Решение по дело №840/2019 на Районен съд - Свищов

 Р Е Ш Е Н И Е  № 276/ 29.11.2019 г.

По Гр. дело № 840/2019 г.       

 

Съдът счете делото да изяснено и обяви приложеното решение:

 

Съдът като взема предвид изнесеното в молбата, свидетелските показания и декларацията, както и представените писмени доказателства, приема за установено, следното:

Страните по делото са бивши съпрузи и родители на малолетното дете К.К.К. с ЕГН **********. По време на брака са живеели в гр.М., като през есента на 2018г. поради влошени техни отношения, молителката Д.М., заедно с малолетното дете К. ***. През месец април 2019г. подала молба за развод, по която е образувано гр.д.1048/2019г. на РС М.. Междувременно заживяла на съпружески начала със св.Л. Т.Т. ***. Двамата живеят в гр.С. на квартира, като през почивните дни посещават с.****, където молителката също има роднини. На 13.09.2019г. в РС М. имало заседание по бракоразводното дело. След заседанието, тя и бащата на детето К.Г.К. се уговорили, на следващия ден -14.09.2019г. той да дойде в с.****, за да осъществи личен контакт с детето им К., което е на 1 година и 10 месеца. На следващия ден -14.09.2019г.    К.Г.К., заедно с майка си - св.И.В. след обяд пристигнали от гр. М. в с. ****, общ.С. и чакали в центъра на селото. След 17,00 часа молителката дошла с детето в парка в центъра на селото.Там бил и св.Л. Т.. К.К. и майка му – св.В. се видели с детето К., люлели го на люлките и катерушките. Час и половина по-късно молителката Д.М. взела детето и обявила, че срещата е приключила. Извикала и св.Л. Т. и влезли в паркирания наблизо автомобил на Т.. К.Г.К. тръгнал след нея, като според св.Т. искал срещата да продължи още малко, което е логично и е възприятие на свидетел на молителката. Тя обаче влязла в колата и седнала на предната седалка до шофьорската, като държала  детето  в скута си. К. ударил по автомобила с ръка, отворил вратата  и се опитал да издърпа детето, като го хванал за ръчичките. Детето се разплакало, което накарало К. веднага да го пусне.Тогава той отправил реплики към    Д.М. - „ще те оставя гола и боса и повече няма да видиш детето“. Всичко това е продължило секунди, като в този момент се намесил св.Т., който излязъл от колата и подгонил К.К.. К. се отдалечил, а св.Т. се върнал в колата, запалил я и се прибрали в Д.М. и детето в дома си. Дали го е подгонил с бухалка или с голи ръце, не е предмет на това производство. Извън предмета на делото е последвалото обаждане на св. В. - майка на К.К. на тел.112 по повод нападението над сина и, пристигането на полицаите и снемането на обяснения. На тел.112 след като са се прибрали в дома си е звънял и св.Т.. Полицейската проверка, видно от приложената преписка е приключила с протоколи за предупреждение и за двете страни – К.К. и Л. Т..

Както се посочи по горе, деянието което следва да се обсъди като акт на домашно насилие се развива в рамките на секунди и е между К.К., Д.М.М. и тяхното малолетно дете К..

С оглед на гореописаното, съдът приема за установено, че е извършен акт на физическо насилие спрямо малолетното дете К.К.К., изразяващо се в дърпане на детето за ръцете. Въпреки, че целта на нарушителя К. не е била да увреди детето или да му причини болка, целта му е била да задържи още малко детето при себе си, да продължи времето му за личен контакт с детето, не е съобразил, че предприемайки това действие – дърпане на детето за ръцете му причинява болка. Гаранция за това е, че детето се е разпищяло. Говорим за дете на 1 година и 10 месеца, които реагират с плач и писъци на всяка болка. За секунди нарушителят К. е пуснал детето. 

По отношение на претендираните в исковата молба актове за нанесено психическо и емоционално насилие, съдът намира че за тях първо няма изнесена фактология, както и никакви доказателства. Вярно е, че за акт на емоционално насилие спрямо дете се приема всеки акт на домашно насилие, извършен в негово присъствие, но с оглед конкретиката на  случая не може да се приеме, че това е налице. Спрямо майката Д.М.М. може да се приеме, че е извършен акт на емоционално насилие, като интензивността на същия не е висока. Отправена и е една заплашителна реплика - „ще те оставя гола и боса и повече няма да си видиш детето“. Всичко това е изречено в силно раздразнено състояние от нарушителя К., в процеса на дърпането им за детето (т.е. М. прекратява срещата, а К. иска тя да продължи още малко), както и на фона на едни техни влошени отношения – висящ бракоразводен процес, неизяснени отношения и спорове. Няма данни за физическо насилие или психическо насилие.  

С оглед на гореизложеното, съдът приема, че е извършен акт на физическо насилие спрямо малолетното дете К.К.К. изразяващо се в дърпане на детето за ръцете, като отхвърля молбата в частта за нанесено психическо и емоционално насилие.

С оглед на гореизложеното, съдът приема, че е извършен акт на емоционално насилие спрямо Д.М.М., като отхвърля молбата в частта им, с която се претендира да е проявено физическо, психическо насилие, както и опит за физическо насилие.

Предвид интензитета на упражненото насилие, конкретната ситуация в която се е развило и обстоятелството, че не са приети за установени всички твърдения на молителката, съдът намира че няма основание да се налагат всички искани мерки за защита от домашно насилие. Налице са предпоставки за налагане на мярка по  чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН да се задължи извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д.М. и малолетното дете К.. За останалите претендирани мерки няма основание да бъдат налагани. Поискано е временно да се определи местоживеенето на малолетното дете К.К.К. при майка му на адрес в с.****. Детето по принцип живее с майка си в гр.С. или с.**** от есента на 2018г., когато същата е напуснала съпруга си в гр.М., още повече този въпрос е предмет на гр.д.1048/2019г. на РС М.. Няма основание и за налагане на забрана за

К.К. да приближава Д.М. и малолетното дете К., жилището което обитават и местата им и за социални контакти и отдих. Първо страните живеят в различни населени места на голямо разстояние, което не предполага възможност за ежедневни срещи. Няма твърдения и данни за постоянно присъствие на К.К. ***, или извършване на някакви действия от него, с които постоянно притеснява М. или детето, за да се налага прилагането на този тип ограничителна мярка. Напротив деянието, предмет на това производство е инцидентно, краткотрайно, без особени последици и се развива на фона на едни влошени отношения между страните по повод неуредените им брачни отношения.

          При този изход на делото, разноските се разпределят съразмерно с уважената и отхвърлена част от молбата.

 

Водим от горното и на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие, съдът

Р Е Ш И:

 

ЗАДЪЛЖАВА К.Г.К. с ЕГН ********** *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо Д.М.М. – К. с ЕГН ********** с адрес: *** на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за налагане на мярка на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН да се забрани на К.Г.К. с ЕГН ********** *** да приближава Д.М.М. – К. с ЕГН ********** с адрес: ***, обитаваното от нея жилище, находящо се в с. ****, обл. Велико Търново, ул. “****, както и местата за социалните ѝ контакти и отдих за срок от една година и шест месеца.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за налагане на мярка на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН временно да се определи местоживеенето на малолетното дете К.К.К. с ЕГН ********** при пострадалия родител Д.М.М. – К. с ЕГН ********** с адрес: *** за срок от една година и шест месеца. 

 

ЗАДЪЛЖАВА К.Г.К. с ЕГН ********** *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо малолетното дете К.К.К. с ЕГН ********** на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за налагане на мярка на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН да се забрани на К.Г.К. с ЕГН ********** *** да приближава малолетното дете К.К.К. с ЕГН **********, обитаваното от него жилище, находящо се в с. ****, обл. Велико Търново, ул. “****, както и детска градина и местата за социалните контакти и отдих за срок от една година и шест месеца.

 

ОСЪЖДА К.Г.К. с ЕГН ********** *** да заплати ДТ в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) по сметка на РС С., както и 5,00 лева (пет лева) – такса за издаването на изпълнителен лист.

 

Въз основа на решението да се издаде заповед за защита, която подлежи на незабавно изпълнение.

 

          В заповедта за защита да бъдат вписани последиците от неизпълнението, съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН, а именно при неизпълнение на заповедта на съда полицейският орган констатирал нарушението задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

 

ПРЕПИСИ от заповедта и от решението, да се връчат на нарушителя К.Г.К. с ЕГН ********** ***, на пострадалата Д.М.М. – К. с ЕГН ********** с адрес: ***, за сведение и изпълнение.

 

ПРЕДУПРЕЖДАВА К.Г.К. с ЕГН ********** ***, че при неизпълнение на тази заповед, ще бъде подведен под наказателна отговорност.

 

ОСЪЖДА К.Г.К. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.М. – К. с ЕГН ********** с адрес: ***, направените по делото разноски в размер на 200 лева (двеста лева и 00 ст.) – адвокатски хонорар.

 

ОСЪЖДА Д.М.М. – К. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на К.Г.К. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 250 лева (двеста и петдесет лева и 00 ст.) – адвокатски хонорар.

 

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните чрез Районен съд С. пред Окръжен съд Велико Търново.

 

Обжалването на решението не спира действието на издадената заповед.

 

          Заседанието приключи в 15:50 часа.

          Протоколът изготвен в съдебно заседание.

                                     

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                         

Секретар: