РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Смолян , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20215400500108 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 20220/22.12.2020 г. по гр. д. № 33/2020 г. Девински
районен съд е отхвърлил предявените от „Мега транс строй“ ЕООД против
„Съюз на българските автомобилисти /СБА/“ искове по Договор за наем на
недвижим имот от 16.06.2014 г. по чл. 231 ал. 2, във вр. с чл. 230 ал. 2 от ЗЗД
и по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 15 000 лева, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска – 28.01.2020 г. до
окончателното плащане, като част от пълния размер на вземането му за
извършени дейности в поземлен имот, които извършил с цел привеждането
му във вид, годен за ползване, т.е. част от стойността на направените
необходими разноски, както и полезни такива; в условията на евентуалност
иск с правно основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 15 000
лева като част от вземането му, представляващо увеличена стойност
вследствие на извършените от него подобрения, или като сума, с която
ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, както и иска за
признаване правото на задържане на ПИ с идентификатор 20465.5050.3 с
площ от 2 397 кв.м. до заплащане на претендираната частично сума от 15 000
лева – като неоснователен и недоказан.
1
Със същото решение е осъден „Мега транс строй“ ЕООД да
заплати на „Съюз на българските автомобилисти“ по Договор за наем на
недвижим имот 16.06.2014 г. сумите: 2 520 лева – шест месечни наемни
вноски от м. декември 2019 г. до м. май 2020 г. включително; 187, 90 лева –
консумативни разходи за ел. енергия, дължима за периода м. декември 2019 г.
до м. май 2020 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата в
общ размер на 2 707, 90 лева, считано от датата на предявяване на насрещния
иск – 15.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 1 130, 80
лева разноски по делото.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищецът
„Мега транс строй“ ЕООД, чрез пълномощник адв. В.Р., с оплаквания, че е
неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и поради
противоречие на мотивите с материалния закон.
Твърди се в жалбата, че съдът е допуснал нарушение на правото на
защита на ищеца, като не е назначена поисканата от него съдебна експертиза;
съдът не е дал указания на ищеца, че не сочи доказателства за фактите, които
е приел за недоказани.
Жалбоподателят твърди, че не е узнал кога и с какъв акт е
обединил разглеждането на няколко съдебни спора между страните, което е
довело и до объркване и неяснота кой точно правен спор съдът е разглеждал в
хода на гр. д. № 33/2020 г.
С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което да бъдат уважените предявените
искове.
В срок е депозиран отговор на въззивната жалба от ответникът
Сдружение „Съюз на българските автомобилисти“, чрез пълномощник адв.
Л.С. с който се прави искане първоинстанционното решение да бъде
потвърдено като правилно, обосновано, законосъобразно и постановено в
съответствие с установеното по делото, със закона и съдебната практика.
По отношение оплакванията за процесуални нарушения се сочи,
че ищецът не е възразил срещу доклада по делото, както и че на
пълномощникът му са връчвани всички актове по подготовка и насрочване на
делото; не са правени искания за отлагане на делото. Сочи се, че насрещната
искова молба е връчена на жалбоподателя, но в срок отговор не е депозиран.
Твърди се в отговора, че съдът е дал ясни указания на ищеца за
ангажиране на доказателства относно твърденията му, даден му е срок за
уточняване задачата на поисканата от него СТЕ, като жалбоподателят не е
изпълнил никое от тези указания, не е участвал в съдебното заседание, не е
ангажирал никакви доказателства и не е конкретизирал задачата за СТЕ.
2
Сочи се в отговора, че по въпросите относно установените или
неустановените спорни по делото фактически обстоятелства във въззивната
жалба няма споменаване. Твърди се, че единственото конкретно фактическо
твърдение за асфалтиране площадката на имота, е опровергано от свидетелят,
ангажиран от ответника. Твърди се, че жалбоподателят е извършил само
заравняване и запълване на неравностите с чакъл, каквото задължение обаче е
поел още с подписването на договора за наем, което е отчетено при
определяне размера на наемната цена. Относно изградена от жалбоподателя
незаконна постройка в процесния имот се твърди, че няма основание да бъде
оценявана и заплащана от въззиваемия, като се сочи, че според условията на
договора жалбоподателят трябва да върне имота в състоянието, в което го е
наел.
Въззиваемият се противопоставя на искането за назначаване на
експертиза както поради неизпълнение на изискванията на чл. 266 от ГПК,
така и поради това, че единствената причина, поради която СТЕ не е
назначена от районния съд, е процесуалното поведение на жалбоподателя.
Сочи се в отговора, че в жалбата няма развити оплаквания и
доводи относно първоинстанционното решение в частта, с която е уважен
насрещния иск, както и в частта относно отхвърляне на искането за право на
задържане, поради което не се дължи и отговор по тази част на жалбата.
С отговора се прави искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение, претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.
За въззиваемия пълномощникът му адв. Л.С. оспорва въззивната
жалба.
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид становищата на
страните и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира, че въззивната жалба е процесуално допустима като
депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а
по същество съобрази следното:
Между страните на 16.06.2014 г. е сключен договор за наем на
недвижим имот – незастроена площ от 2 397 кв.м. – ПИ с идентификатор **,
по силата на който „Мега транс строй“ ООД е наел имота от СБА – клон гр.
Смолян.
„Мега транс строй“ ЕООД твърди, че към момента на наемане на
имота същият не е бил в състояние годно да бъде използван по
предназначението, за което е нает, поради което извършил редица строителни
дейности, както и дейности по почистване. Конкретно в исковата молба се
твърди за извършено подравняване, асфалтиране и почистване на имота;
3
изграждане на подход за автомобили и строителна механизация. Твърди се, че
тези дейности възлизат на обща стойност 50 000 лева – необходими и полезни
разноски за привеждане на имота във вид, годен за ползването му, като се
предявява частичен иск за сумата от 15 000 лева. Алтернативно се прави
искане за присъждане на сумата като част от вземането на ищеца,
представляваща увеличена стойност вследствие на направените подобрения
или като сума, с която ответникът се е обогатил за сметка обедняването на
ищеца. Прави се и искане да бъде признато правото на задържане на наетия
имот да заплащане на претендираната чистично сума от 15 000 лева.
Служебно известно е на съда, че с Решение № 20/06.02.2020 г. по
гр. д. № 314/2019 г. на РС – Девин, потвърдено с Решение № 14/29.01.2021 г.
по В. гр. д. № 447/2020 г. на ОС – Смолян, „Мега транс строй“ ЕООД е
осъдено да освободи и предаде имота, предмет на договора за наем, на СБА,
като е прието, че договора за наем е прекратен с изтичане на срока по
нотариалната покана от 23.05.2019 г.
Видно от договора от 16.06.2014 г., в раздел ІІІ – права и
задължения на наемателя, в чл. 6 е договорено подравняване на терена с
насип от скална маса, както и че наемателят извършва текущ ремонт,
поддържа наетото помещение и оборудване за своя сметка. Отделно от това,
съгласно чл. 9 от договора, подобрения на наетата площ могат да се
извършват само с писмено съгласие на наемодателя; без писмено съгласие на
наемодателя разходите за подобрения са за сметка на наемателя.
Ищецът не ангажира доказателства да е получил писмено съгласие
на наемодателя за каквито и да е подобрения в наетия имот.
Предвид разпоредбата на чл. 6 от договора, подравняването на
терена с насип от скална маса е договорено да се извърши от наемателят за
негова сметка. Свидетелят Т., ангажиран от ответната страна, дава показания,
че ищецът е застлал имота с инертни материали – чакъл; при промяна на пътя
се променил подхода към имота и са насипани от ищеца инертни материали,
за да може да се осъществи подход към имота. Свидетелят установява, че
терена не е асфалтиран – има една купчина складиран вътре в двора асфалт,
който е иззет, когато ищцовото дружество прави ремонт на пътища – фрезова
и изземва асфалт.
Ищецът не е ангажирал доказателства за доказване на претенцията
си. Въпреки дадената на ищеца възможност за гласни доказателства, такива
не са ангажирани. На ищеца с проект за доклад е дадена възможност да
формулира задача за поисканата СТОЕ, такава възможност е дадена и в
съдебно заседание на 27.10.2020 г. Ищецът не се е възползвал от тази
възможност. Отделно от това, на ищеца е указано да представи писмени
доказателства за осъществена съгласувателна процедура по чл. 9 от договора.
Такива не са представени.
4
Представените от ищецът товарителници от 25 и 26.09.2019 г.
сами по себе си не установяват твърдението, че ищецът е извършил
асфалтиране на наетия имот. Свидетелят Т.категорично установява, че
асфалтиране на наетия имот от ищецът не е извършено. При липса на други
доказателства, с които да се съпоставят представените товарителници,
последните сами по себе си не могат да докажат твърдяното асфалтиране на
имота.
Видно е, че извършеното от ищецът подравняване и чакълиране на
наетия имот е договорено като негово задължение и за негова сметка по
силата на чл. 6 от наемния договор. Не се доказва ищецът да е извършил
асфалтиране на наетия имот. Поради неангажиране на доказателства –
съдебно-техническа експертиза, не се установява стойността на дейността,
свързана с насипване на инертни материали, за да се осигури достъп до имота
поради промяната на пътя. За твърдените в исковата молба дейности по
почистване на имота ищецът не ангажира доказателства.
Тези са дейностите, за които има твърдения в исковата молба и за
които по изложените по-горе съображения исковата претенция е
неоснователна. По отношение на твърденията в исковата молба за наличие в
наетия имот на рушащи се сгради, не се излагат твърдения и не се ангажират
доказателства в тази връзка ищецът какви действия е извършвал. Конкретни
твърдения за други ремонтни и строителни дейности в имота не са въведени.
Следва да се допълни, че е основателно възражението на ответната
страна, че според наемния договор подобрения в имота наемателят може да
извършва само с писмено съгласие на наемодателя, каквито доказателства не
са ангажират от ищцовата страна, въпреки изричните указания на съда.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба за допуснато
процесуално нарушение от районният съд. Както се посочи по-горе,
районният съд двукратно е дал възможност на ищецът да формулира задача
на съдебно-техническа експертиза, от която същият не се е възползвал.
Отделно от това, по принцип една такава експертиза би могла да установи
евентуално извършени в имота строителни и ремонтни дейности, но не и от
кого са извършени тези дейности.
Не е налице и неизпълнение на задълженията на съда по
уведомяване на страните за хода на съдебните дела между тях /такова
конкретно не се сочи/. Насрещната искова молба е връчена на „Мега транс
строй“ ЕООД чрез адв. В. Р., проект за доклад и датата на първото съдебно
заседание са съобщени на ищеца също своевременно чрез неговия
пълномощник. При редовно призоваване на страната за първо съдебно
заседание, въпреки нейното неявяване съдът няма задължение да я призовава
за следващите съдебни заседания предвид разпоредбата на чл. 142 ал. 3 от
ГПК.
5
По отношение на евентуалните претенции районният съд
законосъобразно е посочил, че отношенията между страните се уреждат от
сключения между тях договор за наем, поради което не се уреждат на
плоскостта на неоснователното обогатяване и в хипотезата на подобряване
/увеличаване стойността/ на чужд имот по чл. 72 – чл. 74 от ЗС.
Въпреки че във въззивната жалба се сочи, че се обжалва
първоинстанционното решение и в неговата осъдителна част, в жалбата не се
правят каквито и да е доводи по повод тази част на първоинстанционното
решение. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към
мотивите на районният съд по отношение насрещния иск, като счита за
безспорно установено, че след прекратяване на договора за наем, за периода
от м.12.2019 г. до м.V.2020 г. включително „Мега транс строй“ ЕООД е
ползвало процесния имот, поради което дължи на собственика наемната цена
за посочените месеци, както и консумативни разходи за ел. енергия.
Предвид гореизложеното обжалваното решение като
законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено, а жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия деловодните разноски за
настоящата инстанция в размер на 1 400 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Смолянски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 20220/22.12.2020 г. по гр. д. № 33/2020 г. на
Девински районен съд.
ОСЪЖДА „Мега транс строй“ ЕООД, ЕИК *, , гр. Девин, ул.
„Пирин“ № 33, да заплати на Съюз на българските автомобилисти /СБА/,
ЕИК 0*** деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 1 400 лева
за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид ограниченията
на чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7