Решение по дело №974/2021 на Районен съд - Варна

Мотиви към решение по АНД № 974 по описа за 2021г. на Районен съд - Варна,
I-ви наказателен състав

Настоящото производство е образувано на основание чл.375 и сл. от
НПК.
От ВРП е внесено постановление, с което се прави предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на Д. Д. М. - обвиняем по
Досъдебно производство №998/2017г. по описа на Второ РУ при ОДМВР-
Варна с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.
Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е
образувано за престъпление по чл.308, ал.4, т.2, вр. ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК;
извършителят не е осъждан за престъпление от общ характер и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК; от
деянието не са причинени съставомерни имуществени щети.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв.Ст.И., който изразява съгласие с предложението на
прокуратурата и моли съда да освободи обв.М. от наказателна отговорност,
като му наложи административно наказание в минимален размер.
Районна прокуратура -Варна, редовно уведомена, не изпраща
представител.
От приложените по делото писмени доказателства (по Досъдебно
производство №998/2017г. по описа на Второ РУ при ОДМВР-Варна),
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи от фактическа
страна следното:
През м.април 2017г. обв.М. закупил лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№
Н 1031 ВН, но без спазването на необходимите формалности. Автомобилът
бил регистриран на името на св.М. М.ев, но многократно бил препродаван от
различни лица, без да бъдат предприети необходимите действия за промяна
на регистрацията му. След закупуването на автомобила, обвиняемият обявил
същия за продажба. На обявата отговорил св.Владимир Демиров, който се
съгласил да закупи превозното средство, но настоял сделката да бъде
оформена по надлежния за това ред и автомобилът да бъде регистриран на
негово име. Тъй като нямал връзка с формалния собственик на автомобила-
М. М.ев, обвиняемият решил да състави неистински документи, с помощта на
които продажбата да бъде извършена в необходимата форма. За целта на
неустановено място през периода 01.04.2017г.-19.04.2017г. М. съставил
неистинско пълномощно с посочени упълномощител М. В. М. и
упълномощен Д. Д. М., като положил подписи за упълномощен,
упълномощител и нотариус и вписал имената на А. А.- нотариус с рег.№316 и
район на действие РС-Варна. По идентичен начин обвиняемият изготвил и
1

необходимите за прехвърляне на собствеността върху автомобила декларации
по чл.264, ал.2 от ДОПК и по чл.25, ал.8 от Закона за нотариусите и
нотариалната дейност, като положил подписи за декларатор и нотариус. В
посочените документи обвиняемият имитирал подписа на нотариус А. А. с
рег.№316 и район на действие РС-Варна, поставен върху печати-щемпели,
които също били подправени и представлявали нотариална заверка на:
„Пълномощно“ с посочени упълномощител М. В. М. и упълномощен- Д. Д.
М.; нотариална заверка на „Декларация по чл.264, ал.2 от ДОПК“ с
декларатор М. В. М. и на „Декларация по чл.25, ал.8 от Закона за нотариусите
и нотариалната дейност“ с декларатор М. В. М.. На 19.04.2017г. обв.М.
представил всички посочени неистински документи пред нотариус В. П. с рег.
№205 и район на действие РС-Варна, пред който била изповядана покупко-
продажба на процесния автомобил. Св.Демиров получил автомобила и
впоследствие го регистрирал на свое име.
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
приложените по делото доказателства- от обясненията на обвиняемия,
показанията на всички разпитани в хода на досъдебното производство
свидетели, протокол за доброволно предаване, заключения на назначените
съдебно-графическа и техническа експертиза, съдебно-графическа експертиза
и съдебно-почеркова експертиза, както и от всички останали писмени
доказателства, като в хода на съдебното производство от страна на
обвиняемия не бяха представени доказателства, оборващи фактическите
изводи на съда.
От заключението на назначената по делото комплексна съдебно-
графическа и техническа експертиза (Протокол №235/02.07.2019 г.) се
установява, че:
1. Подписът, изпълнен в графи „декларатор“ и „нотариус“ на Декларация
по 264, ал.2 от ДОПК рег.№ 4353 без отразена дата, на нотариус А. А.
-нотариус №316, е изпълнен от лицето Д. Д. М..
2. Подписът, изпълнен в графи „декларатор“ и „нотариус“ на Декларация
по чл.25 ал.8 от ЗННД рег.№ 4352 от 18.4.2017, на нотариус А. А.-
нотариус №316, е изпълнен от обвиняемия.
3. Ръкописния текст „М. В. М.“ и „Д. Д. М.“ в декларация по чл.264, ал.2 от
ДОПК рег.№ 4353 без отразена дата, на нотариус А. А. - нотариус №316,
също е изпълнен от Д.М..
4.Ръкописния текст „М. В. М.“ и „Д.Д. М.“ в декларация по чл.25, ал.8
от ЗННД рег.№ 4352 от 18.4.2017, на нотариус А. А. - нотариус №316, е
изпълнен от обв. М..
5.Кръглият печат „Нотариус №316 А. А., Район на действие Р.С. Варна“
в представените за изследване декларации не е идентичен с представените
образци от печат на нотариус А. А. с номер 316 и район на действие Р.С.
2

Варна, т.е. не е положен от печата на нотариус А. А..
От заключението на допълнителната съдебно-графическа експертиза
(Протокол №303/09.07.2019 г.) е видно, че:
Почеркът отразен в цифрите „4353“ в декларация по чл.264, ал.2 от
ДОПК, цифрите „4353“ и „18.4.2017“ в декларация по чл.25, ал.8 от ЗННД е
изпълнен от обвиняемия.
Съгласно заключението на назначената по делото комплексна съдебно-
графическа и техническа експертиза (Протокол №45/17.02.2020 г.):
1. Подписите, изпълнени в графи „Упълномощител“ и „Нотариус“,
изпълнени в копие на „Пълномощно“ рег.№4351 от 18.04.2017г. с
упълномощител М. В. М. и нотариална заверка на нотариус А. А.-
нотариус №316, са изпълнени от лицето Д.М..
2. Ръкописния текст „М. В. М.“, „Д. Д. М.“ и „4351“, изпълнен в копие на
„Пълномощно" рег.№4351 от 18.04.2017г. с упълномощител М. В. М. и
нотариална заверка на нотариус А. А.-нотариус №316, е изпълнен от
обвиняемия.
3. Кръглият печат „Нотариус №316 А. А. Район на действие P. С. Варна“ в
представеното за изследване копие на Пълномощно не е идентичен с
представените образци от печат на нотариус А. А. с номер 316 с район на
действие Р.С. Варна.
Въз основа така установената фактическа обстановка съдът намира, че
с деянието си обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.308, ал.4, т.2, вр. ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Нормата на чл. 93, т. 6 НК сочи, че неистински документ е този, на който е
придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а
не на това, което действително го е съставило. От коментираните заключения
на назначените експертизи е видно, че на процесните документи е придаден
вид, че са писмено изявление за нотариална заверка на подписи от нотариус
А. А., докато в действителност са били съставени от друго лице, а именно-
обв.М. и следователно документите се явяват неистински. Касае се за
неистински официални документи, тъй като нотариалната заверка на подпис
от нотариус във формата на печат-щемпел представлява официален документ
по смисъла на чл.93, т.5 от НК-издава се по установен ред и форма от
длъжностно лице (какъвто се явява нотариуса по силата на чл.93, т.1, б.“б“ от
НК), в кръга на службата му. С деянието си обвиняемият е осъществил
състава на процесното престъпление, тъй като на неустановена дата в периода
01.04.2017г. до 19.04.2017г., на неустановено място съставил с цел да бъдат
използвани и на 19.04.2017г. в гр.Варна използвал пред нотариус В. П. с рег.
№205 и район на действие РС-Варна неистински официални документи-
нотариална заверка на „Пълномощно“ с упълномощител М. В. М. и
упълномощен –Д. Д. М.; нотариална заверка на „Декларация по чл.264, ал.2
3

от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“ с декларатор М. В. М. и
„Декларация по чл.25, ал.8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност“
с декларатор М. В. М., като подправил подписа и печата на нотариус А. А. с
рег.№316 и район на действие РС-Варна, като предмет на деянието са
нотариални удостоверявания. Отделните деяния по съставяне на всеки от
документите са извършени в кратък срок едно след друго, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, поради което съдът намира, че е
налице продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК.
Предвид чистото съдебно минало на обвиняемия, който е неосъждан
както към момента на деянието, така и понастоящем и с оглед липсата на
конкретни вредни последици (доколкото от материалите по делото се
установява, че отношенията по повод процесния автомобил са
гражданскоправни и са били уредени между съответните лица), съдът приема,
че случаят действително е маловажен, като деянието правилно е
квалифицирано като такова по чл.308, ал.4, т.2, вр. ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Следва да се отбележи, че съдът няма правомощия да възприеме по-тежка
правна квалификация от приетата от прокурора, поради което дори и при
несъгласие с извода, че се касае за маловажен случай, съдът не разполага с
процесуална възможност да признае обвиняемия за виновен в извършването
на по-тежко наказуемо престъпление.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината
пряк умисъл.
По изложените съображения съдът намери обвиняемия за виновен в
извършването на процесното престъпление, съобразно повдигнатото му
обвинение.
Съдът намира, че са налице предпоставките по чл.78а от НК за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание, а именно:
-за престъпление по чл.308, ал.4, т.2, вр. ал.2 от НК законът предвижда
наказание лишаване от свобода за срок до две години;
-обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание;
- от престъплението не са причинени имуществени вреди;
- не са налице отрицателните предпоставки по чл.78а, ал.7 от НК.
При определяне на наказанието съдът отчете като смекчаващи
обстоятелства липсата на предходна съдимост и на данни за други
противообществени прояви, както и младежката възраст на обвиняемия при
4

извършването на деянието. Поради това и с оглед липсата на установени
отегчаващи обстоятелства, съдът намира, че наказанието следва да бъде
определено в минималния размер, предвиден в закона, а именно-1000 лв.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на обвиняемия да
заплати в полза на държавата сумата от 445,20 лева, представляваща
направени в хода на досъдебното производство разноски, които следва да
бъдат заплатени по сметка на ОДМВР-Варна.

Водим от горното съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
5

Номер на акта:	51
Дата:	12 април 2021 г. (в сила от 24 април 2021 г.)
Съдия:	Ивелина Апостолова Димова

Дело:	20213110200974
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	9 март 2021 г.

Решение по дело №974/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите