Р Е Ш Е Н И Е
№ 189
гр. Пловдив, 07 февруари 2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, ХХI касационен
състав, в публично съдебно заседание на
деветнадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА Г.А
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и
участието на прокурора ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа КАНД № 2872 по описа
на съда за 2021г.,докладвано от съдия Й.
Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД,
гр.Пловдив, чрез адв. В.Г.-пълномощник, обжалва решение № 1444/07.09.2021 г. по
АНД № 4343/2021 г. по описа на Районен съд-Пловдив, с което е потвърдено НП №
НП-70/14.05.2021 г. на председателя на Комисията за енергийно и водно
регулиране.
Касационният жалбоподател излага аргументи за
незаконосъобразност на атакуваното съдебно решение, понеже не било отчетено, че
административнонаказателното производство било проведено извън сроковете по чл.
34 ЗАНН. На следващо място касаторът счита, че са налице основания за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, поради което отправя искане към съда да бъде
отменено атакуваното решение и да се отмени и наказателното постановление.
Ответникът по касация- Комисия за енергийно и
водно регулиране, чрез писмено становище от процесуален представител по
пълномощие, оспорва жалбата. Счита, че решението като правилно и
законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Участвалият в производството прокурор от ОП-Пловдив
предлага решението на ПРС да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка
на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от страна с
право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване,
поради което жалбата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, предвид следните съображения:
С атакуваното решение е потвърдено
Наказателното постановление № НП-70/14.05.2021 г., издадено от Председателя на
КЕВР град София, с което на основание чл. 31, ал. 1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги (ЗРВКУ), за нарушение на чл. 11, ал. 5 във вр. с чл. 9, ал. 2, т. 4 от с.з., на касатора е
наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева.
По делото е установено, че с Решение № БП-Ц-6
от 09.06.2017 г. КЕВР е одобрила бизнес план за развитие на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, гр.Пловдив за периода 2017 г. – 2021 г. с включени в него
индивидуални годишни целеви нива на показатели за качество на ВиК услугите по
години.
Въз основа на извършена проверка от
контролните органи по отношение на отчетните доклади за изпълнение на бизнес
плана през 2019 г. е било установено, че към 31.12.2019 г. от касатора е било
отчетено постигнато ниво на показателя ПК4б- общи загуби на вода във
водоснабдителните системи и срокове за тяхното намаляване от 60,22%, при заложено
в бизнес плана от 55,47% или налице е неизпълнение с 7,89%. Въз основа на това
на дружеството е съставен АУАН № ВК-49 на 19.11.2020 г. за това, че на
01.01.2020г. дружеството не е изпълнило заложеното в одобрения от КЕВР бизнес
план годишно ниво на показателя за качество ПК4б – общи загуби на вода във
водоснабдителните системи и срокове за тяхното намаляване за 2019 г. на
обособената територия, на която предоставя услугата "доставяне на вода на
потребителите". Въз основа на така съставения акт е издадено и проблемното
НП № НП-70/14.05.2021г., с което е наложена имуществена санкция, предвидена в
разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗРВКУ.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка въззивният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са
спазени процесуалните правила, включително констатираното нарушение е
индивидуализирано по място и време, като е описано и конкретното извършено от
обективна страна, което впоследствие е подведено под съответната за това правна
норма.
Съдът е приел, с оглед събраните по делото
доказателства, че касаторът е нарушил разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от ЗРКВУ,
тъй като не е изпълнил заложеното в одобрения бизнес план за 2019 г. годишно
ниво на показателя за качество ПК4б – общи загуби на вода във водоснабдителните
системи и срокове за тяхното намаляване за 2019 г. Извел е извод, че правилно е
ангажирана отговорността на дружеството, съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗРКВУ и
наложената имуществена санкция е в предвидения от закона минимум. Районният съд
е изложил подробни мотиви по направените от санкционираното дружество
възражения, включително и за приложението на чл. 34 и чл. 28 от ЗАНН.
Настоящият касационен състав приема, че
районният съд е събрал относимите за спора доказателства и въз основа на тях е
обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел законосъобразни
правни изводи, които изцяло се споделят от касационната инстанция, поради което
не следва да бъдат преповтаряни, като съдът се позовава на разпоредбата на чл.
221, ал. 2 от АПК.
Не намират основание в закона и доводите в
жалбата за съставяне на АУАН извън срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Посоченият
текст гласи, че не се образува административнонаказателно производство, ако не
е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения,
както и по и по Закона за публично
предлагане на ценни книжа, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и
по Закона за регистър БУЛСТАТ – две години. Районният съд е приел за момент на
откриване на нарушението и нарушителя датата 21.08.2020г., когато е бил
съставен КП от същата дата за извършена планова проверка за дейността на
„ВиК“ЕООД, гр.Пловдив. При това положение съставянето на АУАН на 19.11.2020г. и
издаването на НП на 14.05.2021г. са били извършени в законовия срок. Ясно
посочени в наказателното постановление са датата и мястото, където е извършено
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
които го потвърждават. Направено е и ясно описание на нарушението. Установеното
налага извода, че административно-наказателното производство е проведено в срока по чл. 34, ал.1, изр. второ от ЗАНН и
като такова е пригодно да произведе целения правен ефект. Съдът не констатира
наличието на основания и предпоставки за определянето на случая за маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Не са налице данни за по-ниската степен на
обществена опасност на процесното деяние в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид
Правилно съдът е приел, че задължението по чл.
11, ал. 5 от ЗРКВУ за изпълнение на утвърдените с бизнес плана показатели за
качество касае изпълнение изцяло, т. е. на всички показатели и липсата или
неизпълнението на който и да е от тях е основание за ангажиране на
отговорността на дружеството. Този извод изцяло се споделя от касационната
инстанция. Следва да се добави, че нормата на чл. 11, ал. 5 от ЗРКВУ има
следното съдържание: "Одобрените бизнес планове стават задължителни за
изпълнение от съответния ВиК оператор". Тоест задължението за изпълнение
на бизнес плана е в неговата цялост, а не в отделни компоненти, каквито доводи
навежда касаторът. При това положение неизпълнението на която и да е част или
показател, в случая показател за качество, води до нарушение на чл. 11, ал. 5
от ЗРКВУ, както е приел и решаващият съд.
Въз основа на горното и ограничен в пределите
на касационната проверка, настоящият касационен състав счита, че решението на
районния съд като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила, а
касационната жалба се явява неоснователна.
Ето защо и на основание
чл.221 ал.2, предл. първо от АПК Съдът,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 1444/07.09.2021
г. по АНД № 4343/2021 г. по описа на Районен съд-Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: