О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
16.07.2019г., гр.Кюстендил
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на шестнадесети юли, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:Галина Мухтийска
Членове:Ваня Богоева
Евгения Стамова
След като разгледа, докладваното от съдия Стамова гр.д.№316/2019г. и, за да се произнесе взе предвид:
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от М.С.К. – М., ЕГН ********** с адрес: *** представлявана от адв.К.срещу решение на Дупнишкия районен съд от 30.10.2018г. по гр.д.№1221/2016г.С жалбата е заявено искане за отмяна на решението и постановяване на такова с което, да бъде извършена делба на съсобствените имоти, като в дял на К. бъде възложена къща в с.Крайници, ул.”Иван Вазов”№14, както и да и бъде присъдено обезщетение за лишаването й от ползване на имоти от №1 до №14 от съделителя Й.С. от 2011г. до момента, както и да бъдат осъдени съделителите Й.С. и Е.Й. да и заплатят стойността на направени подобрения в имот №14 от баща и и нея, както и направените разходи за снабдяване с документи.В жалбата се твърди, че при установена възможност за обособяване на делбените имоти в три дяла, първоинстанционния съд неправилно е постановил изнасянето им на публична продан.Допуснато е нарушение на чл.347 и чл.350 ГПК, като не е съставен проект на разделителен протокол и не е обявен за окончателен.Не е разгледано искане по чл.344, ал.2 ГПК за да се определи до завършване на делбата, процесните имоти от кой ще се ползват и какви суми ще се заплащат за ползването.Доказано било ползването на съсобствена сграда – къща в с.Крайници само от Й.С. и бил доказан пазарния наем на къщата, но съдът не се е произнесъл по направеното искане за заплащане на обезщетение за лишаването й от ползване на имота, както не е присъдил обезщетение за лишаване от ползване на останалите делбени имоти, земеделски въпреки доказателства за това.Доказано било извършване на подобрения в имота на стойност 3840 лева, с които се е увеличила стойността на имота, въпреки което съдът неоснователно не уважил искането за заплащане на направените подобрения.С недопускане на свидетели, първоинстанционният съд бил лишил въззивника от възможността да докаже твърденията си.Съдът не се произнесъл по разпределение на разноски за снабдяване с документи за водене на делото.
Преписи от жалбата са изпратени на ответниците.На ответницата Е.Й. е връчен такъв на 03.04.2019г., а по отношение на ответницата Й. С.съдът е приел редовно връчване, след като призовката е върната с отбелязване, за ненамиране на лицето, с посочване на конкретни дати.
Въззивният съд в настоящия си съдебен състав извършвайки проверка по редовността на подадената жалба, намира, че същата неправилно е администрирана при липса на доказателства за плащане на дължимата държавна такса.
Съгласно задължителна по своя характер практика на ВКС обективирана в определение №69/23.01.2013г. по ч.гр.д.№10/2013г. размерът на дължимата от съделител държавна такса при обжалване на първоинстанционно решение по извършването на съдебна делба, на основание чл.18, ал.1 пр.1 от ТДТССГПК е в размер на 50% от държавната такса, определена за заплащане от същия съделител с обжалваното първоинстанционно решение.С оглед разпоредбата на чл.261 т.4 ГПК задължително приложение към въззивната жалба е документът за внесена държавна такса, като липсата на такъв е основание за даване на указания за представянето му, респ. връщане на жалбата при непредставянето му.В случая дължимата за обжалване решението по извършване на делбата държавна такса определена по горепосочения начин възлиза на 96.22 лева, а с жалбата е представен документ за внесена по сметка на КнОС д.т. в размер на 25 лева.
Доколкото с жалбата се обжалва и решението в частта му, в която са отхвърлени претенциите на жалбоподателката за заплащане на обезщетение за извършени подобрения в размер на 10 000 лева и обезщетение в размер на наем за времето от 01.02.2011г. до 18.08.2016г., то на основание чл.18, ал.1 пр.1 от ТДССГПК същата дължи заплащане на държавна такса в размер на 50% от дължимата по тези претенции държавна такса или 50% върху дължимата според обжалваемия интерес респ. 200 лева по иска за заплащане на обезщетение за извършени подобрения в размер на 10 000 лева и 396 лева, по иска за заплащане на обезщетение за лишаването й от ползване на съсобствен имот за времето от 01.02.2011г. до 18.08.2016г. в размер на 300 лева месечно.
При тази нередовност на жалбата, същата неправилно е администрирана до КнОС.Настоящото производство следва да се прекрати, а делото да се върна на районния съд за осъществяване на процедурата по чл.262 ГПК относно привеждане на жалбата в съответствие с изискването на закона, относно дължимата за обжалване държавна такса.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№316/2019г. по описа на КнОС .
ВРЪЩА делото на Дупнишкия районен съд за осъществяване на дължимите процесуални действия по чл.262 ГПК относно привеждане на подадената от М.К. – М. жалба с вх.№1477/31.01.2019г. в съответствие с изискването на закона, относно дължимата за обжалване държавна такса ( посочена в мотивите на настоящото определение).
Делото да се изпрати отново на КнОС след отстраняване на посочените нередовности.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: