Решение по дело №80/2024 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: 491
Дата: 2 април 2024 г.
Съдия:
Дело: 20247140700080
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

491

Монтана, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: МАРИЯ НИЦОВА

При секретар АНТОАНЕТА ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ НИЦОВА административно дело № 20247140700080 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.

Производството е образувано по жалба от В. Е. И. от [населено място], [жк], [адрес], чрез адв. Ст.Велев, със съдебен адрес [населено място], [улица], с искане „ да обявите нищожност на част ІІ от заповед № РД-15-322/25.05.2015 г. на кмета на община Берковица, на основание чл.149, ал.5 от АПК, с която е определено парично обезщетение в противоречие и в нарушение на чл.210, ал.1 от ЗУТ“.

Жалбата е депозирана, след като в предходно съдебно производство, в което е оспорена същата заповед № РД-15-322/25.05.2015 г. на кмета на община Берковица, жалбата е оставена без разглеждане поради просрочие – определение № 534/07.09.2023 г. по адм.д.№ 554/2023 г. по описа на АС Монтана, оставено в сила с определение № 11697/29.11.2023 г. по адм.д.№ 10935/2023 г. по описа на ВАС.

В настоящото производство се иска нищожност на част ІІ от същата заповед № РД-15-322/25.05.2015 г. на кмета на община Берковица, на основание чл.149, ал.5 от АПК, с която е определено парично обезщетение в противоречие и в нарушение на чл.210, ал.1 от ЗУТ. Излагат се доводи, че експертната оценка е издадена в нарушение на установените правила за определяне на обезщетението по чл.210 от ЗУТ. Твърди се, че кметът на община Берковица не е назначил комисия, която да определи пазарната цена за обезщетението, с което е нарушена императивната разпоредба на чл.210 от ЗУТ. Твърди се, че едноличното решение на кмета на общината е в противоречие с тази разпоредба, не е налице писмен договор с нотариална заверка на подписите между собственика на имота и община Берковица на основание чл.193, ал.1 от ЗУТ, липса акт на какво основание е възложено на лицензиран оценител да изготви експертна оценка, без да е определена комисия по чл.210 ЗУТ.

В с.з. пълномощникът адв. Велев поддържа жалбата, иска от съда да прогласи нищожност на част ІІ от посочения административен акт. Излага доводи относно липса на задание по чл.125 от ЗУТ за изготвяне на ПУП или парцеларен план, което според него е част от процедурата по чл.210, ал.1 от ЗУТ. Твърди, че решението на комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ следва да предхожда изготвянето на експертната оценка.Предвид което твърди нищожност на част ІІ на заповед № РД-15-322/25.05.2015 г. на кмета на община Берковица, с която е определено парично обезщетение за сервитутна ивица в поземлен имат на оспорващата. Претендира разноски в производството.

Ответникът – кмет на община Берковица, редовно призован не се явява и не изразява становище по жалбата.

Оспорената в производството заповед № РД-150322/25.05.2015 г., издадена от кмета на община Берковица, е съобщена на посочения от оспорващата адрес в [населено място], а впоследствие и на пълномощника адв.Велев още през 2022 г., т.е. същата е имала възможност да я оспори в 14-дневен срок от получаване на съобщението за нейното издаване. Доколкото съдът с определение по адм.д.№ 554/2023 г. е оставил жалбата против заповед № РД-15-322/25.05.2015 г. на кмета на община Берковица без разглеждане и прекратил производството поради просрочие, то новата жалба, предмет на настоящото производство, в която се излагат доводи за нищожност на част ІІ от въпросната заповед, с която е определен размера на паричното обезщетение, е подадена от лице с правен интерес и поради така посочените основания за нищожност, същата се явява допустима, т.е. .

От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

Процесната заповед е издадена на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл.193, ал.3 от Закона за устройство на територията, за учредяване право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура при непостигнато съгласие между собствениците на поземлени имоти и поради липса на друго техническо решение за изграждане на отклонение от общата мрежа на техническата инфраструктура - водопровод за минерална вода, за обект„Израждане на водопровод за минерална вода от сондаж при минералната баня [населено място] до минералната баня [населено място]“, като е учредено възмездно и безсрочно право на прокарване на отклонение от общите мрежи и съоръжения през имот с № 03928.46.12, в землището на [населено място], с [ЕКАТТЕ], общ. Берковица, с площ 7688 кв. м., с начин на трайно ползване ливада, в местността: Търновати рът“, собственост на оспорващата В. И. Е.. Видно от приложено известие за доставка с № СИИС-08-00-2(51)от 05.05.2025 г., на адреса на оспорващата - получено на 09.05.2015 г.от майка и, е изпратена обявената за проучване оценка на стойност 2853.80 лева за право на прокарване през имот с № 03928.46.12 в землището на [населено място] и съгласно приложен констативен акт от 25.05.2015 г., за същата не са постъпили възражения/л.50-51 от делото/.

Изложените в жалбата доводи за нищожност на част ІІ от заповед № РД-15-322/25.05.2015 г. на кмета на община Берковица, на основание чл.149, ал.5 от АПК, с която е определено парично обезщетение в противоречие и в нарушение на чл.210, ал.1 от ЗУТ, като се твърди съществено нарушение на императивните разпоредби при определяне размера на обезщетението по чл.210 от ЗУТ, не кореспондират с приложените към административната преписка писмени доказателства.

