Решение по дело №738/2021 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 43
Дата: 15 юли 2021 г. (в сила от 7 август 2021 г.)
Съдия: Гергана Мирчова Симеонова
Дело: 20211210200738
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Благоевград , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20211210200738 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от М ***, със седалище и адрес на
управление **** против електронен фиш серия Г №0029871, издаден от ОДМВР-
Благоевград, с който за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 КЗ на основание
чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 КЗ на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 лева.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакувания електронен фиш,
както и че същият е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила.
Навежда се, че издаденият електронен фиш не съдържа изискуемите с чл.189, ал.4
ЗДвП реквизити. Сочи се, че електронният фиш не е издаден по установения в закона
ред, доколкото чл.189, ал.4 ЗДвП предвиждал издаване на електронен фиш, когато за
извършеното нарушение е предвидено наказание „Глоба“, а не и „Имуществена
санкция“. Поддържа се липса на законово основание за налагане на имуществена
санкция на юридическо лице посредством издаване на електронен фиш по реда на
чл.647, ал.3 КЗ, предвид невъзможността юридическо лице да бъде субект на
административно нарушение – управление на МПС, без застраховка „ГО“.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното НП.
В съдебното заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се
представлява от законов или упълномощен представител. Депозира писмено
становище, с което поддържа подадената въззивна жалба, като допълва, че изготвеният
от използването на АТСС протокол не съответствал на предвидените с чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 изисквания. Претендира се присъждането на разноски
за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител. Представя
становище, с което моли обжалваният електронен фиш да бъде потвърден и релевира
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
1
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
На 23.03.2021г. в 10.24 часа по ПП 1 Е-79, на км 361 в извън населено място в
посока движение към гр.Симитли при ограничение на скоростта 60 км/ч,
сигнализирано с пътен знак В26, с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1
била засечена скоростта на движение на МПС – „****, с рег. № **
От направена в информационните фондове на МВР справка било установено,
че л.а „****, с рег. № **е собственост на „М ***
При направена справка в информационните фондове на Гаранционния фонд е
установено, че към 23.03.2021г. за автомобил с рег.№ * няма активна застраховка
гражданска отговорност.
След обработка на генерирания от техническото средство снимков материал от
ОДМВР- Благоевград е издаден електронен фиш серия Г № 0027589, с който за
извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 КЗ на основание чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461,
т.1 КЗ на „М ***с ЕИК *********, представлявано от М Х М е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 лева
Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Разписка за
връчен електронен фиш от дата 18.04.2021 г., Снимка към ЕФ, Серия Г, №29871 от
23.03.2021г., Списък с намерени фишове, Проверка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, Данни за първоначална регистрация, Справка за
нарушител/водач – М Х М, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5123, Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или
система рег. №1116р-1709/23.03.2021г., Протокол от проверка № 21-
С[1]ИСИС/29.04.2020 г., Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г., Схема Е79 – 3 –
Благоевград - Долно Церово км 355+228.81 – км 370+132.19л
При установяването на фактическата обстановка, съдът се довери на
показанията на свидетеля К., като отчете тяхната последователност и
непротиворечивост, както и корелацията им с представените по делото писмени
доказателства.
От показанията на свидетеля К. се установява, че на 23.03.2021г, на посоченото
в електронния фиш място е засечена превишена скорост на движение на МПС с рег. *,
като при засичане движението на МПС с превишение на максимално допустимата
скорост, АТСС заснема съответния автомобил и автоматично генерира справка за
наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Като изясняващи обстоятелства относими към предмета на делото, съдът
кредитира и надлежно приетите писмени доказателства.
От приложената по делото справка от информационните системи на
Гаранционния фонд /л.9/ се установява, че към 23.03.2021г.. МПС с ДКН № * няма
активна застраховка „Гражданска отговорност”, а съгласно справка собственост на
МПС, посоченият автомобил е собственост на „М ***
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени електронни фишове, районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка
2
относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че електронният фиш
е издаден от териториално компетентна ОД на МВР, в рамките на предоставени със
ЗАНН и ЗДвП правомощия.
В случая обаче при съставянето на електронния фиш са допуснати съществени
процесуални нарушения, предпоставящи неговата отмяна.
Отговорността на дружеството-жалбоподател е ангажирана за извършено
нарушение на чл.483, ал.1, т.1 КЗ, съгласно който договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице,
различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния
договор. За неизпълнение на това задължение е предвидена и съответна санкция в
разпоредбата на чл. 638, ал. 1 от Кодекса за застраховането: "глоба" в размер на 250 лв.
– за физическо лице и "имуществена санкция" в размер на 2000 лв. – за юридическо
лице или едноличен търговец.
С разпоредбата на чл.647, ал.3 КЗ е регламентирана възможността, когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление
на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите да
се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при
условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР
на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на Закона за движение по пътищата и
според тях електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно – информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства.
С Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013г.,е
разяснено, че електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но
само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Процесуалната законосъобразност на издадения електронен фиш е
обусловена от съответствието му на предвидените със специалната разпоредбата на
чл.189, ал. 4 ЗДвП изисквания.
Съобразно цитираната разпоредба, електронният фиш следва да съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното
заплащане
В обжалвания електронния фиш липсва описание на нарушението, което
3
според цитираната разпоредба на чл.189, ал.4 ЗДвП е един от неговите задължителни
реквизити. В електронния фиш е посочено единствено, че е "установено нарушение на
КЗ, заснето с автоматизирано техническо средство/система АТСС ARH CAM S1
№11743d4, което не представлява описание на нарушението. Изложеното обуславя
извод, че издаденият електронен фиш не съдържа всички, изискуеми със закона
реквизити, доколкото липсва описание на каквото и да е нарушение, което се твърди да
е извършено с автомобила, като административнонаказващият орган се е ограничил
само да отрази, че е установено нарушение на Кодекса за застраховането.
Кодексът за застраховането предвижда множество и различни нарушения, а в
процесния електронен фиш не е посочено в какво се изразява самото нарушение,
поради което в случая липсва описание на съставомерно деяние, което представлява
административно нарушение, и в частност такова по чл.483, ал.1 КЗ. Ето защо,
атакуваният електронен фиш не отговаря на изискванията към неговото съдържание,
регламентирани с чл. 189, ал. 4 ЗДвП, към който препраща разпоредбата на чл.647, ал.3
КЗ.
Липсата на описание на нарушение, като елемент, който индивидуализира
нарушението, по ясен и категоричен начин, винаги съставлява съществено нарушение
на процесуалните правила, засягащо правото на защита на наказаното лице.
Констатираното нарушение на процесуалните правила ограничава възможността на
нарушителя да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен, като
същевременно препятства и съда да извърши необходимата преценка, дали е
извършено административното нарушение, както и наличието на съответствие между
словесното описание на нарушението, неговата правна квалификация и санкционната
норма въз основа на която е наложено наказанието.
Изложените съображения предпоставят отмяна на атакувания електронен фиш.
При този изход на делото, право на присъждане на разноските за
производството се поражда само за дружеството-жалбоподател. Претендира се
присъждане на разноски в размер на 300,00 лева, представляващо заплатено във
въззивното производство адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна релевира възражение за прекомерност на така заплатеното
възнаграждение.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до
минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА
препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет.
Съгласно 18, ал.2 вр. чл.7, ал.2 т.2 от Наредбата за защита по дела с определен
интерес възнаграждението при интерес при интерес от 1000 до 5000 лв. – 300 лв. + 7 %
за горницата над 1000 лв. Ето защо съотнесено към размера на наложената с
наказателното постановление имуществена санкция в размер на 2000 лева,
определеният по реда на Наредбата минимален размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата 370.00 лева.
Предвид горното независимо от това, че делото не се отличава с фактическа и
правна същност, доколкото жалбоподателят претендира присъждане на разноски за
заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер на 300лв, което е под
установения с Наредбата минимум, неоснователно се явява направеното от наказващия
орган възражение за неговата прекомерност.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест
на ОДМВР- Благоевград, което е юридическото лице, в чиято структура е включен
административният орган – издател на оспореното наказателно постановление.
4
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр.1, предл.3 Районен съд-
Благоевград, НО, 7-ми състав.


РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г №0029871, издаден от ОДМВР-
Благоевград, с който на М ***, със седалище и адрес на управление **** за извършено
нарушение на чл.483, ал.1, т.1 КЗ, на основание чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1
КЗ е наложена "имуществена санкция" в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 ЗАНН вр. чл.143, ал.1 АПК ОДМВР-
Благоевград да заплати на М ***, със седалище и адрес на управление **** сума в
размер 300,00 лева (триста лева), представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5