тези класове, като по този начин се създава напрежение, което от своя страна води до неефективен учебен процес. Г-жа С. не съумява да предотврати възникналите конфликтни ситуации, между самата нея и учениците;Генерира напрежение с поведението си на неангажираност и незаинтересованост от факта на неудовлетвореност от преподавания учебен материал сред учениците. Има формално отношение към цялостната организация на обучението; Учебният материал се преподава с неподходящи методи и похвати, неприсъщи на учебно - ***ния процес;В часовете на г-жа С. се наблюдава тенденция, която е обезпокоителна и е свързана именно с методите и на преподаване, видно от жалбите и сигналите;Методите на преподаване на г-жа С. са неприемливи за учениците, не са съобразени с техните възрастови особености и психическо развитие ;Госпожа С. не притежава умения и активност за преподаване, за да може учебният материал в неговите учебни часове да се овладее до степен съответстваща на ДОИ;В своята работа г-жа С. не спомага за утвърждаване на собствения си авторитет. С горното същата не проявява висок стандарт на професионално поведение и за изпълнение на трудови функции, сочещи за оказано от работодателя по-високо доверие и същевременно функции, свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата, възложени и по силата на длъжностна характеристика.

           Тези липсващи качества са съобразени и с изискванията на длъжностните характеристики и са в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови задължения. От друга страна, липсващите качества у ищцата е едно трайно състояние, което е обусловено от невъзможността същата да бъде учител, в часовете на който учениците да се чувстват удовлетворени от постигнатите знания по предмета, да се чувстват пълноценни млади хора.Прави впечатление, че г-жа С. не притежава умения, проявяващи се в пълно уважение към ученици и колеги-педагози, подкрепа и спазването на етичните правила, с което не поддържа висок стандарт на професионално отношение и поведение и това е видно от визираните в уволнителната заповед доказателства;

          В заповедта за уволнение по реда на чл.328, ал.1, т.5 от КТ не е необходимо липсващите качества да бъдат посочвани по време, дни и учебни часове. Липсата на качества за изпълнение на възложената трудова функция е едно трайно състояние, което не може да бъде конкретизирано времево, а и нормативната уредба не поставя такова изискване.

          Неоснователни са твърденията, че в процесната заповед не са посочени, какви са липсващите качества на ищцата.

          Качествата на работника може да бъдат телесни и психични, наличието ши отсъствието им обаче не може да бъде измерено пряко, за тях може да се съди единствено по поведението на работника - неговите действия и бездействия и по получените резултати. Затова е безразлично дали качествата ще бъдат посочени чрез по-общото или по-конкретното им описание, или чрез описание на начина на работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. В никакъв случай обаче работодателят не е длъжен изрично да посочи както липсващите качества, така и фактите, установяващи тази липса, съответно - неефективността на работата. В този смисъл решение №483/13.10.2009г. на ВКС по го.д. №5084/2008г. на II г.о. и решение №306 /18.05.2010г, на ВКС по гр.д. №1730/2009г. на III г.о. постановени по реда на чл.290 от ГПК и Определение №1223/16.11.2012г. по гр.д. №493/2012г на IV г.о.

          Неоснователни са възраженията, че ищцата притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на задълженията си като учител,защото е имала множество квалификации. Тези твърдения са голословни. Обстоятелството, че е има множество квалификации, не означава автоматично.че притежава съответните качества завинаги.

          Налице е задължителна практика, обективирана решение № 318 от 11.11.2014г., постановено по гр.д. № 1201/2014 г. и решение № 15 от 05.03.2013 г.. постановено по гр.д. № 209/2012 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, постановени по реда на чл. 290 ГПК. че когато работодателят претендира, че работникът не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа, той трябва да посочи кои качества липсват на работника, за да е възможни проверката дали тези качества в действителност са необходими и дали наистина те отсъстват у работника. Липсващите качества може да бъдат посочени както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на работника документ. Изричното посочване на отделните качества не е необходимо, ако е посочен начинът, по който работникът се справя с възложената работа и/или са посочени задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни.

          Неоснователни са възраженията, че заповедта е немотивирана, а така също, че работодателят е проверил качествата на ищцата в изпитателния срок, което обуславяло и незаконността на уволнението. Тези твърдения са голословни.

          Преценката на работодателя за наличието или липсата на определени качества може да бъде направена за конкретен период от време с оглед постигнати резултати по поставени от работодателя цели. Това е така, защото специфичното за това основание за уволнение е наличието на обективно и трайно състояние, което има проявления през един сравнително продължителен период от време, а не е инцидентно и дължащо се на случайни обстоятелства. Наличието или липсата на качествата не може да бъде измерено пряко. За тях може да се съди единствено по поведението на работника - неговите действия и бездействия и по получените резултати. В този смисъл са и решение № 202 от 19.06.2012 г. по го. дело №804/2011 г.. ВКС. IV г.о. и решение № 564 от 22.01.2013 г. по гр. дело №1774/2011 г.. ВКС, IV г.о.. постановени по реда на чл. 290 ГПК.

           Нивото на професионалните качества следва да бъде доказвано и защитавано от служителя постоянно, което се преценя от работодателя, а не само в срока на изпитване.

           Неоснователно е възражението, че в заповедта не се съдържат данни за адресата издал същата. Не е безизвестен факт, че общинските училищата са подчинени на РУО, в случая РУО П., а държавните на МОН. В голяма част от училищната документация е налично логото на РУО П., поради което определено считам за редно логото на процесната заповед да носи и данните на РУО П..Заповедта е подписана от директора, подпечатана с печата на училището, поради което няма как у ищцата да остане съмнение, кой е издателя на заповедта.

          В о.с.з. ищцата се явява лично и се представлява от адв.Н.И., който поддържа исковете и навежда доводи в о.с.з. и в представена по делото писмена защита. Писмено изявление е постъпило по делото и от страна на ищцата.

          В о.с.з. ответната страна се представлява от директора Е.П.и от адв.З., която оспорва исковете и представя писмена защита.

          Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

          Не се нуждае от доказване обстоятелството, че ищцата е работила в ответното учебно заведение към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение като „***“ или т.нар. „***“. Не е спорно, че същата не е преподавала на децата, а трудовата й функция е била свързана с това през часовете по занимания следобяд децата да затвърждават учебния материал, взет през деня и до онзи момент, както и да подготвят домашните си по съответните учебни предмети за следващия  учебен ден. Не е спорно, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, считано от 05.06.2019год., на основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ - липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата.

            Спорният въпрос е дали действително са налице основанията за прекратяване на трудовото правоотношение спрямо ищцата на така соченото правно основание от страна на работодателя й.

            На първо място следва да се посочи, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е достатъчно и ясно мотивирана, както и че съдържа необходимите реквизити с оглед регламентацията, дадена от КТ; издадена е от компетентното длъжностно лице.  Липсата на качества по смисъла на чл.328, т.5 КТ съставлява липса на съответни професионални или личностови умения, опит, знания и др. подобни, но не включва в съдържанието си извършване на дисциплинарни нарушения или нарушения на други задължения, произтичащи от характера на изпълняваната работа - Решение № 126 от 27.02.2009 г. на САС по гр. д. №142/2008 г., ГО, 4-ти с-в, докладчик председателят В.М..  При прекратяване на трудовия договор на основание  чл.328, ал.1, т.5 от КТ - липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, работодателят следва да посочи в заповедта за уволнение точно и конкретно липсващите качества. Основанието по  чл.328, ал.1, т.5 от КТ е безвиновно и е недопустимо да се обосновава с дисциплинарни нарушения. Виновното неизпълнение на трудовите задължения обуславя дисциплинарна отговорност, а не - безвиновното прекратяване на трудовия договор - Решение №1568 от 21.12.2004 г. на ВКС по гр. д. №2573/2002 г., III гр. о., докладчик съдията Г.М.. Законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ, освен задължението на работодателя да посочи и докаже точно какви качества липсват на работника или служителя, за да изпълнява ефективно възложената му работа, които последният не притежава, като тези качества следва да бъдат съобразени с длъжностната характеристика и да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови задължения - Решение №483 от 13.10.2009 г. на ВКС по гр.д. №5084/2008г., II г.о., ГК, докладчик председателят З.Р.. Неизпълнението, некачественото или неефективното изпълнение на трудовите функции е винаги неизпълнение на трудовите задължения. Когато се дължи на липса на качества на работника или служителя - недостатъчни професионални знания, умения, навици и това е поради недостатъчен опит или природни дадености, то неизпълнението на трудовите задължения е едно трайно състояние и е обективно. Липсва виновно поведение у работника или служителя, поради което и той не носи дисциплинарна отговорност, но трудовото правоотношение може да бъде прекратено едностранно от работодателя по реда на  чл.328, ал.1, т.5 КТ. Когато неизпълнението на трудовите задължения не се дължи на обективните възможности на работника и служителя, а на умишленото му или небрежно поведение, то е налице нарушение на трудовата дисциплина - какъвто настоящият случай не е - така Решение № 101 от 25.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №4035/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А.Б..  Основната разлика между основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.5 КТ поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата и дисциплинарното уволнение по чл.190 КТ като най-тежко дисциплинарно наказание, се изразява в това, че първото основание е безвиновно. Става въпрос за обективна липса на качества, която може да се дължи на недостатъчна образованост /но не и на липса на необходимото образование, което е основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.6 КТ/, опит или природни дадености - като съобразителност, сръчност, схватливост, концентрация, способност за работа с хора или клиенти за определени професии. Липсата на качества трябва да отразява трайно състояние на работника или служителя. В резултат на тази липса работникът или служителят не изпълнява или изпълнява лошо, неточно частично своите трудови задължения. От обективна страна и при двете основания за прекратяване на трудовото правоотношение може да става въпрос за неизпълнение на трудови задължения. Разликата е в субективното отношение на работника или служителя към това неизпълнение. В първия случай работникът или служителят не желае постигане на неудовлетворителен трудов резултат, но поради това, че същият не притежава необходимите качества, този отрицателен резултат е налице. При дисциплинарното нарушение, като основание за дисциплинарно уволнение, работникът може да има съответните качества, но отрицателният или неудовлетворителен резултат е последица на умисъл или небрежност. Теорията и практиката приема, че заповедта за уволнение следва да съдържа конкретните липсващи качества, които са необходими на работника и служителя за изпълнение на възложената му работа - Решение №306 от 18.05.2010 г. на ВКС по гр. д.№ 1730/2009 г., III г.о., ГК, докладчик съдията О.К.и р.др. В случая и в обжалваната пред съда заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата в детайли са  посочени липсващите на ищцата качества за ефективно изпълнение на  работата й : невъзможност да създава спокойна атмосфера за работа с децата; създаване на напрежение сред учениците, рефлектирало отрицателно върху учебния процес/подготовката в занималня/ и неефективността на същия; проява на формално отношение към работния процес; използване на неподходящи методи и похвати, неприсъщи за учебно-***нвия процес /вкл. отразени в Протокол от проверка от 27.03.2018год., който ищцата отказала да подпише/; иницииране на конфликти ситуации между ищцата и  учениците и между нея и останалия учителски колектив; обиди към учениците и поведение, несъвместимо с длъжността, която заема.

        Следва да се отбележи, че предвид правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, работодателят не е бил длъжен да й предлага заемане на друга „вакантна длъжност“. Неотносимо е и това колко на брой дипломи притежава ищцата за завършено образование, сертификати за квалификации, грамоти и др. във вр. с провеждани последващи обучения от нея – същата не е  уволнена на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ, а по т.5.

        Предвид констатираната липса на качества за ефективно изпълнение на работата следва да се посочи също така, че констатирането на това състояние не следва да е от самото начало на назначаването на ищцата на процесната длъжност /започнала работа през 2013год./, нужно е  да бъде установено като трайно такова. От доказателствата по делото се установява, че тези констатации са направени от есента на 2018год., както и че това действително е едно трайно състояние и трайна невъзможност ищцата да изпълнява ефективно трудовата си функция – по обективни  причини, с оглед на което трудовото й правоотношение е  прекратено през м.юни 2019год. Установява се, че ищцата макар да няма желание да постига неудовлетворителен трудов резултат, такъв е налице именно поради това, че не притежава необходимите качества. От показанията на разпитаните свидетели и от писмените доказателства по делото, неоспорени, се установява, че се налагало във времето ищцата да работи с различни класове, като причина за това било недоволство на родители от отношението й към учениците и от начина й на водене на учебния процес в занималнята. Резултатите, които същата имала обаче били незадоволителни. От приобщените писмени доказателства се установява, че срещу ищцата са подавани множество сигнали и жалби /от есента на 2018год./ съответно и от нейни колеги, и от родители на децата, които същата обучавала, в които обобщено е изразено крайно негативно мнение за нея като учител, а и като личност. Видно е, че са провеждани редица заседания на Етичната комисия в ответното учебно заведение, като последно решение наложило смяна на ***ите на 3а и 2а клас в училището, но без успех по отношение работата на ищцата. Констатация за неефективността на изпълнение на трудовите й задължения, с ниска оценка, е направена с Констативен протокол от 27.03.2018год., за който се доказва по делото, че е правен опит да бъде връчен на ищцата, но същата отказала да се запознае със съдържанието му. От показанията на св. Р.М. се установява, че ищцата категорично отказала не само да подпише този протокол, но и изобщо да разговаря с проверяващите я нейни колеги; не пожелала да обсъжда нищо с тях. В случая следва да се отбележи, че пряката работа на ищцата е свързана с контактуване и обучение на деца, и то деца на ниска възраст – от 1-ви до 4-ти клас, които  трудно може да се каже,че са способни да бъдат манипулирни срещу ищцата до степен, че да „предизвикат“ уволнението й. Същите не са изслушвани в о.с.з., а това не нито нужно, нито целесъобразно. От показанията на всички разпитани свидетели, посочени от ответната страна, се установява, че децата, с които от есента на 2018год. ищцата е работила, се оплаквали от лошото отношение, което тя имала към тях; от това, че викала и удряла по чиновете, с което не допринасяла за нормална и спокойна обстановка по време на час; обиждала ги, в резултат на което част от децата преживявали стрес; като цяло класовете, с които ищцата работила понижили и успеха си, а част от децата дори престанали да посещават следобедните часове по самоподготовка поради поведение и  отношение на ищцата към тях. От показанията на  свидетелката Н.Н.се установява, че детето й се оплаквало нееднократно, че ищцата вика, крещи по време на час; че я плаши с поведението си; обижда децата и осъществява тормоз спрямо тях, за което тя нееднократно уведомявала класния ръководител, от който срещала съдействие. По делото са представени жалби от тази свидетелка, а  и от други родители, в които именно се описва лошия начин не само на преподаване, но и на държание на ищцата в часовете за подготовка на децата. От показанията на същата свидетелка се установява, че направила опит да говори с ищцата /и то по инициатива именно на ищцата/, но без успех, т.к. на практика между двете жени не бил проведен нормален разговори – ищцата започнала да крещи на свидетелката и да й казва, че „искам да я уволня от училище“. От показанията на свидетелката се установява, че детето й се прибирало в къщи с ненаписани домашни, неподготвено за следващия учебен ден, което налагало тя да се занимава с учебния процеси  и то вечер, след като детето на практика целодневно е било в училището и следвало да бъде с написани  домашни и т.н. Установява се, че успехът на класа през периода, през който ищцата била ***, се понижил, както и че свидетелката  спряла детето си от занималня докато ищцата не била сменена с друг ***. Впоследствие, при работата на класа с другия ***, проблеми нямало и учебният процес бил нормализиран. От показанията на свидетелката Е.С./*** / се установява, че учениците й имали по два комплекта учебници, като вторият е на тяхно разположение в училище именно, за да може да се ползва в часовете по занималня, ръководени от ищцата. От показанията й се установява, че децата се променили след като техен *** станала ищцата - непрекъснато се оплаквали на класната си /на свидетелката/ от поведението на ищцата; успехът на класа спаднал драстично; заваляли оплаквания от родители във вр. с неефективния учебен процес под ръководството на ищцата, както и от лошо отношение, което имала към децата. От показанията на свидетелката И.