Р Е Ш Е Н И Е
№311
гр. Велико Търново, 27.9.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, осми състав, в публично заседание на двадесет и
трети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
при
участието на секретаря П.Иванова
разгледа докладваното от съдия Костова
адм. дело № 555/2020г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156
и сл. от Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) вр. с чл. 144, ал. 2
от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 1, ал. 1, т. 5 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Образувано е
по жалба на И.Г.Д. *** против Акт за
прихващане и възстановяване №184 от 29.7.2020г. на старши инспектор приходи към
Служба „Местни данъци и такси“ при Община Свищов, с което е отказано
възстановяването на сума ,недължимо платена на Общината, потвърден с Решение
№1233/19.9.2020г. на Кмета на Община Свищов.
В жалбата се
правят оплаквания за незаконосъобразност на така оспорвания АПВ, тъй като той
не дължи заплащане на данък за
притежаваното от него превозно средство с ДКИ ВТ 3869 М. Освен това издаденият на Акт за установяване на задължение (АУЗ) по чл. 107, ал.
3 ДОПК № 520-1/12.11.2019 г. на старши инспектор приходи при Община
– Свищов, потвърден с решение, обективирано в Писмо изх. № 94-Ж-117/07.10.2020
г. на началника на Отдел „Общински приходи“ – Свищов, с който на оспорващия са
определени задължения за данък върху притежавано от него моторно превозно
средство (МПС) за периода на 2014 - 2018 г. в размер на 198.69 лева е
незаконосъобразен.
Следователно оспорваният АПВ е
издаден при грубо нарушение на процесуалните правила, при неправилно установена
фактическа обстановка и при неправилно приложение на материалния закон. От съда
се иска да отмени оспорвания акт като преписката се върне на АО за ново произнасяне.
В о.з. се представлява
от адв. Г., който моли съда да постанови решението, което да бъде съобразено с
Решение на АСВТ по адм. д. 697/20г.
Ответникът
по жалбата Кмет на Община Свищов, редовно призован се представлява от ... Ш.,
който оспорва така подадената жалба като неоснователна и недоказана. Счита, че
в хода на съдебното дирене, е установено, че АПВ е законосъобразен, издаден от
лице в кръга на неговите правомощия, при спазване на материалния и процесуален
закон. Претендира заплащането на сторените по делото разноски , за което
представя списък по чл.80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Представя
допълнително писмено становище, в което основно развива доводи за дължимост на
определения от Общината данък за МПС.
Административен съд –
Велико Търново осми състав след преценка
на становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
С
влязло в сила на 17.6.2021г. Решение №63/9.3.2021г. по адм.д. 697/20 г. по
описа на Административен съд В. Търново
е отхвърлена жалбата на И.Г.Д. *** против Акт за установяване на
задължение по чл. 107, ал.
3 ДОПК № 520-1/12.11.2019 г. на старши инспектор приходи при Община
– Свищов, потвърден с решение, обективирано в Писмо изх. № 94-Ж-117/07.10.2020
г. на началника на Отдел „Общински приходи“ – Свищов.
В мотивите си съдът изрично е
посочил, че Чл. 58 от ЗМДТ определя кои от МПС, за които иначе би се дължал местен данък, се
освобождават от него. По делото не се твърди МПС на жалбоподателят да е такова
освободено от местен данък МПС. Жалбоподателят всъщност оспорва размера на
данъка с мотива, че в общинската наредба не определя данък точно за вида на
МПС, което той притежава и всъщност без основание за това МПС, което е от
категория L6е се
прилага данъка, дължим за МПС категория L7е. АТВ, вкл. от вида на процесното
не са сред освободените от облагане ПС и за тях важи общия принцип за
облагането им с местния данък по чл. 52 и сл. от ЗМДТ. След като това е така,
всякакви други възражения, вкл. за размера на данъка не касаят валидността на
АУЗ, а евентуално биха били такива за законосъобразното определяне на размера
на данъка, при това било в наредбата по чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ, било в АУЗ. В
случая обаче, производството е само за валидността на АУЗ. В оспореният акт има
посочено съществуващо правно основание за облагане и то е в съответствие с
изложените в него фактически основания за притежавано МПС.
Настоящото
производство е било спряно с определение от 5.02.2021г. и е възобновено с
Определение 23.6.2021г. след влизане в сила на горепосоченото Решение на АСВТ.
По делото няма спор за факти: На 04.10.2013 г. И.Г.Д. ***
придобил четириколесно ПС, марка Кванг Янг Кимко (договор за покупко-продажба
на л. 33, гръб от приобщеното към настоящето дело друго такова № 557/2020 на
АСВТ), което регистрирал в КАТ с рег. № ВТ 3869 М. Според представеното от Д.
Свидетелство на регистрация на МПС (л. 6 от делото) превозното средство е с
категория L6е.
Собственикът на МПС подал данъчна декларация за
регистрацията му, в която посочил данните съгласно свидетелството за
регистрация, вкл. категорията на МПС - категория L6е. (л. 32 от
адм. д. № 557/2020 на АСВТ).
След обработка на тази декларация, на Д. е изпратено
Съобщение № **********/20.11.2013 г., в което няма определени задължение за МПС
за 2013 г., но изрично е посочено, че ПС е такова от категория L7е.
Недоволен от така определената категория на МПС,
жалбоподателят оспорил данъчната декларация по чл. 54 от ЗМДТ и определената от
ответната администрация категория на МПС с нея. Във връзка със същото МПС, с
АУЗ по чл. 107, ал.
3 ДОПК № 520-1/12.11.2019 г. на старши инспектор приходи при Община
– Свищов на И.Г. *** като собственик са определени задължения за данък върху
моторно превозно средство (МПС) за периода на 2014-2018 г. в размер на 198.69
лева. Производството по издаване на АУЗ е започнало служебно – на основание чл.
107, ал. 3 от ДОПК, след като е констатирано, че за декларираното МПС не са
внесени дължимите суми за местен данък от придобиването му, поради което са
установени задължения за такъв и са определени лихви за просрочие за периода
2014 – 2018 г. вкл., като общата сума за това е 198.69 лева. АУЗ, който е
редовно връчен на задълженото лице на 14.11.2019 г., и е платен доброволно
от жалбоподателя.
Междувременно жалбоподателят е поискал възстановяване
на сумата в размер на 204,28 лева, внесена от него – представляваща пътен данък
за МПС и начислена лихва. С процесния в настоящото производство АПВ ст. Инспектор
Катя Банкова е отказала възстановяване на посочената сума, тъй като е налице
АУЗ за нея и същата е основателно заплатена. В срок срещу този отказ е подадена
жалба до Кмета на Община Свищов, който с Решение
№1233/19.9.2020г е потвърдил постановения отказ.
В о.з. е
представена цялата административна преписка по издаване на двата акта, както и
Заповед № 72 РД 22-01-03/29.01.2018 и длъжностна характеристика на ст.
Инспектор по приходите.
При така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
АПВ е
издаден от Катя Банкова, на длъжност
старши експерт приходи орган по
приходите при Община Свищов. Съгласно разпоредбата на чл. 9б от ЗМДТ,
установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се
извършва по реда на чл. 4, ал. 1 – 5 от същия закон. Съгласно разпоредбата на
чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК,
като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според
чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, в производствата по ал. 1 служителите на общинската
администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а съгласно
ал. 4, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. В
конкретния случай, видно от приложената към делото Заповед № 72 РД
22-01-03/29.01.2018 година Кметът на Свищов е определил служителите от
общинската администрация, които имат правата и задълженията на органи по
приходите, измежду които е и Катя Банкова – старши експерт „Приходи“, която е
издала процесното АПВ. С оглед на това настоящият състав на АСВТ намира, че
процесният акт е издаден от оправомощено за това длъжностно лице, в кръга на
неговите правомощия.
Спазени са изискванията за форма, доколкото в АПВ са
посочени фактическите констатации на органа, както и правното основание за
неговото издаване. Противно на твърденията на жалбоподателя АО е изяснил
фактическата обстановка по спора, обсъдил е възраженията му, посочил е , че
дължимостта на данъка е определена с друг ИАА, а именно АУЗ.
Досежно
приложението на материалния закон съдът намира следното: Съдът, съгласно чл. 168, ал. 1 АПК,
е длъжен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 АПК, като изхожда от обективно установените факти в
хода на административното и на съдебното производство. По същия начин е решен
въпроса и в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – компетентните органи са
длъжни да установят всички обективни факти и обстоятелства от значение за
дължимостта на публичното вземане, в т.ч. и тези, които водят до намаляване или
отпадане на задължението. Влязлото в сила съдебно решение, с което спорът за
законосъобразността на АУЗ, е решен, има сила на пресъдено нещо. Съгласно чл.
177, ал. 1 АПК тази сила на пресъдено нещо задължава страните спрямо държавата
да преустановят правния спор. Никоя от страните не може повече да оспорва
правилността на съдебно установеното, т.е. законосъобразността на акта, с който
е отказано възстановяването. Това задължение за неоспорване се отнася и до
отделните възражения, които страните са могли да направят в хода на съдебното
производство, тъй като влязлото в сила съдебно решение, с което жалбата срещу
един административен акт е отхвърлена, има за правна последица влизането в сила
на оспорения административен акт. Влезлият в сила административен акт, с който
е решен един въпрос, е абсолютна процесуална пречка за неговото повторно
решаване от органа – разбира се, при идентичност на предмета и страните. В
случая с влезлия в сила , Акт за установяване на
задължение по чл. 107, ал.
3 ДОПК № 520-1/12.11.2019 г. на старши инспектор приходи при Община
– Свищов, потвърден с решение, обективирано в Писмо изх. № 94-Ж-117/07.10.2020
г. на началника на Отдел „Общински приходи“ – Свищов въпросът за дължимостта на
платения пътен данък е решен и не може да се пререшава в настоящото
производство по реда на косвения контрол. .
Следователно АПВ, с който се отказва
връщането на надлежно заплатената и дължима сума за пътен данък за горепосоченото МПС се явява
материално законосъобразен.
По изложените мотиви съдът намира, че оспореният
АПВ не страда от пороци, водещи до неговата незаконосъобразност, поради което
жалбата срещу него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото основателна е
претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото, представляващи
платен адвокатски хонорар. Настоящето дело има за предмет отказ за
възстановяване на данък за МПС и
стойността му се определя от размера на установения с него данък, който възлиза
на общо 204,28 лева. След като това е така, дължимият адвокатски хонорар за
делото възлиза на 300 лева, съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 8, ал. 1, т.
1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
вр. чл.4, ал. 1, изр. последно от ЗМДТ. Следователно направеното възражение за
прекомерност се явява основателно и следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание
чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Г.Д.
*** против Акт за прихващане и възстановяване №184 от 29.7.2020г. на старши
инспектор приходи към Служба „Местни данъци и такси“ при Община Свищов, с което
е отказано възстановяването на сума ,недължимо платена на Общината, потвърден с
Решение №1233/19.9.2020г. на Кмета на Община Свищов.
ОСЪЖДА
И.Г.Д. *** да заплати на Община Свищов разноски в
производството в размер на триста лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване и протест в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: