Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
9.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на първи юли през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
Нели Маринова
при участието на секретаря Надежда Масова,
като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 7487 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 15.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 21663/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІІ
ГО, 82 състав, С.И.С. /ЕГН **********/ е осъден да заплати на „Т.С.” ЕАД- ***
/ЕИК********/ на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата 470.55
лева, представляваща стойност на доставена от дружеството и незаплатена
топлинна енергия през периода 01.02.2015 г.- 30.04.2017 г., с включена сума за
дялово разпределение, и сумата 39.44 лева- обезщетение за забава върху
главницата за периода 15.09.2015 г.- 29.12.2017 г., ведно със законната лихва
от 30.03.2018 г. до окончателното плащане, като исковете са отхвърлени: относно главницата /чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД/- за разликата над сумата 470.55 лева до пълния предявен размер
от 573.51 лева и за периода 1.05.2014 г.- 31.01.2015 г., като погасен по
давност, и относно лихвите за забава /чл.86, ал.1 ЗЗД/- за разликата над сумата
39.44 лева до пълния предявен размер от 86.24 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2015
г.- 29.12.2017 г., с включена сума за дялово разпределение. Със същото решение М.Н.К.
/ЕГН **********/ е осъдена да заплати на „Т.С.” ЕАД /ЕИК********/ на основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата 470.55 лева, представляваща стойност
на доставена топлинна енергия през периода 01.02.2015 г.- 30.04.2017 г., с
включена сума за дялово разпределение, и сумата 39.44 лева- обезщетение за
забава върху главницата за периода 15.09.2015 г.- 29.12.2017 г., ведно със
законната лихва от 30.03.2018 г. до окончателното плащане, като исковете са отхвърлени: относно главницата /чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД/- за разликата над сумата 470.55 лева до пълния предявен размер
от 573.51 лева и за периода 1.05.2014 г.- 31.01.2015 г., като погасен по
давност, и относно лихвите за забава /чл.86, ал.1 ЗЗД/- за разликата над сумата
39.44 лева до пълния предявен размер от 86.24 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2015 г.-
29.12.2017 г., с включена сума за дялово разпределение. На основание чл.78,
ал.1 ГПК ответниците С.С. и М.К. са осъдени да заплатят на ищеца „Т.С.” ЕАД
сумата 176.14 лв.- разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД- *** /ищец по делото/, в
която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното
от СРС решение в частта му, в която са отхвърлени предявените от дружеството
искове по чл.79, ал.1 ЗЗД ГПК относно главницата /цена на топлинна
енергия и такса „дялово разпределение“/- за горницата над сумата 941.10 лева /общо/
до пълния претендиран размер от 1 147.02 лева /разлика от 205.92 лв./, и
искове по чл.86 ЗЗД относно мораторната лихва върху главницата- за горницата
над сумата 78.88 лева /общо/ до претендираните 172.48 лева /разлика от 93.60 лв./,
а също и в частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за присъждане на горепосочените суми- главница, лихви
за забава и законна лихва върху главницата, ведно с разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемите
страни С.И.С. и М.Н.К. /ответници по делото/- оспорват жалбата на ищеца и молят
да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като
претендират разноски за въззивното производство.
Третото
лице- помагач на ищеца- „Т.“ ООД- *** не изразява становище по жалбата на
подпомаганата от него страна.
Предявени са искове с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.1 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
Предявените
от „Т.С.” ЕАД осъдителни искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане
на сумите 205.92 лв.- главница, и 93.60 лв.- лихви за забава, са неоснователни
и недоказани и правилно са отхвърлени с обжалваното решение.
За
да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че част от процесните
главни вземания- предмет на предявените от „Т.С.” ЕАД осъдителни искове по чл.79,
ал.1 ЗЗД, не са дължими, поради основателност на заявените от ответниците С.С.
и М.К. правопогасяващи възражения за давност по чл.111, б.„в” ЗЗД, при
съобразяване на обстоятелството, че давността е прекъсната на 30.03.2018 г.,
когато е подадена исковата молба по делото.
Не
е допуснато при постановяване на обжалваното решение поддържаното в жалбата
нарушение на материалния закон. Основателни
са възраженията на ответниците по делото /чл.120 ЗЗД/ за изтекла погасителна давност за част от вземанията
за стойността на
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 7487/ 2020 г.-
СГС, ГК, ІV- Е с-в
претендираната топлинна енергия, а именно за
процесните вземания, чиято изискуемост е настъпила до 30.03.2015 г. Това са
вземанията за цената на доставена в имота през периода от м.05.2014 г. до м.01.2015
г. /вкл./ топлинна енергия- на обща стойност 194.72 лв., според констатациите
на вещото лице по изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-
техническа експертиза, прието като неоспорено от страните и възприето от
настоящия съд като обективно дадено, вкл. част от вземанията, за които е
издадена обща фактура /за изравнителна сметка/ на 31.07.2015 г. При
установената по делото фактическа обстановка, предвид настъпилата преди 30.03.2015
г. изискуемост на част от посочените по- горе вземания, правилно е прието в
обжалваното решение, че същите са погасени по давност. Съобразно даденото в
Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/ 2011 г. на ОСГТК на
ВКС разрешение относно приложимия за процесните периодични главнични вземания
специален давностен срок и при съобразяване на обстоятелството, че давността е
прекъсната на 30.03.2018 г., когато е подадена исковата молба по делото, се
налага извод за основателност на поддържаното от ответниците правопогасяващо
възражение за давност по чл.111, б.„в” ЗЗД за част от претендираната от ищеца главница,
което правилно е уважено с обжалваното първоинстанционно решение, довело до
отхвърляне на исковете по чл.79, ал.1 ЗЗД за тази сума като неоснователни,
поради погасяване на вземането /вземанията/ по давност.
Съобразно
нормата на чл.119 ЗЗД за погасени по давност следва да се считат и акцесорните
вземания за лихви, определени върху погасените по давност главнични вземания.
Поради това и вземанията за лихви за забава върху главницата, чиято изискуемост
е настъпила до 30.03.2015 г., са също погасени по давност.
Правилно
е прието от първоинстанционния съд, че не може да бъде призната дължимостта на
вземания на ищеца за лихви за забава за част от процесния период, вкл.
м.10.2015 г. и периода м.07.2016 г.- м.04.2017 г., тъй като не се установява от
доказателствата по делото, поради непровеждане на дължимото от ищеца пълно
главно доказване на производящите това спорно материално право факти и
обстоятелства, същият да притежава такива ликвидни и изискуеми вземания срещу
ответника.
Съгласно
чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Задълженията на ответника за
заплащане стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия са
възникнали като срочни- съобразно приложимите в отношенията между страните общи
условия на договора за доставка на топлинна енергия. В забава за изпълнение,
обаче, длъжникът може да изпадне в случай, че вземането е ликвидно, т.е.
установено по основание и по размер. В случая прогнозно начислените за
процесния имот суми, видно от приетото като неоспорено от страните експертно
заключение на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-
техническа експертиза, са в размер, различен от сумите за реално потребление.
Ликвидността на произтичащите от реалното потребление вземания е установена
едва с изравнителните сметки, за чието стабилизиране и въвеждане в системата на
ищеца /чл.33 ОУ- 2014 г./ доказателства по делото, при доказателствена тежест,
принадлежаща на ищеца, не са представени.
Липсват
доказателства по делото за изпадане на ответниците в забава при плащане на
процесните главнични вземания както за периода до м.06.2016 г., когато са
приложими действащите при ищеца от м.03.2014 г. до м.06.2016 г. Общи условия-
2014 г. /в частност чл.33 ОУ/, така и за периода след м.06.2016 г., при
действието на ОУ- 2016 г. на топлопреносното предприятие. При действието на ОУ-
2014 г. лихва за забава се дължи само върху сумата по общата фактура, издадена
след изравняването, и за периода след нейното публикуване. В случая, въпреки
дадените му с доклада по чл.140 ГПК указания в тази насока, ищецът, чиято е
доказателствената тежест, не е представил доказателства за публикуване на
общите фактури /приложените констативни протоколи по чл.593 ГПК не касаят процесния
топлоснабден имот/, следващи изравняването, на интернет- страницата му,
съответно- за датите, на които е станало това, поради което и поради
непроведено пълно доказване на наличието на забава и периода на тази забава исковете
му по чл.86, ал.1 ЗЗД за част от претендираните лихви за забава, определени
върху главничните вземания /стойност на потребена топлинна енергия/ за периода
до м.06.2016 г., подлежи на отхвърляне като недоказан и неоснователен.
Относно
изискуемостта и забавата на дължимите за консумирана през периода м.07.2016 г.-
м.04.2017 г. топлинна енергия суми също липсват доказателства, при принадлежаща
на ищеца доказателствена тежест, поради което и исковете по чл.86 ЗЗД за
заплащане на обезщетения за забава върху главницата за потребена топлинна
енергия за този период също подлежат на отхвърляне като неоснователни.
При
това положение, с оглед релевираните в жалбата доводи, които са неоснователни,
въззивникът не може да постигне присъждането на суми в по- големи от
определените от СРС размери на основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Предвид горното и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
основателността на исковете постановеното от СРС решение като правилно следва
да бъде потвърдено в обжалваната отхвърлителна част.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи
да заплати на въззиваемите страни суми от по 300 лв. /на всеки/- разноски за
въззивното производство, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения,
чийто размер е намален до минималния размер по Наредба № 1/ 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, при уважаване на възражението
за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, заявено в писмена молба на въззивника от
4.06.2021 г.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 7487/
2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
15.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 21663/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІІ
ГО, 82 състав, в обжалваната част, в
която предявените от „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК********/ срещу С.И.С. /ЕГН **********/
и М.Н.К. /ЕГН **********/ искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД са отхвърлени: относно
главницата за топлинна енергия и такса „дялово разпределение“- за сумата 205.92 лв. /общо за двамата/,
представляваща горница над сумата 941.10 лв. /470.55 лв. х 2, присъдени с
решението на СРС/ до размер на сумата 1 147.02 лева, и относно мораторната
лихва върху главницата за топлинна енергия и таксата „дялово разпределение“- за
сумата 93.60 лв. /общо за двамата/,
представляваща горница над сумата 78.88 лева /39.44 лв. х 2, присъдени с
решението на СРС/ до претендираните 172.48 лева.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК********/
да заплати на С.И.С. /ЕГН **********/
и М.Н.К. /ЕГН **********/ суми от по 300
лв. /триста лева/ на всеки- разноски
за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 21663/ 2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 82 състав, е влязло в сила като необжалвано от
страните в останалата му част.
Решението
е постановено при участието на „Т.“ ООД- ***- като трето лице- помагач на ищеца
„Т.С.“ ЕАД- *** в
производството по делото.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.