Д./пореден класен ръководител, с който ищцата работила/ се установява, че отново нещата с класа не потръгнали – децата се чувствали зле и не искали да посещават часовете на ищцата; оплаквали се от лошото й  отношение към тях, от използвани епитети от нейна страна в разговори с тях като „дреме ми“, „не ми пука“, от това, че с поведението си правила опит да конфронтира децата с други учители. От показанията и на тази свидетелка се установява, че класът й също разполагал с два комплекта учебници, едните от които се съхраняват в училището заради часовете по самоподготовка на децата следобяд. Остават недоказани твърденията на ищцата за това, че не е имала възможност да работи с децата поради липса на учебници - установява се, че от една страна такива има, а от друга - не е имало никаква забрана същите да се ползват в часовете по занималня. Това твърдение звучи и  абсурдно, т.к. дори и да се отчете факта, че в един клас има деца, които подхождат неглижирано към учебния процес и т.н., то ролята на ***я в случая е била да ги ангажира с внимание и да им предостави /на всяко едно/ за ползване съответните учебници. От показанията на св.Н.се установява, че често забелязвала, че ищцата подписвала тетрадката на дъщеря й, удостоверявайки, че съответно домашно е направено, а на практика това не било така, т.к. домашно изобщо липсвало и  тетрадката била непопълнена, поради което се налагало домашното да бъде изготвено тепърва в домашни условия. От разпита на тази свидетелка се установява, че детето й не проявявало безразличие към учебния процес, както и че самата тя ежедневно проверявала дали детето е с написани домашни, дали е  подготвило уроците си следобед в училище, как е протекъл денят му и т.н. От показанията на св. И.Д.се установява, че ищцата имала  неколегиално отношение към останалите учители и нейни колеги в ответното учебно заведение; че не приемала съвети, критики и била изцяло негативно настроена към цялата учителска общност. Свидетелката дори твърди, че отношението на ищцата към нея го възприема като психически тормоз. От показанията на св.П.П. се установява, че при плануваното й посещение в час по Български език на ищцата, представянето на последната като учител било на ниско ниво - голяма част от заниманието преминало не в затвърждаване на вече преподаденото на децата и/или обяснение на недостатъчно добре усвоен материал, а в обсъждане на това кои деца присъствали, били ли са сутринта на училище, при което излишно било загубено време. От показанията й се установява, че ищцата отказала да подпише /да й бъде връчен/ протоколът за проверка от 27.03.2018год.; че прекъснала колегите й, които искали да проведат разговор с нея и заявила, че всичко било умишлено спрямо нея. От показанията на св.Р.М. /*** в отв. учебно заведение/  се установява, че за въпросното посещение на час на ищцата, обективирано в протокол от 27.03.2018год., последната не само била изрично предупредена и предварително дълго време преди  това, но и сама избрала времето, конкретния предмет и темата. След  приключването на  часа и от показанията на тази свидетелка се установява, че ищцата не пожелала да се срещне с колегите си, явяващи се  нейни така да се каже наблюдатели и проверяващи и не пожелала нищо да обсъжда с тях; отказала да подпише протокола, отминала свидетелката и други нейни  колеги. От показанията на свидетелката се установява, че дадената в тази връзка оценка на ищцата била изключително ниска, т.к. тя през цялото време чела „сухи определения“ и карала децата да ги повтарят, липсвал какъвто и да било подход с цел усвояване на  наученото и неговото затвърждаване и както свидетелката се изразява „аз много трудно  издържах тези 30 минути там“. От показанията на свидетеля Е.Л. /зам. д-р учебна дейност/ се установява, че през м.ноември 2018год. постъпили множество жалби от родители  на деца срещу ищцата поради нейно арогантно отношение към тях; че ищцата имала проблем и с двете класни ръководителки в училището, с които  работила; че били проведени множество срещи с родители на децата  заради грубо отношение на ищцата към тях, заради обиди и невъздържано поведение. От показанията на свидетеля Д.Л. /зам. д-р учебно произв. дейност/ се установява, че участвал в заседания на Етична комисия при ответното учебно заведение заради  подавани сигнали срещу ищцата; че  разглеждал и случай на подаден сигнал от учителката Г.Д.срещу ищцата заради невзето отношение и намеса от нейна страна при инцидент между поверени й деца /сбиване/ в стола на училището по време на  обяд и проявено неетично отношение и поведение на ищцата към самата нея, като неин колега. В случая ищцата твърди, че уволнението й е резултат на тенденциозно лошо отношение спрямо нея от всички - и от директор, и от колеги, и от  родители на децата. Доказателствата по делото обаче не са в подкрепа на това й изявление. Действително единственият, посочен от ищцата свидетел –М.Н./бивш директор на  ответното  училище/, заявява пред съда, че не е имал проблеми с ищцата и че тя съвестно си е изпълнявала  задълженията, свързани с конкретната й трудова функция. Следва да се отбележи обаче, че свидетелят е бил директор до 2016год., а  проблемите с ищцата започнали през есента на 2018год. и продължили до момента на прекратяване на трудовото й правоотношение. Всички останали доказателства по делото /както гласни, така и писмени/ обосновават извод, че действително  при  ищцата  липсват  качества за ефективно изпълнение на работата й.  Установява се, че липсата на тези качества е направена за един  траен период от време; не касаят инцидентна проява на ищцата или неин  неуспех, а  едно трайно състояние и  то основано  на  обективни причини  у същата - липсата на съответни умения не само да преподава и обучава децата, но и да общува нормално с тях; да създава спокойна атмосфера  по време на  учебния процес. Наред с това се установява за този период, че няма нито един колега на ищцата, с който тя да е работила добре, в разбирателство и с когото да са постигали  общи успехи в работата, и с който да е в нормални, добри колегиални отношения. От изслушването на директора на ответното учебно заведение в о.с.з. Е.П.се установява, че от есента на 2018год. до момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата непрекъснато била сигнализирана за лошо отношение на ищцата към децата, за неглижиране от нейна страна на учебните занимания, за лошо и граничещо с тормоз  отношение към нейни  колеги. Установява се, че по този  повод директорът разговаряла не само с родители, но и със самите деца, които  имали оплаквания от учителката си И.С.. Същата заявява, че разговаряла с ищцата по тези въпроси, но в крайна сметка положителни резултати не били налице. При изслушването си директорът заявява следното: „Откакто съм директор, аз съм и учител там и слушам, имам поглед, тя не успя за толкова години да направи комуникация с нито един учител в начален етап. Смени четири учителя и нито един не беше добър, нито един родител не беше добър, децата не бяха добри. Идваха родители, беше ги страх от нея да подадат писмена жалба, за да не се отнесе лошо с децата, защото вече й се носеше слава за лошо отношение към децата, как снима децата било на центъра, било в училище, което е забранено. Тя по същия начин правеше и с колегите. Привиква едно дете в коридора и започва да го манипулира. Как е минала сутринта. Учителката какво е казала, дали е говорила нещо против нея. Това го знам от родители на децата. ………. От гледна точка на това, че е добър учител, че трябва да остане като учител, че трябва да работи с деца, събрахме Етичната комисия и преценихме да извикаме И.С., да изслушаме и Е.К., около която всичко се върти, но не е само това проблема, и преценихме, че е хубаво тя да остане на работа, да получава заплата, има семейство. Затова приехме да работи с друг учител, за да избегне този конфликт. Затова преместихме госпожата във II клас с класен ръководител И.Д., която е също много търпелива……. При тази учителка, дето я сменихме във II клас, не може едно дете, което не е на занималня, възпитано от родител, да отиде да й подари букет за 8-ми март, и тя да му каже „Не ти искам букета“ и да го изхвърли.  Това е дете във втори клас с чисто сърце и с чиста душа отива и го споделя вкъщи. Или да каже на дете „През ***ми е.“ на дете във втори клас. Рисунки децата й показват също и тя да ги скъса, защото не са на занималня. Имам поглед върху работата на всички учители. Никога не съм се държала лошо с нея и никога не съм боледувала от темата, че трябва да я изгоня от работа. Тя само с тази мисъл живееше. Аз постоянно съм между децата. Това, което казвам е от децата – с букета, с рисунките. Децата отиват и й показват рисунки, които са рисували. Тя ги къса и ги хвърля в кошчето. Децата идват и ми се оплакват от това нейно отношение. Ние имаме и роми. Не само българите и ромите идват да се оплакват как ги лови за раниците и ги изкарва навън да си вървят, защото например ромът не слуша и тя трябва да му създаде някакви елементарни навици. Говоря за всички децата. Това е цялостната работа на И.С.. Не се върти само в един клас. Родители също са идвали да говорят с мен. Всичко това, което казах до преди малко са ми споделяли и родителите. Говорим с ищцата, но нищо.“ Установяването по делото по несъмнен начин, че липсата на качества у ищцата за ефективно изпълнение на работата й представлява едно трайно състояние, продиктувано от обективни причини и безвиновно нейно поведение и дължащо се на характера й като личност /а не на липса на нужно образование и принципни умения за преподаване и обучение/, довели до резултат на всеобщо недоволство срещу нея /като учител и личност/ от деца, родители и  учителски колектив и установяването на провеждан от нея на практика неефективен учебен процес, разгледано във вр. и със задълженията й, трудовите й функции, цел на длъжността и отговорности, отразени във връчената й на 03.10.2018год. длъжностна характеристика, обосновават  законност на прекратяването на трудовото й правоотношение.

            С оглед изложеното, предявеният иск на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

           Отхвърлянето на главния иск води до отхвърляне на акцесорните искове - на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ и тези по чл.225 ал.1 вр. ал.2 от КТ – претендирано  обезщетение в размер 6507,09лв. /заключение, приложено на л.97 от делото/ за периода от 05.06.2019год. до 05.12.2019год.

           При този изход на делото  ищцата следва да бъде осъдена да заплати на  ответната страна направените по делото разноски за един адвокат в размер 720лв.

           Воден от горното съдът,               

 

    Р     Е      Ш      И :

           ОТХВЪРЛЯ предявения от И.В.С. с ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, чрез адвокат Н.И. *** против СУ “Х.С.”, ***, представлявано от директора Е.П., иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, с който се иска признаване незаконност на уволнението й, извършено със Заповед № РД - 15 - 367/05.06.2019год. на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ на директора на ответното учебно заведение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и  НЕДОКАЗАН.

           ОТХВЪРЛЯ предявения от И.В.С. с ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, чрез адвокат Н.И. *** против СУ “Х.С.”, ***, представлявано от директора Е.П., иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – учител ЦДО в СУ“Х.С.“-гр.Г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

          ОТХВЪРЛЯ предявения от И.В.С. с ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, чрез адвокат Н.И. *** против СУ “Х.С.”, ***, представлявано от директора Е.П., иск на основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 вр. ал.2 от КТ за сумата 6507,09лв. - претендирано обезщетение за периода от 05.06.2019год. до 05.12.2019год., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

           ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК И.В.С. с ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, представлявана от  адвокат Н.И. *** ДА ЗАПЛАТИ на СУ “Х.С.”, ***, представлявано от директора Е.П., разноски по делото за един адвокат в размер 720лв.

           Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му чрез П.ски районен съд пред П.ски окръжен съд,.

 

 

 

                                  

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: