Р Е Ш Е Н И Е
№
21.05.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА
МАРИНСКА
При секретаря Поля Цанева и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№7814/2018г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр.чл.415, ал.1
от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вл чл. 79,
ал.1, вр чл. 143, ал.1 от ЗЗД, вр чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Пред
ПлРС е депозирана искова молба от ”А.З.К.Н.П.З.”***, чрез юрк. Д. А. против М. ***М.,
с която се твърди, че между ответника- като кредитополучател и „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД- като кредитодател, е сключен договор за кредит №341221/28.01.2016г.,
чрез средствата за комуникация от разстояние, във формата на ел. документ, въз основа
на който, ответника, е предоставен кредит от 800лв, за срок от 180 дни и лихва-
съставляваща печалба на кредитора от 95,92лв. Твърди се, че съгласно договора, кредитополучателя е
декларирал, че приема всички условия, посочени в преддоговорната информация и
на Общите условия. Твърди се също, че на същата дата, между страните ответника-
кредитополучател и „Фератум Банк” ЕООД- като гарант, е сключен договор за
гаранция №341221, по силата на който, гарантът се задължава в полза на
кредитора, да гарантира изпълнение на задълженията по договора, при солидарна
отговорност с длъжника. Посочва се, че на основание чл. 5,8 от ОУ, при
неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя, кредиторът има
право да предяви претенциите си направо към гаранта. Твърди се също, че на
основание договора за гаранция, кредитополучателя се е задължил да заплати на
гаранта, такса от 464,08лв. Твърди се, че отв. М. не е изпълнил задълженията си
по договор за кредит на падежа, поради което, кредиторът е поискал изпълнение
от Гаранта. Посочва се, че Гаранта е изпълнил задължението, поради което за
него е възникнал правен интерес от предявяване на претенции спрямо
кредитополучателя. Твърди се също, че последната вноска по кредита е била е
падеж 26.07.2016г. и след тази дата, вземането е станало изискуемо в пълен
размер. Твърди се също, че на основание чл.10 от ОУ, при забава от 20 дни от
падежа, се начислява такса, в зависимост от просрочието, която в случая е
начислена 80лв- административна такса за събиране. Твърди се, че на
01.12.2017г., е подписан договор за цесия и Приложение Г от 01.12.2017г между
гаранта „Фератум Банк” ЕООД и ищеца „А.З.К.Н.П.З.”***. Твърди се, че по
договора за кредит, ответникът не е извършвал плащания, и общият размер на
дълга по договора за кредит и по договора за гаранция, е 1462,09лв., от които:
сумата от 800лв.- главница, сумата от 95,92лв.- договорна лихва за периода
27.02.2016/ падежа на първата вноска/ 26.07.206г./ падежа на последната
вноска/, сумата от 80лв.- адм. такса обслужване, сумата от 464,08лв.- такса
гаранция, сумата от 22,09лв.-лихва за забава, за периода 27.07.2016-23.03.2018г.
Посочва се също, че по заявление по чл. 410 от ГПК, е образувано ч. гр.д.№
2138/2018г на ПлРС, по което е издадена заповед за изпълнение. Моли съдът да
постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника М. ***М., че
дължи сумата 1462,09лв., от които: сумата от 800лв.- главница, сумата от
95,92лв.- договорна лихва за периода 27.02.2016г. /падежа на първата вноска/ -
26.07.206г. /падежа на последната вноска/, сумата от 80лв.- адм. такса
обслужване, сумата от 464,08лв.- такса гаранция, сумата от 22,09лв.-лихва за
забава, за периода 27.07.2016-23.03.2018г., ведно със законната лихва, считано
от датата на ИМ. Претендират се разноски. Моли също уведомлението за станалата
цесия да бъде връчена на ответника с препис от ИМ.
Допълнително
по делото, ищецът уточнява, че таксата от 80лв. е начислена на основание чл.
10, т.2-т.4 от ОУ.
Ответникът
М. ***М., ред. пр., в срока на чл.131 от ГПК,
не изразява становище по предявените искове. .
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
Безспорно по делото се установява
факта на издаване на заповед за изпълнение №1335/29.03.2018г. по ч. гр.д.№2138/2018г.,
връчена по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК. В указаният от съда срок по чл. 415,
ал.1, т.2 от ГПК е предявен настоящия установителен иск.
По делото, с ИМ, от страна на
ищеца, е представена на хартиен носител информация за заявка за кредит, с № на
кредита- 341221/28.01.2016г., със заявител- отв. М.М., изпратена по електронен
път, с посочен IP адрес, от който е изпратена заявката; с размер на отпуснатия
кредит- 800лв., и лихва от 95,92лв, срок – 180 дни, падеж на вноската - 27.02.2016г. От същата се установява, че заемът е потвърден
на 28.01.2016г. и преведен на същата дата. В представеният на хартиен носител
документ, се установява, че към договора за заем е включена гаранция по
кредита, в размер на 464,08лв. По делото, от страна на ищеца са представени
Общи условия към договора за заем. в същите са уговорени начина на плащане, неустойки
и другите разходи при просрочие на плащанията, както и условията за настъпване
на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за заем. Съобразно нормата
на чл.13,1 от ОУ, при непогасяване изцяло или частично на главницата, лихвата,
разноските и таксите по заема, вземането става предсрочно изискуемо, като за
това се уведомява заемополучателя. По
делото се установява факта на настъпване
на крайния падеж на задължението по кредита- през м. юли.2016г, поради което същият не е обявяван за
предсрочно изискуем. В чл. 10 от ОУ са уговорени случаите на начисляване на такси, във връзка с неизпълнение на
договора за кредит.
По делото, от страна на ищеца е
представен на хартиен носител договор за гаранция, сключен между Фератум банк и
ответника М., от 28.01.2016г., също във формата на ел. документ, въз основа на
който, Фератум банк- като гарант, предоставя обезпечение на договора за
потребителски кредит с №341221/28.01.2016г., при такса от 464,08лв, платима на 6
равни вноски от 77,35лв.
По делото се установява също
факта на сключване на договор за цесия от 01.12.2017г., между Фератум Банк-
като цедент и ищеца- като цесионер, в който договор е посочено, че предмет на
същия са просрочени кредити, отпуснати от Фератум България, прехвърлени на
цедента след гаранционно плащане. Представено е писмено потвърждение за сключената
цесия от страна на цедента, както и че задължението на ответника М. по
процесния договор за заем е включено в предмета на цесията. По
делото са представени доказателства, че цедентът е упълномощил цесионера- ищец,
да уведоми длъжниците за станалата цесия. По делото няма представени
доказателства, че ответникът М. е надлежно уведомен за станалата цесия, поради
което съдът приема, че същият счита да се счита уведомен, най- късно с
връчването на преписите от ИМ и приложенията й за отговор, връчени лично на
страната.
По делото е изслушано и прието
заключението по ССЕ, от което се установява следното: проверката е извършена в
счетоводството на ищеца, ВЛ; на 28.01.2016г е сключен договор под формата
на електронен документ № 3411221, с
размер на отпуснатия кредит- 800лв.,
срок за връщане- 6 месеца/180 дни/ и договорна лихва от 11,99% или сумата от
95,92лв. Размерът на погасителните вноски е 149,32лв. от която- 133,33лв.-
главница и 15,99лв.- договорна лихва, с падеж на първата- 27.02.2016г, и на
последната- 26.07.2016г. ВЛ е установило, че въз основа на сключен договор
за гаранция, е определена такса от
464,08лв., в полза на гаранта Фератум
Банк, на 6 погасителни вноски, със същия падеж, като общия размер на плащането
е 226,27лв., а общата сума по кредита и гаранцията е 1360,02лв. ВЛ е
констатирало, че по счетоводни данни, превеждането на сумата по кредита в полза
на ответника е на 28.01.216г, като ВЛ уе уточнило, че не му е представен
първичен счетоводен документ на извършен превод, като обяснението е било, че
преводът е извършен чрез системата на
Изи Пей. ВЛ е констатирало, че съобразно представените му при проверката
справки, отв. М. не е заплатил нито една от дължимите месечни погасителни
вноски. В заключение, ВЛ е установило,че
по счетоводни данни на ищеца/ цесионер/ задължението на ответника е в
следните параметри: 800лв.- главница, 95,92лв.- договорна лихва, за периода
27.02.2016-26.07.2016г, 464,08лв.- такса гаранция, за периода
27.02.2016-26.07.2016г, 22,09лв.- лихва за забава, за периода
27.07.2016-22.03.2018г.,80лв.- адм. такса, начислена на основание чл.10т.2-т.4
от ОУ- общо сумата от 1432,09лв. В с.з., при изслушване на ВЛ, същото изрично
посочва, че при проверката не му е представен документ, от който да се установи
плащане от страна на гаранта- Фератум Банк в полза на заемодателя- Фератум
България, по договора за кредит, като единствено му е представено писмено
потвърждение от страна на Фератум Банк, че е заплатил тази сума, но няма
счетоводен документ, който да удостоверява този
факт.
По делото, от страна на ищеца, няма
представени доказателства, за факта, е неговият праводател- цедент по договора
за цесия, е встъпил в правата на удовлетворения кредитор по договора за цесия,
съобразно на указаната доказателствена тежест.
По делото, също, от страна на
ответника няма представени доказателства за
плащане на претендираната сума.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
От събраните по делото доказателства,
съдът намира за безспорно установен факта, че между ответника М.М. и „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД- като кредитодател, е сключен договор за кредит №341221/28.01.2016г.,
чрез средствата за комуникация от разстояние, във формата на ел. документ, за
сумата от 800лв. По делото обаче, не се ангажираха доказателства за реалното
предаване на заетата сума, от страна на заемодателя, в полза на заемателя, като
ВЛ по ССЕ е категорично в тази насока, че такъв документ не е представен при проверката. По делото не се установи
също и твърдяното от ищеца заплащане на сумата по кредита, от страна на гаранта
Фератум Банк ЕООД, в полза на кредитора Фератум България ЕООД, съобразно
изложеното по- горе и нарочно дадените указания от съда. Неизяснено остана по
делото и в какво качество Фератум Банк ЕООД е придобило вземането, за да се
твърди, че той е встъпил в правата на кредитора. В случая, представения договор
за гаранция/поръчителство между ответника и Фератум Банк ЕООД, не внася яснота
дали страните са имали предвид сключване на договор за банкова гаранция или
договор за поръчителство. Ако се приеме, че намерението на Фератум Банк ЕООД е
било поръчителство, то липсва най-важният елемент на такова обезпечение уреден
в чл. 138 и сл. от ЗЗД - договор между Фератум България ЕООД и Фератум Банк
ЕООД, т.к. според ЗЗД договорът за поръчителство, е договор между кредитора и
поръчителя, а не, както в случая – между длъжника и поръчителя. Единствено при
такъв договор, а и при доказателства за плащане от страна на поръчителя, той би
имал обратен иск за платеното по чл. 143 от ЗЗД и би встъпил в правата на
кредитора по чл. 146 от ЗЗД. При липсата на представен валиден договор за
поръчителство/между кредитор и поръчител/, не може да се приеме, че Фератум
Банк ЕООД, който се сочи за праводател на ищеца, е имал правото да претендира
вземания от ответника. Дори и да би могло да се приеме, че представения договор
за гаранция/поръчителство представлява банкова гаранция, то за гаранта липсва
правна уредба, позволяваща му да придобие вземането, която да е аналогична на
разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 от ЗЗД. Още повече, че Фератум Банк ЕООД не е
регистрирана банкова институция в Република България, поради което не би могла
да издава уредената в чл. 442 от ТЗ банкова гаранция. Що се касае до
уговорената такса гаранция, съдът намира, че искът в тази му част също се явява
неоснователен, и следва да бъде отхвърлен, тъй като същата се претендира въз основа на договор за
гаранция, който по своята правна същност не учредява поръчителство по смисъла
на ЗЗД, съобразно изложеното по- горе, а от друга страна, въпреки клаузата, че
се дължи в полза на Гаранта, сумата се
генерира от заемодателя и е включена в договора за кредит.
При липсата на събрани
доказателства по делото, че Фератум Банк ЕООД е имал налице валидно вземане
спрямо ответника, вкл. и за претендиранат адм. такса, за което евентуално да е прехвърлено на ищеца по
настоящото дело, съдът не може да направи извод, че ищецът е придобил вземането
и е активно легитимиран да предяви исковете в настоящето производство. Поради
изложеното, исковете се явяват недоказани, и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
При този изход на
делото, съдът не следва да присъжда разноски, поради липса на искане за такива
от ответника.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ,
предявените от „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от ***, чрез юрк. ***, искове с правно основание чл. 422, ал.1,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1, вр. чл. 143, ал.1 от ЗЗД, вр чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ М.В.М.,
ЕГН**********,***. Митрополия, бл. Плевен, ДЪЛЖИ сумата от общо 1462,09лв., от
които: сумата от 800лв.- главница, сумата от 95,92лв.- договорна лихва за
периода 27.02.2016г. /падежа на първата вноска/ - 26.07.206г. /падежа на последната
вноска/, сумата от 80лв.- адм. такса обслужване, сумата от 464,08лв.- такса
гаранция, сумата от 22,09лв.-лихва за забава, за периода
27.07.2016-23.03.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ, въз
основа на Договор за кредит №341221/28.01.2016г. и Договор за гаранция №341221/28.01.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по
чл. 410 от ГПК-27.03.2018г., до окончателното й изплащане, за които суми има
издадена заповед за изпълнение №1335/29.03.2018г. по ч. гр.д.№2138/2018г на
ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да бъде обжалвано
от страните, с въззивна жалба, пред ПлОС, в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: