Р Е Ш Е Н И Е
№……………./…………..09.2018
год., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно
заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН И.
ТАНЯ
КУНЕВА – Мл. съдия
при участието на секретаря НИНА И.А, сложи за разглеждане
в. гр. дело № 1992 по описа на съда за 2018 година, докладвано от съдията К. И. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К.Й.К. от гр. Варна, подадена чрез
процесуален представител адв. Г. Т. *** срещу Решение № 3440/20.07.2018 год.,
постановено по гр. дело № 1994/2018 год. на РС-Варна, с което са отхвърлени
предявените от К.Й.К. против „Комплекс за социални услуги за възрастни хора
„Гергана“ – ДСХ и ДПЛФУ със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Княз Борис І-ви“ № 364 обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване
за незаконно и за отмяна на уволнението на ищеца К. К., извършено
със Заповед № 791/11.12.2017 год. на директора на комплекса Нели Вълева;
за възстановяване на ищеца на предишната работа – „Огняр“ в КСУВХ „Гергана“ –
ДСХ и ДПЛФУ и за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 2760 лева – обезщетение за оставането му без работа
в резултат на незаконното уволнение за пълния шестмесечен срок от уволнението,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната
сума, считано от подаването на исковата молба до окончателното й изплащане.
В
жалбата са наведени оплаквания
за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила, израязващи се в неправилна оценка и анализ на
събраните по делото релевантни за правния спор доказателства. Твърди,
че изводите на първоинстанционния съд противоречат на събрания по делото
доказателствен материал. Излагат се съображения, че въпреки отправеното от ищеца искане,
съдът не се е произнесъл относно характера на трудовия му договор с ответника, липсва и произнасяне относно валидността
на трудовия договор на лицето В. Г. И., а именно ТД № 437/02.08.2017г., относно валидността на ДСТД №
754/28.11.2017г. и ДСТД № 754
а/28.11.2017г. Вместо това по делото са допуснати, събрани и обсъждани неотносими за спора доказателства. Твърди се също, че не е съобразено, че в сключения на
дата 28.11.2017 год. трудов договор между страните, макар и да е посочено, че е
сключен като срочен в хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ, липсва означение
кое е заместваното лице. Това обуславя извода, че уговорката за срок е
недействителна и че трудовият договор е сключен за неопределен срок. Поради
това и основанието на което е прекратен трудовия договор на ищеца не е налице,
което има за последица и незаконност на уволнението.
Отправено
е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
предявените искове да бъдат уважени, ведно с присъждане на сторените разноски
за двете инстанции.
В
съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата.
В писмен
отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, поддържан в съдебно заседание,
насрещната страна чрез процесуален представител оспорва жалбата, счита, че
първоинстанционното решение е правилно и настоява да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът
съобрази следното:
Производството пред ВнРС е образувано по
предявени от К.Й.К. от гр. Варна против „Комплекс за социални услуги за
възрастни хора „Гергана“ – ДСХ и ДПЛФУ със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Княз Борис І-ви“ № 364 обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на
ищеца К. К., извършено със Заповед № 791/11.12.2017 год. на управителя на комплекса Нели
Вълева; за възстановяване на ищеца на предишната работа – „Огняр“ в КСУВХ
„Гергана“ – ДСХ и ДПЛФУ и за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 2760 лева – обезщетение за оставането му без работа
в резултат на незаконното уволнение за пълния шестмесечен срок от уволнението,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната
сума, считано от подаването на исковата молба до окончателното й изплащане.
В
исковата си молба ищецът навежда следните
твърдения: В периода 02.12.2013 год. – 01.07.2014 год. е
работил при ответника на длъжността „огняр“. Въз основа на трудов
договор от 31.05.2017 год. ищецът е назначен при ответника на длъжност „охрана“
с изпитателен срок от 6 месеца. С друг трудов договор от същата дата –
31.05.2017 год. сключен при условията на чл. 110 КТ (за допълнитеилен труд при
същия работодател) ищецът е приел да изпълнява при ответника и длъжността
„огняр“ при 4 часов работен ден, извън установеното работно време по основния
трудов договор. Със Заповед № 66668/22.06.2017 год. трудовият договор на ищеца
за допълнителен труд при същия работодател е прекратен, а с допълнително
споразумение от 22.06.2017 год. към основния си трудов договор ищецът е
преназначен от длъжност „охрана“ на длъжността „огняр“, отново при условията на
чл. 70, ал. 1 КТ с изпитателен срок от 6 месеца. Според ищеца уговорката в
допълнителното споразумение от 22.06.2017 год. за срок за изпитване е
недействителна тъй като противоречи на закона. Със заповед на работодателя от
27.11.2017 год. трудовият договор на ищеца е прекратен, на основание чл. 71,
ал. 1 КТ – в срока за изпитване. С оглед недействителността на уговорката за
изпитателен срок, прекратяването на сключения на 31.05.2017 год. трудов договор
на ищеца е неказонно. На 28.11.2017 год. ищецът е сключил с ответника нов трудов
договор за длъжността „огняр“, считано от 29.11.2017 год. В трудовия договор е
посочено, че е сключен при условията на чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ – за заместване
на отсъстващ работник, не е посочено обаче кое е заместваното лице. Поради това
и уговорката за срок в обсъждания трудов договор е недействителна, респ. липсва
и същият следва да се счита за сключен за неопределен срок. Със заповед №
791/11.12.2017 год. трудовия договор на ищеца е прекратен на основание чл. 325,
т. 1 КТ, не е посочено тази точка от коя алинея на чл. 325 КТ е. В заповедта за
уволнение не е описана и причината за прекратяване на трудовия договор. От
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца не става ясно
кой срок е изтекъл, кога е изтекъл и кога и къде е уговорен този срок. Т. е., с
цитираната заповед ищецът е уволнен без да знае кого е замествал и кога му е
бил определен срок на трудовия договор. Заповедта за уволнение е незаконна тъй
като не е налице основанието, на което е уволнен ищеца, предвид развитите по –
горе съображения, че трудовият му договор от 28.11.2017 год. е за неопределен
срок, а не е сключен като срочен в хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ.
Поради изложеното ищецът счита, че уволнението му е незаконно и
настоява за отмяната му. Твърди също, че след уволнението е останал без работа.
С оглед незаконността на уволнението му ищецът настоява и за уважаване на
обусловените от иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ претенции – за възстановяване
на предишната работа, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за заплащане на
обезщетение по чл. 225 от КТ за пълния шестмесечен период от уволнението в размер на
сумата от 2760 лева, ведно със законната лихва, считано от подаването на
исковата молба до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание, чрез процесуален представител, ищецът поддържа
исковете си и настоява да бъдат уважени.
Претендира присъждане на разноски.
В писмен отговор, поддържан в
съдебно заседание чрез процесуален представител, ответникът оспорва исковете,
счита че са неоснователни и настоява за отхвърлянето им. Твърди, че
законосъобразно е упражнил правото си на уволнение. Заповедта за уволнение е
законосъобразна и мотивирана, издадена е от лице, в чиито правомощия е да
прекратява трудови правоотношения с работниците и служителите в комплекса. Не
оспорва следните обстоятелства: че в периода 02.12.2013 год. – 01.07.2014 год.
ищецът е работил при ответника на длъжност „огняр“; че въз основа на трудов
договор № 326/31.05.2017 год. ищецът е назначен на длъжност „охрана“, със срок
за изпитване от 6 месеца; че въз основа на трудов договор № 327/31.05.2017
год., сключен при условията на чл. 110 КТ, също със срок за изпитване от 6
месеца, ищецът е приел да изпълнява при същия работодател и длъжността „огняр“
на 4 часов работен ден. Твърди, че въз основа на подадена от ищеца молба,
трудовият му договор № 327/31.05.2017 год. (за допълнителен труд при същия
работодател) е прекратен със Заповед № 66668/22.06.2017 го., на осн. чл. 325,
ал. 1, т. 1 КТ. С допълнително споразумение от 22.06.2017 год. към ТД №
326/31.05.2017 год. ищецът е преназначен на длъжността „огняр“ със срок на
изпитване от 6 месеца. Със заповед на работодателя от 27.11.2017 год., издадена в срока за изпитване, трудовият
договор на ищеца № 326/31.05.2017 год. е прекратен, считано от 28.11.2017 год.
На същата дата – 28.11.2017 год. – между страните е сключен нов трудов договор
№ 754, съгласно който ищецът е назначен на длъжността „огняр“, договорът е скл.
на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ, като в него изрично е посочено, че се
сключва до „завръщането на титуляра“. Със Заповед № 791/11.12.2017 год.
трудовият договор с № 754/28.11.2017 год. е прекратен поради завръщане на
работа от 14.12.2017 год. на заместваното лице – К.Великов Великов, който е бил
в продъжителен отпуск по болест.
Въз основа на изложеното ответникът
счита, че уволнението на ищеца е законосъобразно, заповедта за уволнение е мотивирана
и съдържа необходимите реквизити. Счита иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
неоснователен. С оглед неоснователността на обуславящия иск обусловените искове
по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ също са неоснователни.
Настоява за отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените разноски.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие
за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, а и
от представените писмени доказателства, се установява следното:
Въз основа на трудов договор №
326/31.05.2017 год. между страните е възникнало трудово правоотношение, по силата на което К.Й.К. е
приел
да изпълнява длъжността „охрана“ в ответния КСУВХ „Гергана“ – ДСХ и ДПЛФУ, гр. Варна. Според
т. 6 от договора, същият е сключен с изпитателен срок от шест месеца. На същата
дата между страните е сключен и втори трудов договор № 327/31.05.2017 год. за
допълнителен труд при същия работодател (чл. 110 КТ), въз основа на който
ищецът К.К. е приел да изпълнява и длъжността „огняр“ в ответния комплекс. И
този договор е сключен с изпитателен срок от шест месеца.
Въз основа на молба от ищеца (л. 33 от делото на РС – Варна), със Заповед
№ 66668/22.06.2017 год. трудовият му договор с № 327/31.05.2017 год. (за
допълнителен труд при същия работодател по чл. 110 КТ), въз основа на който
ищецът К.К. е изпълнявал и длъжността „огняр“ в ответния комплекс, е прекратено
по взаимно съгласие на страните – чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
Въз основа на подадена от ищеца молба (л. 30 от делото на РС-Варна) с
допълнително споразумение № 357/22.06.2017 год. трудовият му договор с №
326/31.01.2017 год. е изменен и ищецът е преназначен от длъжност „охрана“ на
длъжност „огняр“ в ответния комплекс с уговорено месечно трудово възнаграждение
от 460 лева. В допълнителното споразумение е посочено, че се сключва с
изпитателен срок от шест месеца.
Със Заповед № 753/27.11.2017 год. на управителя на комплекса трудовото
правоотношение на ищеца по трудовия договор № 326/31.01.2017 год., изменено с
ДС № № 357/22.06.2017 год., е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ, според
посоченото в заповедта, считано от 28.11.2017 год.
На 28.11.2017 год. между страните е сключен нов трудов договор с №
754/28.11.2017 год., въз основа на който ищецът е назначен в ответния комплекс
на длъжност „огняр“. В договора е посочено, че е сключен при условията на чл.
68, ал. 1, т. 3 КТ, като в т. 6 от същия е посочено, че се сключва „до
завръщане на титуляра“. В обсъждания трудов договор липсват каквито и да са
данни, въз основа на които да се индивидуализира заместваното лице (титуляра),
до чието завръщане на работа ищецът е бил назначен.
Със заповед № 791/11.12.2017 год. на директора на КСУВХ „Гергана“ – ДСХ и ДПЛФУ,
гр. Варна трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, на основание чл. 325,
т. 3 КТ, считано от 12.12.2017 год. Като причини за
прекратяване на трудовия договор на ищеца в заповедта е записано: „Връщане на
титуляр“.
Видно от заповедта за уволнение, същата е връчена на ищеца на 11.01.2018
год. Според извършеното в заповедта отбелязване ищецът е „уведомен по телефона,
но отказва да подпише на 12.12.2017 год.“ Горното е удостоверено от трима
свидетели: Боряна Симеонова, Гинка Григорова и Анета Великова.
От
щатното разписание на длъжностите в КСУВХ
„Гергана“ – ДСХ и ДПЛФУ, гр. Варна от 01.06.2017 год.
е видно, че за длъжността „огняр“ са предвидени три щатни бройки.
От поименното щатно разписание на
длъжностите в КСУВХ „Гергана“ – ДСХ и ДПЛФУ, гр. Варна от 01.12.2017 год. е видно, че за
длъжността „огняр“ са вписани четирима работници – В. Вълчев, К.Великов, К.К. и
С. С. ов.
Видно от заверен препис от трудовата книжка на ищеца, в периода от уволнението му до
приключване на съдебното дирене в първата инстанция – 06.07.2018 год., няма записвания,
установяващи същият да е работил по трудово правоотношение при друг работодател.
Видно от фиш за работна заплата за месец
декември 2017 год. (л. 51 от делото на РС-Варна) за седем отработени дни за м.
декември 2017 год. на ищеца К. К. е начислено БТВ в размер на 521, 83 лева, от
които: 178, 89 лева основна заплата; 5, 37 лева – възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит. Разликата до 521, 83 лева се формира от
начислени суми за СБКО, транспорт и МРЗ.
Съдът не обсъжда показанията на разпитаните по делото свидетели Боряна
Симеонова и Гинка Григорова, доколкото показанията им не съдържат изявления за
относими към предмета на спора факти.
С
оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
По
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Като
пороци на уволнението ищецът е посочил, че заповедта
за уволнението му не е мотивирана –
не е посочена
причината (основанието) за
прекратяването на трудовия му договор. Навел е също, че в трудовия му договор от 28.11.2017 год. е посочено, че е
сключен при условията на чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ – за заместване на отсъстващ
работник, в договора не е посочено обаче кое е заместваното лице. Поради това
уговорката за срок в трудовия му договор е недействителна и същият следва да се
счита за сключен за неопределен срок. От това следва, че трудовият договор на
ищеца е прекратен на основание, което не
е налице, което пък има за последица и незаконност на уволнението му, извършено
със Заповед № 791/11.12.2017 год.
Съгласно чл.
66, ал. 1, т. 4 КТ трудовият договор съдържа данни за страните и определя и
времетраенето му. Т. е., времетраенето на трудовия договор е съществен елемент
от съдържанието му, поради което следва да е изрично определено. Според чл. 68,
ал. 1, т. 3 КТ срочен трудов договор се сключва за заместване на работник или
служител, който отсъства от работа. Времетраенето на срочния трудовият договор
по чл.
68, ал. 1, т. 3 КТ се определя от времето на отсъствие на замествания
работник. Ето защо в трудовия договор, сключен при условията на чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ трябва да
бъде отразено не само наименованието на длъжността
и характера на работата за изпълняваната длъжност на замествания, но и кой е
замествания титуляр на длъжността. Заместваният работник може да бъде посочен
чрез имена, единен граждански номер, или
по друг начин, който трябва еднозначно
да указва за личността му. За
да е валидна клаузата за срок, заместваният работник трябва да бъде
индивидуализиран в достатъчна степен, за да може времетраенето на договора да е
изначално определено, в съответствие с
изискването на чл. чл.
66, ал. 1, т. 4 КТ и заместващият
да има яснота до кой момент ще съществува трудовото му правоотношение. В този смисъл е и трайната съдебна практика относно
валидността на клаузата срок при трудовите договори, сключени в хипотезата на
чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ – напр. Решение № 80/03.03.2012 г. по гр. дело № 640/2011 г. на ВКС на РБ, ІІІ г. о.; Решение № 282/08.01.2016 г. по гр. дело № 1906/2015 г. на ВКС на РБ, ІІІ г.о., Решение № 22/02.02.2018 год. по гр. дело № 636/2017
год. на ВКС на РБ, ІV-то г. о. и др.
В случая в трудовия договор №
754/28.11.2017 год., въз основа на който ищецът
е назначен на длъжността „огняр“, е
посочено, че е сключен на
основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ. В т.
6 от договора е посочено, че се сключва „до завръщането
на титуляра“. В договора обаче титулярът, до
завръщането на който е назначен ищеца на длъжността „огняр“ в ответния комплекс
за социални услуги, не е индивидуализиран по никакъв начин – нито с имена, нито
с ЕГН или по друг начин, който да прави възможна индивидуализацията на
заместваното лице.
Поради изложеното клаузата на т. 6
от трудовия договор № 754/28.11.2017 год. е недействителна и договорът следва
да се счита за сключен като трудов договор за неопределено време.
При това положение заповедта за
уволнението на ищеца, с която трудовото му правоотношение по договора №
754/28.11.2017 год. е прекратено на вписаното в заповедта основание „връщане на
титуляр“ – чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ е незаконосъобразна, тъй като горното
основание не е налице. Основанието по чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ за прекратяване
на трудовия договор е налице при наличието в трудовия договор на валидна клауза
за заместване на отсъстващ от работа работник или служител съгласно чл. 68, ал.
1, т. 3 КТ, каквато в трудовия договор на ищеца липсва.
По изложените съображения уволнението на ищеца е
незаконно и следва да се отмени. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е
основатетелен и подлежи на уважаване.
По
иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
С оглед основателността на обуславящия
иск – за отмяна на незаконното уволнение, основателен е и обусловеният иск по
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищеца на предишната работа.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
При
незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца –
чл. 225, ал. 1 КТ.
Съгласно
чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение за
определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или
служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е
възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от
работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго
не е предвидено. Нормата има предвид полученото от работника или служителя
брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец, предхождащ
месеца на уволнението.
В случаите, при които работникът или
служителят няма изобщо пълен отработен месец е приложима нормата на чл. 19, ал.
1 от НСОРЗ, която предвижда, че когато работникът или служителят не е отработил
пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 КТ се определя,
като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на
работните дни за същия месец.
Установено е по делото, че в резултат на уволнението ищецът е останал
без работа и в шестмесечния срок от уволнението (12.12.2017 год. – 12.06.2018
год.) не е работил по трудово правоотношение при друг работодател.
Доводите
на ответника, че в периода след уволнението ищецът е осъществявал дейност като
таксиметров шофьор и е реализирал доходи въз основа на граждански договор, поради
което и обезщетение за оставането му без работа по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 225 КТ не му се дължи, са неоснователни. Елементите от фактическия състав
на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ включват: признаване на уволнението на
работника/служителя за незаконно; незаконно уволненият работник/служител да е
останал незает по трудово правоотношение и причинна връзка между незаконното
уволнение и оставането без работа. За дължимостта на обезщетението по чл. 225,
ал. 1 КТ е без значение заетостта на незаконно уволнения работник/служител на
друго основание, различно от трудово правоотношение – граждански договор,
упражняване на свободна професия, осъществяване на търговска дейност и др.
Установено
е също, че ищецът изобщо няма пълен отработен месец при работодателя. За м. декември
2017 год. ищецът има отработени седем работни дни. Установено е също, че за седемте
отработени дни през м. декември 2017 год. ищецът е получил БТВ в размер на 521,
83 лева, от които възнагражденията с постоянен (траен) характер са в размер на
184, 26 лева, съответно: 178, 89 лева – основна заплата и 5, 37 лева – възнаграждение
за придобит трудов стаж и професионален опит. Съответно за един работен ден БТВ е в размер на 26, 32 лева. Месец
декември 2017 год. има 18 работни дни. При това положение БТВ на ищеца по
смисъла на чл. 225, ал. 1 и чл. 228, ал. 1 КТ, въз основа на което да се
определи и размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ е в размер на 473, 76
лева (26, 32 лева Х 18 работни дни), съответно размерът на обезщетението по чл.
225, ал. 1 КТ за пълния шестмесечен срок от уволнението е 2842, 56 лева. Искът
е предявен за сумата от 2760 лева.
По
изложените съображения искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ също
е основателен и следва да се уважи в пълния предявен размер.
В обобщение първоинстанционното
решение е неправилно, същото да се отмени изцяло и да се постанови друго, с което
предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ да бъдат уважени.
При този изход на делото разноски на
ответника „Комплекс за социални услуги
за възрастни хора „Гергана“ – ДСХ и ДПЛФУ със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. „Княз Борис І-ви“ № 364 не се присъждат.
С оглед
изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства в полза на
ищеца К.К. следва да се присъдят и сторените разноски за двете инстанции в общ
размер на 1600 лева, от които 800 лева – за настоящата инстанция, съставляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат и 800 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат за първата инстанция.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 1 и чл. 18, ал. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът „Комплекс
за социални услуги за възрастни хора „Гергана“ – ДСХ и ДПЛФУ със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Княз Борис І-ви“ № 364 следва да
бъде осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на ОС – Варна сумата от
250, 20 лева, съставляващи дължимата държавна такса върху уважените обективно
кумулативно съединени искове – два неоценяеми и един оценяем.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
3440/20.07.2018 год., постановено по гр. дело № 1994/2018 год. на РС-Варна, вкл.
и в частта му за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението
на К.Й.К. ЕГН ********** от гр. Варна, ж. к.
Владислав Варненчик, бл. 405, вх. 6, ет. 1, ап. 49, извършено със Заповед № 791/11.12.2017 год. на директора на „Комплекс за социални услуги за възрастни хора „Гергана“ –
ДСХ и ДПЛФУ със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Княз Борис
І-ви“ № 364, с която заповед е прекратено трудовото
правоотношение на К.Й.К. на
осн. чл. 325,
ал. 1,
т. 5 КТ – „връщане на титуляр“;
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, К.Й.К. ЕГН **********
от гр. Варна, ж. к. Владислав Варненчик, бл. 405, вх. 6, ет. 1, ап. 49, на
заеманата до уволнението длъжност – „Огняр“ в „Комплекс за социални услуги за
възрастни хора „Гергана“ – ДСХ и ДПЛФУ със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Княз Борис І-ви“ № 364;
ОСЪЖДА „Комплекс за социални услуги
за възрастни хора „Гергана“ – ДСХ и ДПЛФУ със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. „Княз Борис І-ви“ № 364 да заплати на К.Й.К. ЕГН ********** от
гр. Варна, ж. к. Владислав Варненчик, бл. 405, вх. 6, ет. 1, ап. 49, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от 2760 лева (две
хиляди седемстотин и шестдесет лева) – обезщетение за оставането му без работа в резултат
на незаконното уволнение за периода 12.12.2017 год. – 12.06.2018 год., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху горната сума, считано от подаването на исковата молба
(09.02.2018 год.) до окончателното й изплащане;
ОСЪЖДА „Комплекс за социални услуги за
възрастни хора „Гергана“ – ДСХ и ДПЛФУ със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Княз Борис І-ви“ № 364 да заплати на К.Й.К. ЕГН ********** от гр.
Варна, ж. к. Владислав Варненчик, бл. 405, вх. 6, ет. 1, ап. 49, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1600 лева (хиляда и шестстотин лева) – разноски за
двете инстанции, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат;
ОСЪЖДА „Комплекс за социални услуги за възрастни хора „Гергана“ – ДСХ и
ДПЛФУ със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Княз Борис І-ви“ №
364 да заплати в полза на Държавата по сметка
на ОС – Варна, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 1 и чл. 18, ал. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, сумата от
250, 20 лева (двеста и петдесет лева и 20 ст.), съставляващи дължимата държавна
такса върху уважените обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1,
т. 1-3 КТ.
Решението може да се обжалва с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок, който
започва да тече от 01.10.2018 год. – чл. 315, ал. 2 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател:
Членове:1.
2.