Решение по дело №94/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от директора на РИОСВ – Шумен, действащ чрез процесуалния пълномощник гл.ю.к. Е. Г., против Решение №11/24.01.2025г., постановено по АНД №696/2024г. по описа на РС – Търговище, с което е отменено НП №40/19.08.2024 г. на директора на РИОСВ-Шумен. Касаторът визира наличие на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК - нарушение на материалния закон като твърди, че при постановяване на обжалваното решение районният съд не е взел предвид важни доказателства, от които по безспорен начин се установявал извършителя на административното нарушение. Намира за необоснован извода на РСТ за липса на необходими законови реквизити в НП по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като счита, че от издаденото НП нарушителят е имал пълната възможност да разбере в какво нарушение е обвинен. Изразява несъгласие с направения в решението извод, че съгласно чл. 2, ал.2 от ЗУО този закон не се прилага за посочените от т.1 до т.7 разпоредба отпадъци, без да се съобрази, че приложимостта на закона се съдържа в чл.2, ал.1, т.3 от ЗУО. Според касатора описаното в НП нарушение е безспорно доказано. Ето защо моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо него да се постанови решение, с което да бъде потвърдено издаденото НП. В случай на оставяне в сила на решението на РСТ, прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение като настоява размерът на същото да бъде съобразен с минимално предвидения такъв съгласно Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от процесуалния си пълномощник гл.ю.к. Е. Г., която поддържа касационната жалба на наведените в същата основания. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „Евро – Тим 1“ЕООД със седалище и адрес на управление : гр. Търговище, [улица], ет.4, ап.10, с ЕИК : *********, се представлява в съдебно заседание от управителя Г. Д. М. и упълномощения от последния процесуален пълномощник адв. М. П. от АК – Велико Търново, която оспорва жалбата като неоснователна и настоява обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно. Изтъква, че не е допустимо по презумпция и „а приори“, без категорични доказателства и при нарушение на процесуални правила да се съставя АУАН и да се издава НП. Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.

В депозиран писмен отговор ответната страна е изложила доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на постановеното от РСТ решение. Изразява аргументирано несъгласие с направеното възражение за прекомерност на претендираното от нея адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че развилото се производство пред АНОрган и РСТ страда от сериозен дефицит на събрани доказателства относно установяване на нарушението от обективна страна, вкл. и на неговия конкретен извършител. Изразява мнение, че няма основание за връщане на делото за ново разглеждане, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила именно поради недоказването на описаното в НП административно нарушение.

Настоящият касационен състав, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

С Решение №11/24.01.2025г., постановено по АНД №696/2024г. по описа на РС – Търговище, е отменено Наказателно постановление №40/19.08.2024г., издадено от директора на Регионална инспекция по околна среда и води - гр.Шумен, с което на „ЕВРО - ТИМ 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище, [улица], ет.4, ап.10 за нарушение на чл.29, ал.2 от ЗУО е наложена "имуществена санкция" в размер на 1 400 лв., на основание чл.134, ал.1, т.1 от ЗУО, чл.157, ал.4 от ЗУО и чл.83, ал.1 от ЗАНН. С решението е осъдена РИОСВ – Шумен, да заплати на „ЕВРО - ТИМ 1“ ЕООД сумата от 500 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

С оглед постановяване на съдебния си акт районният съд е допуснал и събрал писмени и гласни доказателства при спазване на процесуалните изисквания.

Въз основа на ценените доказателства районният съд е приел за установена следната фактическа съвкупност:

