Решение по дело №198/2024 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 113
Дата: 24 октомври 2024 г. (в сила от 23 октомври 2024 г.)
Съдия: Олег Софрониев
Дело: 20241600600198
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. М., 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана Кузманова
Членове:Олег Софрониев

Костадин Живков
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
в присъствието на прокурора Л. Ил. Й.
като разгледа докладваното от Олег Софрониев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241600600198 по описа за 2024 година
С присъда от 24.06.2024г. по НОХД №262/2024г Районен съд М. е признал подсъд. Ц.
П. В. от гр. М. за виновен в това, че на 24. 07. 2022г в с. С., обл. М., с цел да принуди Р.Ц. от
с. С., обл. М., да се разпореди с движими вещи - сума в размер на 1000лв, я е заплашил с
увреждане на имущество- палеж на къщата в която живее, с думите „ако не ми дадете пари,
Ц.Б. е един и ще платите много по-скъпо от тия 1000лв. Дали ще пламнете, дали нещо
друго, ще видите“, поради което и на основание чл. 213а, ал.1 от НК, във вр. с чл. 54, ал. 1 и
2 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, което да се
изтърпи при първоначален строг режим, както и на глоба от две хиляди лева.
Недоволен от присъдата е останал подсъд. Ц. П. В., който я обжалва изцяло. В
жалбата се поддържа, че обвинението е останало недоказано и се базира само на показанията
на пострадалата, които били противоречиви. Твърди се също и че са допуснати съществени
процесуални нарушения. Моли се съда да отмени присъдата и постанови нова, с която го
признае за невиновен и го оправдае по повдигнатото обвинение.
Окръжен съд М. е провел разпоредително заседание на 19.08.2024г. и е преценил, че
не следва да се допуска разпит на подсъдимия, както и събиране на нови гласни
доказателства.
Междувременно, на 11.09.2024г е получено писмо от ГД „Изпълнение на
наказанията“ Затвор София, че лицето Ц. П. В. е починало на 07.09.2024г.
Смъртта на лицето се установява и от направената справка по Наредба
1
№14/18.11.2009г по искане №103/18.10.2024г.
В съдебно заседание пред въззивния съд се явява само представител на Окръжна
прокуратура.
Въззивният съд съобрази факта, че фазата до която е достигнало настоящия
наказателен процес, предполага произнасяне с решение /вкл. в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 4
от НПК /като законодателят императивно посочва как следва да процедира въззивния съд в
тези случаи, независимо че обективно липсва субекта към който е насочена претенцията на
държавното обвинение да понесе наказателна отговорност за извършено престъление. Освен
всичко гореизложено нормата на чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК се явява
специална спрямо общата норма на чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК /когато това основание
възникне преди постановяването на Присъда от първоинстанционен съд и съответния орган
следва да прекрати делото/. Правомощията на въззивния съд обаче в подобна ситуация са
изрично визирани от законодателя и следва да се проведе въззивното производство, макар и
не в своя класически вариант, а при строго фиксирани ред и форма на произнасяне.
По хода на делото прокурора предложи съда да даде ход на делото и се произнесе с
решение с което отмени постановената присъда и прекрати наказателното производство.
Въззивният съд като взе предвид доводите и аргументите на страните във въззивното
производство, както и събраните доказателства по делото, юридическият факт - смъртта на
подсъд. Ц. В. "Въззивно производство", както и след служебна проверка на атакувания
първоинстанционен съдебен акт, намира за установено следното:
Обосновано е прието от първоинстанционния съд, че подсъд. Ц. П. В. е осъществил
състава на престъпление по чл. 213а, ал.1 от НК, във вр. с чл. 54, ал. 1 и 2 от НК, като на 24.
07. 2022г в с. С., обл. М., с цел да принуди Р.Ц. от с. С., обл. М., да се разпореди с движими
вещи - сума в размер на 1000лв, я е заплашил с увреждане на имущество- палеж на къщата в
която живее, с думите „ако не ми дадете пари, Ц.Б. е един и ще платите много по-скъпо от
тия 1000лв. Дали ще пламнете, дали нещо друго, ще видите“.
Фактическата обстановка е безспорно установена по делото от показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – Р.Ц. и И.И., както и от приетите
писмени доказателства – свидетелство за съдимост, справка характеристика и др. Правилно
и законосъобразно съдът е кредитирал свидетелските показания на разпитани двама
свидетели – Ц. и И., като е намерил, че същите са обективни и безпристрастни, дадени за
факти и обстоятелства, които двамата лично са възприели.
Правилно и законосъобразно не е кредитирал обясненията на подсъдимия, като ги е
възприел като част от защитната му позиция и некореспондиращи на останалия събран
доказателствен материал.
Анализът на фактическата обстановка безспорно води до извода, че на 24.07.2022г в
с. С., обл. М. подсъд. В. е осъществил от обективна и субективна страна престъпно деяние
по член 213а,ал.1 от НК – изнудване. Престъпният състав по чл. 213а, ал. 1 от НК , с оглед на
систематичното му място в Особената част на НК и на неговите елементи от обективна и
2
субективна страна, дава наказателноправна защита срещу престъпни посегателства,
насочени към упражняване на имуществените права, по-специално към правото на
собственика чрез свободно волеизявление да се разпорежда със своето имущество. Целейки
да принуди пострадалия да упражни своите имуществени права по начин, избран от дееца,
последният въздейства върху волята на пострадалото лице, като го заплашва с насилие,
оклеветяване, увреждане на имущество или друго противозаконно увреждащо действие.
Деянието съставомерно по чл. 213а от НК застрашава нормалното упражняване на правото
на собственост или други имуществени права, като и засягат свободното формиране на
волята на пострадалия за разпореждане с имуществото му.
От субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл,
съгласно чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, като е предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Налице е и специалната цел характерна за
престъплението изнудване, а именно заплахата с насилие да е отправена с цел пострадалата
да бъде принудена да се разпореди с вещ или със свое право в чужд интерес.
Целта на отправена заплаха от страна на подсъдимия е да възбуди страх, чрез който
да мотивира свидетелката Ц. да се разпореди с движимо имущество – сумата от 1000,00
лева, което е и неговата пряка и непосредствена цел. В този смисъл В. е съзнавал, че Ц. не
желае да се разпореди със сумата от 1000 лева, във връзка с което е отправил заканата,
именно за да създаде у нея страх, с което да я принуди да се разпореди в негов интерес с
посочената сума.
Обстоятелствата около настъпилата смърт на подсъдимия във фазата на въззивното
произодство не дават възможност на въззивния съд да осъществи контролно-отменителните
си правомощия в своя пълен обем. Всеки конкретен наказателен процес има смисъл, когато
могат да се постигнат целите и задачите, които законодателят поставя пред него. В този
смисъл при липса на годен субект, който би могъл да понесе наказателна отговорност, е
ирелевантна преценката от въззивен съд, дали първата инстанция е индивидуализирала
правилно наказанието. По нормативни причини съдът е длъжен да отмени Присъдата и да
прекрати наказателното производство. Разпоредбата на чл. 334, т. 4 от НПК е императивна и
е задължителна за въззивния съд, доколкото при липсата на субект, годен да понесе
наказателна отговорност, всякакви въпроси относно детайлите на самата наказателна
отговорност са излишни.
Съобразявайки всичко гореизложено, въззивният съд намира, че следва предвид
смъртта на подсъд. Ц. П. В. да се отмени Присъдата от 24.06.2024г. по НОХД №262/2024г на
РС М. и да се прекрати наказателното производство по делото на основание чл. 334, т. 4, вр.
чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК.
Ето защо, предвид изложените съображения и на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24,
ал. 1, т. 4, вр. чл. 307 от НПК, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯВА Присъда от 24.06.2024г. по НОХД №262/2024г на Районен съд М. с
която Ц. П. В. ЕГН ********** е бил признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. 213а, ал.1 от НК, във вр. с чл. 54, ал. 1 и 2 от НК, за което му е било наложено наказание
– "Лишаване от свобода" за срок от ТРИ ГОДИНИ при "строг режим", както и глоба в полза
на държавата в размер на 2000лв.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по делото на основание чл. 24, ал. 1, т. 4
от НПК, вр. чл. 79, ал. 1, т. 1 от НК с оглед смъртта на подсъд. Ц. П. В. /настъпила на
07.09.2024г/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4