№ 808
гр. София, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110156910 по описа за 2022 година
При условията на комулативно обективно (чл.210 ,ал.1 ГПК) и субективно
съединяване (чл.215 ГПК) са предявени положителни установителни искове по чл. 422
ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с
чл.240 ЗЗД във връзка с чл.286 ТЗ и чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът „П.К. е предявил установителни искове да бъде признато
със сила на присъдено нещо, че ответникът му дължи следните суми : 670, 47 лв,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ****г. между
страните; 77,09 лв, представляващи мораторна лихва за периода от 11.09.2020г. до
10.02.2022г. ; 99,14 лв, представляваща договорно възнаграждение по същия договор за
периода от 10.07.2021г. до 10.02.2022г.; 160 лв, представляващи възнаграждение за
ползвана допълнителна слуга „Флекси” по същия договор , и 256 лв, представляващи
възнаграждение за ползвана допълнителна слуга „Фаст” по същия договор , заедно със
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК -
30.03.2022г. до окончателното плащане , както и разноските по делото, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 16741/20122г. по описа на
СРС,68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414 гПК от длъжника (ответник
по настоящото дело)
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцовото дружество поддържа
предявените искове. В заседанието на 15.12.2023г. , в което е даден ход по същество на
делото, не е присъствал представител на ищеца, но с писмена молба от 07.07.2023г.
юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
1
Ответникът Ф. Б. А. оспорва предявените искове по основание и по размер според
изявленията на пълномощника й в депозирания на 07.12.2022г. отговор на исковата
молба.Предявени са възражения за нищожност на процесния договор поради противоречие с
добрите нрави и поради нарушение на чл.11,ал.1,т.9 , т.10, т.11 и т.12 ЗПК във връзка с
чл.22 ЗПК, поради което с оглед чл.23 зПК ответникът като потребител дължи връщане
само на получената в заем сума , но не и лихви и други разходи по кредита. Посочва се , че
ответникът е извършвал плащания по договора 1 619, 18 лв , с което е погасил изцяло
главницата по кредита от 1 200 лв , а ищецът е получил без основание 419, 18 лв , които
следва да върне на ищеца. Предявени са и възражения за нищожност на клаузите за
допълнителните услуги „Флекси” и „Фаст” и поради нарушаване на чл.10а, ал.2 ЗПК , която
забранява на кредитодателите да събират такси и комсионни за действия , свързани с
усвояването и управлението на кредита. Предявени са и възражения за нищожност на
клаузите от договора относно годишния процент на разходите (ГПР) и размера (процента)
на договорната възнаградителна лихва. Обосновава се становище , че нищожността на тези
клазуи води до нищожност на целия договор. Предявено е и възражение за
недействителност по чл.22 във връзка с чл.10, ал.1 ЗПК , чл.11,ал.1,т.7-т.20 и т.20 ЗПК и
чл.12,ал.1,т.7-т.9 ЗПК на процесния договор поради липсата на точно определяне на
възнаградителната лихва и ГПР.
С отговора на исковата молба, т.е. писмено и в срока по чл.131,ал.1 ГПК Ф. Б. А.е
предявил НАСРЕЩЕН ИСК (чл.211 ГПК) , с който претендира да бъде осъден „П.К. да
му заплати сумата от 609,79 лв, която според Ф. Б. А. е платена без основание на „П.К.,
тъй като не е дължал уговорените лихви , допълнителни възнаграждения и цени на
допълнителни услуги по процесния договор , който според него е нещожен поради
противоречие със закона и добрите нрави и поради наличие на неравноправни клаузи
относно определянето на ГПР и лихвата.
С протоколно определение , постановено в откритото заседание на 15.12.2023г. , е
ПРИЕТ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НАСРЕЩНИЯ ИСК (ЧЛ.211 ГПК).
С протоколно определение , постановено в откритото заседание на 15.12.2023г. , на
основание чл.214,ал.1 ГПК е допуснато увеличение на размера на насрещния иск съгласно
искането на пълномощника на ищеца по този иск.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ответника оспорват
първоначалните искове и поддържат насрещния иск. При устните състезания в заседанието
на 15.12.2023г. адвокат на ответника е пледирал за отхъврляне на първоначалните искове и
за уважаване на насрещния иск. Доводи за неоснователността на първоначалните искове и за
основателността на насрещния иск са посочени и в депозираната на 21.12.2023г. писмена
защита от адвокат на ответника.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства
и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
2
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
16741/2022г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните
разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по
чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.
Относно процесуалния ред за разглеждането на исковете :
Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК , въпреки че предявените
установителни искове по чл.422 ГПК във връзка с чл.240 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД произтичат
от търговска сделка по смисъла на чл.286,ал.1 ТЗ, делото следва да бъде разгледано по
общия исков ред по чл.124 и сл. ГПК , а не по реда на особеното исково производство по
чл.365 и сл. ГПК, тъй като всеки от субективно съединените искове е родово подсъден на
районен , а не на окръжен съд (чл.103 ГПК във връзка с чл.104,т.4 ГПК).
Относно основателността на исковете:
Предявените установителни искове са ОСНОВАТЕЛНИ.
Кта писмено доказателство по делото е приет Договор за потребителски кредит №
****г. , сключен от ищцовото дружество като кредитодател и ответника като
кредитополучател, който не се оспорва от ответника. Ответникът не оспорва
автентичността на подписа му върху кредитния договор.
Ответникът не оспорва , че е подисал договора за кредит от 10.08.2020г., както и
декларациите към него. Следователно процесният договор за кредит е валидно сключен от
страните.
По делото е безспорно сключването и съдържанието на Договор за потребителски
кредит № ****г. между страните. Този договор е представен по настоящото дело , като
ответницата не е оспорила нито сключването му (подписването му ), нито съдържанието
му.
Договорът за потребителски кредит от 10.08.2020г. е сключен въз основа на Искане за
отпускане на потребителски кредит П.К. Стандарт №40000906854, подадено на
08.08.2020г. от ответника, подписано от него (представено с есковата молба-б.с.). Това
искане за кредит не се оспорва от ответника. Няма спор и това се установява при
съпоставяне на съдържанието на искането за кредит от 08.08.2020г. и на договора за кредит
от 10.08.2020г. , че основните параметри на кредитния договор са същите , каквито са
поискани от ответника.
С подписването на Декларация А към договора за кредит ответникът е декларирал ,
че са му предоставени : „1) безвъзмездно, на хартиен носител , в ядсна и разбираема форма
на български език – информация във формата на Стандартен европейски формуляр; 2)
3
разяснения , които са му дали възможност да прецени доколко предлаганите продукти
съотвестват на неговите възможности и финансово състояние; 3)разяснение на
преддоговорната информация, основните характеристики на предлаганите продукти и
въздействието , което могат да окажат върху него в това число последиците в случай на
просрочени плащания ; 4)разяснения на пакета от допълнителни услуги, които
кредитодателят може да предостави на кредитополучателя по негово искане , както и
правата на задълженията му по тях.
С подписването на Декларация Б към договора за кредит ответникът е декларирал ,
че е запознат предварително с Общите условия на „П.К. към договорите за потребителски
кредит за физически лица и ги приема.
С подписването на Декларация Г към договора за кредит ответникът е декларирал ,
че е уведомен и разбира , че изборът на пакет от допълнителни услуги не е условие за
сключване на договора за потребителски кредит или условие за получаването му при
предлаганите условия , като декларира , че е разбрал съдържанието на избрания пакет
допълнителни услуги и потвърждава с подписа си този избор. Следователно възражението
на адвоката на ответника за „натрапване” на допълнителния пакет услуги на доверителя му
се оповергава от удостовереното в подписаните от доверителителя му документи.
С подписването на Декларация Д към договора за кредит ответникът е декларирал , че
е запознат с видовете и размерите на дължиите по договора такси съобразно тарифата за
таксите.
По силата на Договора за потребителски кредит П.К. Стандарт” № ****г. ищцовото
дружество е предоставило на ответника Ф. Б. А. потребителски кредит в размер на 1 200
лв, като ответникът е следвало да плаща 18 месечни погасителни вноски с размер от 141, 95
лв с падеж 10-то число на съответния месец. Уговореният ГПР е 48,89 % , а уговореният
годишен лихвен процент а 41 % . По искане на ответника са му предоставени услуга „Фаст”
на стойност 360 лв и услуга „Флекси „ на стойност 576 лв. Цялата дължима сума по кредита
е 2 555, 18 лв , в която е включено и възнаграждение за закупения пакет от допълнителни
услуги , което е платимо чрез месечните погасителни вноски. Конкретните падежи и
размери на всяка погасителна вноска са посочени в Погасителния план към кредитния
договор , подписан от страните.
