Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ловеч, 07.10.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД девети състав в публичното заседание на единадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретаря М.К., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 923/2013 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод постъпила искова молба от А.А.А. чрез адв. Г. против “Чез Електро България” АД за установяване, че първият не дължи сумата от 1 670,64 лв. – стойност на доставена електрическа енергия.

Навеждат се твърдения, че на 25.02.2013 г. служители на “Чез Разпределение България” АД са извършили проверка в обект, собственост на ищеца, находящ се на адрес с. Изворче, обл. Ловеч, ул. “Здравец” № 5, а резултатите от нея обективирали в протокол от същата дата. При проверката се установило, че електромер № 40042817 мери с грешка + 89,81 %, поради което бил демонтиран и не негово място монтиран нов.

С писмо от 10.05.2013 г. се казва, че дружеството ищец изпратило препис от протокола за проверка и протокол за проведено метрологично измерване с данни, че провереното средство за измерване е в изправност. В писмо от 29.04.2013 г. се твърди, че ответникът уведомил ищеца, че има незаплатени задължения в размер на 1 670,64 лв. – стойност на доставена електрическа енергия до м. февруари 2013 г., ведно със законната лихва и го предупредил, че при неплащането й ще се преустанови доставката на електрическа енергия до обекта.

Ищецът отрича да дължи сумата, за която ответникът го е поканил да изпълнение, тъй като е заплащал редовно стойността на доставената му електрическа енергия.

При изложените твърдения се отправя искане до съда да постави решение, с което да признае за установено, че ищецът не дължи сумата от 1670,64 лв. – стойност на доставена електрическа енергия до обект, находящ се в с. Изворче, ул. “Здравец” № 5 за периода 28.12.2012 г. до 25.02.2013 г. /периода окончателно е уточнен в молба от 08.09.2014 г./. Претендира се присъждането на сторените разноски по делото.

Ответникът в депозиран отговор, излага възражения по основателността на исковата претенция за недължимост на сумата от 1 670,64 лв. Посочва се, че отношенията между страните се основата на валидна облигационна връзка – договори при общи условия, които влизат в сила за потребителя, които купува електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Твърди се, че оспорената от ищеца сума, съставлява стойност на доставено от ответника стройност на електрическа енергия до ползват от ищеца обект. Задълженията са начислени по партидата на ищеца и не са заплатени от него в посочения в договор при общи условия 10 – дневен срок, за което му издадена справка. Наред с това, се казва, че количеството доставена електрическа енергия е отмерено от редовно средство за търговско измерване, за което е проведено експертно изследване от БИМ.

В хода на делото ищецът се представлява от адв. Ст. Г., които по същество излага становище за основателност на иска, като подробни съображения развива в писмени бележки. Поддържа искането за присъждане на разноски.

Ответникът се представлява в производството от юрисконсулт Т., който по същество излага становище за неоснователност на иска и развива доводи в тази насока, като заявява искане за присъждане на разноски.

След преценка - поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 25.02.2013 г. служители на “Чез Разпределение България” АД, в присъствието на свидетеля Илия Цачев, са извършили проверка на електромер № 40042817, монтиран в имот, находящ се на адрес: с. Изворче, ул. “Здравец” № 5, като са констатирали, че той мери с отклонение +89,91 %, поради което същият е демонтиран и негова място е поставен нов. Казаното се установява от констативни протоколи № ра 0019771 и 1526197 от 25.02.2013 г.

Въз основа на подадено заявление от “Чез Разпределение България” АД средство за търговско измерване с ф. № 40042817, монтирано в обект в с. Изворче, ул. “Здравец” № 5, с партида открита на името на А.А., е било обект на метрологично изследване от ГД “МИУ” - РО Враца към БИМ за резултатите от което е съставен констативен протокол от 19.04.2013 г. В последния са направени изводи и констатации, че при отварянето на средството за измерване не са установени дефекти на платките и на детайлите на електромер, като той съответства на метрологичните и технически характеристики.

С протоколно определение от 29.01.2014 г. съдът е констатирал, че искането за откриване на производството по оспорване съдържанието на протоколи за проверка № ра 0019771 и 1526197 от 25.02.2013 г. и протокол от метрологично изследване № 119/19.04.2013 на БИМ, са преклудирани. Въпреки това, съдът е разпределил тежест на доказване във връзка с оспорването. За яснота следва да отбележи, че възможността за оспорване от ищеца на представени от ответника писмени доказателства с отговора, в частност на въпросните протоколи, към 29.01.2013 г. е преклудирана, тъй като е изтекъл срока по чл. 193, ал. 1 ГПК. Наред с това, част от оспорените документи /протоколи за извършени проверки на средство за търговско измерване от “Чез Разпределение България” АД/ са частни и доколкото не се ползват с обвързваща доказателствена сила, привилата за оспорване на съдържанието им, не намират приложение.

В писмо от 10.05.2013 г. ищецът е уведомен от “Чез България” АД, че в информационната система на дружеството е постъпили протокол № 119/19.04.2013 г. на БИМ с резултати от проведено метрологично изследване на електромер № 40042817, при което е установено, че средството за измерване измерва в рамките на допустимите отклонение и отговаря на техническите и метрологични характеристики, поради което не се налага да се извършва корекция на сметката му.

С писмо /без дата/ ищецът е уведомен, че има непогасени задължения към “Чез Електро Българи” АД по партида клиентски № 300221052108 към 29.04.2013 г. в размер на 1 670,64 лв., касаещи период до м. февруари 2013 г. вкл., ведно с лихва за забава, с предупреждение, че ако не бъдат заплатени на основание чл. 123а ЗЕ, вр. чл. 42 от общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия ще пристъпят към прекъсване на електрозахранването.

Видно от фактура № - ра 01241136591 от 05.03.2013 г., издадени от “Чез Електро България” АД по партидата на ищеца за обект: с. Изворче, ул. “Здравец” № 5, е начислена за плащане за доставена електрическа енергия в размер на 684,61 лв. за периода 31.01.2013 г. до 25.02.2013 г. със срок за плащане на задължението от 05.03.2013 г. до 28.03.2013 г.

Видно от фактура № - ра ********** от 05.02.2013 г., издадени от “Чез Електро България” АД по партидата на ищеца за обект: с. Изворче, ул. “Здравец” № 5, е начислена за плащане доставена електрическа енергия в размер на 986,03 лв. с данни за корекция, за периода 28.12.2012 г. до 30.01.2013 г. – със срок за плащане на задължението от 05.02.2013 г. до 28.02.2013 г.

С протоколно определение от 14.05.2014 г. е открито производството по оспорване съдържанието на обсъдените по – горе фактури. Фактурите са частни свидетелстващи документи, които удостоверяват изгодни за издателя си факти, като не се ползват с обвързваща за съда материална доказателствена стойност, поради което правилата на чл. 193 ГПК не намират приложени по отношение на тях. С оглед на това, определението за откриване на производство по оспорването им, като неправилно, следва да се отмени. Стигайки до този извод съдът съобрази, че акта по откриване производство по оспорване на доказателства не туря карай на спора, а е такъв по хода му, поради което е отменяем.

Съгласно Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на “Чез Разпределение България” АД /ОУ на “Чез разпределение България” АД/ ободрени с решение № ОУ – 056/07.11.2007 г., изменени с решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР/, потребител на електроразпрелителната мрежа е всяко лице, чийто обект е присъединен към тази мрежа. При неточно измерване на и/или неизмерване на електрическата енергия, установена при проверка по реда на Общите условия, е предвидено съставянето на констативен протокол от електроразпределителното дружество, като потребителят се уведомява за сумите, които дължи или ще му бъдат възстановени, в срок от 7 дни, считано от първия работен ден след датата на съставяне на протокола. Протоколът се подписва от представител на разпределителното предприятие и потребителя, като при отсъствие на последния или отказ да го подпише, той се подписва от двама свидетели, които не са служители на разпределителното предприятие.

При констатирано неправомерно въздействие върху средството за измерване, съгласно алинея втора на същия член, количеството доставена енергия се определя от електроразпределителното предприятие за периода от датата на монтажа или последната извършена от оправомощен орган проверка на средството за измерване до датата на констатираната грешка в измерването или неизмерването, освен ако може да се установи точния период на грешката на измерването или неизмерването, но за не повече от 90 дни, като при корекцията се използват стойностите на величини, отчетени при проверката, групирани в три пункта. Извън хипотезите на посочена ал. 2 на чл. 25, електроразпределителното дружество следва да изчисли количеството разходена енергия за период не по - дълъг от 30 дни, като коригираните количества са равни на консумираните от потребителя в аналогичен тридесет дневен период на предходната година.

Разпоредбата на чл. 22 от Общите условия, регламентира проверката на средствата за търговско измерване, като предвижда, че при констатирани отклонения в метрологичните/технически характеристики на средството за измерване, нарушаване целостта на пломбите, знаци, стикери за проверка, се съставя констативен протокол, като средството за търговско измерване се демонтира, запечатва с допълнителна пломба със знака на електроразпределителното дружество и уникални номера, върху капака на електромера се залепва стикер със знака на дружеството и индивидуален номер, поставя се в безшевен плик, който се затваря с пломба отново със знака на дружеството и уникален номер, като всички тези действия се отразяват в протокола. Сваленият електромер се съхранява от електроразпределителното дружество в срок от 1 година, а при възникнал спор до приключването му.

Съгласно общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Чез Електро България” АД /ОУ на “Чез електро България” АД/ потребителите на електрическа енергия могат да използват същата за битови и стопански нужди. При представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи и справки за начислена енергия, съгласно чл. 17, ал. 1 от договора ответникът следва да коригира сметките за използвана електрическа енергия от потребителя за минал период.

От решения № ра ОУ – 056 от 07.11.2007 г., издадени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ се установява, че със същите са одобрени Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа с потребителите на крайните снабдители на “Електроразпределение – Столично” АД, както и общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Чез електро България” АД. Общите условия на двете дружество са публикувани в брой 229, от 26.11.2007 г. на вестник “Посредник” и бр. 927 от същата дата на вестник “Телеграф”, което се установява от два броя сертификати, издадени от Издателска къща Фортуна прес ООД и вестник “Телеграф”.

Видно от лицензии № ра Л – 229 – 15/17.05.2007 г. и № Л – 135 – 07/13.08.2004 г., издадени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране „Чез Електро България” АД и „Чез Разпределение България” АД е дадена лицензия за търговия с електрическа енергия за срок от 10 години и за разпределение на електрическа енергия за срок от 35 години.

В хода на делото са допуснати и назначени съдебно – технически и съдебно счетоводни експертизи, като от изготвените заключения се установява, че за периода 04.01.2013 г. до 24.02.2013 г. до обекта на ищеца е доставена електрическа енергия по дневна тарифа 4 882 квтч и по нощна 4 094 квтч на стойност 1 551,84 лв. с ДДС, катя тя е отчетена от средство за търговско измервания, отговарящо на метрологичните изисквания. Определен е обема доставена електрическа енергия до обекта за периоди преди и след извършената проверка от “Чез Разпределение България” АД. Посочва се, че сумата, за който ищецът отрича, че дължи, съставлява стойност на доставена и фактурирана от ответника електрическа енергия по два броя фактури за периода 28.12.2012 г. до 30.01.2013 г. и 31.01.2013 г. до 25.02.2013 г. В рамките на периодите по фактурите е отразено, че средствата за търговско измерване са подменени, като първата подмяна е направен на 04.01.2013 г. - поради изгаснял дисплей на електромера - прекъсване на захранването и неотчитане на електрическата енергия. Уточнено, е че сумата по ф – ра от 05.03.2013 г. е начислена на база реален отчет, а този по фактура от 05.02.2013 г. коригирана по реда на чл. 25, ал. 4 от общи условия на договорите за използване на електророразпределителните мрежи на “Чез Разпределение България” АД, поради изгаснал дисплей, като изчислението е направено на база аналогичен период от предходни години. Съдът не основа изводите си по фактите на заключението по съдебно – счетоводната експертиза на изводите на вещото лице Б. за това, дали представените две фактури отговарят на изискванията на Закона за счетоводството, тъй като тази преценка е по правото и е в компетентността на съда. Наред с това, този извод няма пряко отношение към фактите от предмета на доказване, тъй като вземанията произтичат не от съставените от дружеството ответник първични счетоводни документи, а от правната връзка по доставка на електрическа енергия.

При очертаване фактите по делото не се ползват представените от ответника решение № ра ОУ – 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, намиращи се на стр. 61 - 65, като неотносими към предмета на доказване. Същите, са свързани с изменения на общите условия на “Чез Електро България” АД, но не касаят разпоредби относими, към фактите от предмета на доказване.

Изложената по – горе фактическа обстановка съдът очертава на база приетите по делото писмени доказателства, изключае, описаните по - горе, част от които се ползват с обвързваща доказателствена сила /констативния протокол от метрологично изследване в частта досежно датата на извършване на експертизата, данните на измервателното средство, ползваните еталони за проверка, констатациите от външен оглед и резултатите от проверката се ползва с обвързваща за съда доказателствена сила, тъй като изготвянето на метрологичните експертизи, по силата на разпоредбата на чл. 58 Закона за измерванията /ЗИ/ е възложено на териториалните звена “Мерки и измервателни уреди”- Това придава на съставения от тях в резултата на проверката констативен протокол, характер на официални документ/, който не е оспорен в хода на делото /оспорването му е заявено вън от срока по чл. 193 ГПК и обсъдено по – горе/. Съдът основа изводите си на заключенията на вещото лице Б., изключае в коментираната по – горе част, тъй като обективират изводи по правото. Изводите си съдът основа на заключенията, тъй като те се логично следствие от направените в тях констатации и са подкрепени от останалите доказателства /констативен протокол за метрологично изследване и ангажираните фактури, досежно начина на определяне обема доставена енергия по първата фактура/.

При така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателно установителен иск за недължимост на сума за доставена електрическа енергия за периода 28.12.2012 г. до 25.02.2013 г.

Ищецът е потребите на електрическа енергия, доколкото ползва обект, присъединен към електрическа мрежа, като на негово име при ответника е открита партида за доставената електрическа енергия /този факт е признат от ищеца в исковата молба, където той посочва, че е собственик на имот в с. Изворче и редовно заплаща задълженията за доставена електрическа енергия по него/. Като потребител на електрическа енергия от присъединен към мрежата обект ищецът е страна по ОУ на “Чез Разпределение България” АД и ОУ на “Чез Електро България” АД. Последните са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и публикувани в едни местен и един централен ежедневник на 26.11.2007 г. съгласно разпоредбата на чл. 98 а, ал. 3 ЗЕ. Същите са влезли в сила без изявление от страната на потребителя за тяхното приемане, като по делото не са наведени възражения и ангажирани доказателства от ищеца, той да е поискал тяхното изменение в срока по ал. 5 на чл. 98 а от ЗЕ, което да е отразено в допълнително споразумение.

Ищецът отрича да дължи изпълнение за вземания по две фактури, издадени в рамките на процесния период, а ответникът твърди, че фактурираните в тях стойности са такива на реално доставена до обекта електрическа енергия. Тези твърдения са доказани по несъмнен начин досежно вземането за доставена електрическа енергия за периода 31.01.2013 г. до 25.02.2013 г., остойностена на сумата от 684,61 лв. Доставката на фактурираната електрическа енергия е отчетена от средство за търговско измерване, което отговаря на метрологичните и технически изисквания. То е демонтирано от трето лице “Чез разпределение България” АД, тъй като при проверка на място с еталон е дало грешка при отчета, но тези констатации са отречени впоследствие. Ищецът като потребител на електрическа енергия, отчетена от редовно средство за измерване, дължи нейното заплащане, поради което за вземане в сочения размер съдът приема, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Извод в обратна насока може да се направи по отношение на вземането за периода от 28.12.2012 г. до 30.01.2013 г. В рамките на сочения период е извършена подмяна на средството за търговско измерване, отчитало доставената до обект на ищеца електрическа енергия. Причина за подмяната е изгаснал дисплей на електромера, като демонтажа е направен на 04.01.2013 г. В рамките на процесния период /28.12.2012 г. до 30.01.2013 г./ демонтираното средството е отчитало доставената енергия от 28.12.2012 г. до 04.01.2013 г., след което е монтирано ново средството за измерване. То, видно от изложеното по – горе, е било обект на метрологична експертиза. При работа около 8 дни от отчетния период и монтирането на изправно средство за измерване на 04.01.2013 г. на обекта, за целия период стойността на доставената енергия не е отчетена на база реален отчет /поне за част от периода, ако не на база целия/, а е ползвана като база отчетената за същия отчетен период за миналата година. Казаното иде да покаже, че фактурираната от ответника сума за този период не е реално доставена, а презюмирана на база разпоредба от общите условия на “Чез Разпределение България” АД. Казаното дава основание да се направи извод, че начислената за заплащане електрическа енергия за периода 28.12.2012 г. до 30.01.2013 г. не съставлява реално доставена и отчетена от средството за измерване, каквито са твърденията на ответника, а коригирана. Корекцията е извършена на база отчет от предходна година. На това правило ответникът не се позовал в отговора, а и дори да се е позовал то е недействително поради противоречието му със закона - чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД. /Тезата за недействителност на нормата се подкрепя от Решение № 189/11.04.2011 г. на ВКС, второ търговско отделение, постановено по т. д. № 39/2010 г., както и решение № 79/11.05.2011 г., постановено по т. д. № 582/2010 г. по описа на ВКС, II ТО и двете постановени по реда на чл. 290 ГПК и имащи характер на задължителна практика по аргумент от ТР № 2/2010 г. на ОСГКТК на ВКС/.

По изложените съображения претенцията следва да се уважи за сумата от 986,03 лв., начислена за плащане с фактура № **********/05.02.2013 г.

Ищецът е заявил искане за присъждане на разноски, като не представя списък на сторените такива. По делото са ангажирани доказателства за направени разноски в размер на 652,50 лв., от които в тежест на ответник, с оглед изхода на спора, следва да се възложи сумата от 384,98 лв.

Ответникът също е заявил искане за разноски. По делото той е сторил разноски в размер на 596,90 лв. /вкл. за процесуално представителство от юрисконсулт/, от които при изхода на спора в тежест на ищеца следва да се възложи сума в размер на 244,73 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Чез електро България” АД София, с ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. “Г. С. Раковски” № 140, че А.А.А., с ЕГН **********,*** не дължи сумата от 986,03 лв. /деветстотин осемдесет и шест лева и три стотинки/, начислена за плащане електрическа енергия по открита на името на А. партида с фактура № **********/05.02.2013 г. за периода 28.12.2012 г. до 30.01.2013 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до сумата от 1 670,64 лв., съставляваща стойност на доставена електрическа енергия за периода 31.01.2013 г. до 25.02.2013 г., за която е издадена фактура № **********/05.03.2013 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК от “Чез електро България” ЕАД София, с ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. “Г. С. Раковски” № 140 да заплати на А.А.А., с ЕГН ********** *** сумата от 384,98 лв. /триста осемдесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки/ сторени разноски според уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК от А.А.А., с ЕГН ********** *** да заплати “Чез електро България” ЕАД София, с ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. “Г. С. Раковски” № 140 на сумата от 244,73 лв. /двеста четиридесет и четири лева и седемдесет и три стотинки/ сторени разноски според отхвърлената част от иска.

 

Решението може да бъде обжалвано в 2 - седмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Ловеч.

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: