№ 210
гр. София , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д в закрито заседание на двадесет и
втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Димитров
Членове:Маргарита Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно гражданско дело №
20211100507451 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437 ГПК.
Образувано е по жалба на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД срещу постановление от отказ на ЧСИ К.,
обективиран в съобщение от 20.11.2020 г. за намаляване на определеното адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на взискателя за сумата до 200 лв. , с което е
отказано намаляване на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
взискателя. Посочва се, че липсват данни за извършване на действия по водене на делото
извън подаване на молбата за образуване.
Взискателят заявява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че адвокатското
възнаграждение не е намалено, тъй като то е съответно на определения в чл. 10, т. 1 и т. 2
минимален размер.
ЧСИ излага мотиви за неоснователност на жалбата. Посочва, че адвокатът на взискателя е
положил труд и усилия, изразяващи се в изготвяне и депозиране на молба за образуване на
делото и проучване на имуществото на длъжника, както и извършване на справки.
Депозирано е и становище по възражението на длъжника и отговор на жалбата.
Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на подадената
жалба и с оглед данните в изпълнителното дело, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Същата е
подадена в процесуално - преклузивния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК от надлежно
легитимирана страна (съгласно чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК - лице-длъжник по изпълнението,
1
чрез процесуалния му представител) и срещу акт, подлежащ на обжалване на осн. чл. 435,
ал. 2, т. 7 ГПК. Изискуемата държавна такса е платена в срок.
Жалбата е основателна по следните съображения:
Изпълнително дело № 20207880400638 по описа на ЧСИ М. К. е образувано по молба вх. №
6081/05.11.2020 г. М.В.П. чрез адв. В.В. за образуване на изпълнително дело и събиране на
вземането по изпълнителен лист, издаден по дело № 194/2019 г. по описа на ОС гр.
Монтана. С молбата не е посочен изпълнителен способ, не е поискано проучване на
имуществото на длъжника. Сочи се, че ако в дадения срок за доброволно изпълнение не
постъпи плащане ЧСИ следва да присъсти към принудително събиране на вземането.
Взискателят представя изпълнителен лист по т.дело № 194/2019 г. на ОС гр. Монтана, в
който е отразено осъждане на „ДЗИ О.З.“ ЕАД да заплати на М.В.П. сумата от 130 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.10.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие сключен между взискателя
М.В.П., представляван от адв. В.В.О. и адв. В.В.В. с договорено възнаграждение от 2370 лв.,
отбелязано да е заплатено в брой.
Призовка за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 06.11.2020 г., на 11.11.2020 г.
е подадено възражение срещу определеното адвокатско възнаграждение. На 20.11.2021 г.
взискателят е заявил становище за неоснователност на жалбата. На 23.11.2020 г. длъжникът
е получил съобщение изх. № 9078/20.11.2020 г. с обективиран отказ за намаляване на
адвокатското възнаграждение и разноските. По делото е приложено платежно нареждане от
24.11.2020 г. за наредена сума от 143794,44 лв. от длъжника по сметка на ЧСИ М. К..
Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 в редакция към сключване на договор за правна защита
и съдействие и депозиране на за процесуално представителство, защита и съдействие на
страната по изпълнително дело възнаграждението е: 1. за образуване на изпълнително
дело - 200 лв. Съдът намира, че в конкретния случай е недължимо възнаграждение за водене
на изпълнителното дело. Съдът отчита, че длъжникът не е заплатил дължимата сума в срока
за доброволно изпълнение. Същевременно обаче до постъпване на плащането
процесуалният представител на взискателя не е предприел действия по водене на делото,
насочени към събиране на дължимата сума. Посочване с отделна молба на сметка, по която
да се изплати сумата, както и становище по частната жалба не съставляват подобни
действия. Не се излагат твърдения за причините ефективен способ да бъде посочен още със
сезиращата молба (чл. 3 ГПК) и не се доказва последваща необходимост от предприемане на
действия по водене на изпълнителното дело с оглед събиране на дължимата сума.
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на
съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение
на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение.
2
Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен
изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от
спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството
по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74
от ЗЧСИ. Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД – длъжник по изпълнително дело №
20207880400638 по описа на ЧСИ М. К. с район на действие СРС постановление за разноски
от разпореждане за отказ за намаляването им, обективирано в съобщение до длъжника №
9078/20.11.2020 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ на процесуалния представител на взискателя по Изпълнително дело №
20207880400638 по описа на ЧСИ М. К. сума в размер на 200 лева - представляващи
адвокатско възнаграждение, дължимо за образуване на изпълнителното дело.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3