На 26.03.2024 г. в РИОСВ - Шумен бил получен сигнал с вх. № С-32 от 26.03.2024 г., съдържащ данни за това, че в имот с идентификатор № 73626.35.10 по кадастралната карта на гр.Търговище се изхвърлят отпадъци, за което бил представен снимков материал, от който било видно, че с тежкотоварен автомобил с рег. № [рег. номер], се изсипват отпадъци в имота. С писмо изх. № С-32-1/28.03.2024г. била изискана информация от директора на ОД на МВР - Търговище за собственика на превозното средство, от която било установено, че същото е собственост на жалбоподателя. Установено било, че „ЕВРО - ТИМ 1“ ЕООД не притежава документ за извършване на дейности по събиране и транспортиране на отпадъци, а мястото, на което са изхвърляни/изсипвани отпадъците с процесното МПС не било регламентирано за извършване на дейности с отпадъци. Прието било, че на 06.02.2024 г. в гр. Търговище, в имот с идентификатор № 73626.35.10 по кадастралната карта на гр.Търговище дружеството е извършило административно нарушение, изразяващо се в нерегламентирано изхвърляне на отпадъци с моторно превозно средство с рег. № [рег. номер]. За извършеното административно нарушение на дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение(АУАН) №ЗВ-08/03.06.2024г. Същият бил предявен и подписан на 03.06.2024г. от управителя на дружеството. Видно от вписаните в АУАН възражения, управителят на дружеството е посочил, че имотът на разтоварване не е този, който е посочен в АУАН, а съседен, собствен на „ЕВРО - ТИМ 1“ ЕООД, за което заявил, че може да представи нотариален акт; освен това на снимката се виждало, че камионът маневрира към мястото, собственост на дружеството, тъй като пътят към този имот бил затрупан; посочено е, че „мястото не е уточнено“. АНОрган е приел, че тези възражения са неоснователни и недоказани. Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното НП №40/19.08.2024г. на директора на РИОСВ - гр.Шумен, с което на дружеството за нарушение на чл.29, ал.2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) е наложена "имуществена санкция" в размер на 1 400 лв. на основание чл.134, ал.1, т.1 от ЗУО, чл.157, ал.4 от ЗУО и чл.83, ал.1 от ЗАНН. От представените от жалбоподателя доказателства по делото - скица № 15-2891-19.11.2013 г. на СГКК - гр.Търговище, скица № 15-2894-19.11.2013 г. на СГКК - гр.Търговище, скица № 15-2895-19.11.2013 г. на СГКК - гр.Търговище, следвало, че управителят на „ЕВРО - ТИМ 1“ ЕООД - Г. Д. М., е собственик на поземлени имоти с идентификатори - 73626.152.103, 73626.152.75 и 73626.152.76, съседни на имот с идентификатор № 73626.35.10 по КК на гр.Търговище, собственост на свидетеля и сигналоподател Х..

Районният съдия е установил изложената фактическа обстановка въз основа на приетите по делото писмени доказателства и на показанията на свидетелите З. В., П. П., И. Н. и Е. Х.. В мотивите на решението са обсъдени поотделно показанията на всеки разпитан свидетел.

Въз основа на установените факти РСТ е изложил правни изводи за притежавана от актосъставителя и АНОрган материалната компетентност съгласно Заповед № 94/11.04.2022 г. на директора на РИОСВ - Шумен и чл.157, ал.2 от ЗУО, съответно на основание чл.157, ал.4 от ЗУО.

Районният съд е приел, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон - чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които обуславят неговата незаконосъобразност и са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя като се изразяват в следното: както в АУАН, така и в НП не е описано пълно и точно извършеното нарушение и обстоятелствата, при които то е осъществено, както и доказателствата, които го потвърждават; в издаденото НП въобще не е посочено и какъв е видът на отпадъците, за които се твърди, че са били изхвърлени от жалбоподателя, не е отразен и приблизително техния размер или количество.

Районният съдия е подложил на анализ съдържащите се към преписката документи : сигнал, жалба, нотариален акт, скица и снимков материал, като уместно е отбелязал, че от тези материали не става ясно извършена ли е била проверка в посоченото в АУАН място на нарушението - имот с идентификатор № 73626.35.10 по КК на гр.Търговище, респ. кога и какви са били констатациите на органа, не е представен към административнонаказателната преписка и протокол от такава проверка. Коментирани са и показанията на свид. В.(актосъставител) по повод на проверката, извършена по сигнал и снимков материал, че едва на по-късен етап била извършена проверка и на място. При тези данни РС е направил извода, че и тези доказателства не попълват празнотите в АУАН и НП относно описание на нарушението, мястото и обстоятелствата, при които същото е извършено.

Въззивният съд е отчел като съществен пропуск на описанието на нарушението липсата на посочване на вида на изхвърления отпадък, вкл. и дали същият е опасен, изхождайки от съдържанието на приложената санкционна норма на чл. 134 ал.1 т.1 ЗУО, визираща прилагането си само по отношение на неопасни отпадъци, както и от регламентираното в чл. 2 ал.2 ЗУО приложно поле на самия закон. Приел е, че преценката за вида на отпадъка и неговото количество е от значение и за преценката на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Заключил е, че наказващият орган е трябвало да изследва всички обективни признаци на деянието, в т.ч. преди да наложи съответното административно наказание да съобрази дали са извършени от жалбоподателя действия, попадащи в приложното поле на ЗУО, включително и в неговите административнонаказателни разпоредби, и дали извършеното деяние съставлява нарушение по този закон. Начинът на описване на нарушението в НП и събраните по делото доказателства са мотивирали съда да приеме, че не се установява по безспорен начин нарушението да е извършено от жалбоподателя. Безспорният факт, че заснетото МПС е собственост на жалбоподателя, не е достатъчен според съда да обоснове извода, че именно с това МПС са изхвърлени отпадъци, предвид и направеното от жалбоподателя възражение за извършени единствено маневри с камиона на това място. Според РСТ наказващият орган не е сторил необходимото да извърши обстойна проверка на подадения сигнал като по този начин вероятно е щял да установи кой изхвърля отпадъци в посочения поземлен имот. Вместо това, като се е задоволил да приеме изцяло изложената в сигнала фактическа обстановка, без да провери и възраженията на жалбоподателя, респ. да извърши проверка на място, АНОрган не е установил по категоричен и безспорен начин и самото авторство на деянието. Липсата на събрани доказателства в подкрепа на административнонаказателното обвинение е довела до недоказаност на последното.

При така изложените правни съждения РСТ е заключил, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно като издадено при съществени нарушения на процесуалния закон - чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а се явява и необосновано, поради което е отменил същото.

РСТ се е произнесъл и по направеното от РИОСВ - гр.Шумен възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от жалбоподателя, като предвид фактическата и правна сложност на делото и разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е преценил същото за неоснователно като е присъдил на жалбоподателя претендираните разноски за адвокатски хонорар от 500 лева.

Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по чл.218 от АПК прави следните правни изводи относно наличието на касационните основания по чл. 348 ал.1 НПК:

При извършената служебна проверка за валидност и допустимост на проверявания акт съдът не откри основания, които да водят до невалидност или недопустимост на същия. Делото е разгледано от законен съдебен състав на РСТ, който се е произнесъл по подадена в срок редовна и допустима жалба като при разглеждането на същата е спазил всички процесуални правила, регламентиращи надлежното конституиране на страните, провеждането на съдебното заседание, събирането на доказателствата и постановяване на съдебното решение. В обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение са изложени пълни, логични и обстойни мотиви, в които въззивният съд е разгледал всички изложени в подадената до него жалба доводи, направил е преценка на събраните доказателства и на база на установената фактическа съвкупност е изградил правните си изводи. Ето защо настоящият касационен състав намира, че не е налице касационното основание по чл. 328 ал.1 т.2 НПК - допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото от районния съд.

Досежно наведеното от касатора касационно основание по чл. 328 ал.1 т.1 НПК – нарушение на материалния закон, касационната инстанция счита, че същото не е налице.

Правилна е преценката на РСТ за това, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Същевременно правилен е и изводът на въззивния съд, че в хода на АНПроизводство са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, довели до необоснованост на издаденото НП.

Съгласно посочената в НП като нарушена законова норма на чл.29, ал.2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), се забранява изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците. С цитираната норма се предписва дължимо поведение посредством забрана за извършване на посочените в същата действия. Съгласно дефиницията на чл. 6 ЗАНН, една от характеристиките на административното нарушение е деянието да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В случая АНОрган е посочил като такава административнонаказателна разпоредба чл.134, ал.1, т.1 от ЗУО, съгласно която се наказва с имуществена санкция в размер от 1400 до 4000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което изхвърля неопасни отпадъци на неразрешени за това места или в съдове или торби, различни от определените от общината за измерване на количество битови отпадъци по чл. 67, ал. 8 от Закона за местните данъци и такси. Следователно за съставомерността на административното нарушение е необходимо задължително за се установи по категоричен начин следното: 1/ качеството на извършителя на ЕТ или ЮЛ; 2/действието по изхвърляне на отпадъци на неразрешени места; 3/естеството на изхвърляните вещи като отпадъци; 4/видът на изхвърляните отпадъци да е „неопасни“. Единственото доказано обстоятелство в случая е, че отразеният на приложената снимка камион е собственост на ЮЛ, а именно на ответното търговско дружество. Всички останали елементи на нарушението са недоказани. В разрез с правилата за доказване в АНПроцес и тези в наказателния процес, които субсидиарно се прилагат в АНПроизводство, е да се приеме за извършено едно нарушение само въз основа на снимка и то направена не по предвидените процесуални способи, и без да е подложена на експертна оценка нейната истинност и неподправеност. В случая само въз основа на тази снимка и жалбата на засегнатото лице АНОрган е подигнал административнонаказателно обвинение срещу ответното дружество, което несъмнено води до невъзможност за доказване на това обвинение. Подаването на сигнал до органа за извършено нарушение е повод този орган да извърши проверка на място, при която съответни длъжностни лица да установят нарушението и извършителя – нещо, което в случая не е направено. Действително, редица административни нарушения биха могли да бъдат установявани само след документална проверка, напр. данъчни, митнически и др., като дори чл. 40 ал.4 ЗАНН допуска възможност, когато нарушението е установено въз основа на официални документи, АУАН да се състави и в отсъствие на свидетели. В случая нито са налице официални документи, нито естеството на нарушението предполага установяването му само по документален път. Ето защо правилно РСТ е приел, че липсват доказателства за извършване на вмененото на ответното дружество нарушение. В съответствие с материалния закон са и изводите на районния съд и за необходимостта да бъде установено, че изхвърлените вещи представляват отпадъци, и то неопасни предвид изричното посочване на този вид в санкционната норма и съобразно дадените дефиниции в §1 т. 12 и т.17 от ДР на ЗУО, както и с оглед приложното поле на ЗУО, очертано в чл. 2 от същия. Дори на наличната по преписката снимка не е ясен видът на товара в МПС, за да бъде определен същия като отпадък и то от конкретен вид. Отделен е въпросът, че тази снимка не показва действие по изхвърляне на отпадъци. Предвид изложените от настоящия състав съждения правилен е изводът на РСТ за допуснати от АНОрган в хода на АНПроизводство съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неизвършена проверка на релевантните обстоятелства, каквото правомощие му вменява чл. 52 ал.4 ЗАНН, което е довело да съставяне на незаконосъобразен АУАН и необосновано НП. Ето защо обжалваното съдебно решение е правилно като постановено в съответствие с материалния закон, същото е ясно и логично мотивирано и следва да бъде оставено в сила като касационният съд препраща на основание чл. 221 ал.2 изр.2 от АПК към мотивите му.

По отговорността за разноските - от ответното дружество е направена претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Съгласно чл. 63д ал.1 ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Предвид изхода на делото, равнозначен на отхвърляне на жалбата, приложима в случая е разпоредбата на чл. 143 ал.3 АПК, съгласно която при отхвърляне на оспорването, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Относно реалното извършване на претендираните разноски ответникът по касация е представил пълномощно от 10.03.2025г.за представителство пред касационната инстанция АдмСТ, в което е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. е заплатено в брой към датата на изготвяне на пълномощното. С отразените в пълномощното данни същото има значението на разписка за реално направените разходи за адвокатско възнаграждение, в какъвто смисъл е тълкуването по т.1 от ТР №6/06.11.2013 год.по т.д.№6/2012г.на ОСГТК на ВКС. Цитираното ТР не прави разлика между изготвен от номериран кочан договор за правна помощ или такъв, написан не върху бланка, поради което и отразеното в пълномощното съдържание, което отговаря на изискванията на задължителното тълкуване, позволява да се направи извод за реално извършване на разноските за адвокатско възнаграждение. Предвид направеното от касатора възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, следва да се прецени приложението на предвидените в чл. 63д ал.2 ЗАНН последици, според които, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. По това възражение следва да се посочи, че съгласно чл. 18 ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В случая размерът на имуществената санкция по обжалваното НП е 1400 лева. Съгласно чл. 7, ал. 2 т.2 от цитираната наредба, при интерес от 1000 до 10 000 лв. възнаграждението е в размер на – 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., което означава, че договореното възнаграждение е малко над този размер /с 60 лева повече/и не се явява прекомерно за фактическата и правна сложност на казуса. Ето защо РИОСВ като юридическо лице, в структурата на което е АНОрган в случая, по смисъла на §1 т.6 от ДР на АПК следва да бъде осъдена да заплати направените от ответника по касация разноски в размер на 500 лева по настоящото производство.

Поради изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК във връзка с чл.63в ЗАНН и чл. 63д ал.1 ЗАНН във вр. с чл. 143 ал.3 АПК, касационният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №11/24.01.2025г., постановено по АНД №696/2024г. по описа на РС – Търговище.

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околна среда и води - гр.Шумен, да заплати на „Евро – Тим 1“ ЕООД със седалище и адрес на управление : гр. Търговище, [улица], ет.4, ап.10, с ЕИК : *********, представлявано от управителя Г. Д. М., сумата в размер на 500/петстотин/лева, представляваща направени съдебни разноски в касационното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.