Р Е Ш Е Н И Е №393
Град Несебър, 18.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Красимира Любенова,
като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно
дело № 688 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на жалба, подадена от М.С.П.с ЕГН **********, в качеството му на едноличен търговец с фирма “С.М.П.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, против Наказателно постановление (НП) № 02-0002491 / 05.06.2019г., издадено от Директора на Д. “И.п.т.”***,, с което на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, му е наложена “Имуществена санкция” в размер на 2 000 лева за нарушение по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда.
В жалбата се твърди, че обжалваното постановление е необосновано и незаконосъобразно като постановено при нарушения на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят отрича да е извършил вмененото му административно нарушение, тъй като Анка Миткова Стоянова, която се е намирала в търговския обект към момента на проверката, не е престирала труд. Твърди за вътрешно противоречие в изложената фактическа обстановка, както и на разминаване между описателната част и правната квалификация, по който начин жалбоподателят не може да разбере обвинението и се затруднява при организирането на защитата си. Оспорва и размера на наложената имуществена санкция. Моли постановлението да бъде отменено.
В съдебно заседание търговецът-жалбоподател не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата с наведените в нея доводи и искане за отмяна на постановлението.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание, представлява се от процесуален предтавител, който моли жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено. От събраните по делото доказателства намира нарушението за доказано с всички негови елементи.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупността им, намира за установено следното от фактическа страна:
На 08.05.2019г. е бил сключен трудов договор, по силата и в изпълнение на който ЕТ “С.М.П.”, от една страна в качеството му на работодател, е възложил, а Анка Миткова Стоянова с ЕГН **********, от друга страна в качеството й на работник, е приела да изпълнява длъжността “продавач-консултант” с място на работа магазин за промишлени стоки в к.к. Слънчев бряг, базар „Палма“, срещу основно месечно трудово възнаграждение в размер на 570 лева; посочено е, че договорът е сключен за неопределено време, както и 8-часов работен ден.
С трудовия договор работникът се е задължил да постъпи на работа на 08.05.2019г. – в деня на подписването му.
На същаа тази дата – 08.05.2019г., е била извършена проверка от И.П.Д. и Диляна Иванова Илиева – служители в Д. “И.п.т.”***, в обект: магазин промишлени стоки, находящ се в к.к. Слънчев бряг, базар “Палма”, стопанисван от ЕТ “С.М.П.”. За резултатие от проверката е бил съставен Протокол № ПР1915498/15.05.2019г., в който като едно от констатираните нарушения (т.1) е посочено, че при проверката на 08.05.2019г. около 12:00 часа на проверявания обект се установило, че лицето Анка Миткова Стоянова с ЕГН **********, извършва дейност като “продавач-консултант”, а търговецът, в качеството му на работодател, е допуснал до работа в стопанисвания от него обект това лице преди да му предостави копие на уведомлението по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП, в нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда.
По време на проверката Анка Миткова Стоянова саморъчно е попълнила справка по чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от Кодекса на труда, в която срещу подпис е декларирала, че към 08.05.2019г. няма сключен писмен договор и че работи в полза на работодателя си ЕТ “С.М.П.” като продавач в търговския обект от 07.05.2019г. с работно време от 10:00 часа до 16:00 часа, един почивен ден, при уговорено трудово възнаграждение в размер на 560 лева.
Видно от графика за отчитане явяване и неявяване на работа за месец май 2019г. в магазина за промишлени стоки в к.к. Слънчев бряг, който е предоставен от жалбоподателя на контролните органи за нуждите на проверката на документи, извършена на 15.05.2019г., и съобразно указанията му, дадени с призовката по чл.45, ал.1 от АПК, е предвидено Анка Миткова Стоянова да започне работа именно на 08.05.2019г. – в деня на проверката, с работно време от 10:00 часа до 18:30 часа, когато именно е заварена да полага труд.
Административно наказателното производство е започнало на 16.05.2019г., когато е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 02-0002491 от И.П.Д. – главен инспектор в Д”ИТ” – Бургас, според който на 08.05.2019г. около 12:00 часа при извършена проверка на място в обект: магазин промишлени стоки, находящ се в к.к. Слънчев бряг, базар “Палма”, стопанисван от ЕТ “С.М.П.” се установило, че лицето Анка Миткова Стоянова с ЕГН **********, извършва дейност като “продавач-консултант”. В справка на основание чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от КТ лицето собственоръчно декларира: работи в дружеството на длъжност “продавач” от 07.05.2019г., работно време от 10:00 часа до 16:00 часа, с един почивен ден в седмицата, почивки в работния ден – един час, и трудово възнаграждение 560 лева. Лицето отбелязало в справката, че няма сключен писмен трудов договор. По представени документи на 15.05.2019г. в Д. “И.п.т.”***, в това число: трудов договор № 8/08.05.2019г., Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с № 023901900754235 / 08.05.2019г. в 16:31:31 часа и други, се установило, че ЕТ “С.М.П.”, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, на 08.05.2019г. в 12:15 часа е допуснал до работа в стопанисвания от него обект: магазин промишлени стоки, находящ се в к.к. Слънчев бряг, базар “Палма”, лицето Анка Миткова Стоянова с ЕГН **********, на длъжност “продавач-консултант”, преди да му предостави копие на уведомлението по чл.62, ал.3 о КТ, заверено в ТД на НАП, в нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. Актът е бил съставен в присъствие на упълномощено от търговеца лице, на когото е бил връчен екземпляр от него срещу разписка.
Възражение срещу акта не е подадено нито при неговото съставяне и връчване, нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Разпитан в качеството му на свидетел актосъставителя И.П.Д. потвърждава фактите, констатирани от нея както при проверката в обекта, така и при проверката на документи от 15.05.2019г., както уточнява, че в хода на проверката в обекта са установили търговеца, който стопанисва обекта, и че едноличният търговец не е присъствал при проверката, а преди легитимацията на проверяващите на заварените в обекта лица, лично Анка Миткова Стоянова е консултирала актосъставителя относно изложените за продажба в обекта детски дрехи – размери, цени. Съдът кредитира показанията на актосъставителя като последователни и непротиворечащи на останалия доказателствен материал.
Административно наказващият орган (АНО) е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкцията. И според АНО жалбоподателят е нарушил чл.63, ал.2 от Кодекса на труда.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законния 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на жалбоподателя на 03.07.2019г., а жалбата срещу него е подадена на 10.07.2019г.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен по реда, предписан в закона, от компетентен орган и съдържа всички изискуеми съгласно чл.42 от ЗАНН реквизити. В същия подробно и точно е индивидуализиран като нарушителя, така и самото нарушение с всички негови съставомерни признаци, обстоятелствата, при които е извършено, като правилно е посочена и съответстващата му правна квалификация. Актът е съставен в срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Обжалваното наказателно постановление също е издадено при спазване на императивните изисквания на чл.57 от ЗАНН. Издадено е от компетентно лице в кръга на предоставените му от закона правомощия. В него е посочено нарушението – допуснал е до работа работник преди да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП. Посочено е, че нарушението е установено при проверка в обекта и от изисканите от едноличния търговец документи. Правилно е посочена правната квалификация на нарушението – чл.63, ал.2 от КТ, според която “работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1”, между които и копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
Уведомлението по чл.63, ал.3 от КТ е получено в ТД на НАП едва в 16:31 часа на 08.05.2019г. и не е било възможно работодателят да му го връчи преди това, а именно в 12:00 часа, когато е започнала проверката, а още по-малко в 10:00 часа – началото на работното време в този първи работен ден на Анка Миткова Стоянова, когато е започнала работа в изпълнение на задълженията си по трудовия договор, от което се налага извода, че е извършил нарушението по чл.63, ал.2 от КТ, тъй като не е спазил задължението си по чл.63, ал.1 т КТ. От декларирането от страна на работника Анка Миткова Стоянова в справката по чл.402 от КТ, че работи от 07.08.2019г., но няма сключен писмен трудов договор, от графика за работа за месец май 2019г., според който Анка Стоянова е следвало да започне работа именно на 08.05.2019г., която е и датата, вписана в трудовия договор не само като дата на сключването му, но и като задължение, на която тя е следвало да започне работа в 10:00 часа, и от подаването на уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ до ТД на НАП малко преди края на работния ден на 08.05.2019г., съдът приема, че действително Трудовият договор е сключен на 08.05.2019г., но след приключване на проверката в търговския обект. Т.е. до проверката в обекта, включително и предния ден, според декларираното от нея – 07.05.2019г., Анка Миткова Стоянова е полагала труд за търговеца-работодател в продължение на два дни без сключен писмен трудов договор. Актосъставителят и наказващият орган не са отчели обстоятелството, че Анка Стоянова е заварена да полага труд към момента на проверката – 08.05.2019г. в 12:00 часа без сключен писмен трудов договор, както е декларирал и самия работник, което би означавало първо, че отношенията през този ден не са се уреждали въз основа на сключен в писмена форма трудов договор, което навежда на друг вид нарушение (чл.62, ал.1 от КТ), и второ, след като трудът, полаган не въз основа на трудов договор, за работодателя не може да възникнат задължения, респ. да се иска от него да бъдат спазвани тези, предвидени в чл.62, ал.3, чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ, а оттам да направят извод, че търговецът-жалбоподател не е извършил нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. След като обаче работникът е полагал труд в деня на сключване на трудовия договор, не следва да се излагат предположения (макар с оглед изложеното по-горе съдът приема за доказан факт) дали такъв е бил сключен към момента на проверката, който съвпада с датата на сключването му (Решение № 1293 от 08.07.2019г. по КАНД № 978/2019г. и Решение № 1315 от 10.07.2019г. по КНАД № 1313/2019г. на Административен съд – Бургас).
На спорния въпрос дали Анка Стоянова е полагала труд в търговския обект в деня на проверката – 08.05.2019г., когато на жалбоподателя е вменено, че е извършил нарушението съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, следва да се отговори положително, не само въз основа на показанията на свид. Д., но и от изброените писмени доказателства, съставени от жалбоподателя, според които тя работи именно от 10:00 часа на 08.05.2019г., и които доказателства, обсъдени в съвкупност, установяват факта на полаган труд на посочената дата, и които опровергават твърденията и оспорванията на жалбоподателя.
Показанията на свидетеля Бисер Асенов Чакъров не следва да се кредитират от съда, не само защото са изолирани и противоречат на писмените доказателства по делото, но и защото не следва въз основа на тях съдът да приеме, че Анка Стоянова не е изпълнявала на 08.05.2019г. задълженията си по трудовия договор, независимо дали все още е имало стока, която е следвало да се подрежда в търговския обект с цел да бъде изложена за продажба, и без значение, че Анка Стоянова не е участвала в подреждането й. Затова няма причина съдът да приеме, че Анка Миткова Стоянова, в качеството й на работник, не е изпълнила задължението си по трудовия договор да постъпи на работа на 08.05.2019г.и да полага труд и след като и двете страни по трудовия договор, в т.ч. и жалбоподателя, са декларирали това обстоятелство и с нарочен акт.
След като правилно е приел, че административното нарушение е доказано, административно наказващият орган на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, необосновано е наложил на ЕТ “С.М.П.” имуществена санкция в размер на 2 000 лева, вместо минимално предвидения размер, като не е съобразил, че се касае за първо нарушение, като наред с това не е изложил мотиви относно това кое налага санкцията да бъде над минималния размер.
Гореизложеното налага НП № 02-0002491 / 05.06.2019г., издадено от Директора на Д. “И.п.т.”***, да бъде изменено, като се намали размера на наложеното наказание и същото бъде определено в минималния размер на границите на административното наказание, предвидено за извършеното нарушение.
В случая не са налице в кумулативна наличност двете предпоставки, предвидени в чл.414в от Кодекса на труда, които да налагат извод за маловажност на извършеното нарушение, и размера на санкцията да бъде наложена на основание цитираната разпореда и в посочените в нея размери.
Предвид изложеното за извършеното нарушение по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, размерът на наложената имуществена санкция следва да се намали от 2 000 лева на 1 500 лева.
Ето защо и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0002491 / 05.06.2019г., издадено от Директора на Д. “И.п.т.”***, с което на М.С.П.с ЕГН **********, в качеството му на едноличен търговец с фирма “С.М.П.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева), за нарушение по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, като ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание – “Имуществена санкция” от 2 000 лв. (две хиляди лева) на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: