Р Е Ш Е Н И Е
№ 27
12.06.2020 г., гр. Габрово
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Габровският окръжен съд, в
открито съдебно заседание, проведено на трети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГОВЕСТА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
мл. с. МАРИЯ ДЪЛГИЧЕВА
при секретаря Григорова и с
участието на прокурор Шикова, като разгледа докладваното от съдия Дългичева
ВНОХД № 18 по описа за 2020 г., за да е произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.
ХХI от НПК.
Образувано е по жалба на Д.Д.Б. ***
чрез адв. Н.М. - ГАК и жалба на адв. Д.Ц. - ГАК като служебен защитник на С.С.С.
против присъда № 54/03.02.2020 г., постановена по НОХД № 1104 по описа за 2019
г. на Габровски районен съд, обявена в съдебно заседание на същата дата.
С горната
присъда Габровски районен съд е признал подсъдимия Д.Д.Б. за виновен в това, че през периода
11.07.2016г. - 21.07.2016г. в гр. Девня и гр. Габрово, при условията на
продължавано престъпление, след предварителен сговор със С.С. ***, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у В.Д.К. от
гр.Варна, че ще го наеме на работа и с това му причинил имотна вреда, както
следва:
- На 11.07.2016г. в гр. Девня,
чрез продажба на земеделски земи - нива от 9,201 декара, местност „Цера",
имот № 026060 по пл. на с.Щипско, обл.Варна и нива от 10,700 декара в местност
"Обрука" в землището на с.Щипско, общ.Вълчидол му причинил имотна
вреда в размер на 27 400 лева
- На 21.07.2016г. в гр. Габрово,
чрез замяна на недвижими имоти - 4/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда -
жилище, апартамент в гр.Варна ***, заедно с 4/6 ид.ч. от прилежащото му избено
помещение и заедно с 4/6 ид.ч. от прилежащите му 2,1990% ид.ч. от общите части
на сградата му причинил имотна вреда в размер на 46 200 лева,
или общо 73 800 лева, като измамата е в
особено големи размери, представляваща особено тежък случай, поради което и на
основание чл. 211 пр. първо във вр. чл.210, ал.1, т. 2 вр. чл.209, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 във вр. с чл. 58 а ал.1 от НК му е наложил наказание "лишаване от свобода" за срок от пет години
и четири месеца.
Със същата присъда
първоинстанционният съд на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК е
определил на подсъдимия Б. едно
общо наказание по обжалваната присъда и по присъди по НОХД
368/2017г. на РС - Габрово, влязла в
законна сила на 18.01.2018г. и по НОХД № 1373/2018г. на РС - Габрово, влязла в законна сила
на 15.03.2019г. в размер на най-тежкото от тях, а именно пет години и четири месеца
лишаване от свобода.
На основание чл.24 от НК първоинстанционният съд е
увеличил
така определеното общо наказание "лишаване от свобода" с една година, като
така увеличеното общо наказание районният съд е определил да се изтърпи при първоначален строг режим, на осн. чл. 57, ал.1, т.2 б. Б от ЗИНЗС.
На
основание чл. 25, ал.2 от НК при изтърпяване на
определеното наказание от шест години и четири месеца лишаване от свобода, районният съд е приспаднал изтърпяното наказание по
която и да е от присъдите, включени в групирането до влизане в сила на обжалваната присъда.
С обжалвания съдебен акт
първоинстанционният съд е признал и подсъдимата С.С.С. за виновна
в това, че през периода 11.07.2016г. - 21.07.2016г. в гр. Девня и гр. Габрово,
при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор със Д.Д.Б.
***, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала
заблуждение у В.Д.К. от гр.Варна, че ще го наеме на работа и с това му
причинила имотна вреда, както следва:
- На 11.07.2016г. в гр. Девня,
чрез продажба на земеделски земи - нива от 9,201 декара, местност „Цера",
имот № 026060 по пл. на с.Щипско, обл.Варна и нива от 10,700 декара в местност
"Обрука" в землището на с.Щипско, общ.Вълчидол му причинила имотна
вреда в размер на 27 400лева
- На 21.07.2016г. в гр.Габрово
чрез замяна на недвижими имоти - 4/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда -
жилище, апартамент в гр.Варна ***, заедно с 4/6 ид.ч. от прилежащото му избено
помещение и заедно с 4/6 ид.ч. от прилежащите му 2,1990% ид.ч. от общите части
на сградата му причинила имотна вреда в размер на 46 200 лева,
или общо 73 800 лева, като
измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай,
поради което и на основание чл. 211 пр. първо във вр. чл.210, ал.1, т. 2 вр. чл.209, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 във вр. с чл.58, ал.1 от НК и наложил наказание
"лишаване от свобода" за срок от три години и четири месеца.
На основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК първоинстанционният съд е определил на подсъдимата С. едно общо наказание по обжалваната присъда и по присъда по НОХД №
1373/2018г. на РС - Габрово, влязла в
законна сила на 15.03.2019г. и по споразумение по НОХД № 237/2019г. на РС - Девня, влязло в законна сила на
14.01.2020г. в размер на най-тежкото от тях, а именно три години и четири месеца лишаване от свобода, което наказание съдът е определил да се изтърпи при първоначален общ режим, на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
На подсъдимите са възложени
направените по делото разноски.
В законният срок присъдата е обжалвана
от Д.Д.Б. чрез адв. Н.М. от ГАК. Същият счита, че обжалваната присъда е
постановена в нарушение на материалния закон, а наложеното наказание е явно
несправедливо, завишено и противоречащо на залегналите в чл.36 от НК принципи.
На следващо място сочи, че увеличението на определеното наказание с една година
на основание чл.24, ал.1 от НК е явно несправедливо. В заключение възразява
срещу определения от първата инстанция строг режим на изтърпяване на
наказанието, като акцентира върху справката за съдимост на подсъдимия, от който
е видно, че при последното му осъждане, преди процесното деяние, на подсъдимия
е наложено наказание "лишаване от свобода", изпълнението на което е
отложено на основание чл.66 от НК, т.е условията на чл.57, ал.1, т.2, б.
"б" не са били налице. Въз основа на изложеното моли настоящия състав
да измени присъдата, като намали наказанието до предвидения в закона минимум,
както и да отмени присъдата в частта, с която на основание чл.24, ал.1 от НК
наказанието на подсъдимия е увеличено с една година.
Присъдата е обжалвана и от адв. Д.Ц.
като служебен защитник на С.С.. Същият счита, че наложеното наказание на
подзащитната му е явно несправедливо, не съответства на обществената опасност
на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК. Моли съда да намали наложеното
от първата инстанция наказание, като приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1
от НК и наложи наказание "лишаване от свобода" под предвидения
минимум, като изтърпяването му да бъде отложено по реда на чл.66 от НК. Алтернативно,
моли за намаляване на наказанието, което след прилагане на редукцията по
чл.58а, ал.1 от НК да слезе под предвидения от закона минимум, като
изтърпяването му да бъде отложено по реда на чл.66 от НК.
По делото е постъпило допълнение
към въззивната жалба, с което адв. Ц. е доразвил доводите си. Посочва, че
неправилно районният съд е приел като отегчаващо отговорността на С.С.
обстоятелството, че пострадалият е останал без имущество вследствие на
извършеното престъпление, тъй като по делото нямало данни за цялото налично
имущество на пострадалия. На следващо място възразява срещу мотивите на съда,
че подсъдимата С. имала изграден престъпен модел на поведение. Сочи, че
последната е реабилитирана, а районният съд неправилно е взел предвид осъжданията
й, следващи извършеното деяние. На следващо място счита, че като смекчаващи
отговорността обстоятелства е следвало да се вземат предвид това, че
подсъдимата се грижи сама за двете си деца, едното от които е в тежко
здравословно състояние, както и това, че същата е трудово ангажирана.
Подсъдимият Б. се явява лично
пред настоящата инстанция. Поддържа жалбата и моли да му бъде намалена
присъдата, както и да се коригира режима на изтърпяване на наказанието му.
Адв. М. поддържа депозираната
жалба по изложените в нея съображения. Доразвива доводи за това, че
първоинстанционният съд не е взел предвид разкаянието на подсъдимия Б. като
такова, което смекчава отговорността му. Твърди, че увеличението на наказанието
на подсъдимия по чл.24 от НК е немотивирано и неподкрепено с доказателства.
Подсъдимата С. се явява лично
пред настоящата инстанция, като поддържа жалбата и моли изтърпяване на
наказанието й да бъде отложено по реда на чл.66 от НК.
Адв. Ц. поддържа депозираната
жалба по изложените в нея и допълнението към нея съображения.
Представителят на Габровска
окръжна прокуратура оспорва жалбата.
Счита, че присъдата на РС - Габрово е правилна и законосъобразна и следва да
бъде потвърдена.
Настоящият съдебен състав, след
като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна
проверка на обжалваната присъда, на основание чл.314, ал.1 от НПК, намира за
установено следното:
Атакуваната присъда е постановена
по реда на глава 27 от НПК, въз основа на искане, направено от подсъдимите и техните
защитници. При провеждане на предварителното изслушване на подсъдимите,
съгласно чл. 371, т. 2 НПК, те признават фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Първоинстанционния съд е
констатирал, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства, след което е обявил, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направените от подсъдимите
самопризнания по чл. 371, ал. 2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата, без да се събират доказателства за същите факти.
Районният съд,
като е съобразил разпоредбите на чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК, е приел за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на
направеното самопризнание от подсъдимите и на доказателствата, събрани на
досъдебното производство, които ги потвърждават и сочат на категоричния извод, че
подсъдимите са извършили престъплението, за което са предадени на съд. Налице е
съответствие между признатите факти и фактическите положения, изложени в
мотивите с оглед изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК.
Първоинстонционният
съд е извършил необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства,
като правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата инстанция
възприема.
На основание приетата за установена фактическа
обстановка, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че подсъдимите Д.Б. и С.С. както от обективна,
така и от субективна страна, при форма на вина пряк умисъл са осъществили в
съучастие състава на престъплението по чл.211 пр. първо вр. чл.210, ал.1, т.2
вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26 от НК, за което ги е признал за виновни. Решаващият съд е определил на Д.Б. наказание от осем години
лишаване от свобода и съобразявайки разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК е
редуцирал последното до пет години и четири месеца лишаване от свобода. След
извършена кумулация, описана подробно по-горе в изложението, общото наказание
от пет години и четири месеца лишаване от свобода е увеличено с една година. На
С.С. съдът е наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет години и
съобразявайки разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК е редуцирал последното до три
години и четири месеца лишаване от свобода.
При индивидуализиране
на наказанието на Д.Б. първоинстанционният съд е приел, че смекчаващи
отговорността обстоятелства липсват. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът е отчел високата степен на обществена опасност на
подсъдимия като деец, който многократно е осъждан за престъпления от общ
характер, много от които се отнасят до еднакви и различни по вид престъпления
против собствеността. По отношение на обществената опасност на дееца е взето
предвид и обстоятелството, че последният не е трудово ангажиран. Първоинстанционният
съд е отчел и обществената опасност на конкретното деяние, а именно усложнената
престъпна дейност, комбинативността и безкрупулността, с които подсъдимият е
действал, както и високата стойност на имотната вреда, която е причинил
вследствие на извършеното престъпление. Районният съд е приел, че подс. Б. има
трайна склонност към това да не се съобразява с установените забрани и
задължителните за спазване правила за поведение. По тези съображения съдът е
определил наказанието на подсъдимия при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, в размер над средния, а именно - осем години лишаване от
свобода. Съобразявайки се с разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, районният съд е
редуцирал така наложеното наказание на пет години и четири месеца лишаване от
свобода. Съдът, мотивирайки се с високата обществена опасност на деянието и
дееца, с обремененото съдебно минало на последния, имотните вреди, причинени от
него и надхвърлящи 107 000 лева за периода на 2016 г., изграденият престъпен
модел на поведение и най - вече с безрезултатните наложени наказания по
предходни присъди, е счел, че определеното общо наказание на подсъдимия следва
да се увеличи с една година, на основание чл.24 от НК. Режимът, при който
следва да се изтърпи общото наказание от шест години и четири месеца лишаване
от свобода районният съд е определил като строг, на основание чл.57, ал.1, т.2,
б."б" от ЗИНЗС.
Настоящият въззивен
състав счита, че така наложеното наказание на подс. Б. е правилно определено от
първоинстанцонния съд. Видно от приложената справка за съдимост, подсъдимият е
осъждан многократно. Прави впечатление, че по-голямата част от деянията, за
които е подведен под наказателна отговорност, са такива против собствеността.
Наказанията, които са му били наложени за извършените деяния, са били предимно
„пробация“, както и „лишаване от свобода“, изпълнението на които е било
отлагано по реда на чл.66 от НК, а малка част от наказанията са били "лишаване
от свобода" при ефективно изтърпяване на последното. От тези обстоятелства
следва, че подс. Б. е демонстрирал трайна склонност към нарушаване на законово
регламентираните забрани за определено поведение, като се наблюдава подчертан
афинитет към престъпленията против собствеността, каквото е и престъплението,
предмет на настоящото производство. Наложените преди наказания очевидно не са
постигнали предвидените в закона цели и не са били достатъчен мотив към
въздържане от последващи прояви. От изложеното следва, че механизмът, изготвен от
държавния апарат за превенция, както и последващ контрол и санкциониране на
извършените нарушения и престъпления не е дал никакъв резултат. Настоящият
състав намира, че първоинстанционният съд подробно и обосновано е мотивирал
индивидуализацията на наказанието, наложено на подс. Б., като се солидаризира
изцяло с мотивите му. Направеното възражение от страна на защитника на Б. за
това, че разкаянието на подсъдимия не е взето предвид като смекчаващо отговорността
обстоятелство настоящият състав намира за основателно. Районният съд е следвало
да отчете разкаянието, но дори да се приеме като смекчаващо обстоятелство, то
то би било единственото такова. Предвиденото в нормата на чл.211 от НК
наказание е от три до десет години, като тези предели с предвиден минимум и
максимум служат за прецизната индивидуализация на наказанието от страна на съда
чрез отчитане на всички обстоятелства, предвидени в нормата на чл.54, ал.1 от НК. Доколкото отегчаващите обстоятелства в процесния случай са многобройни, то
и наказанието следва да се определи над средния, предвиден в закона размер,
като този правораздавателен подход следва от изричната законодателна уредба на
чл.54, ал.2 от НК, в която е предвидено, че смекчаващите обстоятелства
обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко
наказание. В тази
връзка дали разкаянието ще бъде възприето като смекчаващо обстоятелство не би
се отразило на наказанието, определено от първоинстанционния съд. От изложеното
следва и че районният съд не е допуснал твърдяното нарушения на материалния
закон. Въззивният съд намира, че определянето на наказание от осем години
лишаване от свобода напълно кореспондира с тежестта на престъплението.
Наказанието с такъв срок би била подходящата реакция от страна на
правораздавателния орган с оглед бъдещото поправяне и превъзпитаване на
подсъдимия. Неоснователно е възражението
на защитника на подсъдимия за необоснованост на увеличаването на наказанието по
реда на чл.24 от НК с една година. Обстоятелството, че подсъдимият е
безработен, както и че престъпленията, за които е предаван на съд, са основно
такива против собствеността, навежда на извода, че последният има изграден
траен престъпен модел на поведение, чрез който си набавя доходи. На следващо
място се наблюдава, че подс. Б. подбира внимателно лицата, които въвежда в
заблуждение - те основно са със социален или здравен статус, предполагащ
по-лесното въвеждане в заблуждение. Усложнената престъпна дейност, която
подсъдимият осъществява, е пример за високо ниво на план и организация, което
видно от справката за съдимост се е превърнало в системен начин за набавяне на
средства. Правилно районният съд е обърнал внимание на размера на наложените
наказания "лишаване от свобода", които е осъден да търпи ефективно
подсъдимият, приемайки, че последните са с голяма продължителност и въпреки
това Б. не е бил възпрян от последващи прояви. Ето защо напълно законосъобразно
и обосновано определеното общо наказание е увеличено с една година. Следва да
се отбележи, че подсъдимият се намира във възраст, в която е напълно развит
психически, социално и интелектуално, поради което възможността да му се
повлияе с по-леко наказание е сведена до минимум. Единственият коректив на
поведението му би било наказанието „лишаване от свобода“ в определения от
районния съд размер.
По отношение на определения с
присъдата режим на изтърпяване на наказанието и направеното в тази връзка
възражение, въззивният съд намира, че действително предпоставките на чл.57,
ал.1, т.2, б. "б" от ЗИНЗС не са налице. Посочената буква
"б" изисква да не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на
предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на
основание чл. 66 от НК, а
видно от справката за съдимост на подсъдимия преди извършване на процесното
деяние последният е осъден с влязло в сила на 18.05.2011 г. споразумение,
наказанието по което е отложено по реда на чл.66 от НК. Доколкото обаче на
подсъдимият е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години и
четири месеца, то тези факти попадат под хипотезата на буква "а" от
същата разпоредба, която предвижда строг режим на осъдените за повече от 5 години за
умишлени престъпления. От изложеното следва, че режимът, при който
подсъдимият следва да търпи наказанието си, е строг, независимо от това, че
първоинстанционният го е определил, посочвайки грешната разпоредба.
Първоинстанционният
съд правилно и законосъобразно е преценил, че престъплението по настоящото
дело, извършено от подс. Б., се явява извършено в условията на съвкупност с
онова, за което Б. е бил осъден с присъда по НОХД № 368/2017 г. на РС –
Габрово, влязла в законна сила на 18.01.2018 г. и присъда по НОХД № 1373/2018
г. на РС - Габрово, влязла в законна сила на 15.03.2019 г.
При индивидуализация на наказанието на
подс. С.С. първоинтанционният съд е приел като смекчаващо обстоятелство
необремененото съдебно минало предвид настъпилата реабилитация. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства районният съд е отчел това, че вследствие на
извършеното деяние пострадалият е бил лишен от цялото си недвижимо имущество,
както и това, че обществената опасност на деянието и дееца са високи. Мотивите,
изложени по отношение на обществената опасност на деянието и част от тези,
отнасящи се до дееца, съвпадат с мотивите, изразени при индивидуализацията на
наказанието на подс. Б., доколкото двамата са подсъдими като съучастници за
едно и също деяние. Настоящият въззивен състав напълно споделя мотивите на
първоинстанционния съд досежно индивидуализацията на наказанието на подс. С..
Въззивният съд намира, че наложеното от районния съд наказание напълно
кореспондира на тежестта на извършеното деяние, както и на неговата
обществената опасност и тази на дееца. В тази връзка неоснователни се явяват
възраженията на защитника на подс. С.. Доколкото се касае за едно и също
деяние, в което са участвали като съучастници двамата подсъдими, съдът препраща
към мотивите, изразени по-горе, касаещи високата обществена опасност на деянието,
начина, по който е извършено то и неговия резултат. Останалите възражения,
направени от защитника на подс. С., съдът също намира за неоснователни.
Правилно районният съд е взел предвид като отегчаващо обстоятелството, че
пострадалият е бил лишен от имуществото си. Макар по делото да няма данни за
недвижимото имущество на пострадалия, то от свидетелските показания става ясно,
че последният не е притежавал друго. Самият пострадал е бил лишен от
собствеността върху процесните ниви, от които е вземал рента, с която се е
издържал. Поради обстоятелството, че е бил лишен от рентата, която е получавал,
пострадалият не е могъл да даде пари на дъщеря си за надгробния камък на
покойната му съпруга, а това е достатъчно, за да се приеме, че имотната вреда за
него е била голяма. В този смисъл по същество са били и разсъжденията на
районния съд.
Неоснователно
е възражението на защитата, че първоинстанционният съд неправилно е взел
предвид като отегчаващи отговорността и престъпленията, следващи процесното деяние.
Изграденият модел на престъпно поведение, който районният съд коментира, е
споменат в контекста на процесното деяние. Съдът го разглежда съвкупно с
останалите обстоятелства, а именно, че деянието с неговата усложнена престъпна
дейност характеризира подсъдимата като такава с изграден модел на престъпно
поведение, предварително обмислила и планирала всички действия, довели до
крайния противоправен резултат. Нещо повече, съдът е отчел именно
необремененото съдебно минало на подсъдимата като смекчаващо обстоятелство и
никъде в мотивите си не е коментирал последващите й престъпни прояви. На
следващо място, правилно районният съд не е взел предвид като смекчаващо
отговорността обстоятелство това, че подсъдимата има две деца, за които се
грижи сама. Настоящият състав напълно споделя мотивите на съда и намира, че
ангажимента на родител е следвало да я възпре от извършване на престъпление, а
не да служи като основание за намаляване на отговорността й. Действително подсъдимата е трудово ангажирана
и това обстоятелство е смекчаващо отговорността й. Дори вземайки предвид
трудовата ангажираност при индивидуализация на наказанието, това не води до
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но въпреки това
определеното от районния съд наказание в размер на пет години, се доближава до
минимума, предвиден в закона.
Извършеното от подсъдимата деяние, както и по-горе се спомена, е
характеризиращо се с висока степен на обществена опасност на първо място заради
начина по който е извършено. Деянието е извършвано в рамките на няколко дни, в
рамките на няколко града на територията на страната, с помощта на строго
изграден план. Всички действия на подсъдимата са били насочени към материално
облагодетелстване, при проявена престъпна упоритост. На следващо място, високата
обществена опасност на деянието следва и от пострадалото лице - такова с
психично разстройство, лесно податливо на престъпни въздействия. Размерът на
вредата, също коментиран по-горе, отегчава отговорността й. Степента на
обществена опасност на подсъдимата като деец също отегчава отговорността й. При
извършване на деянието последната дори е била бременна, но това обстоятелство
касаещо нейното здраве и здравето на нероденото й дете, не я е възпряло от
извършване на така усложнената престъпна дейност. Няма как да не се вземат
предвид и деянията, следващи процесното престъпление, тъй като едното от тях е
извършено по време на извършване на процесното деяние, а другото няколко месеца
след това. Тези обстоятелства характеризират подсъдимата като деец с висока степен
на обществена опасност, който макар да работи, системно си набавя средства чрез
извършване на тежки престъпления. От всичко изложено може да се направи извод
за това, че деянието е извършено при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства и наказанието би следвало да се определи над средния предвиден в
закона размер, но доколкото в тази насока няма съответен протест на
прокуратурата, определеното от районния съд наказание следва да бъде
потвърдено.
Първоинстанционният
съд правилно и законосъобразно е преценил, че престъплението по настоящото
дело, извършено от подс. С., се явява извършено в условията на съвкупност с
онова, за което С. е била осъдена с присъда по НОХД № 1373/2018 г. на РС –
Габрово, влязла в законна сила на 15.03.2019 г. и споразумение по НОХД №
237/2019 г. на РС - Девня, влязло в законна сила на 14.01.2020 г.
При извършената служебна проверка
на присъдата, на основание чл.314 от НПК, въззивният съд не установи при
постановяването й да са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до нейното отменяване. Присъдата на Габровски районен
съд следва да бъде потвърдена като обоснована и законосъобразна.
Водим от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
на осн. чл.338 от НПК ПРИСЪДА № 54 от 03.02.2020 г. по НОХД № 1104 по описа
за 2019 г. на Габровски районен съд.
Решението
не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
За
изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.