Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ......................../28.02.2022г.,
гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-27 състав, в публичното
заседание на осми март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря Капка
Лозева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 445
по описа на съда за 2020 год., взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от Я.Л.С., чрез пълномощник – адв. А.Х.М. от
САК, срещу З. „А.Б.“ АД, ЕИК ********, иск с правно основание чл.226 от КЗ/отм./, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата
от 40 000лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес, вследствие на
злополука от 29.01.2015г. като пътник в автобус марка“Мерцедес“, модел „Конекто“ с ДК № ********, застрахован по риск
„Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 29.01.2015г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата
молба се твърди, че на 29.01.2015г. ищцата е пътувала в автобус с инв.№ 1819 по
автобусна линия № 111. Била правостояща и се намирала в предната част на
автобуса между първата и втората врати. Автобусът се движел в посока от
ж.к.“Люлин“ към кв.********“ и в района след спирка „Околовръстен път“ при
кв.“Филиповци“, насочвайки се към спирка „Езерото“ към 15,45 маса водамът на автобуса извършил неочаквана рязка маневра с
едновременно остро завиване наляво, с рязко и внезапно спиране, при което тя
полетяла напред, вследствие инерционните сили, като не успяла да се задържи
права, изпуснала дръжката, за която се била хванала и паднала. Ищцата се
наранила тежко при падането си на пода на автобуса, но водачът не реагирал и
изобщо не разбрал за случващото се, макар че останалите пътници се развикали.
Ищцата изпитала нетърпима болка в дясното рамо и гърдите от дясната страна. След като разбрал за случилото се шофьорът
само я попитал как е, като благодарение на намесата на останалите пътници тя
била изправена от пода. На следващата спирка „Суходол“ ищцата слязла с помощта
на другите пътници от автобуса и нейн съсед, който
случайно минавал с автомобила си покрай нея я закарал до дома й, след което
дъщеря й я откарала в „Пирогов“. След
направения първоначален преглед било установено счупване на дясната ключица, а
в следващите дни – на 07.02.2015г. когато се явила ня
контролен преглед и поради оплаквания за силни болки в гръдния кош, били
направени нови изследвания, при които лекарите установили, че имала и счупено
трето ребро. Образувано било досъдебно производство/ДП/ № 11155/2015г. по описа
на СРТП – отдел „Разследване“ СДВР и пр.пр.№
11280/2015г. по описа на СРП, като производството по делото е прекратено Към
момента на подаване на исковата молба преписката се намира в СГС – 6 въззивен
състав, където предстои да се разгледа ВНЧХД № 4073/2019г., образувано по жалба
против постановлението за прекратяване на СРП. Виновният за злополуката водач М.Л.Л.е управлявал автобус на СКГТ, обслужващ линия № 11
м.“Мерцедес“, модел „Конекто“ с ДК № ********,
застрахован по риск „Гражданска отговорност“ в З. „А.Б.“ АД, за периода от 23.06.2014г.
до 22.06.2015г. Прави се искане за уважаване на предявения иск и на сторените
по делото разноски.
В срока за
отговор е постъпил такъв от ответното дружество, което оспорва предявения иск,
като се поддържа, че не са налице доказателства да е настъпило застрахователно
събитие, какъв е неговия механизъм, кои са участниците в него и по чия вина е
настъпило ПТП и са причинени вреди на ищцата. Оспорва се наличието на
причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и причинените на ищцата вреди. Твърди се, че е налице случайно
деяние и че телесните увреждания на ищцата са настъпили по изключителна нейна вина.
Възразява се, че дори ищцата да е получила увреждане, вследствие падане в
автобуса, то само счупването на дясната ключица би могло да е в резултат на
падането. Поддържа се, че е налице висока степен на съпричиняване на
вредоносния резултат, от страна на пострадалата. Възразява се и срещу размера
на претендираното обезщетение, като се излага, че същият не съответства на
претърпените вреди. Наведено е възражение за погасяване на част от претенцията
за лихва по давност, като ответникът се позовава на разпоредбата на чл.111
б.“в“ от ЗЗД. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като взе
предвид установеното от фактическа страна и след запознаване с доказателствата
по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
От представеното по делото Постановление от 10.04.2019г. за прекратяване на
наказателното производство от прокурор при СРП се установява, че с него е
прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ 11155/2015г. по описа на РТП-О
„Разследване“ – СДВР, пр.пр. № 11280/2015г. по описа
на СРП, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343 ал.1 б.“Б“
пр.2 вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК и образувано
за това, че на 29.01.2015г. около 15,45 часа при управление на МПС –
автобус с инв.№ 1819 по автобусна линия 111, между спирка „Филиповци“ и спирка
„Езерото“ нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост
причинил на Я.Л.С. средна телесна повреда. За да прекрати наказателното
производство, прокурорът при СРС е приел, че водачът на автобуса не е нарушил
правилата за движение по пътищата и че е налице случайно деяние по смисъла на
чл.15 от НК, тъй като при създадената ситуация – рязко спиране от страна на
водача на автобуса М.Л.Л., с цел избягване на ПТП,
реакцията му е била правилна и той не е могъл да предотврати падането на
пътничката.
Прекратяването на наказателното производство не обвързва гражданския съд,
за когото задължителна сила има единствено влязлата в сила присъда, съгласно
разпоредбата на чл.300 от ГПК, каквато в настоящия случай не е постановявана,
поради което и за изясняване на механизма на произшествието съдът е допуснал съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/,
неоспорена от страните и приета от съда като обективна и компетентно дадена. От
заключението на експерта се установява, че за изготвянето му той се е запознал
с доказателствата от ЗМ № 11155/2015г. и пр.пр.№
11280/2015г., в които няма налични констативен протокол за ПТП и протокол за
оглед на ПТП, като са взети предвид само свидетелските показания. Видно от
същото заключение е, че автобус марка „Мерцедес“, модел
„Конекто“ с ДК № ******, управляван от М.Л.,
около 15,45 часа на 29.01.2015г. се движи по линия № 11 на МГТ в гр. София
между спирка „Филиповци“ и спирка „Езерото“, в посока от ж.к.“Люлин“ към
ж.к.“Младост“ по ул.“Филиповско шосе“, като спира на
спирка „Филиповци“ за слизане и качване на пътници. В салона на автобуса, на
около 1,5 м от кабината на водача се е намирала правостояща пътничката Я.С..
Автобусът плавно е ускорил от място, като е достигнал скорост от порядъка на 20
км/ч, в момента, в който водачът предприема аварийно спиране поради внезапно
възникнала опасност. От рязкото намаляване на скоростта е възникнала инерционна
сила, въздействаща върху тялото на ищцата. Вследствие на инерционната сила на
масата на тялото на пътничката С., същата се е изпуснала от дръжката, за която
се била хванала в автобуса и е паднала на пода между първата врата и кабината
на щофьора, при което са се реализирали ударни сили
по тялото й от интериора на автобуса.
Скоростта на
движение на процесния автобус преди настъпването на ПТП е била 0 км/ч, тъй като
е бил спрял, а в момента на предприемането на аварийното спиране, е била около
20 км/ч.
По данни от
материалите по ЗМ № 11115/2015г. преди настъпването на ПТП, пострадалата
пътничка Я.С. се е намирала в салона на процесния автобус на около 2-3 метра
назад от първата му врата, където е била правостояща. Във вариант, ако ищцата
не се е държала за ръкохватките или обезопасителните дръжки в автобуса в
момента на настъпилото произшествие, в момента на възникналата инерционна сила,
вследствие аварийното спиране на автобуса, тялото й ще политне в посоката на
движение на автобуса с голяма вероятност да падне на пода между седалките на
автобуса. В момента на аварийното спиране на автобуса, той се е движил със
закъснение 5,3 м/сек. В случай, че ищцата се е държала с една/две ръце за
ръкохватките в автобуса, за да се задържи без да падне на пода на автобуса, тя
е следвало да противодейства със задържането си за ръкохватките в автобуса, с
изчислената сила от 37,8 кг, ако е имала физическа възможност. Ако ищцата е
имала възможност да противодейства на инерционната сила, тя е нямало да изгуби
равновесие, да падне на пода на автобуса и да получи реализираните травми.
Механизмът
на произшествието и обстоятелствата, при които ищцата е паднала се установяват и
от показанията на свид. Т., която също била пътник
в автобуса, но за разлика от ищцата била седнала в превозното средство. Свидетелката
е категорична, че през цялото време Я. се държала в автобуса. Когато на спирка
„Филиповци“ част от пътниците слезли, при потегляне по маршрута на движение и
завиване наляво в посока спирка „Суходол“ автобусът набил спирачки изведнъж и
рязко спрял, при което ищцата се претърколила, ударила се в таблото и паднала
по стълбичките до първата врата на автобуса. Другите пътници й помогнали да се
изправи от пода и я сложили да седне, като ищцата не можела да диша и била
много изплашена, а на следващата спирка „Суходол“ тя слязла от автобуса. От
останалите пътници свидетелката разбрала, че някаква кола засякла автобуса.
От
показанията на дъщерята на ищцата – свид. Д., се
установява, че на 29.01.2015г. следобед майка й се обадила, като плачела.
Когато свидетелката отишла в дома на майка си видяла, че тя е в окаяно
състояние – изпитвала силни болки, била изцапана. Сестрата на свидетелката я откарала
в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където ищцата останала да пренощува, а на
следващия ден я прибрали в дома й. При прегледа в болницата се установило, че
ищцата има счупена дясна ключица. Била превързана с бинтове и колани. Болките
на ищцата не стихвали, като свидетелката забелязала, че по ребрата отстрани
вдясно има посиняване към черно, мораво. Няколко дни след това свидетелката и
сестра й отново закарали ищцата в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, като при
извършения й преглед се оказало, че има и спукано ребро, което не било
констатирано при първия преглед веднага след инцидента. Болките на ищцата
продължили дълго време – около месец и половина, дори след като й били свалени
превръзките. В първите дни тя не можела да става, била на легло, като
свидетелката се грижела за нея. Ищцата не можела да се обслужва сама и да
поддържа къщата. Нуждаела се от помощ да й се сготви, да се изчисти, да се
изкъпе, да й се даде да яде, дори чаша с вода да й се даде. След около три
месеца след инцидента, ищцата вече можела да се справя с някои неща и сама, а преди
това не успявала дори да си вдигне ръката. Наложило се да прави рехабилитация.
Видно от
заключението на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/,
неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, се
установява, че експертът се е запознал с материалите от воденото досъдебно
производство, вкл. медицинската документация – ксерокопие от ИЗ № 3982/2015г.
на Травматологична клиника при УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“,
лист от контролен преглед в травматологичен кабинет/д-р А.И./ от 06.02.2015г.,
три болнични листи за общо 90 дни, както и след проведен медицински преглед.
Вследствие претърпяната пътно-транспортна злополука на 29.01.2015г. ищцата е
получила следните травматични увреждания: счупване на
дясната ключица и счупване на трето ребро в дясно – без разместване на костните
фрагменти. Травматичните увреждания при ищцата са получени вследствие на
нанесени удари от твърди, тъпи предмети при изпадането й на пода в автобуса и
се дължат на неочакван и внезапен удар на тялото на пътуващата правостояща в
автобуса ищца в твърдата настилка на пода на автобуса. Уврежданията на
пострадалата Я.С. са с доказан произход.
Те са получени вследствие претърпяното от нея ПТП на 29.01.2015г., предвид
механизма, по който са получени увредите и от представеното досъдебно
производство. По своя вид и тежест, травматичните увреждания на ищцата имат
следната медико-биологична характеристика: полученото счупване на дясната
ключица е причинила на ищцата трайно затруднение на движенията на десния горен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни /до 3 месеца/, а полученото неразместено
счупване на третото ребро в дясната гръдна половина е причинило на ищцата
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според експерта, напълно
е възможно от процесното ПТП пострадалата да е получила и „посттравматичен
стрес“ от случилото се, но той бил краткотраен по време, бързо е отзвучал и не
се нуждаел от някакво по-специално медикаментозно лечение.
Медицинска
помощ и лечение пострадалата е получила още същия ден след злополуката в
Спешните кабинети на УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“. При проведените рентгенови
изследвания при пострадалата е било установено: „Счупване на дясна ключица“, което
не е налагало провеждане на оперативно лечение. По спешност е било извършено
наместване на счупената ключица и обездвижване на фрактурата чрез „бинтова
осморка“. Била е приета на стационар за наблюдение, като е изписана от
болницата на 30.01.2015г.. Лечението й е продължило амбулаторно с назначени
контролни прегледи и обезболяващи лекарства. На определения контролен
медицински преглед на 06.02.2015г. ищцата е съобщила за болки в дясната гръдна
половина при „вдишване“. Назначени са й били нови рентгенови изследвания на:
дясна ключица, гръден кош, бял дроб и сърце с диагноза: „Контузия на гръдния
кош“. Пострадалата била консултирана с гръден хирург/д.р Л./, като било
установено: „Счупване на 3-то ребро вдясно без разместване на костните
фрагменти“
Фрактурата
на дясната ключица е зараснала окончателно за срок от 25 дни, имобилизацията е била свалена и пострадалата е започнала активно
продължително раздвижване на дясната раменна става, като за почти същия лечебен
период е зараснала и фрактурата на 3-то ребро в дясно и ищцата е започнала провеждането
на активна дихателна гимнастика. Оздравителният период и на двете увреждания
при пострадалата Я.С. е приключил за общ срок до три месеца – по болнични листи
92 дни. През този период е търпяла болки и страдания с различна интензивност. Най-интензивни
болките са били през първите 2-3 седмици непосредствено след злополуката, както
и в продължение на около 2-3 седмици по време на проведената начална
рехабилитация на дясната раменна става и дихателната гимнастика.
От деня на
процесната злополука вече са изминали 6 години. В материалите по делото няма
приложени клинични и документални данни по време на лечебния или възстановителен
период пострадалата да е получила някакви негативни последици или усложнения от
процесните увреждания. Счупената дясна ключица е зараснала окончателно с малка
деформация от натрупания калус в зоната на
фрактурата, а движенията на дясната раменна става са възстановени по обем и
сила. Фрактурата на третото ребро вдясно също е зараснало окончателно, без да е
оказало някакво негативно влияние върху дихателната дейност на пострадалата. За
бъдеще прогнозата е оптимистична, като не се очакват някакви посттравматични
усложнения или трайна инвалидност от получените увреждания.
Съдът, като
взе предвид установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
Съгласно
чл.223 ал.1 от КЗ /отм./ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл.226 от КЗ/отм./
предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен, да
иска обезщетението пряко от застрахователя.
Правнорелевантните факти по отношение на
предявения иск са: сключен между деликвента и ответното дружество договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска отговорност», противоправно деяние на деликвента, от
което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка
с деянието, като вината се предполага.
Страните по делото не спорят относно наличието на валидно застрахователно правоотношение, основано на договор за застраховка «Гражданска отговорност» между ответното
дружество и собственика на автобуса, в който е пътувала ищцата.
Установи се по делото, че
при процесното произшествие
на 29.01.2015г. ищцата, като
правостоящ пътник в автобус марка “Мерцедес“, модел „Конекто“ с ДК № ********, движещ се по линия 111, при рязкото
му спиране веднага след потеглянето от спирка «Филиповци», политнала напред и паднала на пода на превозното
средство, като получила следните
травматични увреждания: счупване на дясната ключица и
счупване на трето ребро в дясно – без разместване на костните фрагменти, което
се потвърждава от неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата
съдебно-медицинска експертиза. Установяването на тези факти обаче не е достатъчно,
за да бъде уважен предявения иск, тъй като застрахователят дължи обезщетение за вредите, но
само когато застрахованият
е отговорен спрямо увреденото
лице, доколкото отговорността
на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността
на прекия извършител.
В случая не
са налице елементи от фактическия състав на деликта,
тъй като липсва противоправно поведение на шофьора на
автобуса, което да е в причинна връзка с настъпилите неимуществени вреди на
пострадалата /ищцата/, като е оборена и презумпцията за виновност по чл.45 ал.2
от ЗЗД.
По делото
остана недоказано твърдението на ищцата, че водачът на автобуса е извършил
противоправно деяние – управление на МПС в нарушение на правилата за движение
по пътищата, като в подкрепа на твърденията й липсват каквито и да било
доказателства. Видно от свидетелските показания и от заключението на
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, автобусът
е потеглил плавно от спирката и поради внезапно възникнала опасност на пътя, с
цел избягване на удар с друго МПС, шофьорът на автобуса е предприел аварийно
спиране. Не
се събраха доказателства същият да е нарушил правилата за движение по пътищата,
а напротив, установи се, че шофьорът е управлявал автобуса в съответствие с
чл.20 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, тъй като се е съобразил пътната
обстановка.
В случая
залитането и падането на ищцата не е предизвикано от противоправно
поведение на водача на автобуса, което го освобождава от отговорност по чл.45
от ЗЗД, а застрахователя – от задължението за изплащане на обезщетение на
увреденото лице въз основа на сключения застрахователен договор, тъй като в
случаите когато отсъства деликт, застрахователят по
застраховката гражданска отговорност не отговаря.
Предвид
изложеното, съдът намира, че искът срещу застрахователното дружество, в което собственикът
на автобус
марка“Мерцедес“, модел „Конекто“ с ДК № ******** е имал валидна
застраховка "Гражданска отговорност", се явява неоснователен и следва
да се отхвърли като такъв. Доколкото липсват доказателства за осъществяване на
фактическия състав на непозволеното увреждане от прекия причинител на вредите,
не са налице основания за ангажиране на отговорността на ответното
застрахователно дружество по чл.226
ал.1 от КЗ/отм/.
С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на сторените по
делото разноски, съдът намира, че ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника сумата в размер общо на 2496лв., съгласно приложен по делото списък
на разноските по чл.80 от ГПК и с оглед представените доказателства за
заплащането им, включваща следните суми: 300лв. – внесен депозит за
възнаграждение на вещо лице по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза и
2196лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78
ал.3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я.Л.С., ЕГН **********, от гр. София,
кв.********“, ул.“********, съдебен адрес:***, кантора 322 – чрез адв.А.Х.М. от САК, иск с правно основание чл.226
ал.1 от КЗ срещу З. „А.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 40 000лв./четиридесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки, страдания и стрес, вследствие на злополука от 29.01.2015г. като пътник в
автобус марка“Мерцедес“, модел „Конекто“ с ДК № ********,
застрахован по риск „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 29.01.2015г., до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Я.Л.С., ЕГН **********, от гр. София, кв.********“, ул.“********, съдебен
адрес:***, кантора 322 – чрез адв.А.Х.М. от САК, да
заплати на З. „А.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер общо на 2496лв./две хиляди
четиристотин деветдесет и шест лева/, представляваща направени по делото
разноски, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: