№ 3564
гр. София, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:д.р
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р Гражданско дело № 20221110166406 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от малолетния М. Т. Р., ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител Т. Й. Р., ЕГН **********, иск по чл. 150 вр. чл. 143,
ал. 2 СК срещу Т. К. Р., ЕГН **********, за увеличаване на месечна издръжка, дължима от
родител на ненавършило пълнолетие дете, от 160,00 лв. на 350,00 лв. месечно, считано от
подаване на исковата молба /05.12.2022 г./. Направено е и искане по чл. 146 СК за
присъждане на законна лихва за забава.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, като същият е задължен по
силата на решение № 119817/11.06.2020 г., постановено по гр.д. № 56581/2019 г. по описа на
Софийския районен съд, 86-ти състав, да му заплаща месечна издръжка в размер на 160,00
лв. Сочат се увеличени нужди на ищеца предвид изминалия период от време от определяне
на предишния размер на издръжката и неговото израстване. Сочат се нужди за храна,
джобни пари за училище, облекло, обувки, учебни пособия, извънкласни занимания,
обучение по английски език и хобита. Претендира се и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
претенцията по размер над 200,00 лв. месечно, при твърдения да извършва плащания за
задоволяване нуждите на ищеца от издръжка извън определената такава по съдебен ред,
както и да няма възможност да заплаща издръжка в по-висок размер с оглед размера на
доходите си. В съдебно заседание поддържа отговора.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
1
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
Видно от удостоверение за раждане /л. 5 от делото/, М. Т. Р., ЕГН **********, е
малолетен към датата на подаване на исковата молба, а и към датата на устните състезания
по делото, като негови родители са Т. Й. Р., ЕГН **********, и Т. К. Р., ЕГН **********.
Следователно ответникът, като баща на малолетния ищец по делото, е задължен да му дава
издръжка.
Съгласно решение № 119817/11.06.2020 г., постановено по гр.д. № 56581/2019 г. по описа
на Софийския районен съд, 86-ти състав /л. 8-9 от делото/, ответникът е задължен да
заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 160,00 лв., считано от 21.07.2021 г. От
определяне размера на издръжката на ищеца са изминали около две години, като към датата
на устните състезания същият е на 13 години. Съдът намира, че израстването на детето в
периода от определяне предишния размер на неговата издръжка само по себе си води до
увеличаване на необходимите средства за издръжката му.
Нуждите на ищеца, обичайни за деца на неговата възраст /за храна, дрехи, училищни
нужди, занимания и т.н./, както и общите разходи за издръжката на домакинството на
майката, в което той се отглежда, се установява от самия факт на биологичното му
съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Съгласно чл. 142, ал. 2
СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата” или 195,00 лв. към момента на приключване на устните състезания. Съдът
намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия родител,
доколкото се съотнася с минималната работна заплата за страната, която представлява
гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово
2
правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира
масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата
общо. По делото се установява, че майката на ищеца в периода м. януари 2022 г. – м.
декември 2022 г. има деклариран средномесечен облагаем доход от правоотношение с
УНСС, гр. София, в размер на около 4 000 лв. /л. 47-48 от делото/. В периода м. 01.2022 г. –
м. 11.2022 г. за ответника е деклариран средномесечен облагаем доход в размер на около
1 400 лв. /л. 59-50 от делото/. И за двамата родители на ищеца не са налице данни за
подадени декларации за регистрация на самоосигуряващо се лице /л. 46 от делото/.
Останалите доказателства съдът не обсъжда, защото са неотносими /касаят период преди
процесния/.
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищеца от издръжка с оглед
възрастта му, установеният по делото размер на доходите на ответника, намира, че искът се
явява основателен до 280,00 лв. месечно, до който същият следва да бъде уважен, а в
останалата част – до пълния предявен размер, следва да бъде отхвърлен. Няма по делото
събрани доказателства за наличие на възможност ответникът да заплаща издръжка на ищеца
в по-висок размер.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 05.12.2022 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
Следва да се уважи искането за присъждане на законна лихва за забава по чл. 146 СК.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
Ищцовата страна претендира присъждане на разноски. С оглед изхода на делото на ищеца
се следват такива с оглед уважената част от иска. По делото липсват представени
доказателства за сторени разноски, поради което съдът не следва да присъжда разноски на
ищеца. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС сумата от 172,80 лв. - държавна такса върху увеличения размер на
присъдената издръжка. Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради
което държавната такса по делото за отхвърлената част от иска следва да остане за сметка на
бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от Т. К. Р., ЕГН ********** , определена по силата на решение №
119817/11.06.2020 г., постановено по гр.д. № 56581/2019 г. по описа на Софийския районен
3
съд, 86-ти състав, влязло в сила на 21.07.2021 г., в полза на М. Т. Р., ЕГН ********** ,
действащ чрез своята майка и законен представител Т. Й. Р., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК Т. К. Р., ЕГН ********** , да
заплаща на М. Т. Р., ЕГН ********** , действащ чрез своята майка и законен представител
Т. Й. Р., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 280,00 лв., считано от 05.12.2022 г.
/датата на подаване на исковата молба/, до настъпване на законно основание за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
като отхвърля иска за разликата над уважения размер от 280,00 лв. до пълния предявен
такъв от 350,00 лв. месечно, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Т. К. Р., ЕГН ********** , да заплати по
сметка на Софийския районен съд сума в размер на 172,80 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4