РЕШЕНИЕ
№ 260016/05.04.2021год. гр. Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на 05.03.2021 год. / пети март през две хиляди двадесет и първа
година / в състав:
Председател: Рени Ковачка
при секретаря Златка Стоянова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията търг.
дело № 108 по описа за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба , подадена от М.С.Т. от *** против „
Дженерали Застраховане“ АД гр.С. . По
изложени в исковата молба съображения ищецът претендира от ответника заплащане
на обезщетение в размер на 80 000 лева за нанесени му в резултат на ПТП,
станало на ***год. неимуществени вреди,
виновният за което ПТП водач на автомобил е застрахован при ответника по риска
„ гражданска отговорност“,както и обезщетение за имуществени вреди в размер
на 2099.01лева от същото ПТП, изразяващи
се в извършени разходи за лечение, медикаменти , операция и медицински
манипулации. Ищецът претендира и присъждането на законна лихва считано от ***год.
до окончателното изплащане на
обезщетението, както и на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди
,че на ***год. в *** и
след дом ***, управляваният от А.Н.Г. лек автомобил „ Опел“, модел „
Мерива“ с рег.№ *** бил
самокатострофирал, удряйки се в последователно в метална кофа /контейнер/ и
железобетонен електрически стълб,в резултат на което пътуващия в автомобила, на предната седалка
до шофьора и с поставен обезопасителен
колан ищец, бил получил следните травматични увреждания: *****************************.Твърди се, че в
резултат на уврежданията му била
извършена операция -„ **********************“, както и че бил престоял в
болница от ***год. до ***год., през което време
за него са се грижили близките
му. Твърди се ,че ищецът
бил търпял болки , страдания и
неудобства по време на болничното лечение , както и през целия възстановителен
период, който още не бил завършил.
Болки търпял и след ************************************.
Налагало се било да разчита постоянно на своите
близките, които продължавали да го обгрижват и транспортират до
медицинското заведение за нужните манипулации. Сочи се ,че след претърпения инцидент ищецът бил временно
нетрудоспособност,както и че бил
провеждал рехабилитация. Твърди се ,че поради *************************************** се било наложило хоспиталицация на ищеца в „
Национална специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация „ ЕАД,
където бил лекуван за периода от **************************год. Въпреки интензивната лечение и рехабилитация ищецът
бил получил *************************.
Сочи се ,че и към настоящия момент продължава домашно лечение и е в болнични.
Твърди се , че и продължава да изпитва силни болки и *******************,
което налага да лежи , да приема
болкоуспокояващи медикаменти и му пречи
да упражнява професията си . Посочва се ,че ищецът бил изпаднал в тежка
депресия, поради невъзможността да
спортува и зависимостта от своите близки. Инцидентът бил нанесъл *******************************. Посочва се ,че поради лечението и
рехабилитацията бил направил значителни разходи,които възлизат на общата сума
от 2099.01 лева.
Ищецът твърди ,че
виновен за катастрофата е водача на автомобил „ Опел“, модел „ Медива“ с рг.№ *** и това било
отразено и в съставения Констативен протокол за ПТП № ***год. , поради
което и предвид факта ,че виновният водач е застрахован при ответното дружество
по риска „Гражданска отговорност“ , то претендира застрахователя заплащане на обезщетение за претърпените от
него , в следствие на пътния инцидент, неимуществени вреди,които оценява в
размер на 80 000 лева и имуществени
вреди в размер на 2 099.01лева .
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК ответникът- „ Женерали Застраховане“ АД гр.С. е депозирал писмен отговор , в който е
направил възражение за недопустимост на иска
и го е оспорил по основание и
размер. Ответникът не оспорва факта,че
между него и собственика на лек автомобил „ Опел“ с ДК № *** е сключена , валидна
към ***год., застраховка „ гражданска отговорност“. Оспорва механизма на настъпване на пътно-транспортното
произшествие като твърди ,че получените от ищеца увреждания не са резултат от
виновното поведение на водача на автомобила ,както и че загубата на контрол от водача на
автомобила се дължи не на негова вина , а на
обстоятелства , стоящи извън неговия контрол и възможности. Оспорва сочените от ищеца телесни увреждания и болки
да са резултат от твърдяното произшествие или че е налице причинно следствена
връзка между тях. При условията на
евентуалност ответникът твърди наличие на съпричиняване, тъй като пострадалият
ищец е пътувал в автомобила без
предпазен колан в нарушение на чл.137а от ЗдвП. Оспорва иска и по размер, като счита претенцията за
неимуществени вреди за недоказана и завишена , а претенцията за имуществени
вреди- за недоказана от представените по
делото доказателства.
В срока по чл. 372, ал.1 от ГПК, ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която е изложил
доводи относно допустимостта на предявения иск и редовността
на исковата молба. Оспорил е твърденията
на ответника във връзка с механизма на настъпване на пътно-транспортното
произшествие, относно недоказаността на исковите претенциии възражението за
съпричиняване. Посочва се ,че ищецът е пътувал в самокатастрофиралия автомобил
с поставен обезопасителен колан,като и
че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е завишено,тъй като
продължава домашното си лечение и е в
болнични.Продължавали и оплакванията му, а на проведен на 18.12.2019год.
медицински преглед са потвърдени негативните прогнози във връзка с травмата.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК
ответникът е подал допълнителен писмен отговор ,в който е изложил допълнителни
доводи в подкрепа възраженията си .
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съобразно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа страна
следното:
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства-констативен протокол № ***год. на ОД на МВР – П. , протокол за оглед на
местопроизшествие от ***год., заключението на допуснатата по делото
съдебно-техническа експертиза и разпита на свидетеля А.Н.Г. се установява ,че
на ***год., около 16.10 часа , на ул.“ ***“ срещу дом № *** в *** е настъпило пътно-транспортно
произшествие, при което ищцецът М.С. Т. е пострадал като пасажер на предна дясна седалка на лек автомобил малка „
Опел“, „Модел“ с рег.№ ***, управляван от свидетеля А.Н.Г. . Автомобилът се е
движел по улица „ ***“на ***, по ул.“ ***“ в посока от ***, когато при прав
участък водачът на МПС-то губи управление, отклонява се на
ляво , преминава през насрещната лента за движение и реабизира ПТП
последователно в контейнер за смет и
стълб от електрическата мрежа. В резултат на удара, ведно от изготвения от служители на „ пътна полиция“ констативен
протокол , са нанесени щети върху
предната броня ,преден капак, 2 бр. фарове,преден десен калник и преден ляв
калник на автомобила, като при извършения оглед на местопроизшествие е
констатирана липсата на ляв фар, предна броня,наличието на овална вдлъбнатина
на мястото на л.фар, силна деформиран ляв калник,лява джанта,подпитости по
ппреден капак и деформация на десен фар.
От изготвената по делото автотехническа експертиза се установява ,че при
настъпване на ПТП автомобилът се е движел със скорост 35-40 км.ч. , както и че
основната причина за настъпването му са действията на водача, който внезапно е
отклонил управляваното от него МПС към
лявата част на платното за движение. Установява
се също така ,че процесния автомобил е
бил оборудвани с въздушни възглавници, задействането на които е свързано с
възприемател, който най-вероятно е монтиран в пътническия салон на МПС. В
заключението се посочва ,че в случай на изправност на системата ,въздушните
възглавници би следвало да се задействат при отчитане на определено отрицателно
ускорение. Посочва се също така ,че автомобилите от същата марка и модел са оборудвани
фабрично с триточкови инерционни колани
за водача, пътника до него и пътниците
на задната седалка ,с изключение на седящия в средата. Посочва се ,че предпазните колани за водача и пътника до
него е следвало да са оборудвани със затягащи механизми /пиропатрони/,които в
случай че са изправни се задействат над определеното
отрицателно ускорение и/или при активирането на предпазните възглавници.Разяснява се ,че за активирането
на въздушните възглавници при конкретния модел автомобили има значение не само
вида и мястото на удара ,но и скоростта на движение. Посочва се ,че и значението на предпазния колан при ПТП като се
дава информация за това , че при челен
удар върху телата на пътниците действат инерционни сили, които изместват и част
от тялото-глава и горни крайници в посока обратна на ударния импулс или
напредспрямо МПС-то в масовия случай.
От разясненията на вещото лице, изготвил
автотехническата експертиза става ясно , че
данните по делото са много оскъдни и не би могло да се даде категоричен отговор
на въпроса дали удара на колата е бил първо в кофата за смет и след това в
стълба или обратно. Посочва се ,че
ударът е бил в предната част на автомобила,но не може да се определи вида му- дали той е бил кос, екцентричен или директен.
Разяснява се също така ,че в коланите на автомобилите са поставени устройства
,които при удар си взаимодействат с въздушните възглавници .Посочва се ,че независимо от скоростта /и при ниска
скорост/ ако ударът е в твърда част на автомобила, механизмът на коланите би
могъл да се задейства и въздушните възглавници да отворят и респ. при същата
скорост,но при мек удар, тези механизми може и да не се задействат. Разяснява се
принципно разликата между коланите и
тяхната защитна функция,като се посочва че е налице вероятност и при поставен
колан и реализирано ПТП да настъпят
увреждания.
По делото е разпитан А.Н.Г. ,който е
управлявал автомобила в деня на пътно транспортното произшествие. Свидетелят
разказва ,че се е движел в ***,като на предната седалка е седял ищеца. Движел
се е в дясната лента,като в един момент е изгубил управлението и се е блъснал последователно първо в контейнер за
боклук, а в последствие и в стълб зад
него. Твръди ,че удара е бил в лявата предна част на автомобила,че не се е
удрял във волана ,че не е губил съзнание,че въздушните възглавници не са се
били отворили,че не е извършвал резки движения с волана,нито че автомобила е
завил рязко в дясно.Посочва ,че в момента на удара е бил с поставен предпазен колан, но такъв не
бил поставен от ищеца.
По делото е разпитан К. З. К. ,който в момента на ПТП-то се е намирал на 10
метра от него. Чувайки удара и излизайки
на пътното платно свидетелят сочи че е видял кола ,ударена в контейнер за
сметосъбиране,в която като водач разпознал свидетеля А. / С./ , а на предната седалка до него- ищеца М..
Свидетелят посочва ,че ищеца стенел от болка,като първото нещо което направил
било да го освободи от колана и
повдигне, тъй като се бил „плъзнал по седалката“. Пояснява ,че при излизането си на пътното платно е видял че
колата се е блъснала в контейнера и в стълба,като и че М. е бил с поставен колан,който той откопчал.
За произшествието е било образувано досъдебно производство № 164/2019год. по описа на ** РУ- П. , което е прекратено на основание чл. 199 и чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1,т.9
от НПК.
По делото е изготвена комплексна съдебно- медицинска експретиза от вещи лица-невролог
и травматолог , от която се установява
,че в следствие на претърпяната пътно-транспортна злополука ищецът е получил ***********************************************************.
Установява се по категоричен начин, че така описаните увреждания са в причинна
връзка с процесното ПТП, както и че през
периода на лечение ищецът е търпял болки и страдания за срок повече от една
година като през първите 2 месеца болките са били с по-голям интензитет.Разяснява
се ,че на ищеца му е било проведено оперативно лечение на ***************************,както
и че към момента на извършване на прегледа-26.06.2020год. няма пълно
възстановяване .На този преглед било установено също така ,че ищецът има ***************************************************,които
имат траен характер. От експертизата, а и представените по делото документи се
установява ,че с оглед лечебния и
възстановителен период ищецът е направил разходи в размер на 2 099.01лева , които са били
необходими.
От медицинската експертиза става ясно ,че в проверената от вещите лица
медицински документи във връзка с процесното ПТП, не са описани увреждания
,които са се определят като специфични и получени от въздействието на поставен
предпазен колан и че от получените увреждания не може да се даде категоричен
отговор дали същият е бил или не с
поставен предпазен колан. В тази връзка е разяснено ,при поставен предпазен колан , горните крайници не са ограничени
в свободата им на движение и могат да пострадат независимо от неговото
поставяне.Посочено е , че най-вероятните детайли от интериора на автомобила , в който може да
се удари дясната ръка на ищеца е предна дясна врата или дясната част на борд таблото на
автомобила.
В съдебно заседание вещите лица уточняват, че получената от ищеца **************
няма да отшуми напълно като ще остане слабостта при *****************.
Разясняват , че към момента няма данни за медицински показания за *************
, както и че при челен удар тялото се премества
по посока на удара,тоест напред към бор таблото и е най-вероятно ръката
да се удари в него при челен удар.
От изготвената по делото съдебно-психологична експертиза се установява ,че
ищецът не страда и не е страдал от психично заболяване , но че преживяното на ***год. ПТП му е причинило страх и
уплаха,които са се отразили на психичното му състояние, което е
нормално-психологическа функциионална
реакция при остро стресово събитие.
Установява се ****************************************.Не
се установява ищецът да е провеждал
консултации с психолог,нито да са му били предписвани медикаменти, освен такива
за безсъние.
По делото е разпитана като свидетел
И. к. С.-племенница на ищеца, с когото живеят в едно домакинство. Свидетелката
е пристигнала на мястото на ицидента, непосредствено
след него, когато ищецът все още се е намирал в лекия автомобил. Според
свидетелката ищецът бил прежълтял и в шок,като ръката му била подута,пожълтяла
и посиняла. Установяава ,че е бил закаран в бърза помощ , където са му
направили снимка и констатирали
счупването. Преведен бил, по тяхно желание, в
софийска болница , където му били извършили процедури по обездвижване на
ръката , а в последствие и операция. Свидетелката расяснява ,че е останала в болницата за да обслужва
ищеца,което продължила да прави и след изписването му. Ищецът не бил в
състояние да се храни, къпе, да ходи сам до тоалетна, като в това бил
подпомаган от свидетелката. Посочва ,че това продължило около 3-4 месеца,след
каето ищецът провеждал рехабилитация като превръзките продължили около 3 месеца
и не бил в състояние за ползва ръката
около 5-6 месеца. Свидетелката твърди ,че преди инцидента ищецът е бил работоспособен
човек, че е работил в ***,която работа
напуснал,тъй като вече не бил в състояние да се справя с нея. Сочи ,че след
инцидента ********************,като от водача на автомобила узнала ,че същият бил заспал и това
довело да настъпване на ПТП –то.
С молба вх.№ 310ВО20138 от
11.04.2019год. до ответното дружество
ищецът е заявил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение,изплащането
на което е отказано и това е видно от приложеното по делото писмо изх.№ ***год. Противното
не се твърди от ответника и не се
доказва изплащане на поисканото застрахователно обезщетение.
С Определение № 100/11.05.2020год.
е признато за безспорно между страните
,че към ***год. лек автомобил „ Опел“, модел“ Мерива“ с рег.№ *** е застрахован
по риска „ Гражданска отговорност“ при ответното дружество.
Предявеният иск е с правно
основание чл. 432, ал.1 от Кодекса за
застраховането, предявен пряко срещу застрахователя, каквата възможност е
предоставена от закона в полза на увреденото лице. За да е основателен така
предявения иск следва да бъде доказано наличието на застрахователно
правоотношение между ответника в качеството му на застраховател и прекия
причинител на пътно-транспортното произшествие / А.н.Г. , в качеството му на
водач на лек автомобил марка „ Опел“, модел „ Мерива“ с рег.№ *** застрахован по риска „ гражданска
отговорност“. Следва да се налице и кумулативните предпоставки по чл.45 от ЗЗД,
а именно – извършено виновно от водача на лек автомобил марка „ Опел“
противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно следствена връзка вреди
за пострадалия.
Съдът приема ,че към момента на процесното ПТП между ответното дружество и собственика на лек
автомобил марка „ Опел“ , модел „ Мерива „ с рег.№ *** , управляван от А.Г. е налице валиден договор за застраховка „
Гражданска отговорност“, което обстоятелство не се оспорва от ответника. С
оглед на това към датата на процесния деликт съществува валидно засрахователно
правоотношение по застраховка „ Гражданска отговорност“ между деликвента и
ответника , поради което последният дължи на основание чл. 432 , ал.1 от КЗ във
вр. с чл.45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди-пряка и
непосредствена последица от пътно-транспортното произшествие.
От събраните и обсъдени по-горе
доказателства ,съдът намира за установен по безспорен начин факта на настъпило
на ***год. ПТП, при което е водачът на
лекия автомобил „ Опел“ е загубил контрол върху автомобила си и се е блъснал в
контейнер за смет и електрически стълб,намиращи се от страната на насрещното
пътно платно,в резултат на което са
причинени на ищеца като пасажер на предна дясна седалка телесни повреди.
Съгласно данните в протокола за ПТП,който
представлава официален свидетелстващ документ,притежаващ обвързваща доказателствена сила относно възприетите от съставилия го
компетентен държавен орган обстоятелства ,потвърдени и от изготвената и неоспорена от страните
съдебно-автотехническа експертиза,
автомобила, управляван от А.Г. се е отклонил наляво от своята пътна
лента , преминал е насрещната лента за движение
и движейки се със скорост 35-40 км.ч. се е блъснал последователно в
навиращите се от страната на бордюра на насрещното за движение платно контейнер
за смет и електрически стълб. Горните
данни са достатъчни да се приеме , че
горното действие на водача е противоправно такова, тъй като не е съобразено със
задължителното задължение за водачите на
МПС, регламентирано в разпоредбата на чл.20 от ЗдвП, а именно да контролират
непрекъснато превозното средство и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на ищеца. Не се установи по делото
загубата на управление на лекия автомобил да се дължи на обективни
обстоятества , стоящи извън неговия контрол и възможности , които да изключват
отговорността му.
Предвид на гореизложеното във връзка с наличието на предпоставките на чл.45
от ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на водача
на лекия автомобил и доколкото същият е застрахован по риска „ Гражданска
отговоронст“, то са налице условията и за ангажиране на отговорността на ответното застахователно
дружество по чл. 432 от КЗ за претърпените
от ищеца неимуществени и имуществени
вреди.
С оглед характера на получените от ищеца **************** увреждания, както
и последиците от тях съдът намира , че
сумата от 32 000 лева справедливо ще обезщети ищеца за претърпените от него неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида , характера и тежестта на травмите и възрастта на пострадалия . Съобрази се с
обстоятелството ,че преди процесното ПТП
ищецът е бил активен , работоспособен, спокоен, самостоятелен и подвижен, а през
възстановителния период- зависим от чужда помощ, а към настоящия момент
ограничен в извършване на определени дейности и неспокоен.При определяне на
обезщетението съдът отчете продължителността на лечебния и възстановителен
период , както и преживения от ищеца стес и констатираното отражение върху
психичното му здраве. Отчете и *********************,както и липсата на
сериозни негативни прогнози.
Според съда така определения размер на обезщетението съответства както на
установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост ,така и е достатъчен да
овъзмезди ищеца за неблагоприятните последици настъпили за него в резултат на
непозволеното увреждане. При определяне на размера на обезщетението съдът се
съобрази с Постановление № 4 от 23.12.1968год. на ПВС на ВС на НРБ , както и
взе предвид и практиката по чл.290 от ГПК на ВКС по отношение преценката на
неимуществените вреди. Счита ,че посочения размер не е прекомерен, както твърди
ответника,тъй като съобразно изложените в съдебната практика критерии се налага
извода ,че обезщетение в размер на 32 000 лева би било справедлива
компенсация за претърпените от ищеца болки и страдания. Размерът на
обезщетението е съобразен и с лимита на застрахователното обезщетение, така и с
обществено икономическите условия в страната.
Претенцията за заплащане на обезщетение за разликата над 32 000
лева или за сумата от 48 000лева се явява неоснователна и недоказана и
следва да се отхвърли.
От представените по делото писмени доказателства се установява ,че във
връзка с лечението и възстановяване на
уврежданията на ищеца,настъпили от процесното ПТП същия е извършил разходи ,които са в размер на
2 099.01лева. От изготвената по
делото съдебно-медициска експертиза се
установява ,че тези разходи са свързани
и са били необходими с оглед лечебния
и възстановителен период на ищеца.Предвид на това съдът приема че същите
съставляват имуществена вреда от претърпяното ПТП и подлежат на обезщетяване в
заявения размер,ведно със законната лихва , считано от датата на предявяване на
иска- 06.11.2019год./така ,както е поискано/ до окончателното й изплащане.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване по чл.51 от ЗЗД.
Съпричиняване е налице, когато със своето поведение на пътя постадалия е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Изводът за последното не може
да почива на предположения, а следва да бъде доказано по категоричен начин по
делото.
В случая безспорно се установи ,че пострадалият ищец е пътувал на предната
дясна седалка до водача и че лекия автомобил
е бил снабден с предпазни колани.
Установено е ,че автомобилът се е движил със скорост около 35-40 км.ч.,
че при удара не са се отворили
въздушните възглавници, както и че върху тялото на ищеца липсват специфични
увреждания, получени от въздействието на обезопасителен колан . Липсват категорични данни относно мястото на удара на автомобила,както
и относно това дали коланите на процесния автомобил са били оборудвани със
затягащи механизми/ пиропатрони/ .
Гореизложените факти, разглеждани
във връзка с незаинтересованите
показания на свидетеля К. К. ,налагат извод, че не е доказано по несъмнен начин
,че в момента на удара ищецът не е бил с
обезопасителен колан,тоест че е пътувал в нарушение на разпоредбата на чл.137д,
ал.1 от ЗдвП. На противен извод не води факта на неотварянето на въздушните
възглавници,предвид дадените в тази връзка разяснения от вещото лице, изготвил
автотехническата експертиза. При липсата на категорични доказателства за
това,че процесния лек автомбил е бил оборудван
с пиропатрони, за тяхната изправност , а и такива относно вида на удара
на автомобила, не би могло да се направи извод ,че след като въздушните възглавници на
автомобила не са се отворили,то това означава , че ищецът не е бил с поставен
колан,който ако беше поставен би ги задействал. Такъв извод се опровергава дори
и от обстоятелството ,че и въздушната
възглавница на водача на автомобила не се е отворила , въпреки че същият е бил
с поставен предпазен колан.
Дори и да се приеме ,че ищецът не е бил с поставен предпазен колан по време
на удара, то не е установено по категоричен начин, че той не би получил същите
увреждания. Този извод се основана на констатациите на съдебно-медицинската
експертиза ,според която при поставен предпазен колан движението на горните
крайници не са обезопасени и въпреки
поставянето му могат да пострадат. Макар и хипотетична да е тази възможност в
настоящия случай , то същата не е изключена предвид мястото на травматичното
увреждане- ************ и констатациите
на експертите по делото във връзка с
посоката на преместване и движение на
телата на пътниците ,респ. техните горни крайници при челен удар. Категоричното опровергаване на такава
възможност не е направено от ответника, поради което съдът намира ,че
възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца не е
доказано и не следва да се уважава.
С разпоредбата на чл. 497, ал.1 от КЗ е предвидено ,че лихвата за забава
върху дължимото се застрахователно обезщетение при застраховка“ гражданска
отговорност“ , ако застрахователят не го е определил и заплатил в срок се дължи
,считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на 15 работни дни от
представянето на всимчки доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ и 2. изтичането на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ освен в случаите ,когато увреденото лице не е
представило доказателства,поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 от КЗ. В случая съдът намира ,че застрахователят не е могъл да откаже да се
произнесе при представянето на доказателствата по чл.496, ал.3 ,т.1 от КЗ,представени с молбата на ***год. ,поради което в 15 дневен срок е следвало
да заплати обезщетението,което не е сторил. Ето защо същият е изпаднал в забава
от деня ,следващ деня на изтичане на петнадеседневния срок,поради което дължи
законна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ***год. до окончателното й изплащане.Като неоснователна
, претенцията за присъждане на законна лихва за периода от 11.04.2019год. до 21.04.2019год. включително следва да се
отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.38 от ЗАдв., ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Й. възнаграждение в нормативно определения
минимален размер на адвокатските възнаграждения по чл.7, ал.2, т.4 от наредба №
1 /2014год- 1552.97 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника разноски 163.70 лева разноски по делото съобразно
отхвърлената част от иска, както и сумата от 2 099.84 лева с ДДС ,представляващо
дължимо адвокатско възнаграждание.Така определеното адвокатско възнаграждение
не е прекомерно,тъй като райземът му е към минимума ,предвиден в Наредба № 1
/2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждания и
определен съобразно отхвърлената част от
иска, с включен ДДС.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
следва да се осъди ответника да заплати по сметка на Пернишкия окръжен
съд разноски в размер на 1 363.96
лева дължавна такса и 174.44лева разноски за вещи лица.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане „ АД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: *** да заплати на М.С.Т. с ЕГН ********** *** на основание чл. 432 от КЗ сумата от 32 000 лева , представляваща обезщетение за неимуществени вреди, приничени
в резултат на пътно транспортно произшествие , настъпило на ***год. в *** по
вина на водача на лек автомобил марка „ Опел“, модел „ Мерива“ с рег. № *** , застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“ с полица ***, ведно със законната
лихва, считано от ***год. до окончателното й изплащане като до пълния предявен
размер от иска 80 000 лева и за
присъждане на законна лихва за периода от 11.04.2019год. до 21.04.2019год. включително ОТХВЪРЛЯ иска
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане „ АД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: *** да заплати на М.С.Т. с ЕГН ********** *** на основание чл. 432 от КЗ сумата от 2 099.01лева ,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на пътно
транспортно произшествие , настъпило на ***год. в *** по вина на водача на лек
автомобил марка „ Опел“, модел „ Мерива“ с рег. № *** , застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ с
полица *** и изразяващо се в направени разходи за лечение и възстановяване на
уврежданията от ПТП-то , ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска- 06.11.2019год. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане „ АД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: *** да заплати на адв. Г.Й.Й.
от САК сумата от 1552.97 лева адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 от закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане „ АД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: *** да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд
сумата от 1 363.96 лева дължавна такса и 174.44лева разноски за вещи лица.
ОСЪЖДА М.С.Т. с ЕГН ********** ***
да заплати на „Дженерали Застраховане „ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: *** сумата от 163.70 лева
разноски по делото, както и сумата от
2 099.84 лева с ДДС ,представляващо дължимо адвокатско
възнаграждание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: