№ 12
гр. Пазарджик, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и
трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело №
20215200900060 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 248, ал. 1, евентуално чл. 247, ал. 1 от ГПК.
В срока за обжалване на постановеното по настоящото дело решение
№ 118 от 24.11.2022 г. е постъпила молба вх. № 509/18.01.2023 г. от ищците
по делото, чрез адв. Т., в която уточняват, че на основание чл. 248, ал. 1 от
ГПК искат допълване на решението в частта за разноските, като претендират
минимално адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. с оглед
редакцията ѝ от ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г., а не както съдът е приел - в
редакцията преди изменението от 2022 г., като съдът присъди
възнаграждение в полза на адв. Т. по реда на чл. 38, ал. 2, т. 1 от ЗАдв в
размер на 4 010 лева по иска за неимуществени вреди и 429.30 лева по иска за
имуществени вреди за оказаната правна защита на ищеца Е. В., както и 1 660
лева за оказаната правна защита на ищеца В. С..
При условие на евентуалност се иска поправка на очевидна фактическа
грешка по чл. 247 от ГПК за същите суми.
Постъпил е отговор на молбата от насрещната страна, в който се излага
становище за неоснователност на същата, тъй като съдът правилно е
приложил редакцията на Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения отпреди изменението от 2022 г.
Съдът намира следното:
1
Молбата е допустима. Представен е списък по чл. 80 от ГПК (л. 515 от
делото).
Доколкото постановлението, с което съдът се произнася по молба по чл.
248, ал. 1 от ГПК е определение, а по молба по чл. 247, ал. 1 от ГПК -
решение, съдът избира по-тежката форма за произнасяне по направените от
молителя, при условие на евентуалност, искания, а именно с решение с цел
процесуална икономия.
С решението си по делото съдът е присъдил на адвокат Д. Т. на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв съразмерно на
уважената част от исковете сума в размер на 1 618.12 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в полза на
ищеца Е. В., приемайки минимално възнаграждение от 2 685.37 лева, респ.
сума в размер на 914.67 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ в полза на ищеца В. С., приемайки
минимално възнаграждение от 980 лева.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, в случаите на оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право
на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. Разпределянето на
отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3
от ГПК, приложими за всяка инстанция. За присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв пред съответната инстанция,
е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и
съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва
безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1 - 3 на чл. 38, ал. 1 от
ЗАдв, като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното
основание за предоставяне на безплатна правна помощ.
В случая, в първоинстанционното производство са били представени
два договора от 13.10.2022 г., сключени между всеки един от двамата ищци и
адв. Т., приложени съответно на л. 516 и л. 518 от делото. Отразеното в тях
основание за оказване на безплатна правна защита е чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв
- материално затруднено лице. Съдът съобразява, че Наредба № 1/2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения е изменена и допълнена с
2
изменение, обнародвано в ДВ, бр. 88/04.11.2022 г., с влизането в сила на
което е установен друг минимален размер на адвокатското възнаграждение по
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата. Разпоредбите на цитираната наредба имат
материалноправен характер, поради което приложима е тази редакция на
наредбата, която е в сила към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие за съответната инстанция, съобразявайки и чл. 38, ал. 2
вр. чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, доколкото на изменението на подзаконовия
нормативен акт изрично не е предадено обратното действие - така и
Определение № 534 от 08.12.2016 г. по ч. т. д. № 1135/2016 г. на І т. о.
Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно
вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
Следователно, на адв. Т., като пълномощник и на двамата ищци, следва да се
определи минимално възнаграждение по всеки отделен иск, а не като сбор от
цената на отделните искове - в този смисъл е преобладаващата съдебна
практика, обективирана в Определение № 118 от 15.03.2021 г. на ВКС по ч. т.
д. № 1469/2020 г. І т. о., Определение № 60309 от 02.08.2021 г. на ВКС по ч. т.
д. № 2005/2020 г. на ІІ т. о., Определение № 404 от 26.10.2020 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 2883/20 г. ВКС, IV г. о., Определение № 228 от 02.06.2022 г. на ВКС
по ч. т. д. № 862/2022 г. на I т. о., Определение № 164 от 12.05.2020 г. на ВКС
по ч. т. д. № 1723/2019 г. на І т. о., Определение № 423 от 04.10.2019 г. на
ВКС по ч. т. д. № 1789/2019 г. на І т. о.
Съдът не споделя практиката в обратен смисъл, според която при
обективно кумулативно съединени оценяеми искове, интересът, върху който
следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение,
е сборът от цената на всички искове (така Определение № 29 от 20.01.2020 г.
на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г. на ІІ т. о., Определение № 533 от 30.10.2017
г. на ВКС по ч. т. д. № 1649/2017 г., I т. о., Определение № 10 от 13.01.2020 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 4908/2019 г. на ІІІ г. о.).
До уеднаквяване на създадената противоречива практика (чрез
постановяване на тълкувателно решение от ОСГТК на ВКС, настоящият
съдебен състав споделя първата група определения, като съобразяваща
разпоредбите на чл. 2, ал. 5 от наредбата, чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 2 от ЗАдв,
3
респ. чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК).
При тези обстоятелства, дължимото на адвокат Т. възнаграждение за
осъществено процесуално представителство в първоинстанционното
производство за ползваната от ищеца В. правна помощ е в размер на 359.20
лева по иска за имуществени вреди, респ. 2 630 лева по иска за
неимуществени вреди, а за ползваната от С. - правилно е била определена с
решението в размер на 980 лева. Съразмерно на уважената част от исковете, в
тежест на ответника следва да бъде възложена сумата за адвокатско
възнаграждение за ползваната от ищеца В. правна помощ в размер на 251.44
лева по иска за имуществени вреди и 1 578 лева по иска за
неимуществени вреди, или общо 1 829.44 лева – чл. 78, ал. 1 ГПК, а за тази
от С. - 914.67 лева - правилно определена с решението.
Обобщено, молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК на ищеца В. е частично
основателна, като съдът следва да измени решението, като допълнително
осъди ответника да заплати адвокатско възнаграждение за сумата от 211.32
лева (разликата между дължимите 1 829.44 лева и присъдените с решението
1 618.12 лева). Доколкото съдът разглежда молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК
на ищеца В. по същество, не е налице вътрешно процесуалното условие за
разглеждане на молбата му по чл. 247, ал. 1 от ГПК (не се дължи изричен
диспозитив).
Досежно молбата на ищеца С., същата е неоснователна и на двете
основания (чл. 248, ал. 1 и чл. 247, ал. 1 от ГПК), тъй като нито е налице
основание за изменение на решението в частта за разноските по изложени по-
горе мотиви, нито е налице разминаване между формираната от съда воля и
външното ѝ изразяване в текста на решението.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА решение № 118 от 24.11.2022 г. по т. д. № 60/2021 г. по
описа на Окръжен съд - Пазарджик, като:
ОСЪЖДА „ЗК Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Студентски, бул. „Симоновско шосе“ № 67А, да
заплати на адвокат Д. С. Т., ЕГН **********, от С., със служебен адрес: гр.
4
С., ул. „А. Р.“ **, **, допълнително сумата от 211.32 лева (двеста и
единайсет лева и 32 стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ в полза на ищеца Е. В., съразмерно на
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗАдв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 509/18.01.2023 г. на ищеца
Е. В., чрез адв. Т., с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на
решение № 118 от 24.11.2022 г. по т. д. № 60/2021 г. по описа на Окръжен съд
- Пазарджик, за разликата над присъдените допълнително общо 211.32 лева
до претендираните 4 010 лева по иска за неимуществени вреди и 429.30 лева
по иска за имуществени вреди за оказаната правна защита на ищеца Е. В.,
като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 509/18.01.2023 г. на ищеца
В. С., чрез адв. Т., с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на
решение № 118 от 24.11.2022 г. по т. д. № 60/2021 г. по описа на Окръжен съд
- Пазарджик в частта за разноските, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 509/18.01.2023 г. на ищеца
В. С., чрез адв. Т., с правно основание чл. 247, ал. 1 от ГПК за поправка на
решение № 118 от 24.11.2022 г. по т. д. № 60/2021 г. по описа на Окръжен съд
- Пазарджик, като неоснователна.
Настоящото решение в частта, с която съдът се произнася по молбата
по чл. 248, ал. 1 от ГПК (с характер на определение) подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския
апелативен съд, а в частта, с която се произнася по молбата по чл. 247, ал. 1 от
ГПК в двуседмичен срок пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
5