Съгласно чл.205, т.2 от ЗУТ „Въз основа на влезли в сила подробни устройствени планове недвижими имоти - собственост на юридически и физически лица, могат да бъдат отчуждавани по реда на Закона за държавната собственост и на Закона за общинската собственост за обекти - публична собственост на държавата и общините, както следва: 2. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., бр. 41 от 2007 г., доп., бр. 21 от 2018 г., в сила от 9.03.2018 г.) за изграждане и реконструкция на други мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура - водоснабдяване, канализация, пречистване на питейни и отпадъчни води, електрификация, топлофикация, газификация, физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи и други;“, т.е. това е отделна процедура, а не част от тази относно обезщетенията по чл.210 от ЗУТ.

Противно на твърдението в жалбата, кметът на община Берковица е назначил комисия по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ при община Берковица – заповед № РД-15-196/27.04.2015 г. Това, че същата още същия ден е разгледала и приела експертната оценка за пазарна стойност на сервитута за поземлен [имот номер], оценката в размер на 2 848.00 лева, която оценка е съобщена на адреса на собственичката на имота и за която не са постъпили възражения/ л.71-73 и л.51 от делото/.

След което е издадена оспорената заповед № РД-15-322/25.05.2015 г. от кмета на община Берковица, за която също не са постъпили възражения и жалби/ констативен акт от 24.07.2015 г. на л.24 от делото/.

Доколкото в предходното производство по адм.дело № 554 по описа на АС Монтана, съдът е установил, че жалбата против тази заповед е просрочена, то в настоящото производство съдът дължи произнасяне само относно направеното искане

„ да обявите нищожност на част ІІ от заповед № РД-15-322/25.05.2015 г. на кмета на община Берковица, на основание чл.149, ал.5 от АПК, с която е определено парично обезщетение в противоречие и в нарушение на чл.210, ал.1 от ЗУТ“.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена извън срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, но същата е на основание чл.149, ал.5 от АПК, от надлежна страна – собственик на недвижим имот, чиито права и законни интереси са засегнати от оспореното решение, съответно жалбата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Съдът намира, че в процесния случай не е налице нищожност на част ІІ от оспорения акт, противно на твърденията в жалбата, като аргументите са следните:

Безспорно е, че административните актове, които противоречат на законите или на други нормативни актове, са недействителни - невалидни актове. Основното разграничение на порочните административни актове е разделението им на нищожни и унищожаеми, в зависимост от степента и качеството на порока, от който е засегнат съответния акт. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му, не поражда правните последици, към които е насочен. Теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност, само ако са толкова съществени, че нарушението да е довело до липса на волеизявление. Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който е изцяло лишен от законова опора, т. е не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, биха довели до нищожност на посоченото основание.

В настоящата хипотеза гореописаните пороци не са налице, поради което съдът намира, че оспореният акт и то само в част ІІ, не е нищожен, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

Въпросната част на заповедта, е производство по обезщетение по ЗУТ, въз основа на решение, издадено от компетентен колективен орган, поименно назначена комисия със заповед от кмета на община Берковица, съобразно предоставените му от закона правомощия, при спазване на установената писмена форма. Решението е подписано от всички членове на комисията, в състава, определен от заповедта на кмета на общината и при спазване на реквизитите на съдържанието. При издадената заповед № РД-15-322/25.05.2015 г. от кмета на община Берковица, който е компетентният орган, същата съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 АПК, мотивирана е, тъй като в нея се съдържат, както правните, така и фактическите основания за издаването и, спазени са административнопроизводствените правила – решението на комисията е съобщено съгласно разпоредбата на чл.210, ал.3 ЗУТ, както и в съответствие с материалноправните разпоредби, регламентирани в ЗУТ и АПК. Доводите, че комисията заседавала в същия ден, в който е определен състава и със заповед на кмета, както и, че експертната оценка е изготвена преди това, настоящият съдебен състав не приема за съществено нарушение.

Оспорването се свежда основно до определения от комисията, впоследствие посочен в заповедта на кмета, размер на обезщетението за възникналото сервитутно право и дали при определянето са допуснати съществени нарушения, които да обуславят нищожност.

С решението си комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена от кмета на общината – протокол № 1 от 27.04.2015 г., е приела експертната оценка за пазарната стойност на сервитута за обект „Израждане на водопровод за минерална вода от сондаж при минералната баня [населено място] до минералната баня [населено място]“, т.е. очевидно не е вярно изложеното в жалбата, че няма назначена комисия по чл.210 от ЗУТ и оценката е определена „ еднолично“ от кмета на общината.

Неоснователно и недоказано е и становището, изложено допълнително в с.з., че кметът издал заповед по реда на чл.193, ал.3 от ЗУТ, без да са налице доказателства, че са водени преговори със собственика на имота. В случая безспорно се установява, както се сочи и в самата жалба, че собственичката от дълги години живее в чужбина, а от друга страна на посочения от нея адрес в [населено място], чрез нейната майка същата е уведомена, т.е. неоснователен е и доводът, че в нарушение на закона кметът на общината е издал заповедта без да е спазен редът по чл.193, ал.3 от ЗУТ, още по- малко това да е основание за нищожност на определеното обезщетение.

С оглед изложеното, съдът счита, че оспорената част ІІ на заповед № РД-15-322/25.05.2015 г. на кмета на община Берковица, не страда на такива съществени пороци, които да водят до нищожност на същата. Предвид което жалбата следва да бъде отхвърлена.

От ответника не е заявено искане за разноски.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от В. Е. И. от [населено място], [жк], [адрес], чрез адв. Ст.Велев, със съдебен адрес [населено място], [улица], с искане „ да обявите нищожност на част ІІ от заповед № РД-15-322/25.05.2015 г. на кмета на община Берковица, на основание чл.149, ал.5 от АПК, с която е определено парично обезщетение в противоречие и в нарушение на чл.210, ал.1 от ЗУТ“.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: