№ 173
гр. Ямбол, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шести
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
при участието на секретаря П. Г. У.
в присъствието на прокурора Т. С. С.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело №
20252300100083 по описа за 2025 година
Производството пред ЯОС е образувано по исковата молба на П. М. П. от
гр.*******, действащ чрез пълномощника адв.М.А. от АК-*****, с която против
Прокуратурата на Република България са предявени в обективно кумулативно съединяване
два иска по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 50 000лв. и иск за обезщетение на имуществени вреди, който иск след изменение
на размера му е за сумата 6 500лв., които вреди са претърпени от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда на
наказателния съд, ведно с законната лихва върху двете обезщетения, считано от 12.09.2022г.
Ищецът излага в исковата молба, че срещу него в продължение на 10 години и 6
месеца е водено наказателно производство за престъпление по чл. 202, ал.1, т.1 вр. чл.201 от
НК. Ищецът сочи, че с Присъда от 14.03.2014г. на ТРС той и другият подсъдим В. С. са били
признати за невиновни по повдигнатите им обвинения, но след протест на Прокуратурата по
образуваното пред ЯОС ВНОХД №128/2014г. присъдата на ТРС по НОХД №85/2012г. е
била отменена поради допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения и
делото е било върнато за разглеждане от друг състав на Районен съд-Тополовград. По
новообразуваното НОХД 5/2015г. по описа на ТРС по обвинението на ищеца за извършеното
престъпление по чл.202, ал.1, т.1, вр. чл. 201 от НК, с Присъда от 26.11.2025г. ТРС признал
П. П. за виновен в извършване на престъплението и го осъдил на две години и шест месеца
„лишаване от свобода“, като с Решение № 28/ 29.02.2016 г. по ВНОХД 2/2016г. по описа на
ЯОС въззивната инстанция отменила Присъда № 83/ 26.11.2015г. по НОХД 5/2015г. на ТРС и
върнала делото на Районна прокуратура – Ямбол за изготвяне на нов обвинителен акт,
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване правото на защита на подсъдимия П. и на другия обвиняем. След изготвянето
на нов обвинителен акт, по образуваното по описа на ЕРС НОХД 231/2017г., с
разпореждане съдебното производство било прекратено, а делото- върнато на Районна
прокуратура - Ямбол за отстраняване на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. След отстраняване на допуснатите нарушения, през 2017г. било
образувано НОХД 351/2017г. по описа Районен съд - Елхово, а обвинението отново било за
престъпление по чл. 202, ал.1, т.1, вр. чл. 201 от НК. С Присъда №260005/ 07.04.2022 по
НОХД 351/2017г. по описа на ЕРС ищецът и другият подсъдим били оправдани, а след
протест на Районна прокуратура – Ямбол, по образуваното пред ЯОС ВНОХД 200/2022г. с
1
Решение №72/12.09.2022г. въззивният съд потвърдил оправдателната присъда.
При тези данни ищецът счита, че е възникнало правото му да търси обезщетение
от Прокуратурата на Република България за претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка последица от водения срещу него незаконен
наказателен процес. За неимуществените вреди сочи, че същите са се изразили в това, че е
бил кмет на Община Тополовград, познат на всички граждани на общината, че като
уважавана личност със самочувствие и претенции за честност, достойнство, ползвайки се с
добро име и авторитет тези му качества са били компрометирани и у гражданите, които са и
избиратели е било създадено впечатление, че има нещо гнило и незаконно в дейността на
кмета. Всичко това е довело до силен психоемоционален стрес у ищеца, унижение,
притеснение, загуба на самочувствие, чувство за безпомощност и обреченост, злепоставяне
пред близки, приятели, съграждани, политически съмишленици и опоненти, влошаване на
здравословното му състояние, като всичко това е било породено от незаконно повдигнатото
обвинение. Твърденията на ищеца са, че силният психоемоционален стрес, причинен от
повдигнатото му обвинение е довел до притеснение, тревожност, раздразнителност, същият
страдал от безсъние, нервност, с нисък праг на възбудимост, за дълъг период ищецът не се
срещал с приятели и познати и не общувал с близките си, а за появилите се здравословни
проблеми грижите и лечението поела съпругата му, която е лекар. Повдигането на
обвинението за длъжностно престъпление и внасянето му в съда било широко отразено в
местната и националната преса и така всички хора узнали за воденото срещу кмета дело.
Всичко това се отразило изключително негативно върху самочувствието на ищеца и върху
репутацията му сред познати, приятели и съграждани, при отчитане, че Тополовград е малък
град и жителите му се познават помежду си. Тези неимуществени вреди ищецът навежда, че
са в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатите срещу него обвинения за умишлени
престъпления и с воденото срещу него наказателно производство, поради което счита, че
размерът на справедливото им обезщетение е сумата от 50 000 лв., върху която претендира
присъждане и на законната лихва, считано от 12.09.2022г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
Ищецът сочи, че е понесъл и имуществени вреди от незаконното обвинение,
съизмерими със заплатените адвокатски възнаграждения за всички инстанции и за всички
съдебни заседания по делата в размер на общо 6 500 лв., върху което обезщетение също
моли за присъждане на законната лихва от 12.09.2022.
С отговора на исковата молба ответникът Прокуратурата на РБългария, чрез
прокурор от ЯОП, е оспорил иска за неимуществени вреди като неоснователен, с
възражение, че ищецът не е ангажирал каквито и да доказателства в подкрепа на
твърденията си за действително претърпени неимуществени вреди като пряк и
непосредствен резултат от обвинението, а евентуалното наличие на стресогенни фактори
произтича от обстоятелството, че в периода на съдебното разглеждане на делото ищецът е
бил еднократно осъден, макар и не с влязла в сила присъда, като свързаните с това
негативни преживявания са причинени от друг орган. От ответника е оспорена
отговорността му за медийното разгласяване на делото на ищеца, тъй като информацията не
е тиражирана тенденциозно, същата не е манипулативна и/или невярна, а от друга страна
Прокуратурата на Република България дължи информиране на обществото относно
провежданите от нея наказателни разследвания по досъдебни производства и лица, които
заемат високи обществени и длъжностни позиции са обект на засилен обществен и медиен
интерес с оглед завишените критерии за професионални и нравствени изисквания към
заемането на такива длъжности, което е нормална практика в едно демократично общество.
Искът за неимуществени вреди е оспорен и по размер като завишен и неотговарящ на
критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, на стандарта на живот, равнището на доходите и
покупателните способности на гражданите в България през исковия период, както и на
установената съдебната практика по аналогични случаи, като ответникът настоява да се
вземе предвид и срока на продължителност на досъдебното производство - от повдигане на
обвинението до внасяне на обвинителния акт срещу ищеца, който е разумен, както и взетата
най-лека мярка за неотклонение „подписка“, която не е увредила пострадалия и на практика
не е променила начина му на живот. Искът за имуществени вреди също е оспорен като
недоказан, поради липса на писмени доказателства за действително заплатени адвокатски
възнаграждения в размер на 6 500лв. за осъществената защита по воденото наказателно
2
производство. Ответникът е направил и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца в настоящото производство.
В о.с.з. ищцовите претенции се поддържат от пълномощника на ищеца -адв.А.,
която пледира за уважаването им, с присъждане на направените по делото разноски. Адвокат
А. представя и подробна писмена защита.
Ответникът Прокуратурата на Република България и ЯОП в о.с.з. се
представляват от прокурор от ЯОП, който поддържа изцяло съображенията по представения
писмен отговор, с изразено становище, според което исковете са недоказани, а искът за
неимуществени вреди е завишен по размер, несъответстващ на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Прави отново възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
ЯОС, след като извърши съвкупна преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, и заключението на вещото лице по извършената съдебна експертиза,
взе предвид и изявленията на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното пълноокомплектовано НОХД №351/2017г. по описа на Елховски
районен съд и пълноокмплектованото ДП №128/2010г. по описа на ОД на МВР-Ямбол, по
делото е установено, че посоченото досъдебно производство е образувано с Постановление
от 14.06.2010г. на прокурор при Районна прокуратура – Ямбол, срещу ищеца П. М. П. от
гр.*******, за това, че в качеството на длъжностно лице – кмет на Община гр.Тополовград,
на 19.09.2007г. съзнателно е сключил неизгодна сделка – Договор №ТСУ-44/19.09.2007г. с
ЕТ „Е.-Е. П.“ и от това са произлезли значителни вреди в размер на 23 363.73 лв. за Община
гр.Тополовград, която е представлявал, респективно за Министерството на държавната
политика при бедствия и аварии на Република България – престъпление по чл. 220, ал.1 от
НК.
С Постановление от 07.03.2012г. на разследващия полицай обвинението е било
прецизирано и ищецът П. П. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по
чл.202, ал.1, т. 1, вр. с чл. 201 от НК за това, че на 19.09.2007г. в гр.Тополовград, в
качеството на длъжностно лице – кмет на Община Тополовград е присвоил сумата от 11 682
лв., собственост на Община Тополовград, връчена и поверена му в това му качество да я
пази и управлява, като за улесняване на присвояването е извършил и друго престъпление по
чл. 220, ал. 1 от НК – в качеството на длъжностно лице - кмет на Община Тополовград,
съзнателно е сключил неизгодна сделка – Договор № ТСУ-44/19.09.2007 г. по описа на
Община Тополовград с ЕТ „Е.-Е. П.“ за извършване на допълнителни видове строително-
ремонтни работи на обект „Ремонт на преливника на язовир в местността „Луков дол“ в
землището на с.Устрем, Община Тополовград“, въз основа на който договор от името на ЕТ
„Е.-Е. П.“ на Община Тополовград е била издадена фактура № 6/19.09.2007г. за авансово
плащане по договора за сумата от 11 682 лв., платена от Община Тополовград с платежно
нареждане от 19.09.2007г. от бюджета на Община Тополовград по сметка на издателя, и от
това е произлязла значителна вреда за Община Тополовград в размер на 11 682.00 лв.
За престъплението по чл. 202, ал.1, т.1 НК, вр. с чл. 201 от НК, в което ищецът е
бил обвинен, на 10.07.2012г. от РП – Ямбол е внесен обвнителен акт, който е бил образуван
в НОХД № 85/2012г. по описа на Тополовградски районен съд. По това дело ТРС е
постановил оправдателна Присъда №37/14.03.2014г., с която е признал П.П. за невиновен в
извършване на престъплението. Оправдателната присъда е била протестирана от прокурор
при ЯРП, по протеста е образувано ВНОХД №128/2014г. по описа на ЯОС, по което
въззивната инстанция е постановила Решение № 102/14.07.2014г., с което присъдата на
първата инстанция е отменена поради допуснато отстранимо съществено процесуално
нарушение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд.
При връщане на делото ТРС го е преобразувал под НОХД № 5/2015г., по което
дело е произнесъл Присъда №83/26.11.2015г., с която е признал П.П. за виновен в
извършване на престъплението по чл. 202, ал.1, т.1, вр. с чл. 201 от НК и му е наложил
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца, изтърпяването на
което на основание чл.66 от НК е отложил за срок от четири години.
Осъдителната присъда на ТРС е била обжалвана от подсъдимия П. П. и от другия
3
подсъдим – В.С., като по образуваното пред ЯОС ВНОХД № 2/2016г. е постановено
Решение № 28/29.02.2016г., с което ЯОС като въззивна инстанция е отменил присъдата на
ТРС и е върнала делото на районната прокуратура за изготвяне на нов обвинителен акт,
поради констатирани съществени нарушения на процесуалните правила, които са били
неотстраними в съдебната фаза на наказателния процес и са довели до ограничаване на
правото на защита на подсъдимия.
На 10.07.2017г. Районна прокуратура – Ямбол е изготвила нов обвинителен акт
срещу подсъдимите П.П. и В.С., внесла го е в съда и определеният за компетентен съд –
Елховски районен съд е образувал обвинителния акт в НОХД № 351/2017г. По това дело
ЕРС е постановил Присъда № 260005/07.04.2022г., с която е признал подсъдимия П. П. за
невиновен в извършване на престъплението по чл. 202, ал.1, т.1, вр. с чл.201 от НК и го е
оправдал по обвинението за това престъпление. Оправдателната присъда на ЕРС е била
протестирана от прокурор при ЯРП, като по образуваното ВНОХД № 200/2022г. по описа на
ЯОС въззивната инстанция е постановила Решение №72/12.09.2022г., с което е потвърдила
оправдателната присъда на ЕРС и същата на 12.09.2022г. е влязла в сила.
С показанията на разпитаната свидетелка К.С. по делото е изяснено, че ищецът
П.П. е бил избран за кмет на Община Тополовград през 1995г., след който редовен мандат, в
периода 2006-2007г. отново е бил избран за кмет на общината след проведени частични
избори. Със свидетелката, която е адвокат и член на БСП, ищецът работил активно,
включително в предизборни кампании на посочената партия, като двамата установили по-
близки отношения, тъй като С. юридически обслужвала общината. Когато през 2009г.
започнали проверките и срещу ищеца било образувано наказателното производство за
злоупотреби, свидетелката С. е поддържала, че в Община Тополовград, която е малка
община, а също и в самия град, бързо се разпространила новината, че ищецът е подсъдим и
му е повдигнато обвинение. В резултат П. се отдръпнал изцяло от обществената работа,
затворил се в себе си, отказвал да участва в партийни мероприятия и в предизборни
събрания на БСП. Докато било водено наказателното производство срещу него,
обществеността в гр.Тополовград периодично била осведомявана от местната преса за хода
на делото, а за окончателната оправдателна присъда обществеността не била информирана
от медиите. Според показанията на свидетелката С., преди обвинението в извършване на
престъплението ищецът бил изключително открит, контактен, присъствал на събрания, а
след привличането му като обвиняем се променил, затворил се, отказвал партийни срещи,
преживявал процеса изключително трудно като публична личност – започнал да вдига
кръвно, всеки път преди съдебно заседание се притеснявал, видимо се състарил, а една част
от приятелския му кръг се отдръпнала и това ищецът преживял изключително трудно, тъй
като бил публична личност.
Свидетелят М. Т., също адвокат, който е работил за правното обслужване на
Община Тополовград по време на втория мандат на ищеца като кмет, също е дал показания,
че в работата си като кмет ищецът е бил открит човек, с изградени отношения на взаимно
доверие с екипа си. Свидетелят приел като адвокат да представлява ищеца при първия му
разпит след повдигане на обвинението, но след това отношенията между двамата се
обтегнали, ищецът станал раздразнителен и мнителен, изпитвал съмнения в работата на
адвоката, включително при решаване на общинските въпроси. По-късно в хода на
наказателното производство тази раздразнителност и мнителност при ищеца се
задълбочили, той свел контактите си с хората до минимум, променил отношението си към
обкръжаващите го и от открит човек станал затворен и раздразнителен. В партийните среди
отношението към ищеца се променило и станало негативно, на ищеца бил сложен етикет, че
е извършил престъпление и то с обществени средства, местният вестник „Сакарско ехо“
непрекъснато информирал обществеността за хода на делото, като по време на кампаниите
за местни или други избори в публикациите имало внушения, че от всички съпартийци на
ищеца може да се очаква същото, което е сторил и той. По-късно, като адвокат свидетелят Т.
научил за окончателното оправдаване на ищеца, но този факт не бил разгласен в гр.*******
и обществеността все още била с убеждението, че ищецът е извършил престъпление.
Като свидетел по делото е разпитан и синът на ищеца – С. П., който също е
4
разказал, че след повдигане на обвинението срещу баща му, при него настъпила коренна
промяна. Той изживял голям стрес, затворил се в себе си, изпитвал срам, включително от
семейството си. В течение на времето негативните проблеми се задълбочили, при ищеца
възникнали здравословни проблеми, които се проявили във вдигане на високо кръвно
налягане, неврологични проблеми и безсъние, лечението на които предприела съпругата на
ищеца, която е лекар, а за по-сериозните проблеми той търсил специалисти. Като цяло, дори
след окончателното му оправдаване, според свидетеля при ищеца не настъпила особена
промяна, тъй като здравословните му проблеми останали непроменени, нервността и
затвореността все още били налице, ищецът не възстановил приятелския си кръг, тъй като
самият той се затворил в себе си след обвинението, изолирал се от част от приятелите, а
другата част от приятелите му сами се отдръпнали от него, като и в партийните среди никой
не реагирал позитивно и в тези среди се подходило с убеждението, че ищецът е извършил
престъплението, за което е обвинен.
По делото е изслушано заключението на вещото лице – психолог Д.Й., според
което, след прилагане на описаните методи за обследване и психодиагностика, ищецът е
определен като лице с по-висока от средната интелигентност, със силен тип нервна система,
преимуществено сангвиничен темперамент, относително високи нива на стресоустойчивост,
с вътрешна локализация на контрол, с реалистична самооценка на възможностите си и с
добри умения за адекватна оценка на обстановката и хората. Според вещото лице, ищецът е
личност, която трудно променя нагласите си, емоционално стабилен е в нормални житейски
обстотелства, но с уклон към невротични реакции и повишени стойности на ситуативна
тревожност, с подтиснато депресивно настроение в лека степен. Съгласно експертното
заключение, в резултат на воденото срещу него наказателно производство ищецът не е
преживял силен внезапен стрес, а е развил хроничен стрес от продължително излагане на
дълготраен стресор. Независимо от собственото му убеждение за невиновност, за ищеца
наказателните производства са били застрашаващи личността фактори и са му причини
безпокойство, чувство на загуба на контрол и зависимост от външни сили, което е
продължило с години. Периодът от повече от десет години, през който срещу ищеца са
водени наказателни производства, според експерта, от психологична гледна точка е излагане
на дълготраен стресор, при което са се проявили здравословни проблеми като повишено
кръвно налягане, активизиране на старо заболяване, проблеми със съня, кошмари, леко
депресивно настроение, разочарование, обида и нарушение на нормалното социално
общуване. Ищецът се е отказал от обществена активност и изява и при него, според
психолога, се наблюдава постравматична стресова реакция. За проявените при ищеца
здравословни проблеми като повишено кръвно налягане, инсомния, забавяне на действията,
раздразнителност и мнителност, вещото лице е посочило, че имат гериатричен характер, но
е категорично, че хроничният стрес е провокирал и е подхранвал тези състояния - като
безсъние и безпокойство преди съдебните заседания, разстройване и обида от статии във
вестника, отдръпване от обществена дейност и ограничаване на социалните контакти, като
при изслушването му по реда на чл.200 ГПК експертът е заключил, че при ищецът има
надхвърляне на обичайните тревожност и психоемоционален стрес.
По делото са представени броеве на вестник „Сакарско ехо“, видно от които този
местен вестник периодично в статии е информирал за воденото наказателно дело за
присвояване срещу ищеца, като в някои от статиите имената на ищеца са посочени с
абревиатура, но в други броеве е отразен със собственото му и фамилното му име.
С оглед установяване претенцията на ищеца за имуществени вреди, от
приложеното наказателно дело е установено, че след привличането му в качеството на
обвиняем, при привличането му и първия разпит като обвиняем, ищецът е бил
представляван от защитника адв.Т., след което в цялото производство негов защитник е била
адв. М.А.. От приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 07.03.2012г.,
сключен с адв.А. е установено, че договореното адвокатско възнаграждение за този адвокат
за защитата по ДП №128/2010г. е в размер на сумата 1 200лв., от която 800лв. са платени на
20.03.2012г. и 400лв. – на 05.05.2012г. В производството по НОХД № 85/2012 г. по описа на
ТРС на лист 54 от това дело е представено пълномощно и договор за правна защита и
съдействие от 30.08.2012г., видно от който е договорено възнаграждение за адв. А. в размер
5
на сумата 500лв. От първия екземпляр на този договор, приложен по настоящото дело е
видно, че 300 лв. от това общо договореното възнаграждение са заплатени в брой на адв. А.
на 30.08.2012 г., а 200 лв. са били заплатени на 25.08.2012 г. За защитата на ищеца по
ВНОХД №128/2014г. по описа на ЯОС ищецът и адв.А. са сключили договор за правна
защита и съдействие от 22.04.2014г., приложен по делото, по който договореното
адв.възнаграждение от 600лв. е изплатено изцяло и в брой, съгласно отбелязването в
договора. В производството по НОХД № 5/2015г. по описа на ТРС, на лист 52 от делото се
намира сключеният с адв. А. договор за правна защита и съдействие от 05.03.2015г., с
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. От първия екземпляр по този
договор, приложен по настоящото дело е установено, че сумата в размер на 800 лв. е била
платена в брой на адвоката на 12.03.2015 г. В производството пред въззивната инстанция по
ВНОХД № 2/2016г. на ЯОС, на лист 32 от делото е представен договор за правна защита и
съдействие от 02.12.2015 г. със защитник адв. А., с договорено възнаграждение в размер на
600 лв., която сума е била платена в брой, съгласно отразяването в този договор. След
връщане делото на прокуратурата (на основание въззивното решение по ВНОХД № 2/2016г.
на ЯОС) по сключения с адв.А. договор за правна защита и съдействие от 17.02.2017г. за
защитата по ДП, ищецът е заплатил изцяло в брой договореното адв.възнаграждение в
размер на1 200лв. В производството по НОХД № 351/2017г. по описа на ЕРС, на лист 138 от
делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. А., с договорено
възнаграждение в размер на 800 лв., платено изцяло и в брой, съгласно отразеното в
договора. Във въззивното производство по ВНОХД № 200/2022г. по описа на ЯОС, съгласно
намиращия се на лист 32 от делото договор за правна защита и съдействие от 29.07.2022г. с
адв.А., договореното възнаграждение в размер на 800 лв. е изцяло изплатено и в брой,
съгласно отразеното в договора. Или съгласно представените по настоящото дело договори
за правна защита и съдействие и тези, намиращи се в наказателното производство, общият
размер на даговорените и заплатени от ищеца адвокатски хонорари за защитата му в
наказателното производство възлиза в размер на сумата 6 500лв.
Разпитаният по делото свидетел Д. Н. – адвокатът на другия подсъдим по
наказателното дело, по което е бил подсъдим и ищецът, е дал показания, според които той и
адв.А. са осъществявали защитата на клиентите си по всички наказателни дела заедно,
пътували са заедно до първоинстанционните съдилища, съгласували са размерите на
адвокатските си възнаграждения, за да няма драстично разминаване в сумите, като в
повечето случаи плащането на адвокатските възнаграждения, включително и на адв.А., е
било извършвано на части, не е било регулярно, тъй като подсъдимите са имали финансови
затруднения. Свидетелят Н. е изяснил, че в по-голямата част от случаите защитниците на
подсъдимите не са представяли по делата договорите за правна защитаи съдействие, тъй
като в наказателните дела не се присъждат разноски на подсъдимите, но като адвокати те са
получавали плащания на хонорарите, декларирали са ги като доходи и са платили
дължимите за тях данъци.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове се квалифицират по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за присъждане в
полза на ищеца на обезщетения за претърпените от него неимуществени и имуществени
вреди от незаконното обвинение.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно
обвинение в извършването на престъпление, ако лицето бъде оправдано, като отговорността
на правозащитните органи е обективна.
За уважаването на предявен иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е необходимо
кумулативно наличието на следните предпоставки: повдигане на обвинение на ищеца за
извършване на престъпление; оправдаване на лицето с влязла сила присъда; наличието на
вреди (имуществени и/или неимуществени) и причинно-следствена връзка между
незаконното действие на правозащитните органи и настъпилите вреди, които следва да се
докажат от ищеца.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е
свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който
6
настъпилата вреда се съизмерява, който критерий не е абстрактен, а е свързан с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства са
видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца, тежестта
на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления и дали
ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, продължителността на
наказателното производство; видът на взетата мярка за неотклонение; съдебното минало на
ищеца, разгласяването и публичността на обвинението, по какъв начин всичко това се е
отразило на ищеца, конкретните негови преживявания, както и цялостното отражение на
предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – здравословно
състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетение се
присъжда при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено
престъпление и претърпените вреди, като се определя глобално. При присъждане на
обезщетението за неимуществени вреди съдът не е строго ограничен от формалните
доказателства за установяване наличието на вредите в рамките на обичайното за подобни
случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето,
което е незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се
унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените
ценности у личността, както и социалното му общуване ( в този см. са Решение № 3 от
29.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2477/2013 г., IV г. о., ГК, Решение на ВКС № 388 по гр. д. №
1030/2012 г., IV г. о., ВКС, в аналогичен, но по-общ смисъл е и Решение № 32 от 19.02.2015г.
на ВКС по гр. д. № 2269/2014 г., IV г. о., ГК). В случай, че от повдигнатото обвинение са
причинени болки и страдания над обичайните или специфични увреждания, с оглед
конкретни обстоятелства, те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат
да станат част от предмета на иска, като в този случай тежестта за доказване на вредите и
причинната връзка е върху ищцовата страна (Решение № 92/03.05.2022 по дело № 3119/2021
г. на IV ГО на ВКС).
За случаите, при които незаконното обвинение е за умишлено престъпление в
област, която е професионалната реализация на обвиняемия/подсъдимия, следва да се
прецени как се е отразило то върху възможностите на лицето за професионални изяви и
развитие в служебен план, авторитета и името на професионалист. Това заключение се
основава на разбирането, че при определени професии, измежду които и тази на ищеца,
очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите са
изключително завишени. Незаконното обвинение на лица, упражняващи подобни професии
в извършване на престъпление, има по-силно негативно отражение върху неимуществената
им сфера, а в още по-голяма степен за случаите, когато обвинението е за извършване на
умишлено престъпление от сферата на тяхната професионална реализация (Решение № 344
по гр. д. № 2378/2014 г., IV г. о. и Решение № 86 от 29.05.2019 г., по гр. д. № 2586/2018 г. IV
ГО на ВКС).
По настоящото дело са доказани всички елементи от фактическия състав,
обуславящ отговорността на ответника за неимуществени вреди, понесени от ищеца.
Безспорно установено е по делото, че ищецът П.П. е бил обвинен в извършването на
престъпление по чл.202, ал.1, т.1, вр. с чл.201 от НК - длъжностно присвояване, за
улесняването на което е извършено и друго престъпление, за което деяние е оправдан от
първата инстанция, чиято присъда е потвърдена от въззивната инстанция. Това
обстоятелство само по себе си е достатъчно да обоснове основателност на претенцията за
претърпени неимуществени вреди, доколкото е житейски логично и нормално да се приеме,
че наказателното преследване е породило негативни психически преживявания в
емоционалната сфера на ищеца, което се установява и потвърждава и от показанията на
всички изслушани по делото свидетели, чиито показания, като еднопосочни и
незаинтересовани съдът цени с доверие. Отделно от това, следва да се съобрази тежестта на
процесното обвинение, което е за тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК престъпление.
За повишаване обема и интензитета на търпените от ищеца негативни чувства,
изразили се в стрес, напрежение, чувство на несигурност, раздразнителност, затваряне в
себе си, които са установени със свидетелските показания и които съдът намира, че и
житейски са от естество да доведат ищеца и до ограничаване на контактите му с околните, са
7
били обусловени и от обстоятелството, че ищецът е обвинен в престъпление по служба и то
в качеството му на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – кмет на
Община Тополовград. Установено е с експертното заключение на психолога, което съдът
кредитира с доверие, намирайки го за компетентно и обосновано, че повдигнатото
обвинение е повлияло трайно върху психо-емоционалното състояние на ищеца, което е в по-
висока степен, извън вече коментирания емоционален дискомфорт – П. е развил хроничен
стрес от продължително излагане на дълготраен стресор, от който са провокирани и
подхранени иначе типични гериатрични здравословни проблеми - високо кръвно налягане,
инсомния, забавяне на действията, раздразнителност, мнителност.
От значение по делото е и чистото съдебно минало на ищеца, за който факт
липсва спор между страните. От приложените публикации в местния печат и от
свидетелските показания се доказа, че наказателното дело е било с широк медиен отзвук в
гр.Тополовград, като са посочвани имената на ищеца и характера на обвинението, което
също е фактор, завишаващ негативните емоционални страдания, които ищецът е изживял
във връзка с незаконно повдигнатото му обвинение. От друга страна съдът отчита, че
търпените в тази връзка морални вреди, без да се подценява тяхното значение, не са
последица единствено от действията на прокуратурата във връзка с предоставяна
информация за хода на образуваното наказателно производство. Извод за това е
обстоятелството, че П.П. е бил публична личност, заемащ длъжността кмет на община.
Публичните личности (политици, органи на централната и местна изпълнителна власт,
държавни и общински служители на ръководни позиции, общественици и др.), за разлика от
частните лица, са изложени на много по-голям интерес от страна на обществото и медиите,
именно във връзка със заемана от тях длъжност или позиция в обществения живот,
респективно ищецът поначало се е налагало да понася известни негативи от популярността
му в обществото (в този смисъл Решение № 159 от 09.10.2019 г. по гр. д. № 89/2019 г., ІІІ Г.
О. на ВКС).
Предвид всички посочени обстоятелства съдът кредитира показанията на
разпитаните трима свидетели, че ищецът е станал по-затворен, притеснен, мнителен,
раздразнителен и некомуникативен след момента на привличането му като обвиняем, тъй
като тези състояния се явяват логична последица, която може да настъпи при всеки, който е
обвинен в престъпление. Емоционалният стрес, който ищецът е изживял като лице, което до
момента не е било подсъдимо, е от естество да доведе до висока степен на писихическо
напрежение и притеснение, особено до момента на постановяване на оправдателната
присъда и влизането й в сила.
На следващо място съдът приема, че наказателното производство е било с
прекомерна продължителност – общо 10 години и половина (от привличането на ищеца в
качеството на обвиняем до влизане в сила на оправдателната присъда на наказателния съд) и
е продължило и приключило извън разбирането за разумен срок. Неоснователно е
възражението на ответника, че досъдебното производство е приключило в разумен срок, а за
съдебната фаза на наказателния процес Прокуратурата не носи отговорност за вредите от
продължителността на наказателното производство, тъй като отговорността на
Прокуратурата на РБългария се претендира на основание разпоредбата на чл.46, ал.1 НПК,
съгласно която прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпление от общ
характер, т.е. висящността на наказателния процес в съдебната фаза е резултат от
поддържаното от прокурора обвинение. Необходимо е да се отчете обаче, че не се установява
наказателното производство да е повлияло необратимо негативно и постоянно върху
здравословното и психомоционалното състояние на ищеца, като съдът приема, че подобно
събитие в живота на всеки един човек с чисто съдебно минало, неминуемо оставя негативен
спомен, източник на неприятни емоции, които е възможно и понастоящем все още да са с
по-висок интензитет, който с времето ще намалява.
Следва да се отчете, че на П.П. му е наложена най-леката мярка за неотклонение
"Подписка" и не се установява в резултат на тази мярка ищецът да е търпял ограничения,
които да са довели до някакви конкретни емоционални страдания и за настъпили негативни
преживявания.
8
Съдът взема предвид и това, че повдигнатото обвинение е прекъснало партийната
кариерата на ищеца в партията, в която е членувал и от която е бил издигнат за кмет на
Община Тополовград. В съвкупност с възрастта на обвиняемия (69 г.) към момента на
привличането му като обвиняем и медийното отразяване на случая, при отчитане, че не
може да има очакване в дългосрочен план ищецът да продължи да изгражда партийна
кариера, съдът все пак приема, че независимо от това обвинението е довело до
разграничаване и на партията и на членовете й в гр.Тополовград от личността и дейността
на ищеца.
Всички така разгледани обективни обстоятелства, при отчитане възрастта на
ищеца (понастоящем на 82г.) и социално-икономическите условия на живот в страна,
мотивират съда да приеме, че общественият критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД ще
бъде удовлетворен с присъждане на обезщетение в размер на 25 000 лв. Тази сума
съответства на доказаните действително претърпени нематериални вреди, като следва да се
отчита и обстоятелството, че осъждането на държавата в лицето на процесуалния
субституент – Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение само по
себе си също има ефект на репарация за ищеца и в този смисъл размерът на определеното
обезщетение не следва да бъде източник на обогатяване.
Изцяло основателен и доказан е и искът по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане в
полза на ищеца на имуществени вреди от незаконното обвинение, който иск следва да се
уважи в предявения размер от 6 500лв.
Според разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. В НПК
не е уредена отговорността за разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение от лицето, признато за невиновно или по отношение на което наказателното
производство е прекратено. Поради това тези разноски могат да се претендират като
имуществена вреда в производството за обезщетение на вреди от незаконосъобразно
обвинение на основание чл.2, ал.1 от ЗОДОВ. Изразходваните средства за адвокатско
възнаграждение в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда са
имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като
то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство.
По делото са представени всечки договори за правна защита и съдействие за
защитата на ищеца от адвокат А. в досъдебното производство и по всички дела в съдебната
фаза на наказателния процес, по които договори заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение е в брой и възлиза в размер на общо 6 500лв., което съставлява за него
имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване. Без значение е, че не всички договори с
адвоката са представени в наказателното производство, тъй като както се посочи в НПК
липсва уредба относно разноските на подсъдимия и неоснователно е възражението на
ответника, че договорите са съставени за нужсите на настоящия процес. Същественото е, че
договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, писмената форма е за
доказване, като с договора се удостоверява, както че разноските са договорени с оглед
посочения предмет на договора, а също, че когато възнаграждението е заплатено в брой, то
тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка (в този см. е ТР №6/06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС).
В случая от всички представени договори за правна защита и съдействие, сключени между
ищеца и адв.А. е установен предмета на всеки договор и той е именно за защитата на ищеца
в обсъжданото наказателно производство, която защита се установи по несъмнен начин, че е
осъществена, в който смисъл са и показанията на св.Н., а за извършените плащания в брой
на договореното адвокатско възнаграждение е налице отразяване във всеки договор, който
има характер на разписка, с която се удостоверява заплащането на възнаграждението по
всеки договор.
Предвид задължителните указания, съдържащи се в т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК
на ВКС, отговорността на държавата за вреди от действия на правозащитни органи възниква
от момента, в който те се признават окончателно за незаконни - в хипотезата на чл. 2, ал. 1,
т.3 ЗОДОВ това е моментът на влизане в сила на оправдателната присъда и оттогава
9
държавният орган изпада в забава, дължейки лихва върху обезщетението. С оглед влязлата в
сила на 12.09.2022г. оправдателна присъда на ищеца, искането за присъждане на законна
лихва върху определените обезщетения, считано от същата дата, съдът намира за
основателно.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноските, направени за заплатена държавна такса (10лв.), разноски за вещо лице (603лв.) и
адвокатско възнаграждение, които съразмерно с уважената част от исковете възлизат в
размер на общо 3 129,37лв. Основателно е възражението на ответника за прекомерност на
размера на заплатеното адвокатско възнаграждение от 5 450 лв., като е без значение дали
същият размер е съобразен с Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, тъй като след постановяването
на Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на Съда на Европейския съюз, НМРАВ не
обвързва съда. Наредбата служи само като ориентир при присъждане на разноските за
адвокатско възнаграждение, като на отчитане подлежат положените от адвокат време и
усилия по делото, извършената работа и фактическата и правна сложност на делото. В
случая, при наличие на влязла в сила оправдателна присъда, делото не се отличава с висока
правна сложност, като спорни по делото са само въпросът за понесените неимуществени
вреди от ищеца и въпросът за размера на имуществените вреди. Следва да се отчете големия
обем материали по делото с оглед приложеното наказателно производство, което усложнява
фактически производството, приключването на делото в две съдебни заседания, разпита на
четирима свидетели и изслушване заключението на вещото лице. Предвид усилията на
адвоката-пълномощник на ищеца и извършената от него работа по делото - по подаване на
исковата молба, ангажирането и събирането на доказателствата, измененето на иска,
процесуалното представителство, вкл. представената писмена защита и материални интерес,
съдът приема, че дължимото се адвокатско възнаграждение е в размер на 5 000 лв., до който
размер адвокатското възнаграждение следва да участва в присъждавено на дължимите на
ищеца разноски по съразмерност.
Водим от изложното, ЯОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес: гр.София,
бул.”Витоша” №2, представлявана от Главния прокурор, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца П. М. П.
от гр.*******, Област *****, ул.********№**, вх.*, ет.*, ап.**, ЕГН **********, със
съдебен адресат адв.М. А., с адрес гр.******, ул.******№**, к.*** на основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ сумата 25 000лв. (двадесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от незаконно повдигнато на ищеца обвинение за извършено
престъпление по чл.202, ал.1, т.1 ,вр. с чл.201 от НК, за което престъпление П. П. е оправдан
с влязла в сила присъда на ЕРС по НОХД №351/2017г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 12.09.2022г. до окончателното й изплащане, като искът за разликата
над сумата 25 000лв. до предявения размер от 50 000лв., ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с посочени данни за адрес
и представител, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца П. М. П. от гр.*******, Област *****,
ул.********№**, вх.*, ет.*, ап.**, ЕГН **********, със съдебен адресат адв.М. А., с адрес
гр.******, ул.******№**, к.*** на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата 6 500лв.
(шест хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди от
незаконно повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.202, ал.1, т.1 ,вр. с
чл.201 от НК, за което престъпление П. П. е оправдан с влязла в сила присъда на ЕРС по
НОХД №351/2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.09.2022г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България,с посочени адрес и
представител, ДА ЗАПЛАТИ на П. М. П. от гр.*******, с посочени данни за адрес, ЕГН и
съдебен адресат, на основание чл.78,ал.1 ГПК направените от него разноски пред първата
инстанция в размер на сумата 3 129,37лв.
10
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
11