№ 16192
гр. С., 28.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110156525 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „Д.О“ ЕАД срещу С.О, с която
са предявени претенции за осъждане на ответника да плати на дружеството
234,60 лева – стойността на застрахователно обезщетение, платена на
собственика на лек автомобил „А. Q7“ с рег. № ******** за щетите, които са
били причинени от попадане на автомобила в дупка на ул. „П.П“ (срещу ***) в
С., на 07.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 24.09.2024 г., до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът е застраховал увредения
автомобил в периода от 07.12.2022 г. до 06.12.2023 г. по имуществена
застраховка „Каско +“. При управление на автомобила по ул. „П.П“ (срещу
***) в С. на 07.06.2023 г. същият попаднал в дълбока дупка на пътното платно,
като се спукала задна дясна гума на автомобила. Собственикът подал искане
за възстановяване на вредите, които експерт на ищеца оценил на 219,60 лева,
и били платени на собственика на 12.06.2023 г. Ищецът поискал
възстановяване на щетите от ответника с покана, но не получил плащане,
заради което е подаден настоящия иск. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – С.О, с който
предявеният иск се оспорва по основание и размер. Твърди се, че ищецът бил
платил обезщетение, без да изиска определените от него в общите условия
документи, вкл. издаден от полицията протокол за ПТП. Твърди се, че не е
ясно как е настъпило процесното ПТП, като пострадалият не е дал достатъчно
информация. Излагат се твърдения, че причина за ПТП може да е управление
на увредения автомобил с несъобразена скорост, като това е причината за
вредите. Прави възражение, че вредите са съпричинени от водача на
1
пострадалия автомобил поради небрежно управление на автомобила.
Представя доказателства от изпълнител на поддръжката на пътя, според които
там не е имало дупка и иска така да обори доказателствата на ищеца.
Претендира разноски.
В съдебното заседание страните поддържат доводите си от исковата
молба и отговора, като претендират разноски.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С определението си за насрочване на делото от 06.03.2025 г. съдът е
отделил за безспорни между страните следните факти: че ищецът е
застраховал пострадалия лек автомобил „А. Q7“ с рег. № ******** към датата
на ПТП – 07.06.2023 г.; че увреждането на гумата на автомобила може да е
било причинено от пропадане в дупка (не се оспорва само причинната връзка);
че стойността на ремонта е била 219,60 лева, като ищецът ги е заплатил на
собственика на автомобила.
Съгласно представената на лист 7 от делото полица за застраховка
„Каско +“ № **************** г., сключена между ищеца и „О.“ ЕАД
(лизингодател), за лек автомобил „А. Q7“, ищецът е приел да застрахова
автомобила по клауза „Пълно каско“ за периода от 07.12.2022 г. до 06.12.2023
г. Съгласно представен на лист 9 от делото анекс от 08.12.2022 г.
регистрационният номер на застрахования автомобил е ********. Съгласно
представените на лист 12 от делото общи условия по застраховката, раздел II,
т. 2.3 клауза „Пълно каско“ покрива всички рискове по клауза „Супер“, а
съгласно т. 2.1.3.1 последната клауза покрива риска „сблъскване с или удар от
МПС и/или други физически тела, в това число ПТП съгласно Закона за
движението по пътищата“. Съгласно т. 14.2. от същите общи условия
застрахователят не заплаща в пълен размер стойност на автомобилни гуми,
които са станали негодни, като се взема предвид овехтяването на гумите, а за
гуми, произведени преди повече от 6 месеца, стойността се намалява с не по-
малко от 40 %.
В съдебното заседание на 16.04.2025 г. (на лист 84 от делото) е разпитан
свидетелят на ищеца Г. Г., който дава показания, че на 07.06.2023 г. е спукал
гумата на автомобил „А. Q7“ с рег. № ******** в кв. „Б.“ в С., на панорамния
път в посока нагоре, към бул „Б.“. Малко преди кръстовището попаднал в
дълбоки дупки, като те били покрити тогава с вода и нямало знак. След като
преминал с автомобила през кръстовището, свидетелят видял светнала на
таблото на автомобила индикация за загуба на налягане в гумите, и след като
спрял след кръстовището пред магазин, видял разцепена гума с колата. Преди
кръстовището се движел с 30 – 40 км/ч.
Съдът кредитира показанията на свидетеля относно настъпването на
ПТП, тъй като са логични и безпротиворечиви, като свидетелят се позовава и
на намиращи се при него бележки и снимки. В случая доказателствата са
допустими, тъй като макар и съгласно чл. 125, т. 8 ЗДвП при ПТП, в което има
само един участник и автомобилът не може да продължи придвижването си
2
поради уврежданията от ПТП, да е необходимо съставяне на протокол от
пътната полиция по реда на чл. 125а, ал. 1 ЗДвП, в случая не се доказа
автомобилът да не е можел да продължи движението си.
Съгласно опис на щети, направен от ищеца на 07.06.2023 г., представен
на лист 20 от делото, е установена като щета спукана гума „Пирели P Zero
285/40/21“ за пълна подмяна. Съгласно представен на лист 21 от делото
ликвидационен акт по щета № ************** за стойност на изплащане на
гумата е определена 219,60 лева. Както беше описано по-горе, няма спор, че
обезщетението е било заплатено.
Съгласно заключението на автотехническата експертиза по делото,
прието в откритото заседание на 16.04.2025 г. (на лист 84 – 85 от делото), а в
писмен вид – на лист 79 – 83 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо методите си на изчисление, уврежданията,
отразени при огледа на автомобила след ПТП – смяна на задна дясна гума, са
във връзка с описания механизъм на ПТП в исковата молба, като гумата е със
степен на увреждане 50 %, и отстраняването им струва 325,55 лева с ДДС –
304,55 лева с ДДС за гума и 18 лева с ДДС за труд.
Не са основателни възраженията от отговора на исковата молба, че
експертиза не е необходима, тъй като съдът не може без специални знания да
прецени стойността на ремонта на спуканата гума.
Съгласно представено на лист 28 от делото писмо от ответника с изх. №
О-92/10779/24.08.2023 г. на последната дата ответникът е бил уведомен за
извънсъдебната претенция на ищеца, но е отказал да я изплати, тъй като ПТП
не било доказано.
Съгласно представен от ищеца на лист 41 – 43 от делото протокол,
съставен между него и дружеството, натоварено да поддържа ул. „П.П“, на
30.05.2023 г. е констатирано между посочените две лица, че по ул. „П.П“ няма
дупки и пропадания. Тази констатация не е част от официален документ и е
оборена от свидетелските показания на очевидец към 07.06.2023 г. (като е
възможно дупките да са се появили и в периода между 30.05.2023 г. и
07.06.2023 г.), поради което съдът не я кредитира.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е регресен иск за заплащане от поддържащия пътя на платено
на увреден автомобил от застрахователя застрахователно обезщетение с
правна квалификация чл. 410, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 19, ал. 2 ЗП, чл. 49 ЗЗД
и чл. 45, ал. 1 ЗЗД, а ответникът прави възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, че
водачът на увредения автомобил е съпричинил вредите.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че ищецът е застраховал
увредения автомобил за вреди и е заплатил обезщетение за отстраняване на
тези вреди; ако увреденият автомобил е претърпял покрити от застраховката
вреди, намиращи се в причинна връзка с попадане в дупка, която не е
отстранена поради виновно поведение на ответника – той трябва да отговаря
за поддръжката на пътя, да не е положил организационни и технически усилия
3
за поддръжката, като вредите следва да са в причинна връзка с това.
Обезщетението се намалява, ако се установи, че чрез нарушение на правилата
за движение водачът на увредения автомобил е допринесъл за вредите.
Съгласно чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна – за
чужди виновни противоправни деяния (действия или бездействия) и има
гаранционно-обезпечителен характер. За ангажиране отговорността на
ответника е необходимо да се докаже, че при или по повод на възложената от
него работа, лицата, на които е възложена тя, са причинили вреди на ищцата.
Освен основните елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 ЗЗД – деяние, изразяващо се в действие или бездействие,
извършено виновно (вината се предполага), противоправност на деянието,
вреда, причинно-следствена връзка между деянието и вредата, допълнителна
предпоставка за възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД е противоправното
поведение да се приписва на лице, изпълняващо възложена му от ответника
работа, а вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа. Достатъчно е да се установи, че
увреждането е резултат от неправомерно действие или бездействие на
работник или служител на възложителя, без да е установено кое точно е това
лице (т. 7 от Постановление на пленума на Върховния съд (ППВС) № 7/1959
г.). Отговорност по чл. 49 ЗЗД за възложителя възниква и когато вредите са
причинени от действия или бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите или други правила или характера на
работата (ППВС № 9/1966 г.; т. 3 от ППВС № 4/1975 г.; т. 2 от ППВС №
17/1963 г., ППВС № 7/1959 г.).
Когато едно лице бездейства и от това бездействие последват вреди, то
дължи обезщетение, ако не е предприело действията, които е било длъжно да
извърши. На обезщетение подлежат всички вреди - както имуществените, така
и неимуществените, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като последните се определят от съда по справедливост (чл.
51 и чл. 52 от ЗЗД). Ако лицето все пак е предприело предписаните от закона
действия и е положило дължимата грижа, то не отговаря за вреди, дори тези
действия да не са дали очаквания резултат – в този смисъл са указанията на
ВКС, дадени в Решение № 488/07.02.2012 г. по гражданско дело № 899/2010 г.,
IV ГО.
Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП общинските пътища се поддържат от
кметовете на общините и съответната администрация, като съгласно чл. 19, ал.
2, т. 1 и 3 ЗП това включва и дейностите по текуща поддръжка и ремонт на
пътищата. Същото е уредено и в чл. 31 ЗП. Следователно за ищеца е налице
задължение да поддържа ул. „П.П“ в С. като част от общинската пътна мрежа
за обществено ползване проходима за автомобили и без неравности.
Следователно ищецът е длъжен да поддържа чрез служителите си пътищата
без дупки. Отговорност за вреди, причинени от дупка на пътя, ищецът няма да
носи единствено, ако докаже, че е положило грижа за поддръжка на пътя, но
4
въпреки това са настъпили вреди. В случая ответникът ангажира
доказателства, че е сключил договор за поддръжка на пътя, но това не е
достатъчно – следва да установи и изпълнението на договора, при това с
дължимата грижа, и към датата на ПТП, а в случая има доказателства само за
период от седем дена преди последната дата. При високото натоварване на
пътищата в С. е житейски логично, че може да се появят внезапно дупки, още
повече, че свидетелят по делото посочва, че към датата на ПТП е бил валял
дъжд и дупките са били под вода, т.е. атмосферните условия е възможно да са
увредили пътя в кратък срок, като няма данни ищецът да е взел всички мерки,
за да поправи своевременно тези щети, или поне да обозначи дупките.
Установени са и вредите по автомобила, застрахован от ищеца, и че тези
вреди, съгласно заключението на вещото лице, са причинени от попадане в
дупка.
Следователно фактическият състав на чл. 49 ЗЗД е налице и ответникът
отговаря за вредите.
За да има основание ищецът да предяви иска си обаче, той следва да
установи и обема на отговорността си по имуществената застраховка, тъй като
съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ има право да получи от отговорния извъндоговорно
за вредите обезщетение за платеното застрахователно обезщетение. В
случая ищецът е доказал застраховка, която поема щетите за гуми от ПТП.
Ответникът възразява, че не били представени писмени документи за ПТП,
както се изисквало от застрахователя според общите му условия. Това обаче не
е посочено в т. 12 от общите условия на застрахователя като основание за
отказ да плати обезщетение, а само като задължение на застрахования.
Наличието на ПТП може да се установи с всички видове доказателства, освен
в случаите на чл. 125 ЗДвП, какъвто е налице в случая според изложените по-
горе мотиви. Ответникът не е направил възражение за други изключения от
застрахователното покритие с отговора на исковата молба, вкл. за доказване
на възраст и състояние на гумите, поради което такива не следва да се
обсъждат от съда.
Установява се, че стойността за замяна на гумите е 325,55 лева по оценка
на вещото лице, а в случая ищецът е платил 219,60 лева, които ответникът
следва да му върне заедно с ликвидационни разноски, като поисканият от
ищеца размер от 15 лева съдът приема за приемлив за администриране на
щетата, и намира, че следва да уважи изцяло предявения иск.
Възражението на ответника за съпричиняване на вреди е неоснователно,
тъй като е в негова доказателствена тежест да установи нарушение на
правилата за движение от водача на застрахования при ищеца автомобил, а
такова не се установи.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Същият е доказал разноски в размер на 300 лева – депозит за вещо лице;
50 лева – държавна такса, и 185 лева – адвокатски хонорар по неформален
5
договор, който се установява по фактура № 118/19.09.2024 г. (на лист 77 от
делото), и извлечение от банкова сметка за плащане по нея на 25.09.2024 г. (на
лист 78 от делото), поради което следва да му се присъдят общо 535 лева
разноски. На свидетеля не е заплатено възнаграждение, поради което не
следва ответникът да поема разноски за него.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 19, ал. 2 ЗП,
чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД С.О, с код по БУЛСТАТ: **********, и адрес: С.,
ул. „М.“ ***, да заплати на „Д.О“ ЕАД, с ЕИК: **********, и адрес на
управление: С., бул. „В.“ ****, сумата от 234,60 лева – стойност на
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, платени на
собственика на лек автомобил „А. Q7“ с рег. № ******** за щетите, които са
били причинени от попадане на автомобила в дупка на ул. „П.П“ (срещу ***) в
С., на 07.06.2023 г., ведно със законната лихва от 24.09.2024 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 19, ал. 2 ЗП,
чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД С.О, с код по БУЛСТАТ: **********, и адрес: С.,
ул. „М.“ ***, да заплати на „Д.О“ ЕАД, с ЕИК: **********, и адрес на
управление: С., бул. „В.“ ****, сумата от 535 лева (петстотин тридесет и пет
лева) – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6