№ 50
гр. Ямбол, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Марина Х. Х. Иванова
при участието на секретаря T. С. K.
като разгледа докладваното от Марина Х. Х. Иванова Гражданско дело №
20232330101554 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на “ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД против М. К. А., с която се иска от съда да приеме за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за
които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2023 г. по описа на ЯРС,
а именно: сумата от 209, 90 лв. главница, ведно с лихва за забава за периода от
23.11.2021-07.02.2023 г. в общ размер на 24,73 лв., както и законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане и
съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.
Ищецът твърди, че като краен снабдител съгласно чл. 98а от ЗЕ, продава
електрическа енергия при публично известни ОУ – надлежно одобрени и
публикувани.
По силата на чл. 7,ал.1 от ОУ ищеца поел задължението да снабдява с
ел.енергия обект на потребление на ответника, находящ се в в с. Б., за което бил открит
и съответния клиентски номер- ******. Ищецът бил изправна стана, като за периода
06.10.2021-05.02.2022 год. доставил на обекта на ответника ел.енергия на обща
стойност 209,90 лв., което задължение до този момент не било заплатено.Поради
забава в плащането била начислена лихва в размер на общо 24,37 лв. Претендира се
уважаване на иска, както и присъждане на разноски.
С депозирания в законния срок отговор ответникът чрез особения си
представител оспорва претенцията по основателност. Липсвал сключен между
страните договор. Електроенергията била доставена по силата на ОУ, което било в
противоречние със ЗЗП. В случай, че е налице договор, то той бил нищожен поради
липса на съгласие. Оспорва и изправността на дружеството –ищец. Представените
едностранно подписани фактури не установявали реално доставени количества
енергия. Иска се отхвърляне на претенцията като неоснователна и недоказана.
1
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
Ответникът се представлява от особен представител, който оспорва иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д.
№****/2023 год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е
разпоредено ответникът да заплати на ищеца исковите суми. Предвид , че ответникът
е бил уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването
си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Приложен е препис – извлечение от сметка за клиентски номер ******, за обект
на потребление находящ се в с.Б., обл. Я,., за периода 06.10.2021 – 07.02.2022 год. с
ИТН *****.
Представени са също 4 бр. копия от фактури за исковия период, издадени от
ищеца с получател ответника и касаещи гореописания обект на потребление, като в
същите е отчетено потребено количество енергия.
Ищецът е приложил още ОУ към договорите за пренос на електрическа енергия,
одобрени с решение № ******/10.05.2008 год. на ДКЕВР .
По искане на ищеца по делото е назначена и изслушано заключението на СТЕ,
вещото лице по която посочва, че за процесния период до обекта на потребление с
ИТН е била доставена ел.енергия по дневна и нощна тарифа. На процесния обект е бил
монтиран електромер, отчитан от отчетник с помощта на оптична глава.Отчетените
показания съвпадат с фактурираните такива.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във вр.
с чл. 79 ЗЗД и иск по чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на посочените суми, за
които са били издадени фактури, представени от ищцовото дружество. Така
предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна –
заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от
уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК. Ищецът претендира свое
материално право и върху него лежи задължението при условията на пълно и пряко
доказване да докаже съществуването му.
В процесния случай чрез особения си представител ответникът оспорва, както
наличието на договор за присъединяване към електропреносната мрежа, така и
действителното доставяне на процесните количества електроенергия, т.е. изправността
на оператора.
Според съда от съвкупната преценка на събраните по делото писмени
доказателства и приетата експертиза безспорно се установи, че ответникът
е потребител на електрическа енергия по смисъла на чл.1, т.4 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕВН България
Електроснабдяване” АД. Съгласно чл.98а от ЗЕ продажбата на ел.енергия от крайните
снабдители-лицензирани енергийни предприятия, се осъществява при публично
известни общи условия след одобряването им от държавен орган обвързващи страните
ex lege и без изричното им писмено приемане, с факта на публикуването им.
Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на
електрическа енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор
2
между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните
възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява
съществуването на облигационна връзка между страните.Не се твърди и не се
представят доказателства ответникът да се е възползвал в срок от правата си по ал. 5 на
цитираната норма.
Извън горното доколкото в представеното извлечение от сметка изрично е
отразено, че имотът е заведен при ищеца с посочените данни относно потребител,
клиентски номер и обект на потребление, то се налага извод, че партидата за имота е
открита на името на ответника под посочения клиентски номер. Приетото по делото
препис-извлечението от сметка не е оспорено от ответната страна, не е оспорено и, че
индивидуална партида за имота при ищеца се води на името на ответника.
Освен изложеното безспорно се установи от приетата и неоспорена СТЕ, че
обектът е бил електроснабден, че е бил надлежно монтиран електромер, че за поцесния
период до обекта са били доставени процесните количества ел. енергия, които са
надлежно фактурирани. Безспорно се установи според съда и размерът на претенцията
на ищеца. Действително издадените от ищеца фактури, сами по себе си не са
основание за плащане на цената на услугата посочена в тях ,доколкото не са елемент от
фактическия състав на сключения между страните договор. Цената се дължи не защото
е издадена една фактура, а защото е извършена доставка на стока или е извършена
услуга, а както беше посочено от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства се установи, че до обекта е доставяна и надлежно отчитана ел. енергия.
Неоснователни са твърденията на ответника, че ОУ противоречат на ЗЗП.
Правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните потребители
на електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба (доставка) на
електрическа енергия. Поради специфичния предмет на тези договори, част от правата
и задълженията на страните се регламентират с разпоредби в ЗЕ. Целта на
разпоредбите е да бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от
неравноправни клаузи поради това, че електроснабдителните дружества са по-силната
страна в правоотношението. Защитата на потребителите от евентуални неравноправни
клаузи обаче не променя характера на договорните отношения. Касае се за договор за
продажба (доставка), при който се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със
задължението на купувача да плати цената на доставената стока - чл. 183 от ЗЗД.
По силата на чл.11, т.1 ОУ на ЕВН ЕС ответникът се е задължил да заплаща
всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел. енергия, в сроковете и
начините по чл.18, ал.1 и 2 ОУ на ЕВН ЕС – 10 дни. Съгласно чл. 27, ал.1 ОУ на ЕВН
ЕС при неплащане в срок на дължимите суми клиентът дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
По делото не са релевирани твърдения , нито ангажирани доказателства да е
извършено частично или пълно плащане на сумите, включително за плащане в срок.
Ето защо претенцията на ищеца се явява основателна и следва да бъде уважена в
пълния си предявен размер.
За пълнота следва да бъде посочено, че изводът за основателност на иска не
може да бъде опроверган от факта, че операторът не се е възползвал от правото си да
прекрати електрозахранването на обекта още при първото неплащане на дължима сума
в срок.Липсват каквито и да е доказателства и във връзка с твърдението на особения
представител на ответника, че същият не е бил виждан в имота и в селото през
процесния период, а ищцовото дружество се е възползвало от това, че той е клиент и
3
му е начислявало ел. енергия.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Ето защо ЯРС намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в заповедното производство в 75 лв. – заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78,ал.1 от ГПК
ищецът има право на разноски за настоящата инстанция, в размер на 875 лв. – депозит
за особен представител, за СТЕ , заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, определено в размер на 100 лв., предвид ниската фактическа и правна
сложност на делото и неучастие на представител на ищеца в двете проведени с.з.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. К. А., ЕГН **********, че
дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” 37, сумата от 209,90 лв.-
главница, 24,37 лв. – лихва за забава за периода 23.11.2021 - 07.02.2023 г., в едно със
законна лихва от датата на заявлението- 08.02.2023 г. , до пълното й изплащане.
ОСЪЖДА М. К. А., ЕГН ********** да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив сумата от 75 лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА М. К. А., ЕГН ********** да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив сумата от 875 лв. - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4