Не е налице недйствителност на процесиня договор по смисъла на чл.22 във връзка с
чл.10, ал.1 ЗПК , чл.11,ал.1,т.7-т.20 и т.20 ЗПК и чл.12,ал.1,т.7-т.9 ЗПК , тъй като тези
правни норми не са нарушени в конкретния случай, доколкото процесният договор е
сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с четлив
шрифт (с което е спазен чл.10,ал.2 ЗПК) и съдържа общия размер на кредита и условията за
усвояването му (чл.11,ал.1, т.7 ЗПК и чл.12,ал.1,т.7 ЗПК) , лихвения процент по кредита,
който е фиксиран , както условията за прилагането му (чл.11,ал.1,т.9 ЗПК и чл.12,ал.1,т.8
ЗПК);годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит (чл.11,ал.1, т.10 ЗПК и
чл.12,ал.1,т.9 ЗПК); условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
4
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването (чл.11,ал.1, т.11 и т. 12 ЗПК); наличието на право на отказ на потребителя от
договора (чл.11,ал.1, т.20 ЗПК). Следователно неоснователно е предявеното от ответната
страна възражение за недействителност на процесния кредитен договор по чл.22 във връзка
с чл.11, ал.1,т.10 ЗПК.
Неоснователни са и възраженията на ответната страна за нищожност на договорните
клаузи за договорна лихва и за неустойка по смисъла на чл.143,ал.2, т.10 и т.19 ЗЗП/ в
редакцията, изменена с ДВ, бр.100/2019г. / , тъй като видно от изрично посоченото в
декларациите , които са неразделна част от процесния договор, подписвайки този договор
ответникът лично е удостоверила, че е бил предварително запозната с всички договорни
клаузи, както и с икономическите последици от сключването на договора.
Според посоченото в приетото в заседанието на 15.12.2023г. заключение по съдебно-
счетоводната експертиза годишния процент на разходите по процесния договор е 48,89 % ,
т.е. колкото е посочен в договора. Възражението на ответната страна в обратния смисъл е
неоснователно. В конкретния случай в ГПР не следва да се включва стойността на
допълнителните услуги „Фаст” и „Флекси” , тъй като според §1 от ДР нна ЗПК в ГПР не се
включват разходите за допълнителните услуги , когато сключването на допълнително
споразумение за тези допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на
кредита или за получаването му при предлаганите условия , а в конкретния случай изрично
е посчено в договора и в общите условия, че допълнителните услуги „Фаст” и „Флекси” ,се
предоставят по искане на кредитополучателя и не са условие са сключване на кредитния
договор. Поради това изчисления по искане на ответника от вещото лице в заключението по
съдебно-счетоводната експертиза размер на ГПР с включени разходи за услугите „Фаст” и
„Флекси” е правноирелевантен. Както е посочено и от вещото лице според чл.19,ал.4 ЗПК
ГПР може да достигне до 50 % , който размер не е превишев в конкретния случай.
По настоящото дело не е доказана явна нееквивалентност между предоставената
услуга и уговорената цена. Уговореният лихвен процент от 41 % е в съотвествие с
размерите на лихвените проценти по договори за потребителски кредит за кратки срокове с
небанкови институции и при факсираност за целия срок на договора. Следователно не е
доказано процесния договор да нарушава добрите нрави по смисъла на чл.26 ЗЗД.
Възражението на ответника за нишожност на договора поради противоречие с добрите
нрави е неоснователно.
Както бе посочено , допълнителните услуги „Фаст” и „Флекси” са предоставени на
ответника по негово изрично съгласие , удостоверено с подписа му под договора ,
включително и с подписа му под декларация Г към договора. Поради тази причина
възражението на ответника за нищожност на клаузите за тези допълнителни услуги е
неоснователно.
Неоснователни са и възраженията на ответника за нищожност на договорните клаузи
5
за ГЛП и за ГПК по смисъла на чл.143,ал.2, т.10 и т.19 ЗЗП/ в редакцията, изменена с ДВ,
бр.100/2019г. /, предишни чл.143,ал.2, т.9 и т.18 ЗПК/, на които се позовава ответната страна
в отговора на исковата молба-б.с., тъй като в процесния договор за кредит страните са
посочили , че кредитополучателят удостоверява , че е получил и е запознат предварително
от кредитодателя с всички условия по настоящия индивидуален договор и с Общите
условия , приложими към него , а в декларация А към договора е удостоверено , че
ответникът като кредитополучател е получил от кредитодателя Стандартен европейски
формуляр, посочващ индивидуалните условия по кредита, предмет на договора.
Следователно ответникът , подписвайки процесния договор , лично е удостоверил, че е бил
предварително запознат с всички договорни клаузи , както и с икономическите последици
от сключването на договора.
Не се спори между страните , че ищецът е изпълнил задължението си на
кредитодател по процесния договор да предостави уговорената парична сума като кредит
на ответника.
Според удостовереното в представеното с исковата молба Извлечение по сметка към
Договор за потребителски кредит № ****г. ответникът е платил месечните вноски от
първа до девета , т.е. вноските с падежи от 10.09.2020г. до 10.05.2021г. и част от десетата
вноска с падеж на 10.06.2021г. , като извършените от него плащания са с общ размер от
1 509,79 лв, като остават дължими 1 185,61 лв, което е сбора от останалите вноски с падежи
от 10.06.2021г. до 10.02.2022г., които не са платени. Ответната страна не е оспорила
изрично съдържанието на това излечение от сметка.
Според приетото в заседанието на 15.12.2023г. заключение по съдебно-счетоводната
експертиза , неоспорено от страните , ответникът е извършил и плащане на 21.06.2022г. в
размер на 300 лв , т.е след предявяване на исковата молба , както и още едно плащане в
размер на 160 лв , които не са включени в извлечението от сметка , което е изготвено към
датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 30.03.2022г. Но според посоченото в
обстоятелствената част на исковата молба в извлечението от сметка не са посочени сумите
за лихви за забава , които също са погасени с плащанията на ответника. Това е причинита ,
поради която в извлечението от сметки не е посочен целия сбор от извършените от
ответника плащания , а само тази част , с която са погасени месечните вноски, без лихвите
за забава по смъсила на чл.86, ал.1 ЗЗД.
В неплатените вноски се включват не само главницата (сумата, предоставена като
кредит), но и договореното възнаграждение , както и стойността на допълнителните
услуги „Флекси „ и „Фаст ” . В общата неплатена сума от 1 185, 61 лв се включват : 670, 47
лв главница , 99, 14 лв договорно възнаграждение , 160 лв цена на допълнителната услуга
„Фаст” и 256 лв цена на допълнителната услуга „Флекси.
С оглед изпадането в забава на ответника относно плащането на погасителните
вноски за него е възникнало и задължението за плащане на мораторна лихва по чл.86,ал.1
ЗЗД , за което не се спори , че е в размер на 77, 09 лв за процесиня период от 11.09.2020г.
до 10.02.2022г.
6
По делото няма доказателства за изпълнение от ответника на задължението му за
плащане на дължимите от него месечни погасителни вноски по Договора за
потребителски кредит П.К. Стандарт” № ****г. в посочения размер, както и на
мораторните лихви. Поради това прилагайки правните последици, в които се състои
доказателствената тежест по чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК, съдът приема, че ответникът
не е изпълнил посоченото задължение към ищцовото дружество. Тъй като по делото е
доказано съществуването и изискуемостта на претендираните от ищцовото дружество
вземания , исковете по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с
чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.240 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД са основателни и следва да
бъдат уважени изцяло.
Относно основателността на насрещния иск по чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД :
Този иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Както бе посочено във връзка с исковете по чл.422 ГПК , процесния Договор за
потребителски кредит П.К. Стандарт” № ****. е действителен , както и всички негови
клаузи , включително клаузите за лихви , за ГПР и за допълнителните услуги „Фаст” и
„Флекси”. Следователно всички плащания на ответника по този договор са с правно и
фактическо основания , както бе установено във връзка с предявените искове по чл. 422
ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.240
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Сумата от 609,79 лв е платена от ищеца по насрещния иск Ф. Б. А. в изпълнение на
задълженията му като кредитополучател по Договор за потребителски кредит П.К.
Стандарт” № ****. Следавателно сумата от 609,79 лв е платена с основание и не подлежи на
връщане. Искът по чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен изцяло.
Относно разноските по делото :
С оглед уважаването на първоначалните искове и отхвърлянето на насрещния иск на
ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски – платената от него
държавна такса за предявяването на исковата молба (149,44 лв).
Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско
възнаграждение, каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е
представлявана по настоящото дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено.
Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен съгласно
действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК-200 лв. В останалата му част до пълния предявен
размер от 300 лв искането на ищеца за юрисконсулско възнаграждение в исковото
производство следва да бъде отхъврлено.
На ответника не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете на ищеца са
уважени изцяло , а несрещният иск е отхвърлен.
С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъде
7
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъдат присъдени
разноските, направени от него в заповедното производство – платената държавна такса
(25,56 лв), както и юрисконсултското възнаграждение, присъдено със заповедта по чл.410
ГПК (180 лв).
На ответника (длъжник в заповедното производство) не следва да бъдат присъдени
разноски , тъй като претенциите срещу него са уважени изцяло.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК във връзка с чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.240 ЗЗД във връзка с чл.286
ТЗ и чл.86,ал.1 ЗЗД, че Ф. Б. А. , ЕГН: **********, гр. София, бул. „****, със съдебен
адрес : град София , ул. -*** , Адвокатско дружество „Н. и А” , чрез адв. Я. Н., ДЪЛЖИ на
„П.К., ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „****, следните суми
: 670,47 лв (шестстотин и седемдесет лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № ****г. между страните; 77,09 лв
(седемдесет и седем лева и девет стотинки), представляващи мораторна лихва за периода
от 11.09.2020г. до 10.02.2022г. ; 99,14 лв (деветдесет и девет лева и четиринадесет
стотинки), представляваща договорно възнаграждение по същия договор за периода от
10.07.2021г. до 10.02.2022г.; 160 лв (сто и шестдесет лева), представляващи
възнаграждение за ползвана допълнителна слуга „Флекси” по същия договор , и 256 лв
(двеста петдесет и шест лева), представляващи възнаграждение за ползвана допълнителна
слуга „Фаст” по същия договор , заедно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на заявлението по чл.410 ГПК - 30.03.2022г. до окончателното плащане , за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. №
16741/20122г. по описа на СРС,68 състав.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от Ф. Б. А. , ЕГН: **********, гр.
София, бул. „****, със съдебен адрес : град София , ул. -*** , Адвокатско дружество „Н. и
А” , чрез адв. Я. Н., против „П.К., ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „****,, осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на „П.К. да
заплати на Ф. Б. А. сумата от 609, 79 лв ( шестстотин и девет лева и седемдесет и девет
стотинки), която според Ф. Б. А. е платена без основание на „П.К., тъй като не е дължал
уговорените лихви , допълнителни възнаграждения и цени на допълнителни услуги по
нищожния договор Договор за потребителски кредит № ****г. между страните.
ОСЪЖДА Ф. Б. А. , ЕГН: **********, гр. София, бул. „****, със съдебен адрес : град
София , ул. -*** Адвокатско дружество „Н. и А” , чрез адв. Я. Н., ДА ЗАПЛАТИ на
„П.К., ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „****, следните
8
суми: 149,44 лв (сто четиридесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки),
представляващи направените от ищеца разноски по настоящото исково производство–
платената държавна такса за предявяване на исковата молба (чл. 78,ал.1 ГПК); 200 лв
(двеста лева), представляваващи полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско
възнаграждение в настоящото исково производство (чл.78,ал.8 ГПК); 25,56 лв ( двадесет и
пет лева и петдесет и шест стотинки), представляващи направените от ищеца разноски по
заповедното производство по гр.д. № 16741/ 2022г. по описа на СРС,68 състав – платената
държавна такса за предявяване на заявлението по чл.410 ГПК (т.12 от ТР № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС), и 180 лв (сто и осемдесет лева ), представляваващи полагащото се на
ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д.
№ 16741/ 2022г. по описа на СРС,68 състав (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
ОТХВЪРЛЯ в останалата й част претенцията по чл.78,ал.8 ГПК на ищеца „П.К. за
присъждане на юрисконсулско възнаграждение в настоящото исково производство до
пълния предявен размер от 300 лв (триста лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9