Р Е Ш Е Н И Е № ....
гр. Лом, 12
март, 2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публично заседание на 10.02.2021г. /десети февруари, две хиляди
двадесет и първа година/, в състав:
Районен
съдия: ЕЛИЦА ОРМАНОВА
при участието на секретаря К.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Елица Орманова гражданско дело № 1177 по описа за 2020
година на Ломския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от В.Й.В., ЕГН **********,
с адрес: *** и Общинска служба „Земеделие” гр.Брусарци за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на основание
наследствено правоприемство от на реституирани в стари реални граници
земеделски земи - нива с площ 2,361 дка, находяща се в местността „Котешки дол“
в землището на гр. Брусарци, съставляваща поземлен имот с идентификатор №
06570.50.23 съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД – 18-1009/26.04.2016г., с
номер по предходен план № 050023 и нива с площ 1,325 дка, находяща се в
местността „Котешки дол“ в землището на гр. Брусарци, съставляваща поземлен
имот с идентификатор № 06570.51.26
съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД – 18-1009/26.04.2016г., с номер
по предходен план № 051026.
В исковата молба ищцата
твърди, че нейната майка – е
наследник на . На наследниците на същия с Решение № 1БР на ПК- гр. Брусарци от
21.12.1999г. са възстановени в стари реални граници земеделски земи, сред които
нива от 2,361 дка, представляваща поземлен имот № 50023, находяща се в
местността „Котешки дол“, гр. Брусарци, понастоящем съставляваща ПИ с
идентификатор № 06570.50.23 съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД –
18-1009/26.04.2016г. и нива от 1,325 дка, представляваща поземлен имот № 51026,
находяща се в местността „Котешки дол“, гр. Брусарци, понастоящем ПИ с
идентификатор № 06570.51.26 съгласно
КККР, одобрени със Заповед № РД – 18-1009/26.04.2016г. За тези имоти бил
издаден Протокол за въвод във владение с № 1425Б от 01.03.2000 г. в полза на като същата е снабдена и със скица за имотите
№ 134/08.05.2001 г., както и с
Удостоверение за данъчна оценка с изх. № от 02.10.2003 г. Наследник на е неговата дъщеря и майка на ищеца – ,
починала на 24.11.2005 г. и оставила за свои наследници ищцата – В.Й.В. и
нейния брат – . Последният се отказал от наследството на с отказ, вписан в специалната книга за откази
от наследство с Определение № 30/13.09.2011 г. на Районен съд - Лом. След
отказа на ищцата твърди, че е станала
едноличен собственик на земите, възстановени с Решение № 1БР на ПК - гр.
Брусарци от 21.12.1999 г. на наследниците на . Като собственик на посочените
имоти ищцата подала заявление до началника на Общинска служба „Земеделие“ - гр.
Брусарци за издаване на скица за поземлен имот № 50023, находяща се в м.
„Котешки дол“, както и за поземлен имот № 51026, находящ се в м. „Котешки дол“.
По това искане бил постановен отказ на Началника на Общинска служба „Земеделие“
- гр. Брусарци за издаване на скици за двата имота. В писмо с изх №
39/16.03.2018 г. било посочено, че описаните имоти са актувани като общински на
основание чл. 19 ЗСПЗЗ. Към писмото било приложено досие, от което ставало
ясно, че тези земи са записани като общински още през 2000 г., т.е. преди да
бъдат издадени гореописаните скица и удостоверение за данъчна оценка и то на
основание чл. 19 ЗСПЗЗ.
Ищцата посочва, че за да
бъдат актувани като общински въпросните имоти, следва за същите имоти да не е
подадено заявление за възстановяване от наследниците на лицата, от които са
отнети тези имоти към момента на обобществяването им. Твърди, че настоящата
хипотеза е коренно различна, тъй като за посочените имоти не само е подадено
заявление за възстановяването им, но те са и възстановени на наследниците на с Решение № 1БР на ПК-гр. Брусарци от
21.12.1999 г. С оглед обстоятелството, че имотите са записани като общински,
съгласно обективираното в писмо с изх.№ 39/16.03.2018 г. на Началника на
Общинска служба „Земеделие“ - гр.Брусарци, както и предвид отказа му да бъде издадена скица за тези имоти, ищцата
счита, че има правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск за
установяване спрямо ответниците - Община Брусарци и Общинска служба „Земеделие“
- гр. Брусарци, че тя - ищцата е носител на право на собственост върху
описаните имоти. Ищцата моли да се постанови решение, с което да се признае за
установено спрямо ответниците - Община Брусарци и Общинска служба „Земеделие“ -
гр. Брусарци, че
същата е носител на право на собственост върху двата описани имота.
Ответникът Общинска
служба „Земеделие”, гр. Брусарци, чрез законния си представител извън срока по
чл.131 ГПК депозира писмен отговор, с
който оспорва пасивната си процесуална легитимация в процеса, оспорва иска като
недопустим с искане производството да бъде прекратено спрямо ОСЗ – гр.
Брусарци, а в условията на евентуалност оспорва иска като неоснователен с
искане да бъде отхвърлен. Представя писмени доказателства.
Ответникът Община
Брусарци в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирала отговор на исковата молба.
С влязло в сила
определение от 23.11.2020г. производството по делото е прекратено в частта, в
която е предявен иск срещу Общинска служба „Земеделие” гр. Брусарци. Продължило
е разглеждането на иска в останалата му част, в която ищцата моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Община Брусарци, че е собственик на
процесните имоти - нива от 2,361 дка, представляваща поземлен имот № 50023,
находяща се в местността „Котешки дол“, гр. Брусарци, понастоящем съставляваща
ПИ с идентификатор № 06570.50.23
съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД – 18-1009/26.04.2016г. и нива от 1,325 дка, представляваща поземлен
имот № 51026, находяща се в местността „Котешки дол“, гр. Брусарци, понастоящем
ПИ с идентификатор № 06570.51.26
съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД – 18-1009/26.04.2016г.
Претендират се деловодни разноски.
В съдебно заседание
ищцата не се явява и не се представлява. Представила е писмено становище по делото,
с което поддържа предявения иск.
Ответникът Община
Брусарци в съдебно заседание се представлява от адв. Ц.Д. от МАК, който оспорва
иска като неоснователен. Твърди, че процесните имоти са общинска
собственост на основание чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ след влизане в сила на
картата на съществуващи и възстановими стари реални граници на землище Брусарци.
Твърди, че наследодателят на ищцата не е собственик на имоти в землището на гр.
Брусарци и такива не са му възстановявани, тъй като имоти в това землище не са
заявявани за възстановяване и не са представяни доказателства за собственост.
Представеното от ищцата решение не е произвело вещнопрехвърлително действие.
Доказателствата по делото
са писмени.
От анализа на събраните доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Процесните имоти се
идентифицират като: нива от 2,361 дка, представляваща поземлен имот с номер по
предходен план № 50023, находяща се в местността „Котешки дол“, гр. Брусарци,
понастоящем съставляваща ПИ с идентификатор № 06570.50.23 съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД –18-1009/26.04.2016г.
и нива от 1,325 дка, представляваща поземлен имот с номер по предходен план №
51026, находяща се в местността „Котешки дол“, гр. Брусарци, понастоящем ПИ с
идентификатор № 06570.51.26 съгласно
КККР, одобрени със Заповед № РД – 18-1009/26.04.2016г.
За имот с идентификатор №
06570.51.26 е издаден Акт за частна
общинска собственост /АЧОС/ № 1474 от 07.05.2019г., вписан под акт № 48, том 9, вх.рег. №
3040/15.05.2019г. на Служба по вписванията – Лом, а за имот с идентификатор № 06570.50.23 е издаден АЧОС №1430 от 25.04.2019г.,
вписан под акт № 124, том 8, вх.рег. №
2797/08.05.2019г. на Служба по вписванията – Лом. Фактът, че имотите са
актувани като общински не се оспорва от страните.
Като основание за
придобиване на собствеността от Община Брусарци е записано и в двата акта за
частна общинска собственост: чл.2, ал.1, т. 2 ЗОС във вр. чл. 19, ал. 1 от
ЗСПЗЗ; чл. 45в, ал. 10 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ; Протоколно Решение
1/11.09.2008 г. за определяне на имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № 95/12.09.2008 г. на
Директора на Областна Дирекция „Земеделие“, гр. Монтана.
От представената преписка
за имотите е видно, че същите са определени като „земи по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ” и
предадени за актуване на Община Брусарци съгласно протоколно решение 1 от 11.09.2008
година на Комисията по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ. Решението е одобрено със Заповед
95/12.09.2008 година на Директора на ОД „Земеделие” съгласно чл.45в, ал.7 от
ППЗСПЗЗ.
Представено е от ищцата
Решение 1БР/23.12.1999 година на ПК - Брусарци, в което е вписано, че се издава
на основание чл.18ж, ал.1, чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, протоколи № … от … година
по чл.18г, чл.18д, чл.18е…. от ППЗСПЗЗ и съгласно чл.18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и
във връзка с направените измервания на земята в доказаните реално съществуващи
/възстановими/ стари граници. Диспозитивът на решението е „възстановява правото
на собственост на наследниците на в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници”.
ОСЗ – Брусарци с отговора
си на исковата молба преди частичното прекратяване на производството, е
посочила, че процесните имоти представляват земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, предоставени
за стопанисване от Община Брусарци. Въпросното заявление за възстановяване на
правото на собственост върху имотите с вх. № 01425А/20.02.1992г. не е
разгледано и съответно за него не са издавани решения от ПК- Брусарци. Според
наличната в ОСЗ- Брусарци информация и
съхраняваните в архива и електронната база данни документи г-н Милчев,
наследодателят на ищцата, не е собственик на имоти в землището на гр. Брусарци
и такива изобщо не са му възстановявани, тъй като имоти в землището на гр.
Брусарци не са заявявани за възстановяване и не са представяни доказателства за
собственост, което е в абсолютно противоречие с твърденията на ищцата.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
правните изводи на съда са следните:
Предявен е положителен
установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. При
заявен положителен установителен иск за собственост ищецът следва да докаже
факта на придобиване правото на собственост по отношение на съответния имот. Както е разяснено в доклада по делото, възприет напълно от
страните, правото на собственост се установява на заявеното от страната
основание. В случая ответникът е заявил, че е собственик на основание чл.19,
ал.1 от ЗСПЗЗ. Заявява, че правото на собственост е отразено в АЧОС. За да бъде
възстановено правото на собственост на основание чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ в стари
реални граници, следва лицето, на което е възстановена собствеността или
неговият наследодател да е бил собственик конкретно на тази земеделска земя и
да е подал заявление за възстановяването й. Обратното, правото на собственост
по реда на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ се придобива от общината по силата на закона след
провеждане на съответната административна процедура и се отнася до земеделски
земи, по отношение на които правото на собственост не е заявено за
възстановяване. Въведени са твърдения от страна на ищеца, че правото й на
собственост е възникнало именно на основание извършена реституция в стари
реални граници. Т.е. придобивното основание, заявено от ответника е основанието
по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, а от ищеца – наследствено правоприемство.
В отговора на ОСЗ –
Брусарци /на л.59/ е посочено, че в представеното от ищцата решение е
отбелязано, че се издава по преписка, образувана по заявление с вх. №
01425А/20.02.1992г., както и че „в статичната информационна система, с която работи ОСЗ – Брусарци, е
отбелязано че въпросното заявление с вх. № 01425А/20.02.1992г. не е разгледано
и съответно за него не са издавани решения от ПК -Брусарци“. От посоченото
изявление в отговора на ОСЗ – Брусарци е видно, че е имало подадено заявление с
вх. № 01425А/20.02.1992г., който факт се потвърждава изрично. Т.е. налице е
било подадено заявление за възстановяване на имотите, въпреки че към настоящия
момент представеното решение от ищцата не се съхранява нито на хартиен, нито на
електронен носител в ОСЗ- Брусарци.
От Регистъра на
земеделските земи, гори и земи от ГФ /на л.62/ е видно, че в т.І История на
собствеността е посочено за имот № 051026 – „Решение по чл. 14, ал. 1, т.1 от
ЗСПЗЗ /чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ/ за възстановяване на право на собственост в
стари реални граници, № 1БР от 23.12.1999г., издаден от ПК ГР.БРУСАРЦИ за 1,325
дка.“ Т.е. в представената пълна история
за имот се упоменава наличието на решение със същия номер и дата като това,
представено от ищцата. По същия начин е описано и в История на собствеността за
имот № 050023 цитираното решение. Това налага изводът, че решение с № 1БР от
23.12.1999г. на ПК- гр. Брусарци действително е постановявано, въпреки че
липсва както на хартиен, така и в електронен вид. След като не е представено от ОСЗ- Брусарци каквото
и да било решение за възстановяване на земеделски земи под същия номер, то
следва да се приеме, че приложеното от ищцата решение е именно същото
решение, цитираното в справките за
история на имотите на л.62 и л. 63. Не е оспорена автентичността на представеното
от ищцата Решение с № 1БР от 23.12.1999г. на ПК- гр. Брусарци, нито
автентичността на приложения протокол за въвод във владение. Поради това съдът
приема, че е било налице подадено заявление за възстановяване на земеделските
имоти до Поземлена комисия – Брусарци, въз основа на което е започнала
процедура по възстановяването им, но същата не е приключила.
Съгласно чл.
19, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, останала след възстановяването на правата
на собствениците, се стопанисва от общината, а след влизане в сила на плана за
земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални
граници, земите стават общинска собственост. Разпоредбата следва да се тълкува
в смисъл, че земя, останала след възстановяването, е тази, за която не е
подадено заявление за възстановяване. Като административен орган на поземлената
собственост, ОСЗ има задължение не само да признае правото на възстановяване на
собствеността на правоимащите лица, които са я сезирали, но и да довърши докрай
предвидената в закона процедура, като определи границите на възстановените
имоти по картата на възстановената собственост. Тълкуването, че невъзстановени земи
са тези, за които не е приключила процедурата по възстановяването им, би довело
до накърняване на правата на правоимащите лица, които имат легитимно очакване
за възстановяване на земите им в реални граници. След като ОСЗ с принципно
решение им е признала това право, не би следвало окончателното реституиране на
земите да зависи от ефективността на нейната работа. Ето защо следва да се
приеме, че разпоредбата на чл.19 ЗСПЗЗ урежда правния статут на земите, за
които не са подадени заявления за възстановяване. Само тези земи представляват
остатъчен фонд, който се придобива от общината по реда на чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ и
съответно тя има право да се разпорежда с тях. В решение № 203 по гр.д.№
1703/2016г. на ВКС, І г.о. също е прието, че общината става собственик след
влизане в сила на плана за земеразделяне само на онези имоти по чл.19 ЗСПЗЗ,
които не са заявени за възстановяване в законните. В настоящия случай
процесните имоти безспорно са заявени за възстановяване чрез подадено
заявление с вх. № 01425А от 20.02.1992г.,
потвърждение за съществуването на което заявление, непредставено по делото, се
съдържа в самото Решение № 1БР от 23.12.1999г. на ПК- Брусарци. А цитираното
решение от своя страна е упоменато, както се посочи по-горе, в представените от
ОСЗ – Брусарци извадки от регистър на земеделските земи, гори и земи от ГФ. В
този смисъл, макар да не е представено по делото въпросното заявление, за
същото и за цитираното решение, на което се позовава ищцата, са останали
„следи“ в информационната система на ОСЗ. Това е достатъчно, за да се направи
извода, че земите са заявени за възстановяване, като в подкрепа на този извод е
и протокола за въвод във владение, представен от ищцата. Т.е. поискано е възстановяване
на собствеността. Тогава имотите, предмет на заявлението, не следва да влизат
във фонда по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Ето защо Община Брусарци не е придобила
земите на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, което твърдение на ищцата съдът
напълно споделя. В
този смисъл ответникът не установи да е придобил правото на собственост по
отношение на процесните имоти при условията на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ. Това обаче не
е достатъчно, за да бъде признат ищецът за собственик на процесните имоти.
Съгласно чл. 14, ал. 1,
т. 1 от ЗСПЗЗ решението на ОСЗ, придружено със скица, има силата на констативен
нотариален акт за собственост. Влязлото в сила решение на ОСЗ, придружено от
скица, е легитимиращ за правото на собственост документ в едно съдебно
производство по спор за собственост. Липсата на скица към решението на ОСЗ
лишава решението на ОСЗ от предвидения в чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ
конститутивен и легитимиращ ефект за правото на собственост. В случай, че не е
издадена скица към решението на ОСЗ, се приема, че административната процедура
по възстановяване правото на собственост на земеделската земя не е завършена и
съответно, че титулярите по решението на ОСЗ все още не са си възстановили
правото на собственост върху тази земя. До изменението на ЗСПЗЗ с ДВ бр. 45 от
1995г. не се е изисквало към решенията на ПК /ОСЗ/ да има скица. Тъй като
законосъобразността на административния акт се преценява към момента на
влизането му в сила, ако към момента на влизането в сила на решението на ПК все
още не е имало изискване за издаване на скица, следва да се приеме, че
административното производство е приключило с издаването на решението на ПК.
Ако решението на ПК е влязло в сила след изменението на ЗСПЗЗ с ДВ бр. 45 от
1995г., за да се приеме, че административната процедура по възстановяването на
собствеността е приключила, към решението следва да бъде издадена и скица. Приложеното
Решение № 1БР от 23.12.1999г. на ПК –
Брусарци е постановено след изменението на ЗСПЗЗ с ДВ бр. 45 от 1995г., като същото
не е придружено със скица. Следователно административната процедура по
възстановяването на процесните земи не е завършена и това решение е лишено от
предвидения в чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ конститутивен и легитимиращ ефект за
правото на собственост. Ищцата твърди в исковата молба, че нейната майка била снабдена със скица за процесните имоти,
но не представя такава по делото. Такава не е представена и от ОСЗ- Брусарци.
Следователно поради липсата на конститутивното действие на представеното
Решение № 1БР от 23.12.1999г. на ПК-
Брусарци правото на собственост върху
процесните земи не се установи да е притежавано от наследодателя на ищцата .
Напротив, от представените от ОСЗ – Брусарци писмени доказателства – „Списък на
собствениците“ и „Регистър на имотите“ за землището на гр. Брусарци, е видно,
че не фигурира като собственик на
процесните два земеделски имота, нито на други в това землище. От представената
от ОСЗ – Брусарци Декларация за притежавани непокрити земеделски земи е видно,
че лицето / съгласно приложено
удостоверение за идентичност на лице с различни имена на л.10/ не е притежавал процесните земеделски имоти,
чието право на собственост се претендира.
Законосъобразността на
решението на ОСЗ може да се преценява от съда в спорни искови производства за
собственост по чл. 108 ЗС и чл. 124 от ГПК по реда на косвения съдебен контрол,
само когато това решение се противопоставя на лице, което не е било страна в
административното производство по възстановяване на собствеността. Поради това,
когато ищецът или ответникът в едно исково производство твърдят, че са си
възстановили правото на собственост върху имота по реда на ЗСПЗЗ и представят
решение на ПК и това решение се оспори от ответник, който не е участвал в
административното производство по възстановяване на собствеността,
разглеждащият спора граждански съд е длъжен да провери материалната
законосъобразност на постановеното решение. Когато установи, че това решение
противоречи на материалноправни разпоредби на ЗСПЗЗ за възстановяване на
земеделската собственост, гражданският съд не следва да се съобразява с него
/Решение № 24 от 1999г. по гр. дело № 1912 от 1997г. на ВКС, ІV г.о./. За да е
правилно едно такова решение на ОСЗ от материалноправна гледна точка следва да
отговаря на следните изисквания: с него да е възстановена собственост на лице,
което е било собственик на процесната земеделска земя или на неговите
наследници, имотът да е земеделски по своя характер и да е бил фактически отнет
от бившия собственик, независимо от това дали е включен в ТКЗС или не. В случая
представеното решение на ОСЗ е материално незаконосъобразно, тъй като с него не
е възстановена собственост на лице, което е било собственик на процесната
земеделска земя или на неговите наследници, тъй като по делото липсват
категорични доказателства за правото на собственост по чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ,
както и липсват доказателства имотът да е бил фактически отнет от бившия
собственик . Няма данни имотите да са били отнемани юридически или фактически
от него, следователно остава недоказан дори фактът, че имотите са подлежали на
реституция по реда на ЗСПЗЗ. От представените от ОСЗ – Брусарци писмени
доказателства – „Списък на собствениците“ и „Регистър на имотите“ за землището
на гр. Брусарци, е видно, че не фигурира
като собственик на процесните два земеделски имота, нито на други в това
землище. От представената от ОСЗ – Брусарци Декларация за притежавани непокрити
земеделски земи е видно, че лицето не е
притежавал процесните земеделски имоти, чието право на собственост се
претендира. От страна на ищеца не се представиха никакви доказателства,
установяващи, че наследодателят е
притежавал имотите преди одържавяването им. Имотите са възстановени в стари
реални граници и няма съмнения относно тяхната идентификация.
Разпоредбата на чл. 19,
ал.1 ЗСПЗЗ предвижда, че след изтичане на 10 годишен срок от влизане в сила на
плана за земеразделяне и на одобрената карта на съществуващи /възстановими/ в
стари реални граници, земята, която не е заявена за възстановяване в
предвидения в закона срок, става общинска собственост. В АЧОС следва да бъде
вписано именно това основание. Разпоредбата е относима само към имоти, попадащи
в приложното поле на чл.10 ЗСПЗЗ, а именно такива, които са били включени в
ТКЗС, ДЗС или обобществена, т.е. такива, по отношение на които правото на
собственост подлежи на възстановяване. В производството не се установи
наследодателите на ищцата, нито други лица, да са включвали в ТКЗС процесните имоти. Следователно
не се установи имотите да са били отнемани на някакво основание от
наследодателя на ищеца /или от друго лице/ или да са предавани доброволно за
коопериране. По делото не бяха събрани
доказателства, които да сочат, че имотите са принадлежали на наследодателя на ищцата. Т.е. не се събраха
доказателства, подкрепящи твърденията и на двете страни – че имотите са
собственост на Община Брусарци на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, нито
пък, че те са собственост на ищцата на
основание наследствено правоприемство.
Предвид материалната
незаконосъобразност на постановеното решение на ОСЗ- Брусарци, с което ищцата
се легитимира като собственик на основание наследствено правоприемство и
предвид липсата на придружаваща го скица, която е необходима, за да придобие
решението конститутивно действие, то същото не съставлява легитимиращ за правото на собственост
документ. В този смисъл недоказано е
твърдението на ищцата, че нейната майка , като наследник на е придобила процесните земеделски земи
вследствие на реституция, а ищцата ги е придобила на основание наследствено
правоприемство. В тежест на ищеца бе да установи правото на собственост на своя
наследодател върху спорните имоти, т.е., че праводателят му е бил собственик на имотите.
Ответникът също не
установи да е станал собственик на имотите на заявеното от него основание. С
оглед на това, че ищцата е предявила положителен установителен иск за
собственост, а не отрицателен такъв, то не е достатъчно в процеса само да
оспори успешно правото на собственост на ответника, а е необходимо при пълно и
главно доказване да докаже своето придобивно основание, въз основа на което претендира да е
собственик на имотите, което в доклада на съда изрично й бе указано. При предявен
отрицателен установителен иск за собственост проведено доказване, че ответникът
не е собственик на имот, предмет на делото, е достатъчно за уважаването на
иска, но настоящият случай не е такъв.
За ищеца обаче, който не
може да се легитимира като собственик на основание приключила процедура по възстановяване
на земеделските земи по подадено заявление от неговия наследодател и оттам на
наследствено правоприемство, не съществува пречка да се позове на друг
придобивен способ, например придобивна давност в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС.
Такова основание обаче не е релевирано от ищеца, въпреки представения протокол
за въвод във владение на процесните имоти.
Поради изложеното следва
да се приеме, че предявеният от ищеца положителен установителен иск за собственост
е неоснователен и недоказан.
При този изход на делото
и във връзка с направеното искане на ответника ищецът на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК следва да заплати на ответника направените от него по водене на делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева съгласно Договор
за правна защита и съдействие.
При такива мотиви съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Й.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване
за установено по отношение на Община
Брусарци, че ищцата е собственик на основание наследствено правоприемство от на
реституирани в стари реални граници земеделски земи - нива с площ 2,361
дка, находяща се в местността „Котешки дол“ в землището на гр. Брусарци,
съставляваща поземлен имот с идентификатор № 06570.50.23 съгласно КККР,
одобрени със Заповед № РД – 18-1009/26.04.2016г., с номер по предходен план №
050023 и нива с площ 1,325 дка, находяща се в местността „Котешки дол“ в
землището на гр. Брусарци, съставляваща поземлен имот с идентификатор №
06570.51.26 съгласно КККР, одобрени със
Заповед № РД – 18-1009/26.04.2016г., с номер по предходен план № 051026, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В.Й.В., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Община Брусарци, с ЕИК *********, представлявана от – Кмет на община, направените в производството разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: