Р Е Ш Е Н И Е
№ 442 / 23.07.2018г. гр.
Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковски Районен съд четвърти
граждански състав
на двадесет и шести юни две хиляди и осемнадесета година в публичното заседание в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретаря Ваня Кирева
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гр.д.№63 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание иск
чл.422 от ГПК във вр. с чл.124 от ГПК и във вр.с чл.286, ал.1 от ТЗ – за
установяване заплащане на дължими суми по договор.
Твърди се, че на 19.09.2016г. между
Мобилтел ЕАД – като продавач, и ответника бил сключен договор за продажба на
изплащане №*********, представен по делото. На основание т.1 и 2 с подписването
му ответникът станал собственик на
закупеното устройство Handset Huawei Y5 II DS Black със сериен номер *************. Съгласно т.10.2.1 от договора
купувачът се задължил да заплати на продавача продажната цена съгласно
погасителен план към договора. Поради неплащане в срок договорът бил прекратен
предсрочно на основание т.12.3, а непогасената сума до края на срока в размер
на 149,50 лева станала предсрочно изискуема на основание т.12.3. На
07.11.2014г. между Мобилтел ЕАД и ищеца бил сключен договор за поръчителство,
представен по делото като доказателство. На основание т.3 от този договор
ищецът дължал в качеството на поръчител да обезпечи задълженията на абонати,
сключили договор с Мобилтел ЕАД за продажба на изплащане. При неплащане на
дължимата сума от страна на ответника и на основание чл.143 от ЗЗД и чл.2.2.4
от договора за поръчителство, ищецът в качеството си на поръчител уведомил длъжника,
че ще изпълни вместо него задължението му към Мобилтел ЕАД, за което било
изпратено уведомление, представено по делото. Поради липса на доброволно
плащане от длъжника и след като бил поканен, то на основание чл.2.2.3 от
договора за поръчителство ищецът заплатил на Мобилтел ЕАД на 07.07.2017г.
сумата от 149,50 лева, представляваща дължимата и изискуема сума от ответника
по договора за изплащане. В този смисъл ищецът в качеството си поръчител имал
изискуемо и ликвидно вземане към ответника. Съгласно чл.84 от ЗЗД, когато денят
на изпълнение на задължението бил определен, то длъжникът изпадал в забава след
изтичането му. Ответникът бил длъжен да заплати на ищеца сумата от 2,41 лева,
представляваща мораторна лихва за забава от
07.07.2017г. до 25.08.2017г. Тези суми до предяваване
на иска не били платени. Поискали издаване на заповед по реда на
чл.410 от ГПК и било образувано ч.гр.д.№2378/2017г. на ХРС, като ответникът
депозирал възражение. Искат да се признае за установено,
че ответникът има задължение към ищеца в размер на 149,50 лева, представляващи
платена от ищеца като поръчител по договор от 07.11.2014г. сума, дължима и
незаплатена от ответника по договор с Мобилтел ЕАД за продажба на изплащане от
19.09.2016г., ведно с лихва за забава от 2,41 лева от 07.07.2017г. до
25.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателно
изплащане на задължението, както и да бъдат заплатени направените по делото
разноски.
Производството
в частта на претендираната лихва за забава в размер
на 2,41 лева е прекратено поради оттегляне на иска.
Ответникът взема становище в срока
по чл.131 от ГПК – чрез назначения особен представител. Оспорва иска като
неоснователен и недоказан. Не оспорва твърдението, че ответникът имал сключен
договор с Мобилтел ЕАД, който бил за срок от 23 месеца, както и че по силата на
договора ответникът придобил собственост върху устройство. Не оспорва и че
страните постигнали съгласие относно продажната цена и погасителен план.
Оспорва твърдението на ищеца, че преди встъпване в правата на кредитора е
изпълнено условието да бъде уведомен предварително ответника съгласно чл.143 от ЗЗД и т.2.2.4 от договора. Уведомлението не доказвало плащане от поръчителя.
Оспорва, че съществуват неплатени вноски от ответника, а също така оспорва и
твърдението, че ищецът като поръчител е платил задължението на ответника.
Приложеният договор бил само юридически факт, от който възникнало задължението
по договора, но от това не можело да се направи извод за доказаност
на твърдението за неплащане. По същество нямало нито едно доказателство за
претенцията, която била за неплащане. Нямало представена фактура от кредитора,
за да се докаже осчеводените предсрочно задължения на
ответника по договора за изплащане. Съгласно т.Втора от договора за
поръчителство задължението на поръчителя щяло да възникне срещу потребителя
само ако ищецът е извършил кредитен скоринг за същия
потребител. Ищецът не представял доказателства, че бил извършил тази дейност и
така спрямо ответника не било възникнало правото и съответно задължението на
ищеца да гарантира евентуално възникналите задължения на ответника. Прави
възражение за прекомерност на разноските.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от Договор за продажба на изплащане №********* от
19.09.2016г., сключен между ЕАД Мобилтел и ответника – продавач, страните
уговорили закупуване на вещ – апарат Handset
Huawei Y5 II DS Black със
сериен номер *************, за обща сума 155,99 лева, при първоначална вноска 6,50
лева и общо последващи месечни вноски 149,49 лева. Срокът на договора е 23
месеца. Към договора е приложен погасителен план /Приложение №2/ с 23 позиции,
включващи суми за главница и лихва – без посочване на падежни дати. Съгласно
т.6.1- 2 от договора продавачът издава фактура за цялата стойност, в която
отразява и първата вноска, дължима при подписването, като месечните вноски
следвало да бъдат отразени в месечните таксуващи фактури по договора за услуги.
Предвидено е задължение на продавача да обезпечи
вземанията си с поръчителство от трета страна – т.9.1.2. При неплащане в срок –
т.12.2, на най-малко 2 последователни месечни вноски от страна на купувача
договорът може да бъде прекратен. В този случай страните уговорили всички
оставащи суми, дължими до края на срока на договора, да станат изискуеми от
датата на фактурата за тези суми, като следва сумите да бъдат заплати в срока,
посочен във фактурата. Тази фактура се издавала на датата, определена за
издаване на месечните таксуващи фактури по т.6.2, след изтичане на 125 дни от
спиране достъпа на купувача до мрежата съгласно договора за услуги. Именно от
тази дата се считал за прекратен договорът, като това прекратяване не засягало
задължението на купувача за плащане на дължими суми.
Няма спор, че процесната вещ е
предадена на ответника, за което е представен и приемно-предавателен протокол
/Приложение №1/.
С уведомление по чл.143 от ЗЗД ищецът съобщава на ответника,
че поради прекратяване на договора от страна на ЕАД Мобилтел поради
неизпълнение на задълженията за плащане от ответника, то дължимите до края на
договора суми станали предсрочно изискуеми. Сочи, че сумите станали предсрочно изискуеми
на датата на издадената фактура №********* – 19.09.2016г., както и щели да
бъдат заплатени от ищеца като поръчител на 16.06.2017г. Уведомлението не е
получено от ответника и разписката към него е върната с отбелязване, че лицето
е непознато – л.12 от делото.
С писмо от 18.07.2017г. Мобилтел ЕАД потвърждава, че ищецът
заплатил като поръчител сума от 149,50 лева.
С договор от 07.11.2014г. Мобилтел ЕАД и ищеца уговорили
извършване на кредитен скоринг на потребител и
гарантиране чрез поръчителство на вземанията на ЕАД Мобилтел от абонати по
сключени договори за продажба на изплащане. Договорът е сключен за срок от една
година от датата на подписването му и е предвидено изрично, че се прекратява с
изтичане на уговорения срок. Представен е и Анекс към договора от 08.10.2015г.
относно уведомяване на абонатите и относно представяне на необходими документи
по договорите. С приемно-предавателен протокол от 09.05.2017г. е предадена
справка с 158 абонати, сключили договор за продажба на изплащане, между които и
ответника. С приемно-предавателен
протокол от 18.07.2017г. е предадена справка с 139 абонати, сключили договор за
продажба на изплащане, между които и ответника, и по отношение на тези абонати
ищецът бил изпълнил задължението си като поръчител към ЕАД Мобилтел.
Като доказателство е представена фактура №********** от
19.09.2016г. за процесния
апарат на стойност 118,43 лева и посочена лихва от 13,88 лева или общо с ДДС
156 лева Няма посочен падеж на изпълнение. Отбелязано е, че е дължима
първоначална вноска до 19.09.2016г. – 6,50 лева.
Видно
от приложеното ч.гр.д. №2378/2017г. на Хасковски РС по заявление на ищеца е
издадена Заповед за изпълнение №1233/21.09.2017г. на парично задължение срещу
ответника – длъжник в заповедното производство, като съдът е уважил искането.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Искът
е допустим поради установеното приключило заповедно производство между същите
страни и за същото вземане. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, а кредиторът е
предявил настоящия иск в законовия едномесечен срок.
Няма спор между страните, а и с представените договори се
доказва, че ответникът е закупил процесната вещ на изплащане, а настоящият ищец
е бил в договорни отношения с продавача на вещта, като е договорил с него
поръчителство по договори на абонати с ЕАД Мобилтел.
Спорно
е обаче дали ищецът има право да претендира вземането и дали това вземане е
изискуемо.
Предсрочната
изискуемост е уговорена в договора от 19.09.2016г. между ответника и ЕАД
Мобилтел като предварителна договорка, че при неплащане на най-малко две вноски
вземането става предсрочно изискуемо. Освен неплащането обаче страните са
уговорили и други обстоятелства, при настъпването на които вземането става
предсрочно изискуемо без да бъде уведомяван ответника – издаване на фактура на
определен от договор за услуги между същите страни момент /непредставен по
делото/, който момент се определя и от спиране на достъпа на купувача до
мрежата. В посока да докаже, че тези
обстоятелства са били налице към момента, в които ищецът – заявител в
заповедното производство, е депозирал искането си по чл.410 от ГПК –
28.08.2017г., ищецът представя фактура с дата от 19.09.2016г., т.е. фактура,
издадена при сключване на договора. С така представената фактура не може да
бъде установено неплащането на две вноски по договора и другите уговорени
предпоставки за настъпване на предсрочната изискуемост. Фактурата от
19.09.2016г. не следва да бъде разглеждана като фактурата, която страните са
уговорили като обстоятелство, определящо предсрочната изискуемост на вземането.
В подкрепа на този извод е, че датата на издаването ѝ е предхождаща
неплащането, а също и уговорения 125 дневен срок, считано от спиране на достъпа,
последващ неплащането. Така съдът прави извод, че предмет на настоящия иск е
вземане, което не е станало предсрочно изискуемо към момента на заявлението по
чл.410 от ГПК, поради което и вземането не е изискуемо в заявения размер и не е
възникнало на предявеното основание. При обсъждане на представените
доказателства в тази посока следва да се има предвид и че не се установиха
падежни дати по погасителния план, нито самия договор за услуги, сключен между
същите страни, както и падежните дати по този договор. Сключеният договор за
продажба на изплащане е от 19.09.2016г., като изрично е определен срок за
изпълнение 23 месеца, който срок не е изтекъл, а и няма такива твърдения, към
депозиране на искането в заповедното производство.
Отделно
от изложеното следва да се има предвид и че съдът счита, че ищецът няма право
да претендира процесното вземане, тъй като не се
доказа да е поръчител по него. Представения договор между ЕАД Мобилтел и ищеца
е срочен такъв и е сключен на 07.11.2014г. за срок от 1 година – чл.21, т.е.
действието му продължава до 07.11.2015г. Договорът между ответника и ЕАД
Мобилтел възниква много по-късно – на 19.04.2016г., поради което вземането на
ЕАД Мобилтел не било обезпечено с поръчителство на ищеца. Въпреки че името на
ответника е включено в представени списъци, то по отношение на ответника не са
се осъществили задълженията на ищеца като поръчител, тъй като договорът между
него и ЕАД Мобилтел към този момент е прекратен поради изтичане на срока.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от АД Състейнъбъл бизнес солюшънс – София, ЕИК *********, срещу Б.Д.И., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК – да се ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.Д.И., ЕГН **********, дължи сума в размер на 149,50 лева, представляващи платена от ищеца като поръчител дължима и незаплатена от ответника по договор с Мобилтел ЕАД за продажба на изплащане от 19.09.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от 25.08.2017г., до окончателно изплащане на задължението, за което има издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2378/2017г. на Хасковски РС, като недоказан и неоснователен.
Решението
може да бъде обжалвано пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението за неговото обявяване.
Съдия: /п/ не
се чете
Вярно
с оригинала!!!
Секретар:К.С.