№ 14
Гр. Перник, 04.02.2021 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния секретар Анна
Манчева и с участието на прокурор Росица Ранкова от Окръжна прокуратура Перник,
като разгледа, докладваното от съдия Силвия Димитрова КАНД № 792/2020 година по
описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по реда чл. 208 – чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Районно управление (РУ) – Дупница към ОДМВР Кюстендил,
представлявано от началника, срещу съдебно решение № 282 от 26.10.2020 година,
на Районен съд – Дупница, постановено по АНД № 805/2020 година по описа на
Районен съд – Дупница, с което е отменено наказателно постановление (НП) №
19-0348-000475 от 18.07.2019 година, издадено от началника на РУ Дупница към
ОДМВР Кюстендил, с което на С.И.Г. с ЕГН **********, за извършено
административно нарушение по чл. 21, ал. 1, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 6
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева.
В касационната жалба се навеждат
доводи за незаконосъобразност на атакуваното съдебно решение, като постановено
в нарушение на материалния закон и процесуалните правила – касационни основания
по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК,
във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Твърди се, че процесното
административно нарушение е безспорно установено посредством събраните по
делото доказателства и по надлежния ред, а материалният закон е приложен
правилно, без при издаване на НП да са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила. Моли съда да отмени обжалваното решение и да потвърди
наказателното постановление.
В проведеното съдебно заседание
касаторът, редовно
призован,не изпраща процесуален представител.
В проведеното съдебно заседание
ответникът по касационната жалба, С.И.Г., редовно призован, не се явява и не се
представлява.
В проведено съдебно заседание Окръжна
прокуратура Перник, чрез прокурор Росица Ранкова, дава заключение за основателност
на касационната жалба и предлага на съда да отмени решението на Районен съд – Дупница и да
потвърди наказателното постановление.
Административен съд – Перник, в
настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост и взе
предвид становищата на страните, при съобразяване обхвата на съдебен контрол
съгласно чл. 218 от АПК и чл.220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което
постановеното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване
съдебен акт. Затова е процесуално допустима.
Разгледана по същество
касационната жалба е основателна.
След извършена служебна проверка
на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият
касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен
съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на
съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо. Същото е неправилно,
поради нарушение на материалния закон. Съображенията за това са следните:
Със съдебно решение № 282 от
26.10.2020 година, постановено по АНД № 805/2020 година по описа на Районен съд
– Дупница, е отменено наказателно постановление № 19-0348-000475 от 18.07.2019
година, издадено от началника на РУ Дупница към ОДМВР Кюстендил, с което на С.И.Г.
с ЕГН **********, за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1, във
връзка с чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е
наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева.
За да постанови обжалвания
съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Дупница, е приел от фактическа
страна за безспорно, че на 03.05.2019 година, около 14:53 часа, в гр. Дупница, на
ул. „Самоковско шосе“, С.И.Г. е управлявал с посока на движение към гр.
Самоков, лек автомобил с рег. ****, със скорост от 108 km/h при ограничение на
скоростта за населено място от 50 km/h, като нарушението било установено с
мобилна система за видеонаблюдение TFR1 – M с радар
№ 563.
След извършената цялостна
проверка за законосъобразност на проведеното производство районният съд е приел,
че съставеният за процесното нарушение акт (АУАН) и издаденото въз основа на
него НП, издадени от компетентни органи, не отговарят изцяло на изискванията на
чл. 42, съответно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не съдържат цялостно, пълно и
точно описание на извършеното нарушение. Приел е, че и в двата акта са налице
допуснати съществени процесуални нарушения при описание на нарушението относно
стойността на скоростта, тъй като в същите е посочена единствено измерената с
техническото средство скорост, без от същата да е приспаднат толеранс в полза
на водача от 3%, съгласно допустимата грешка при измерване на скоростта с АТС
от използвания вид, и която, видно от отбелязването на снимковия материал е 105
km/h. По същество в решението е прието, че извършването на нарушение по чл. 21,
ал. 1, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е недоказано. Въпреки изводите
си по фактите, описани по – горе, приети за безспорно установени от районния
съд, като основани в доказателствата, решаващият първоинстанционен състав е
постановил на следващо място, че по делото не е установено, че управляваният от
наказаното лице автомобил обективно се е движил със скорост от 108 km/h, съгласно
данните в приетият като веществено доказателствено средство по делото клип с №
1995, съответно по делото е недоказано, че жалбоподателят е превишил скоростта
с 58 km/h., а не с обективно установените от АТСС – 55 km/h.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното
решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, при
надлежното му сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо.
Проверката за
съответствие с материалния закон на оспореното решение, както и във връзка със сочените
в жалбата негови пороци, обосновава извод, че съдебният акт е неправилен,
следва да се отмени и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.
Доводите са следните:
Съгласно приложената в процесния
случай санкционна разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6, предл. 2 от ЗДвП „водач,
който превиши разрешената максимална скорост в населено място се наказва (...) за превишаване над 50 km/h -
с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се
увеличава с 50 лв.“
Видно е от приложената по делото като
веществено доказателствено средство разпечатка от АТС на л. 14 от АНД №
1379/2019, в процесния случай е установена скорост на движение от 108 km/h, а
така регистрираната скорост е преизчислена с толеранс в полза на водача, като
посочена на хартиения носител е наказуема скорост от 105 km/h. Така приложената
разпечатка и отразените в същата данни за регистрирана скорост на движение от
108 km/h и наказуема скорост от 105 км/ч, на основание чл. 189, ал. 15 от ЗДвП,
е годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния
процес и е с висока
доказателствена стойност, необорена по установения ред.
Във връзка с горното, описанието на
деянието в АУАН и НП е извършено при идентични фактически обстоятелства, що се
отнася до установената скорост на движение на МПС, управлявано от
жалбоподателя, като скоростта е посочена със стойност 108 км/ч, т. е. при ограничение
от 50 km/h, възприето е, че наказуемото превишаване на скоростта е с 58 km/h. Така
отговорността на водача в случая е ангажирана за това, че в посоченото време,
място, час и останалите
безспорни обстоятелства, установени посредством използването основно на АТС, посочени в АУАН и НП, същият е управлявал
МПС при превишаване на максимално допустимата скорост на движение с 58 km/h, вместо
с наказуемата (с толеранс) скорост от 55 km/h, при ограничение от 50 km/h за
населено място, като съответно приложена е санкционната разпоредба на чл. 182,
ал. 1, т. 6, предл. 2 от ЗДвП.
Следва да се отчете обаче следното:
Наложено е административно наказание,
що се отнася до размера на глобата, в размер на 750 лева. Сумата съставлява
предвидения минимален размер на глобата от 700 лева при превишаване на
скоростта с 50 км/ч, като към тази сума е добавена сумата от 50 лева, за
следващите 5 km/h над превишаването от
50 km/h. Относимо
към процесния случай и с оглед съдържанието на приложената санкционна
разпоредба, за да е налице основание за налагане на глоба в размер на 750 лева
следва да е регистрирана скорост на движение, превишаваща позволената (в случая
от 50 km/h) с 50 km/h, плюс превишаване с още 5 км/ч. Т. е. наказуемо с глоба
от 750 лева е превишаване с над 50 km/h, което е в диапазона – от превишаване с
55 км/ч. до превишаване с 59 км/ч. При
това положение, посочването в процесните АУАН и НП на скорост на движение от
108 км/ч вместо на скорост от 105 км/ч, не рефлектира върху размера на глобата,
тъй като и в двата случая, при валидно ограничение от 50 km/h, наказуемото
превишаване на скоростта е в диапазона от 55 km/h до 59 km/h, в единия случай
55 km/h, в другия 58 km/h. Поради това, очевидната грешка при посочване на наказуемата скорост, която скорост
следва да е тази, след приспаднат толеранс в полза на водача, в процесния
случай не е така съществен порок на производството, в степен да обоснове извод за
самостоятелно основание за отмяна на НП, съответно извод за недоказаност на
този обективен елемент на процесното нарушение. Вписването на скорост от 108
km/h вместо на скорост от 105 km/h в случая не рефлектира съществено върху
предявеното административнонаказателно обвинение, тъй като не променя
съществено основния обективен елемент от състава на нарушението по чл. 182, ал.
1, т. 6, предл. второ от ЗДвП, а именно управление на МПС с превишаване на
разрешената скорост в диапазона от 55 до 59 km/h, съответно не рефлектира
съществено върху правото на защита на наказаното лице, както и не е променя
приложимия материален закон, тъй като и при превишаване с 55 km/h, и при
превишаване с 58 км/ч, предвиденият размер на административното наказание „Глоба“
е 750 лева.
Предвид
изложеното съставът намира, че съдебното решение е неправилно на основание чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и при условията и по реда на чл. 221, ал. 2 АПК
същото следва да бъде отменено, като доколкото са налице предпоставките по чл.
227, ал. 1 от АПК – решението на районния съд се отменя повторно от касационна
инстанция, делото ще бъде решено същество.
Делото е изяснено от фактическа
страна със събиране на относимите,
необходими и в достатъчност писмени и гласни доказателства, като на основание
чл. 220 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационният състав
възприема установената пред районния съд фактическа обстановка.
Съдът намира, че процесното
наказателно постановление е издадено в производство без допуснати съществени
процесуални нарушения, водено от компетентни органи, започнало е и приключило в
рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за
отмяна на НП, тъй като при реализираното на административнонаказателната
отговорност на настоящия ответник не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството. Включително
описанието на нарушението е достатъчно ясно, точно, пълно и недвусмислено,
отразено е по начин, с който наказаният водач е бил напълно наясно за какво
негово поведение бива санкциониран.
Съдът намира, че несъмнено и от
настоящия ответник е осъществено нарушението по приложената в НП правна
квалификация. Според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойността на
скоростта в km/h за населено място от 50 km/h. За престъпването на така
установената забрана се предвижда ангажиране на административнонаказателна
отговорност съобразно санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП в
съответната хипотеза. Безспорно е установено по делото, че на 03.05.2019 г.,
около 14:53 часа, в гр. Дупница, на ул.
„Самоковско шосе“, с посока на движение към гр. Самоков, С.И.Г. е управлявал,
лек автомобил с рег. ****, със скорост от 108 km/h, която след приспаднат толеранс е
изчислена на 105 km/h, при ограничение на скоростта за населено място от 50
km/h, или с превишаване от 55
km/h. При това положение и независимо от посочването в АУАН и НП на наказуема
скорост от 108 km/h, вместо 105 km/h, предвид факта че превишаването и при
двете стойности е в диапазона от 55 до 59 km/h, то правилно отговорността му е
ангажирана на основание чл. 182, ал. 1, т. 6, предл. 2 от ЗДвП. По делото не е
установено наличието на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН поради
маловажност. Предвид това наложени са предвидените в кумулация и с фиксиран
размер, съответно срок, административни наказания, което е съобразено и с
правилата на чл. 27 от ЗАНН.
Поради изложените съображения и
несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, решението следва да се отмени
и вместо него постанови друго, с което да се потвърди издаденото наказателно
постановление.
Страните не са направили искане за присъждане
на разноски, поради което произнасяне по този въпрос не се дължи.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 227, ал. 1 от АПК, във връзка с чл.
63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен
съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
съдебно решение № 282 от 26.10.2020 година, постановено по АНД № 805/2020 година
по описа на Районен съд – Дупница, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
19-0348-000475 от 18.07.2019 година, издадено от началника на РУ Дупница към
ОДМВР Кюстендил, с което на С.И.Г. с ЕГН **********, за извършено
административно нарушение по чл. 21, ал. 1, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 6
от Закона за движението по пътищата му е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева, като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/