Решение по дело №9392/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263231
Дата: 2 ноември 2022 г. (в сила от 25 февруари 2023 г.)
Съдия: Екатерина Тодорова Стоева
Дело: 20191100109392
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 02.11.2022 г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:  

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 9392 по описа за 2019 г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производството е предявен от Р.Л.М. против Й.Х.Х., В.Р.Д. и Д.Р.Д. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.

В исковата молба ищецът излага, че на 03.11.2014г. между него и Р. В.Д.бил сключен договор за издръжка и гледане, по силата на който срещу прехвърленото право на собственост върху недвижим имот в гр. София, ул. ********, представляващ поземлен имот с площ 359 кв.м. и построената в него еднофамилна жилищна сграда на етаж със сутерен и полуетаж с площ 54.39 кв.м., последният се задължил да му осигурява нормален начин на живот, какъвто е водил до сега, до края на живота му, както и да му заплаща месечна издръжка пожизнено от 200 евро. След сключване на договора длъжникът починал и ответниците, като негови наследници, следвало да изпълняват поетите задължения. Твърди неизпълнение на задължението за полагане на грижи от ответниците и техния наследодател, така и неизпълнение на задължението за плащане на месечна издръжка в пълния уговорен размер. Във връзка с последното сочи, че в периода 04.01.2016г. - 13.06.2017г. получавал месечно само сумата от 195.58лв.

Ответницата В.Д. не е подала писмен отговор в срока по чл.131 ГПК. Не се явява и представлява в съдебно заседание и не изразява становище по иска.

В подадения в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответниците Й.Х. и Д.Д. оспорват техния наследодател Р. Д.до деня на смъртта си на 28.08.2017г. да е бил в неизпълнение на задълженията по договора, като твърдят, че в периода м.08.2017г.-27.11.2018г. на ищеца били заплатени 15 455лв. Плащането в по-малък размер от договореното било последица от извършено прихващане с платени преди това суми. За съществуването на договора узнали след смъртта на наследодателя си и се свързали с ищеца със заявена готовност да продължат изпълнението по договора, но той отказал, като по този начин не им оказал необходимото съдействие и като кредитор се поставил в положение на забава. Считат, че и да е налице неизпълнение, то не би могло да повлече разваляне на целия договор, съответно с отговора изрично изразяват готовност за изпълнение с искане съдът да определи срок за това с позоваване на чл.87, ал.3, изр.2 ЗЗД.

В хода на делото със заявление представено в съдебно заседание на 08.03.2022г. ответниците Й.Х. и Д.Д. оттеглят подадения писмен отговор и правят признание на иска за разваляне на договора. В същото заявление ищецът, чрез пълномощника си по делото,  заявява, че не претендира от ответниците разноски.

Доколкото третата ответница В.Д. не е направила признание на иска, независимо от липсата на подаден писмен отговор и изразено становище, съобразно разпоредбата на чл.216, ал.1 ГПК вр. чл.217 ГПК съдът дължи произнасяне съобразно доказателствата по делото.

От фактическа страна не се спори сключването на договор от 03.11.214г., обективиран в НА № 98, том VIII, рег.№ 11662, дело № 1207/2014г. на нотариус И.Н., с район на действие СРС, с който ищецът Р.М. прехвърлил на Р. В.Д.следния свой недвижим имот-Поземлен имот с идентификатор 68134.1895.397, с адрес гр.София, ул.********, с площ по скица 383 кв.м., с номер по предходен план 397 от кв.30, парцел VI, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 68134.1895.400; 68134.1895.878; 68134.1895.396; 68134.1895.398, заедно с построената в него сграда, съставляваща по скица имот с идентификатор 68134.1895.397.1, със застроена площ 58 кв.м., на два етажа с предназначение-еднофамилна жилищна сграда, заедно с всички подобрения и приращения в имота, който е идентичен с УПИ VI-10 от кв.64-6 по плана на гр.София, местността „Карпузица“ целият с площ 359 кв.м., заедно с построената в него еднофамилна жилищна сграда на етаж със сутерен и полуетаж, със застроена площ 54.39 кв.м. и разгъната  застроена площ 110 кв.м., състояща се от две стаи; на полуетажа от две стаи, на сутерена от кухня и две мазета, при съседи: ул.Доброволец, наследници на С.Я., Н. и В.Н.и С. Г..

Видно от съдържанието на договора, срещу прехвърленото право на собственост приобретателят Р. Д.поел задължението да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя, като му осигурява спокоен и нормален живот лично или чрез трето лице, какъвто е водил досега до края на живота му, както и да му изплаща месечна сума в размер на 200 евро пожизнено.

Приобретателят Р. Д.починал на 28.08.2017г. и оставил за свои наследници по закон ответниците по делото-съпругата Й.Д. и двете си дъщери В.Д. и Д.Д. /представено удостоверение за наследници изх.№ СОА19-УГ51-71/13.02.2019г. на Столична община/.

Не е спорно, че договорът за издръжка и гледане по посочения нотариален акт е предшестван от сключен между Р.М. и Р. Д.предварителен договор на 08.10.2014г. /стр.42/. С клаузата на чл.3 от същия страните се съгласили в деня на подписването му /08.10.2014г./ Р. Д.да заплати на прехвърлителя 1200лв., която сума представлява уговорената между тях издръжка за м.10, м.11 и м.12.2014г. След това с двустранно подписано споразумение от 26.10.2014г. се съгласили временно за срок от 17 месеца, считано от 01.01.2016г. изплащаната издръжка да бъде в размер на 100 евро, с оглед прихващане на платена сума от 3300лв. Последната Р.М. получил от Р. Д.за покриване на медицински нужди, видно от представената разписка от 26.10.2014г. /стр.44/. По силата на така уговореното за периода 01.01.2016г.-01.06.2017г. издръжката е била в размер на 100 евро, а след тази дата в размер на 200 евро.

С разписка от 04.02.2015 г. ищецът удостоверил получаването на сумата от 200 евро, представляваща издръжка по договора за м.02.2015г. Видно от представените по делото 19бр. платежни нареждания в периода 04.05.2015г.- 10.07.2017г. Р. Д.е изплатил в полза на ищеца парични суми в общ размер от 5085.15лв., като месечно изплащаните суми за периода 04.05.2015г.- 02.12.2015г. и 01.07.2017г. са в размер на 391.17 лв., а за периода 01.01.2016г.- 01.06.2017г. в размер на 195.58лв.

Съгласно представена квитанция /стр.53/ ищецът получил сума от 880лв. за м.07 и м.08.2017г., а според разписка от 07.10.2015г. /стр.53/ от Р. Д.сумата 1850лв. В тези документи не е посочено основание за плащането.

Между страните не е спорно, че след смъртта на Р. Д.на 28.08.2017г. неговите наследници не са плащали дължимата по договора месечна издръжка на ищеца.

По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелката С. П. сочи, че след смъртта на Р. Д.започнала да се грижи за ищеца заедно с още един съсед, защото той се движел трудно и нямал други роднини. След прекаран инсулт постъпил в УМБАЛСМ „Пирогов“, като след кратък престой там бил изпратен за продължаване на лечението в друга болница. Там прекарал година и половина, след което бил изпратен в хоспис. По време на престоя му в болницата свидетелката и неговият съсед се грижели за ищеца и му осигурявали храна и лекарства, а след това съседът плащал и таксата за хосписа. Ищецът не е търсел роднините си, а докато бил в „Пирогов“ се появил негов братовчед, който заявил, че не може да се грижи за него.

Свидетелят А.С., който се познава с ищеца от 30 години, посочва, че знае за сключения договор за издръжка и гледане, а след смъртта на приобретателя ищецът му споделил, че вече не получава пари от него и не могъл да се свърже с другите му роднини. След като ищецът си счупил крака през 2017г. свидетелят, заедно със съседи и приятели, осигурявали хранителни продукти и парични средства, за да може ищецът да прекара зимните месеци. След като ищецът паднал в дома си през 2020г. свидетелят го закарал в „Пирогов“, където се установило, че е получил инсулт. След кратък престой там бил изпратен в друга болница за доизлекуване, където престоял година и половина. По време на престоя в тази болница свидетелят редовно му носел храна, купувана с пари от пенсията на ищеца и лични средства на свидетеля и други съседи и приятели. След изписването му през месец август 2021 г. бил преместен в частен хоспис, таксата за който била заплащана от негов съсед. Преди да получи инсулт ищецът опитал да осъществи контакт с наследниците на приобретателя за да получи от тях пари, но без успех. Срещал се е само веднъж с ответницата Й.Х., но не се разбрал с нея.

При тези фактически обстоятелства съдът обоснова от правна страна следното:

Договорът за издръжка и гледане е двустранен и възмезден. Спецификата при него е насрещната на прехвърленото право на собственост престация, която приобретателят дължи. Задължението за издръжка и гледане е продължително във времето до настъпване смъртта на прехвърлителя, възниква от момента на сключване на договора /в хипотезата на издръжка и гледане за в бъдеще/ и трябва да се изпълнява ежедневно, непосредствено и непрекъснато по начин съответстващ на нуждите на прехвърлителя. Издръжката и гледането имат натурален характер, както с материално изражение чрез поддържане на нормален бит и домакинство, осигуряване на храна, режийни разноски, вещи за обикновено употребление и др., полагане лични грижи за прехвърлителя с оглед здравословното му състояние и възможностите да се справя сам, така и морално изражение - уважение, внимание, уют, чувство за семейна среда. Наред с това страните могат да уговорят и заплащането на парична сума, която да послужи на прехвърлителя за посрещане на лични нужди. Видът и обемът на издръжката и гледането се определят от страните при сключване на договора съобразно принципа за свобода на договарянето по чл. 9 ЗЗД.

За развалянето на договора е без значение дали неизпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане е пълно или частично, забавено или неточно, доколкото всяка форма на неизпълнение на алеаторното задължение се приравнява по последици на пълно неизпълнение /в този смисъл Решение № 386/13.05.2003г. по гр.д. № 947/2002г., ВКС, II г.о., Решение № 26/06.02.2009г. по гр.д.№ 5524/2007г., ВКС, II г.о. и др./. Изключение правят случаите, при които неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора в приложение на общото правило на чл.87, ал.4 ЗЗД.

При смърт на приобретателя договорът не се прекратява, а задължението за полагане на грижи и плащане на издръжка преминава към неговите наследници, които дължат изпълнение при условията, при които задължението е възникнало и с оглед дела си в наследството съобразно чл.60 ЗН.

В случая според предвиденото в договора наследодателят на ответниците се задължил както да полага грижи за ищеца, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил до сега, така и да му заплаща месечна издръжка от 200 евро до края на живота му, при доказаното, че за част от периода по съгласие между тях този размер е бил по-малък-100 евро.

Страните не спорят относно плащането на паричната издръжка до смъртта на наследодателя на ответниците Р. Д.през м.08.2017г. при липса на твърдения и доказателства такава да е била плащана след това.

Не са ангажирани доказателства за изпълнение под каквато и да е форма на задължението за полагане на грижи за ищеца преди смъртта на Р. Д.при безспорно установеното от разпитаните свидетели, че за времето след това до подаване на исковата молба такива грижи, които са били особено необходими с оглед напредналата си възраст и влошено здравословно състояние, е получавал от съседи и приятели.

Предвид конкретните обстоятелства и събраните доказателства съдът намира, че поетото с договора задължение не е било изпълнявано в пълния уговорен обем-лични грижи и плащане на издръжка и за продължителен период от време, поради което  подлежи на разваляне по чл.87, ал.3 ЗЗД.

Поради направеното в хода на делото признание на иска от двама от ответниците с изрично изявление, че не поддържат първоначално изразеното с писмения отговор становище и оспорвания в писмения отговор, съдът не дължи произнасяне по твърдението за забава на кредитора в хипотезата на чл.95 ЗЗД, както и не следва да постановява решение съобразно разпоредбата на чл.79, ал.2 ЗЗД.  

При този изход на делото разноски в тежест на ответниците не следва да се присъждат, тъй като с представеното заявление /стр.117/ чрез пълномощника си се е съгласил разноските за платено адвокатско възнаграждение  да останат за негова сметка.

            С определение по делото ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и разноски в производството по чл.83, ал.2 ГПК. Затова на основание чл.78, ал.6 ГПК ответниците следва да заплатят по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважения иск от 332.37лв., определена на база представеното удостоверение за данъчна оценка на имота /стр.132/.

            Водим от горното съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

РАЗВАЛЯ, на основание чл.87, ал.3 ЗЗД, по предявения иск от Р.Л.М., ЕГН **********,  с адрес ***, и съдебен адрес ***, против Й.Х.Х., ЕГН **********,  Д.Р.Д., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка и законен представител Й.Х., двете с адрес ***, и В.Р.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сключения с НА № 98, том VIII, рег.№ 11662, дело № 1207/2014г. Р.М. и Р. В.Д.договор за прехвърляне на недвижим имот- Поземлен имот с идентификатор 68134.1895.397, с адрес гр.София, ул.********, с площ по скица 383 кв.м., с номер по предходен план 397 от кв.30, парцел VI, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 68134.1895.400; 68134.1895.878; 68134.1895.396; 68134.1895.398, заедно с построената в него сграда, съставляваща по скица имот с идентификатор 68134.1895.397.1, със застроена площ 58 кв.м., на два етажа с предназначение-еднофамилна жилищна сграда, заедно с всички подобрения и приращения в имота, който е идентичен с УПИ VI-10 от кв.64-6 по плана на гр.София, местността „Карпузица“ целият с площ 359 кв.м., заедно с построената в него еднофамилна жилищна сграда на етаж със сутерен и полуетаж, със застроена площ 54.39 кв.м. и разгъната  застроена площ 110 кв.м., състояща се от две стаи; на полуетажа от две стаи, на сутерена от кухня и две мазета, при съседи: ул.Доброволец, наследници на С.Я., Н. и В.Н.и С. Г. срещу задължение за гледане и заплащане на издръжка.

ОСЪЖДА Й.Х.Х., ЕГН **********,  Д.Р.Д., ЕГН **********, и В.Р.Д., ЕГН **********,***, да заплатят по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК държавна такса за уважения иск от  332.37лв.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                        СЪДИЯ: