Р Е Ш Е Н И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.София,
….….. 2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на единадесети юни две
хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател: Зорница Гладилова
При
секретаря Стефани Калоферова като разгледа гр.д. № 1539 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по реда
на чл.365 и сл. от ГПК.
Ищецът „Т.и.“ ЕООД твърди, че е
сключил с ответника З. „Б.В.И.Г.“
договор за застраховка „Комбинирана застрахователна полица Имущество“,
за недвижим имот, находящ се в гр.Обзор,
представляващ хотел „Мирамар“, с база за
възстановяване - „Възстановителна стойност“ и срок на действие от 1.01.2014 г.
до 31.12.2014 г. включително. Предмет на цитираната застраховка са: сгради,
вкл. басейни, машини, съоръжения и оборудване, инвентар, разходи за придобиване
на ДМА, материали и електронно оборудване, като общата застрахователна сума за
тях възлиза на 30 265 860.97 лева.
В периода от 24.10.2014 г. до
26.10.2014 г. включително, вследствие проливни валежи, настъпило застрахователно събитие
„наводнение“ по смисъла на договора и били нанесени множество щети на
застрахованото имущество. В изпълнение на задълженията си по договора и по
чл.206 и чл.207 от КЗ /отм./, „Т.и.“ ЕООД незабавно уведомило застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие. Страните по договора предприели действия
по оценка на нанесените щети и изготвяне на експертна оценка. След изготвяне на
описи на увреденото имущество и оценка застрахователят изплатил общо сумата от
873 337.95 лева.
Ищецът счита, че не било спорно
наличието на валидно застрахователно правоотношение относно подробно описаното
имущество, както и че в срока на
валидност на застрахователния договор настъпило събитие, при което са нанесени
щети по застрахованото имущество.
На основание §22 ПЗР на КЗ, за
застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ (1.01.2016
г.), се прилагала част четвърта от отменения Кодекс за застраховането (отм. ДВ
бр. 102 от 29.12.2015), освен ако страните договорели друго след влизането в
сила на КЗ, каквато договорка в процесния случай липсвала.
Съгласно чл.208, ал.1 КЗ /отм./, при
настъпване на покрито от договора застрахователно събитие, за застрахователя
възниквало задължение, да заплати на застрахования уговореното застрахователно
обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./.
Разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ предвиждала, че обезщетението трябва
да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие. Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка
се определял в съответствие с клаузите на договора и то трябвало да бъде равно
на размера на вредата към деня на настъпване на събитието /чл.208, ал.3 от КЗ/
и се дължало от застрахователя в границите на уговорената в договора
застрахователна сума. Обезщетението не можело да надвишава действителната /при
пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество или
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество можело да се купи друго
със същото качество - чл. 203, ал. 2 КЗ /отм./, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 203, ал. 3 КЗ /отм./. /
На обезщетяване подлежала действително
настъпилата вреда, като нейната стойност била тази, срещу която вместо
застрахованото имущество можело да се купи друго със същото качество. При пълно
или частично унищожаване на вещта, действителната стойност се определяла от
пазарната цена, по която застрахованото имущество от същото качество и вид
можело да бъде купено - чл. 203, ал. 2 от КЗ /отм./. Застрахователното
обезщетение не можело да надвишава действителната стойност на имуществото към
момента на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност
не може да надвишава пазарната му стойност.
Ищецът счита, че тези разпоредби не
били спазени при изготвяне на описите и оценката, като застрахователното
дружество допуснало множество грешки и непълноти, както при преценка
увреждането на имуществото, така и при определяне на дължимото обезщетение.
Заключенията на експертите били немотивирани, неподкрепени с факти, процентите
за ремонт и възстановяване на щетите са определяни на "око", без да
са съобразени офертите и фактурите за ремонт, представени от дружеството. Тези
възражения „Т.и.“ ЕООД отправило още при изготвяне на оценката.
Състоянието на някои от увредените
вещи /с мухъл и целите в тиня, кал и фекалии/, било
изключително нехигиенично и опасно за възникване на зарази и инфекции, наложило
се те да бъдат изхвърлени, респ. унищожени. Ищецът уведомявал аварийния комисар
"Б." Варна за всяко предстоящо изхвърляне и осъществявал същото след
съответното разрешение.
Към момента били извършени
необходимите възстановителни дейности и възстановителната стойност по
заведената щета възлизала на общ размер от 1 502 346 лева. Съгласно сключения
договор за застраховка, подлимитът за конкретното
настъпило застрахователно събитие - наводнение /клауза 003/ бил 3 000 000 лева за едно събитие и следователно претендираната
възстановителна стойност не надвишавала предварително определения лимит.
Застрахователят не изпълнил
задълженията си по сключения договор за застраховка, като не оценил съобразно
разпоредбите на КЗ /отм./ и клаузите на застрахователния договор настъпилите
вреди при застрахователно събитие - наводнение и съответно изплатил обезщетение
в размер, значително по-нисък от действително дължимото такова.
Застрахователят не бил спазил и срока
за изплащане на обезщетението, предвиден с разпоредбата на чл.208, ал.1 от КЗ
/отм./., съгласно която срокът за изплащане на застрахователно обезщетение не
можело да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който
застрахованият е изпълнил своите задължения по чл.206 и чл.207 /отм./ от КЗ.
Ищецът уведомил застрахователя на 25.10.2014 г. за настъпилото застрахователно
събитие, допуснал експерти за извършване на оглед на увреденото имущество и им
предоставил всички необходими документи, пряко свързани с установяването на
събитието и на размера на вредите. Следователно 15-дневният срок изтекъл на
10.11.2014 г. и считано от 11.11.2014 г.,
застрахователят бил в забава и дължал на застрахования мораторна
лихва върху незаплатената част от дължимото обезщетение.
Ищецът моли съда да осъди З. “Б.В.И.Г.“
да му заплати сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща част от
общата дължима сума от 629 008 лева, представляващи незаплатена част от дължимо
застрахователно обезщетение по щета № **********/121-14 по комбинирана
застрахователна полица „Имущество“ № 2200130800R00750/04.12.2013
г., сключена между „Т.И.“ ЕООД, за настъпило застрахователно събитие -
наводнение, в периода от 24.10.2014 г. до 26.10.2014 г. вкл., при което са
нанесени щети на застрахованото имущество, ведно със сумата от 12 965 лева,
представляваща лихва за забава върху претендираната
главница с настоящия иск, за периода от 11.11.2014 г.
до датата на исковата молба, както и законна лихва върху главницата, считано от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът
З. „Б.В.И.Г.” оспорва изцяло по основание и размер исковете. Ищецът не бил
материално правно легитимирано лице, тъй като не били представени доказателства
за собственост по отношение на имуществото (движимо и недвижимо), обект на
заявените искове. Съгласно условията на договора ищецът не бил правоимащо лице да получи застрахователно обезщетение и
това негово право се пораждало при наличие на съгласие от Бенефициер,
в полза на който била налице изрична уговорка между страните по
застрахователния договор.
Ответникът
твърди, че не е доказано настъпване на събитие явяващо се покрит риск по
смисъла на Общите условия към застрахователния договор. Налице били
изключенията, предвидени в раздел VIII. „Общи Изключения” на Общите условия към
застрахователния договор, във връзка с нормите на чл.207 и чл. 211 КЗ, които са
основание за освобождаване на застрахователя от задължение за заплащане на
обезщетение, респ. за намаляване на размера му. Ответникът твърди, че ищецът не е спазил и
предохранителните мерки, които е следвало да предприеме с цел предпазване на
имуществото от вреди.
Ответникът
не оспорва твърденията за съществуващо застрахователно правоотношения между
ищеца и ответника, възникнало по силата на застрахователен договор, сключен с
полица № 2200130800R00750
при условията и клаузите
договорени между страните, както и за това, че на датите между 24.10.2014 г. и
26.10.2014 г. настъпило събитието, описано в исковата молба.
Ответникът
оспорва наличието на уведомление от страна на ищеца до ответника и/или до
ангажиран авариен комисар за „изхвърляне, респ. унищожаване на увредено
имущество” от страна на ищеца, както оспорва наличието на дадено съгласие за
извършването на подобни действия. Във водената и приложена в копие
кореспонденция между страните имало изявление на Застрахователя, че подобно
разрешение и/или съгласуване на действия по изхвърляне и/или унищожаване на
имущество няма и не са правени както от страна на застрахователното дружество,
така и от страна на ангажирания авариен комисар „0 Кю
Кю Ес Ай България” ЕООД.
Ответникът
оспорва, че ищецът е е сторил разходи в заявените
размери; оспорва твърдението, че пред застрахователя и аварийния комисар са
представени всички доказателства необходими за установяване на претенцията по
основание и размер.
Ответникът
оспорва претенциите на ищцеца по размер, тъй като
същите не кореспондирали на действително претърпените вреди, надхвърляли
договорените между страните в застрахователното правоотношение лимити на
отговорност, оспорва размера на исковете и поради обстоятелството, че ищците не
установяват дали и каква част от материалите, имуществото и дейностите са били
вложени реално в обекта, пострадал от наводнението преди възникването му или
реалната им стойност, както и реалното им влагане при евентуално последващо възстановяване; оспорва размера на реално направени разходи за СМР
и/или възстановяване на имущество.
Ответникът
оспорва, че при проектирането на сградите и съоръженията, както и при
изграждането на защитна дига върху морския бряг пред хотелския комплекс, са
спазени всички изисквания и норми и строително-техническите изисквания и норми
Ответникът
оспорва обезщетението за забава.
Ответникът
твърди, че е налице съществено съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на „Т.-И." ЕООД поради неспазване на
действащи правни норми, регулиращи застрояването на морския бряг със „защитни”
съоръжения от страна на застрахования. Всяко съоръжение в зона „А" на
морския бряг съгласно чл.6, във връзка с чл.9 от Закона за устройство на
черноморското крайбрежие крайбрежната плажна ивица било обособена територия,
трябвало задължително да бъде изградено по определени правила и при определени
условия и най-вече при спазване на съответна процедура по неговото узаконяване
и контрол. Още повече, когато създавало предпоставки за риск и последици от
неблагоприятни събития като наводнение например. Задържането на вода и
наводнението в тази степен било в пряка връзка и пряко допринесло за наводнението
в застрахования обект. Налице били изключенията, предвидени в раздел VIII.
„Общи Изключения” на Общите условия към застрахователния договор, във връзка с
нормите на чл.207 и чл. 211 КЗ, които са основание за освобождаване на
застрахователя от задължение за заплащане на обезщетение или за намаляване на
размера му. Ищецът не бил спазил и предохранителните мерки, които е следвало да
предприеме с цел предпазване на имуществото от вреди и сам създал предпоставки
за настъпването на наводнение чрез издигането на незаконно съоръжение,
възпрепятстващо отичането на водата обратно към морето.
Ответникът
твърди, че е налице подзастраховане и
застрахователното обезщетение следвало да бъде определено в пропорция съобразно
размера на загубата.
От
страна на аварийния комисар била представена окончателна оценка за вредите от
събитието на обща стойност 907 575, 37 лв., разпределена по засегнато
имущество: сгради в размер на 419 630 лв.; МСО в размер на 244 563.58 лв.;
Инвентар в размер на 209 144,37 лв. Общо: 873 337.95 лв. Застрахователното
обезщетение било изплатено на три транша - на 20.11.2014 г. авансово изплатени
100 000 лв. с цел подпомагане на процеса на по-бързо възстановяване на щетите.
При постъпила от страна на застрахования последваща
молба за второ авансово плащане с цел подпомагане на процеса на по-бързо
възстановяване на щетите, на 11.03.2015 г. билоизплатено
второ авансово плащане в размер на 100 000 лв. На 12.06. 2015 г. било изплатено
окончателното застрахователно обезщетение в размер на 673 337.95 лв. или
общо били изплатени 873 337, 95 лв. Всички вреди били репарирани. Разликата
между претендираната сума и реално изплатеното
застрахователно обезщетение вероятно била в размер на непредставеното за оглед
и оценка изхвърлено или унищожено по твърдения на застрахования имущество, за
което нямало и налични документи и/или следи да е съществувало реално.
Съдът
като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Представена
е
Комбинирана застрахователна полица „Имущество“ № 2200130800R0075Q/04.12.2013
г.,
удостоверяваща сключен застрахователен договор между З. „Б.В.И.Г.” в качеството
на застраховател и „Т.-И." ЕООД в качеството на застрахован за обект Хотел
Мирамар, гр.Обзор – сграда, вкл. басейни; машини
съоръжения, оборудване; инвентар; разходи за придобиване на ДМА; материали;
електронно оборудване. Общият размер на застрахователната сума е
30 265 860.97 лв. като уговорения лимит за риск наводнение /клауза
003/ е 3 000 000 лв. за едно събитие. Общо дължимата сума за
застрахователната премия е 28 632.42 лева. Застрахователният договор е
сключен със срок на покритието 1.01.2014 г. до 31.12.2014 г.
Съгласно чл.IX, т.1, б.“а“ от ОУ при настъпване
на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да извести в писмен вид
застрахователя в 3-дневен срок от узнаването като запази увреденото имущество
за оглед от представители на застрахователя и им осигури достъп в обекта. Съгласно
чл.IX,
т.2 от ОУ в срок от 7 дни от уведомлението застрахованият е длъжен да представи
на зсатрахователя списък и описание на
увреденото/унищожено имущество.
Представено е Писмо за покритие от
6.12.2013 г. към Комбинирана застрахователна полица „Имущество“ № 2200130800R0075Q/04.12.2013 г.
във връзка с удължаване срока за плащане на първа вноска.
Представена е Клауза 027 „Прехвърляне
направа по полица“, сключена на 4.12.2013 г., към Комбинирана застрахователна
полица „Имущество“ № 2200130800R0075Q/04.12.2013 г. за застрахован
обект Хотел Мирамар, гр.Обзор – сграда, вкл. басейни;
машини съоръжения, оборудване; инвентар; разходи за придобиване на ДМА;
материали; електронно оборудване, по силата на която З. „Б.В.И.Г.” се е
съгласило при настъпване на застрахователно събитие, покрито при условията на
застрахователната полица да прехвърли правата по полицата и да изплати застраховаателно обезщетение на Ю..Б.АД до размера на
непогасената част от кредита и на „И А. Б. Л.“ ЕАД до размера на непогасената част
от паричното задължение, за обезпечение на които се сключва тази допълнителна
клауза.
С Уведомление - изх. № Л-
06059/15.06.2015 г. З. “Б.В.И.Г.“ е уведомило „Т.-И." ЕООД, че окончателната
оценка за вредите от застрахователното събитие в периода 24.10.2014 г. – 26.10.2014
г. вследствие проливни валежи, е определена на обща стойност 907 575, 37 лв.,
разпределена по засегнато имущество: сгради в размер на 419 630 лв.; МСО в
размер на 244 563.58 лв.; Инвентар в размер на 209 144.37 лв. Общо:
873 337.95 лв.
С Писмо изх. № 06-531/10.06.2015 г. до
Ю..Б.АД, с копие до „Т.-И." ЕООД З. „Б.В.И.Г.” е изразило готовност за
заплащане на обезщетение за събитие „наводнение“ в резултат на което са
нанесени щети на обект Хотел Мирамар, гр.Обзор.
С Писмо изх. № 06-954/10.06.2015 г. до
З. “Б.В.И.Г.“ Ю..Б.АД е заявило съгласие сумата на застрахователното
обезщетение да бъде преведена по посочената в писмото сметка на „Т.И."
ЕООД в Ю..Б.АД.
Представена е електронна
кореспонденция между адв. А.П. като представител на „Т.И.”
ЕООД и представител З. „Б.В.И.Г.”. Представителят на З. „Б.В.И.Г.“ е посочил,
че след обявяването на събитието, от тяхна страна е възложена независима
комплексна експертна оценка на „О.Б.“ , която агенция с писмо от 6.11.2014 г.
посочила всички необходими документи за целите на експертизата и дала писмени и
изрични указания за запазване и предоставяне за оглед на всички единици от
застрахованото имущество, за които е предявена претенция. Посочено е, че липсва
съгласие от З. „Б.В.И.Г.“ за изхвърляне на имуществото.
С Писмо с изх. № Л 05997/15.04.2015 г.
на З. „Б.В.И.Г.”*** и Писмо от „Т.И.” ЕООД във връзка с представено правно
становище към авариен протокол и Писмо
от „Т.И.” ЕООД във връзка с авариен протокол страните са коментирали
законността на „зимен щормови вал“.
Представено е Становище по възражение
от З. „Б.В.И.Г.”***. В това становище е посочено, че на засегнатия обект Хотел Мирамар, гр.Обзор са направени 4 огледа, съответно на:
27.10.2014 г.; 30.10.2014 г.; 7.11.2014 г.; 12.11.2014 г. При огледа на
27.10.2014 г. водата все още не се е изтеглила от сутерена на блок А, главното
машинно помещение за басейните и други под ниво кота +0.00. При втория оглед на
30.10.2014 г. водата се е изтеглила и присъства представител на З. „Б.В.И.Г.“ –
Г.Г.– управител на офис Варна. При третия оглед на
7.11.2014 г. е посочено, че се изнасят мебелите от битовите помещения като ПДЧ
мебелите са в разглобено състояние, а голяма част от масивните мебели са все
още в спалните; складирани са минибаровете от стаите
в двора – 20 бр.; изнесени са стоки от складовете – кошове лампиони, компресори
двигатели и др. При четвъртия оглед на
12.11.2014 г. е констатирано, че продължава почистването и разглобяването и
изнасянето на масивна мебел. Констатирано е че липсват списъци за заприходяване на инвентар /за които е посочено при третия
оглед/, както и изисканата с писмо документация. Към становището е приложен
коментар към инвентарна книга, изготвен от „О.Б.“ в която са описани вещи към
които е посочено от страна на „О.Б.“ и от страна на „Т.и.“ ЕООД дали са им
представени за оглед като вещите са остойностени.
Представен е Авариен протокол,
изготвен от „О.Б.“ за констатираните щети на обект Хотел Мирамар,
гр.Обзор след застрахователното събитие от 25.10.2014 г. вследствие интензивни
валежи и изтичане на канализационна вода. Посочено е, че при наличие на
изкуствено създадено препятствие за свободно изтичане на повърхностните
дъждовни води, уврежданията са значителни, тъй като изградената дига създавала
предпоставки дъждовните води да се задържат като в случая на места нивото е
достигало 1.2 метра в партерните етажи на отделните сгради. Загубите са остойностени на общо 838 193.85 лв. Посочено е, че при
липсваща изкуствено създадена пясъчна преградна дига под риск от заливане са
само помещения, МСО, имущество и инвентар, намиращи са под кота
0.00 м., а именно сутеренен етаж на сграда А1 и възможност за частично проникване
на дъждовни води на партерните етажи на отделните сгради като загубите в този
случай са остойностени на 551 100.47 лв.
Безспорен факт по делото е, че З. „Б.В.И.Г.“
е заплатило на З. „Б.В.И.Г.“ обезщетение в размер 873 337.95 лв., от които
за сгради 419 630 лв., за машини,
съоръжения и оборудване – 244 563.58 лв. и за инвентар – 209 144.37
лв.
С писмо изх.№ *********/6.11.2014 г. до „Т.и.“ ЕООД „О.Б.“
ЕООД е поискало всички единици от застрахованото имущество, за които е
повдигната претенция да бъдат запазени и представени за инспекция и отбелязване
от страна на аварийния комисар срещу предварително изготвените описи, както и
всички площи за ремонт по част СМР въз основа на предварително подготвени
количествени сметки /акт обр.19/ да бъдат представени
за инспекция и съгласуване. Посочено е, че до приключване на работата по случая
липсва писмено уведомление или съгласие за даване разрешение „Т.и.“ ЕООД да
пристъпи към унищожаване/изхвърляне на увредено имущество във връзка със
застрахователно събитие от 25.10.2014 г. за обект Хотел Мирамар,
гр.Обзор.
С писмо изх. № Л-06059/15.06.2015 г.
до „Т.и.“ ЕООД, З. „Б.В.И.Г.“ е уведомило, че е определило дължимото
застрахователно обезщетение на 873 337.95 лв., от което авансово изплатени
били 200 000 лв. като разликата за доплащане била 673 337.95 лв.,
която била преведена в полза на „Т.и.“ ЕООД по посочената банкова сметка. ***,
че разпределението на обезщетението по групи активи е следното: 1./ вреди по
активи, заприходени по сметка 203 „Сгради –
453 867.42 лв.; 2./ вреди по активи „МСО“ /машини и стопанско оборудване/,
заприходени по сметка 204 - в размер 244 563.58 лв. и 3./ вреди по
активи инвентар, сметка 206 в размер на 209 144.37 лв. Посочено е, че при
определяне на дължимото обезщетение в частта засегнати актими
, заприходени по сметка 203 е отчетено наличието на подзастраховане, произтичащо от декларирана застрахователна
сума от 25 155 000 лв. и определената действителна стойност на
архитектурно-строителната част в размер 27 207 391 лв.
/възстановителна 30 536 478 лв./ като в тази връзка на основание
клауза „Усредняване“ от гл.IV „Обезщетение“ от условията на Клауза 001 „Пожар и
други опасности“ във вр. чл.205, ал.1 от КЗ
обезщетението е определено пропорционално и е в размер 419 630 лв.
По делото са представени подробно
описани в молба на ищеца от 31.01.2017 г. фактури за закупуване на домакински
вещи и оборудване, издадени през 2015 и 2016 г. от продавачите към купувача „Т.и.“
ЕООД. С тази молба са представени протоколи за доставка на инвентар.
Представени са 14 протокола за
бракуване на вещи и инвентар, единадесет от които са съставени на 27.10.2014 г.,
два – на 30.10.2014 г. и един на 31.03.2015 г. Общата стойност на бракуваните
вещи е 814 450.46 лв. Ответникът ги е оспорил като е посочил, че счита, че
са антидатирани и изготвени за целите на процеса
частни документи.
По делото е разпитана като свидетел Д.Р.А.,
от чиито показания се установява, че работи в Мирамар
клуб като директор експлоатация. Наводнението станало на 24 срещу 25 октомври
2014 г. и било следствие на много силен и продължителен дъжд и буря с вятър,
вследствие на които прелели коритата на двете съседни реки и залели полето,
пътя и хотелския комплекс. В момента, в който наводнението започнало, дори два часа преди това, й се
обадили колеги, които бяха на дежурство във Варна /били събота и неделя/.
Заедно с комплексния управител тръгнали към обекта, но не успели да влязат
поради наводнението и заливането на пътя между Бяла и Обзор. Сутринта на
неделята на 25.10.2014 г. успели да влязат към 8.30 часа. Успели да достигнат
на разстояние на 100 м до входа на хотела. Наводнението обхванало целият
регион. Полетата, които са под Балкана, пътят, който бил един прав участък от
5-6 км, който свързвал Бяла с Обзор, полетата, хотелските комплекси ,част от
които е хотелския комплекс, на първа линия, на плажната ивица, всичко било като
едно езеро, цяла нощ водата, която се била изляла на тази огромна площ, била на
80-90 см. височина. Пътят бил затворен. Отворили го в 7.30-8.30 часа сутринта. Не
успели да стигнат до входа на хотела. Водата била на 80-90 см височина и от
шахтите продължавала да извира вода. Обули ботуши и едва тогава успели да стигнат.
Основно наносите и водата идвали от преливането реката, от горната страна на хотела,
откъм полето. От там дошла приливната вълна, тъй като водата излизайки от
коритото си, набирала сила и носела наноси от полето. Затруднение идвало от
преливането на шахтите, от дъждовната и мръсната вода от канализацията, тъй
като пречиствателната станция в Обзор също аварирала, в нощта на наводнението.
Хотелският комплекс бил в най- ниската част, поради което бил наводнен.
Звъннали
на застрахователния си агент още в съботния ден. В неделя на 25.10 влезли в
обекта до някъде като не успели да достигнат до всички части на комплекса
/който бил разположен на около 50 дка в
4 сгради, с много общи площи и басейни/. Звъннали и на гражданска защита,
защото имали нужда от тежка техника за изпомпване на събралата се вода. Първият
представител на застрахователя се появил във вторник на 27.10.2014 година - И.Н..Три
дни след това, към 30 октомври отишъл мениджър от варненският офис на З.
„Б.В.И.Г.“ - казвал се Галин. При първия оглед успели да
огледат щетите в предната част на хотела, перално стопанство, СПА център тъй
като те са на входа, на хотела. В основният блок, който представлявал фоайе,
рецепция, лоби бар, офиси, така наречения плей офис /където
се намирала цялата комуникационна техника на хотела/, вътрешен басейн, и
направили първичен оглед на залетите външните басейни /три на брой/ и ресторант
и два от другите блокове, до които имало някакъв достъп. В най-отдалеченият
блок БЗ, в който водата била почти метър, и подземните помещения, все още
изпомпвали застоялата, насъбрала се вода. Имали затруднения при изпомпването, тъй
като пречиствателната станция в Обзор аварирала и три дни не работела. Имало огромни
кални наноси, както и фекални, които се увеличавали
поради авариралата станция в Обзор. Наложило се да възложат на трети лица, част
от почистването. В края на седмицата успели да влязат и в подземията. Там
щетата била пълна. В подземието се намират зимните складове на хотела, който бил
капацитет 500 стаи, 1500 човека, технически съоръжения, като омекотителна станция, техническа работилница, водни
резервоари плюс хидрофор. Всичко това било тотална
щета. Имало избити стени и врати. Цистерни с 500 тона вместимост вода били
намачкани като кенчета „кока кола“.Това било при
вторият оглед, на който присъствали свидетелката, тогавашния комплексен
управител - Е.М., И. и мениджъра от Булстрат - Галин.
Пълен
и цялостен опис нямало. Били започнали да вадят имуществото. Имало първичен
оглед, първична диагностика на щетите на техниката, както и на имуществото. Последващият, трети оглед бил в края на януари месец, с
експертна комисия от трима, единият от които бил свидетел. Били започнали да
вадят увреденото имущество, тъй като имало опасност от зарази. Първостепенна
грижа била да отводнят, да почистят комплекса, съответно да извадят калните,
мокри мебели и погинал инвентар. До края на януари нямало друг оглед, а контакт
по телефона с И. и го уведомявали какво се случва. На всеки етап от работата
правели снимки, които му изпращали. Втората стъпка, след отводняването била
почистване на насъбралата се тиня и кал, които на места достигали 15-20 см.,
както и ваденето на цялото имущество: бельо, хавлии, матраци, легла и така
нататък, изнасянето му на вън, сортирането му.
Звъняли по телефона, защото нямало къде да складират това
имущество. Трябвало да го изхвърлят. Седмица след това наводнение, имало дни с
18 градуса температура и имало опасност за допълнителни зарази. Когато започнали
да изхвърлят имущество, което нямало как да държат толкова дълго време,
получавали разрешение от И.Н.. Например от наводнените първи етажи на трите
сгради извадили матраци, гардероби, които били мокри и нямало как да изсъхнат.
Нямало как да бавят нещата и това нещо да стои при тях. Правели снимки, които
изпращали на всеки етап от разчистването. Съгласието на И.Н. било нужно за
действия по изхвърлянето. То не се случило за един ден, защото имуществото било
страшно много. И.Н. отишъл на един междинен оглед, той имал и други обекти за
оглед. Цялостното разчистване, за да започне ремонт на самия хотел ставало със
знанието и разрешението на И.Н.. При огледа в края на месец януари можели да задържат
и задържали навън част от имуществото за оглед от комисията. Към 15 януари трябвало
да се вземе решение за започване на ремонт, от което зависело, дали ще работи
обекта съответния сезон. Това било огромна работа, но нямали избор, тъй като
имали сключени договори с тур оператори, резервации и щели да претърпят много
повече щети, ако не отворили. Започнали ремонт. Два месеца почиствали тиня и
кал и изнасяли имуществото и успели да отворят хотела на 12 април.
На
първият оглед свидетелката била упълномощена да извършва огледа в качеството си
на директор експлоатация. В хода на
разчистването М. извършвал телефонните разговори с И.Н.. На свидетелката И.Н.
не бил давал разрешение, за каквото и да било. При третия оглед /междинен/ И.Н.
бил на оглед при съседен обект „Простор“, който също бил застрахован към ответника
и след огледа там минал, по повод
показването на мебелите и тяхното извозване по тяхна покана. При този междинен
оглед нямало протокол. Този оглед бил неофициален. Свидетелката лично с
представител на застрахователя не била комуникирала, освен с експертните лица
които идваха да извършват оглед.
„О.Б.“ било експерт, повикан от страна на З.
„Б.В.И.Г.“, за да направи
независима, експертна оценка. Когато дошли експертите свидетелката не знаела,
че са независими експерти.
Пред
хотела имало пясъчен насип, който правели всяка зима - между хотела и морето, с
оглед защита от евентуално преливане и вливане на морето в сградите. Този насип
се правел от тях, с точни и ясни изисквания с процепи и канали. Той бил висок -
2 м и стигал до 2.5 метра. Издигали го с
булдозер.
Всичко
което било извозвано, като вещи и имущество било документирано, протоколирано
изписано, с протоколи за брак. Имало и снимков материал. Нямало как да държат
до края на януари месец кални и мокри вещи.
По делото е разпитан като свидетел И.Й.Н..
От показанията му се установява, че бил назначен като вещо лице по случая. Първият оглед бил на
27.10.2014 г. и бил извършен лично от него. Вторият оглед бил с представител на
застрахователната компания от Варна. В последствие имало още четири огледа. Щетата
била разпростряна във времето и пространството, тъй като обектът бил голям. В
края на ноември месец и средата на януари месец нямало огледи. В началото на
2015 година и през февруари имало огледи, тъй като се събирали документи. В
началото на 2015 година имало два огледа, за доизясняване. След това имали един
оглед, с колегата, от софийския офис, за представяне на документи. На хотела
бил в началото на годината два пъти. Основно комуникирали с управителя на
хотела И.М.. Когато имало готовност да се покажат някои от вещите, тъй като в
началото те не били разчистили нищо и ги изкарвали периодично, му се обаждали и
свидетелят отивал. Там на място комуникирал, с техническо лице на име Веселин.
Нямало
случай свидетелят да бъде поканен на оглед и да не отиде. По принцип при
огледа, ноември месец, когато разчиствали увредено имущество от сутерена, били
изкарали мебелите под формата на каша, тогава заснел целия куп, който се бил
образувал от отпадъци. Като цяло след всяка молба, свидетелят се консултирал
със застраховател дали е възможно да бъде изхвърлено това и отговорът е бил: “Нека
се запазят всички неща, които са увредени“. Свидетелят не бил казал да се маха
нищо, не бил давал разрешение да се маха нищо.При всеки един от огледите
процедирали така – свидетелят снимал всичко и което можело да бъде оценявано на
място, го оценявали. Всичко което констатирали като увредени вещи, всичко било
намерило отражение в изготвените от свидетеля протоколи. Част от мебелите били
под формата на куп и проблемът бил, че нямало как да бъдат преброени увредените
мебели. Не била оценена бройката. Помещенията, от които било изкарано увреденото
имущество, били в сутерена, блок А, там се е помещавал персонала и мебелите били
от ПДЧ. Експертите работили по описа на мебелите, който бил представен от самия
хотел. Работили по описа на мебелите като здрави. При първите два огледа било
невъзможно да бъде направена подробна оценка. Теренът бил наводнен, имало нива,
които били изцяло под вода, имуществото не било изкарано на вън. Тогава оглеждали
само щети по сградата. При третия оглед било извадено част от имуществото,
което свидетелят заснел и описал, след което бил помолен И.М.да даде актуалните
списъци, със заверка като заприходени, защото
инвентарът не можело да бъде оценен, защото не е малък. Работили по това което
е изкарано на момента. Имали снимков материал, по това което е изкарано. Това
което представили като опис се появило много по-късно - през февруари 2015
година. Не били работили по документи. Били поискани необходимите документи, за
да могат да оценяват по-точно, но не им били предоставени документите за
стоките.
Свидетелят
заварил пясъчна дига и я заснел. Дигата вероятно била направена, за да може да
спре вълна от морето. При наводнението тя препятствала водата да се оттече в
морето. Дигата била около 4 метра. Била правена с механизация. Когато направили
първия оглед огледали и терена, там имало канал или река, което било
предпоставка да се наводни терена, като цяло да се получило едно огромно блато.
Вероятно дигата препятствала водата да се отчете, защото погледнато от пътя, в
дясно имало блатна растителност , камъш, в която били отнесени част от
шезлонги, детски играчки. Водата тръгнала на там, защото дигата спряла водата
да се оттече и тя си търсила път в това дере.
Свидетелят
бил назначен като вещо лице от „О.Б.“. Свидетелят извършил
огледите, отразени в аварийния
доклад. Нямало как да броят, при положение, че всичко е под вода. Изисквали от
управителя на хотела опис на всичко, което е представено, но този опис дошъл
по-късно.
По
делото е разпитан като свидетел М.Т.Д., от чиито показания се установява, че в
качеството си на авариен комисар участвал в огледа на повреденото имущество в
хотел Мирамар в началото на 2015 година, януари и
февруари. При двете му посещения управителя на комплекса бил там. От свидетеля
не било искано разрешение да бъде унищожавана част от увреденото имущество.
Такъв въпрос за унищожаване на имуществото не му бил задаван. Свидетелят удостоверявал при огледите единствено това,
което лично е видял. Свидетелят работел по списък от констативни протоколи от
предварителен оглед. Не му били представени документи, за собственост.
Свидетелят бил със специалност - машиностроене и газоснабдяване, публична
администрация. От 1994 г. имал оценителски права. Бил
назначен от „О.Б.“ като оценител. Преди да отиде в хотел „Мирамар“
по електронен път му изпратили документи
от управителя на дружеството - авариен комисар. Изпратили му констативни
протоколи от дефектовка и тези констативни протоколи
които били съставени от различни фирми, които били привлечени във връзка с
преценката на имуществото. Свидетелят имал предварителен поглед какво трябва да
се оценява. Инвентаризационните описи ги видял три седмици по-късно, представил
му ги управителя на фирма „ Окса“. Свидетелят не бил
преценявал колко вещи от конкретен вид са останали.
По
делото е разпитан като свидетел И.М.М., от чиито
показания се установява, че към момента работи към „Албена“ АД - курортен
комплекс като управител комплекс. Към периода 2014 г. бил комплексен управител
в хотел „Мирамар“ - Обзор. След наводнението, няколко
часа не могъл да стигне до хотела, защото пътят Бургас - Варна бил затворен
точно в равната част. Наводнението било вечерта. Обадил се на Гражданска защита
и на прекия застраховател - посредникът.
На другия ден регистрирали щетата, а на следващия отишъл на оглед И. –
представител на „Буслтрад“. В последствие той отишъл
заедно с началника на „Б.“ за Варна. Водата се застояла няколко дена. Цялото
поле било пълно с вода. В цялото поле се застояла водата. Нямало как да се
оттече, защото било равно. Реката била запушена от голямото вълнение, помпените
станции не работели, канализацията на Обзор била затлачена с тиня. Снимките към
аварийния доклад правил основно свидетеля. Пясъчният насип бил с височина от
около два метра, ориентировъчно, малко повече от човешки ръст. Дигата не повлияла
на оттичането. Водата, която заляла хотела, не стигнала до дигата. Снимките
правили заедно с колегите. Представители на „Б.“ при фотографирането нямало. Те
отделно идвали и си правили снимки. Когато изхвърляли част от увреденото
оборудване имали разрешение от страна на „Б.“. В един момент дворът на хотела
станал като едно голямо сметище. Свидетелят комуникирал с лице, което се казвало
И. и от него получавал разрешението за изхвърляне. Други аварийни комисари на
оглед по време на изхвърлянето освен И. нямало. Доста дълго продължило
възстановяването на щетите. Вече били разчистили, когато другите аварийни
комисари от страна на „Б.“ пристигнали. Това било края на януари. В началото на
февруари 2015 г. отишли другите аварийни комисари. През останалото време ходел И.
и представителя за Варна на „Б.“. Насипът който бил изграден пред хотела
помогнал за намаляване на щетите, тъй като без него вълнението, което било 4-5
бала, щяло да залее допълнително територията на хотела.
Свидетелят
няколко пъти искал разрешение за изхвърляне. По негово време имало много
наводнения. Месец след на наводнението касите на хотелските стаи започнали да
се раздуват. Всичко било под водата и с тиня и било отпадък - чаршафи, врати
мебели, посуда, много неща - като едно бунище бяхме
станали. Съставили писмени протоколи при изхвърляне на вещите. Свидетелят
подписвал такива протоколи, заедно с други служители на „Турист инвестмънт“ - Д. А., също и лице от техническата служба и
счетоводен отдел. Към този момент В.Ж.бил ръководител техническа служба. С тези
протоколи бракували активите. Протоколите освен подписи имали и дата. Разговори
за унищожаването на вещите били водени с И., когото свидетелят считал за представител
на застрахователите. Той бил като външен експерт, изпратен от „Б.“ заедно с
ръководителя на „Б.“ за Варна. Свидетелят не помни точната бройка на
шезлонгите. Хотелът имал 500 стаи лятото и над 1400 госта на ден. Почти всички
шезлонги били изхвърлени. Свидетелят не помни дали вписвали в протоколите
вещите,които изхвърляли и тези които оставали. Случвало се и друго – идвали
хора и вземали от изхвърлените вещите за лично ползване. Асансьорите на
сградата били с иноксово покритие, защото
камериерките ги забърсвали лятото, заради честата експлоатация и оставали
пръсти. Купили нова система за повишаване на налягането в хотела. Всички
покупки съгласували със собственика на хотела. Свидетелят не подписвал фактури
за покупки. Разрешението от страна на аварийния комисар И.Н. било давано по
телефона. Посъветвал го да правят снимки, които предоставили на аварийните
комисари. И.Н. бил посочен от застрахователния агент като авариен комисар.
По делото е изслушана единична
съдебно-техническа експертиза, която е посочила, че изградената защитна дига
непосредствено пред хотелския комплекс, между него и морето има пряка връзка и
е повлияла в значителна степен за увеличаване последиците /уврежданията/ в
хотелския комплекс. Предназначението на защитната дига е било да предпазва
територията на хотела от към морето. Обектът не е бил предназначен за защита
откъм сушата и в него не са предвидени необходимите съоръжения за оттичането на
водата при подобни наводнения. Защитната дига на практика е препятствала
оттичането на водата, в резултат на което нивото на водата е достигало 80 – 90
см. дълбочина. Без тази дига оттичането на водата щяло да стане по-бързо.
Изслушана е тройна съдебно-техническа
експертиза. Вещите лица при направен на място оглед установили, че Хотелски комплекс "МираМар" е ситуиран на кота по - ниска от котата на
плажната ивица. Прилежащият терен между плажната ивица и сградите на хотела бил
оформен на две нива, като първата площадка е с котата
на хотела, а втората е по - висока от първата с около 30 см, но видимо по-ниска от котата
на плажната ивица. При това за оттичането на водата се разчитало единствено на
канализационната й система. Басейните, изградени между плажната ивица и
хотелската сграда са изпълнени от бетон и водата от наводнението е следвало да
бъде поета единствено и само от отводнителната система на съоръженията, а площадковата ВиК, изградена под
вертикалната планировка на терена следвало да поеме водното количество, създало
се вследствие на регистрирания интензивен валеж. Площадковата
ВиК не е поела /не е била в състояние да поеме/
създалото се голямо водно количество, вследствие на което водата на територията
на курортния комплекс се е задържала в продължение на няколко дни. Огледът на терена
установил, че самото изпълнение на вертикалната планировка на терена не
предвижда естествено оттичане - т. нар. „гравитачно оттичане на вода“ към
морския бряг, поради отсъствие на денивелационен
наклон на терена към морския бряг. Комплекс Мирамар
се намира между два склона и коритата на две реки, южно от терена на комплекса
минава река Двойница вливаща се в Черно море, в която се заустват
водите на Пречиствателна станция за отпадни води /ПСОВ/ Обзор - Бяла, а северно
от комплекса се намира река Перпери дере. Вещите лица
считат, че изградената защитна дига не е повлияла върху наводнението и
хотелския комплекс, тъй като същото е настъпило вследствие значително покачване
на водното количество, породено от регистрираните интензивните валежи, както и
от настъпилата авария на ПСОВ Обзор - Бяла и последващото
преливане на река Перпери дере. Хотелският комплекс
видимо е разположен на по-ниска надморска височина от морския бряг,
обстоятелство, което е следвало да бъде взето предвид при оразмеряване
/определяне на по- високи параметри/ на изградената и въведена в експлоатация с
Разрешение за ползване площадкова ВиК,
която не е могла да поеме създаденото значително водно количество към датата на
наводнението. Поради своето местоположение основната сграда първа посрещнала
стеклото се в хотелския комплекс водно количество, което преминало през нея,
заливайки сутерена и партерния й етаж. Изградената защитна
дига непосредствено пред хотелския комплекс на морския бряг нямала пряка връзка
и не е повлияла на последиците от наводнението в хотел "Мирамар". Тя представлявала временен пясъчен насип,
направен от "Т.И." ЕООД, с цел защита от евентуално навлизане на вода
от морето в процесния хотелски комплекс през зимния
сезон. Хотелският комплекс видимо е разположен на
по-ниска надморска височина от морския бряг, а самото изпълнение на
вертикалната планировка на терена не предвижда естествено оттичане - т. нар.
„гравитачно оттичане на вода“ към морския бряг, поради отсъствие на денивелационен наклон на терена към морския бряг. Процесният имот се е "оказал" разположен на пътя
на огромен воден поток, формиранот интензивните
валежи, както и от настъпилата авария на ПСОВ Обзор - Бяла и последващото преливане на река Перпери
дере. Защитната дига не е попречила на оттичането на водата
при възникналото наводнение, тъй като Хотелския комплекс видимо е разположен на
по-ниска надморска височина от морския бряг, а самото изпълнение на
вертикалната планировка на терена не предвижда естествено оттичане към морския
бряг, поради отсъствие на денивелационен наклон на
терена към морския бряг.
Изслушано е допълнение към изслушаната
тройна съдебно-техническа експертиза, представляващо съдебно-геодезическа
експертиза. Вещите лице, след извършена геометрична нивелация и допълнителни
измервания не установили точки с по-ниска кота от котата на морското ниво като котата
на най-ниската точка от хотелския комплекс е плюс 1.65 м. Котата
на дъното на басейна е плюс 0.28 м. следователно нямало части от хотелския
комплекс и терена му, които да са под морското ниво. Вещите лица са посочили,
че разликата във височината на защитната дига и нивото на сградите в хотелския
комплекс /денивелационния наклон на терена е
възпрепятствало естественото оттичане на водното количество в периода на застрахователното
събитие. Височината на защитната дига плюс 3.825 м. било значително по-високо с
около два метра от нивото на водата в комплекса. Изграденият обект „защитна
дига“ е предназначен за защита от наводнение на хотелския комплекс откъм морето
без да се предвиди, че е възможно наводнение и от към сушата. В този случай
водата е следвало да се оттече към морето
По делото е изслушана
съдебно-икономическа експертиза, съгласно заключението на която
възстановителната стойност на пострадалото имущество е в общ размер 503 741.35
лв., от които 327 936 лв. – стопански инвентар; 35 559.01 лв.
дълготрайни материални активи; 73 338 лв. – машини, съоръжения и
оборудване; 66 908.34 лв. – СМР. Вещото лице е работило по аналитични
салда по сметки и аналитични дневници по сметки; фактури за извършени разходи и
оферти.
Изслушана е тройна
съдебно-икономическа и оценителна експертиза. Съгласно заключението, дадено от
вещите лица поради невъзможността на вещите лица да извършат оглед на
увреденото имущество, непосредствено след наводнението на 24.10.2014 г. не може
да бъде отговорено на въпроса кое от увреденото
имущество е било напълно увредено и кое е можело да се възстанови за следваща
употреба. Общата стойност на нанесените вреди вследствие наводнението
Вещите
лица констатират, че покритите от ответника загуби съвпадат с констатациите от
Становище по възражение /на л.41 - л.92 от делото/, изготвено от аваринните комисари на Окса /OQQSA/. Определеното обезщетение за активите по
сметка 203 - позиция по ред 1 и ред 2 (на л.70 том 1 от делото) е общо 453
867,42 лв., а реално изплатеното обезщетение е в размер на 419 630,00 лв., -
неизплатена сума в размер на 34 237,42 лв. По Становището, определеното
обезщетение за активите по сметка 204 - позиция по ред 3 е 244 563,58 лв., като
е изплатено обезщетение е в същият размер. По Становището, определеното
обезщетение за активите по редове от 4 до 7 вкл., формира активи на стойност
209 144,37 лв., като изплатено обезщетение е в същия размер.
На база констатациите на вещите лица
по счетоводните данни на ищеца относно ненамерения инвентар и оборудване към
31.12.2014 г. от извършената инвентаризация, в приложение
1 към заключението e изчислена
пазарната стойност на установеното липсващо и увредено имущество към 25.10.2014
г. Изчислената пазарна стойност на
ненамерените краткотрайни активи към 25.10.2014 г. датата на застрахователното
събитие е 204 771,96
лв.На база изготвения опис по приложение 2 към заключението, изчислената
пазарна стойност само за КМА, за които има данни за замяната им след датата на
застрахователното събитие е 158 509,77 лв.
Вещите лица са посочили, че поради невъзможност да определят
степента на увреждане на отделното оборудване и инвентар след наводнението на
24.10.2014 г. в гр. Обзор, не може да бъде изчислена стойността на труда за
възстановяване на щетите по пазарни цени.
Вещите лица са констатирали, че
застрахователната стойност на краткотрайните материални активи - инвентар,
активи под прага на същественост и кухненско оборудване, непризнати от
ответника, установени като липси по извършена инвентаризация от комисия на
ищеца е - 433 454,17 лв.
Изчислената възстановителна стойност
на подменените краткотрайни активи на база предоставени данни от ищеца за
единични стойности на новозакупения инвентар /КМА/
след наводнението, по фактури е - 488 002,95 лв.
Общият размер на възстановителната
стойност на щетите, нанесени от проливни дъждове в периода 24 - 26.10.2014 г.,
по смисъла на чл.203 ал.З от КЗ /отм./ е посочен като изчислената стойност на увредения
сграден фонд съоръжения и оборудване, както и извършените ремонтни дейности
въз
основа на предоставените счетоводни данни е представена в размер на 463
270,00 лв. Размерът на заплатените разходи от „Т.И.“
ЕООД за премахване на щетите от наводнението през м. октомври 2014 г. без
ДДС съгласно счетоводните отразявания на издадените на
„Т.И.“
ЕООД от съответните контаргенти фактури възлиза
на 607 929,20 лв. Уточнено е, че под възстановителна
стойност на щетите, вещите лица имат предвид посочената в чл.203, ал.З от КЗ
/отм./ - възстановителна застрахователна стойносте
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Вещите лица са констатирали неопределеност по отношение
влиянието на дигата към настъпилото застрахователно събитие. Приетите по делото
съдебно-технически експертизи не съдържали заключение за това колко по нисък би бил размерът на
вредите като стойност при липсата на въпросното защитно съоръжение, изразено
процентно, спрямо реално нанесените вреди.
Вещите лица са изчислили вариант на
експертизата, съобразно становището по възражение от 19.05.2015 г., изготвено
от аварийни комисари на OKCA /OQQSA/
-
инж. И.Н., инж. М.Т., инж. Никола Кирилов, инж. Т.Н. - управител, след
настъпване на застрахователното събитие /наводнението/ на 25.10.2014 г. и
извършените от представители на OKCA /OQQSA/, З.
„Б.В.И.Г.“ АД и на ищеца четири огледа за определяне вида и количеството на
нанесените вреди от наводнението, на следните дати - 27.10.2014 г., 30.10.2014
г., 07.11.2014 г. и 12.11.2014 г. В тези документи вещите лица уктановили, че констатациите на аварийните комисари на OKCA/OQQSA/ били, че голяма
част от КМА на ищеца, за които се иска изплащане на застрахователно обезщетение
не били представени за оглед от аварийните комисари, нито били представени
доказателства за тяхното погиване и състояние след наводнението. Изчислената
коригирана стойност на увреденото имущество, инвентар и оборудване вследствие
на настъпилото застрахователно събитие /наводнение/ на 25.10.2014 г. при
наличие на изкуствено създадена дига, съгласно становище по възражение от
19.05.2015 г. е общо 907 575.37 лв., а без наличие на изкуствено
създадена
дига, съгласно становище по възражение от 19.05.2015 г. е общо 576 933.72 лв.
Посочено е, че в становището не е представена методиката, определила
изчисленията.
Вещите лица са изчислили вариант на
експертизата, съобразно отразеното в Аварийния протокол, представен по делото. Изчислената
стойност на увреденото имущество, инвентар и оборудване вследствие настъпилото
застрахователно събитие - наводнение на 25.10.2014 г. при наличие на изкуствено
създадена дига, съгласно авариен протокол от 27.03.2015 г. е общо 838 193.85
лв. Изчислената стойност на увреденото имущество, инвентар и оборудване вследстиве на настъпилото застрахователно събитие/
наводнение/ на 25.10.2014 г. безЗ наличие на
изкуствено създадена дига, съгласно авариен протокол от 27.03.2015 г. е общо
551 100.47 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание
чл.208, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът е предявил частичен иск за
сумата 100 000 лева, представляваща част от общата дължима сума от 629 008
лева, представляваща незаплатена част от дължимо застрахователно обезщетение по
щета № **********/121-14 по комбинирана застрахователна полица „Имущество“ №
2200130800R00750/04.12.2013 г., сключена с ответника в
качеството му на застраховател, за вредите от настъпило застрахователно събитие
- наводнение, в периода от 24.10.2014 г. до 26.10.2014 г. и иск за заплащане на лихва за забава в размер
12 965 лева, представляваща лихва за забава върху претендираната
главница за периода от 11.11.2014 г. до датата на
исковата молба.
Съдът е сезиран с претенции за
заплащане част от обезщетение, дължимо за
съответно: 1./ вредите, причинени на застраховано недвижимо имущество в размер
на 118 715,29 лв.; 2./ вреди, причинени на машини и съоръжения оборудване в
размер 97 519.30 лв. и 3./ вредите, причинени на застраховано движимо
имущество и инвентар в размер на 436 004.72 лв.
С договора за застраховка
застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и
при настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахования или на
трето ползващо се лице застрахователно обезщетение. Договорът се сключва в
писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт и има следните
задължителни реквизити: данни за страните; предмета на застраховката; покрития
риск; срока на договора, както началото и края на З.то покритие;
застрахователната сума и застрахователната премия; дата и място на издаване;
подписите на страните.
Предмет на имуществено застраховане
може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо
в пари, като сумата, срещу която се застрахова имуществото не може да надвишава
действителната му стойност. За действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество. При
настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователното
обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни и
започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл.
206, ал. 1 или ал.
2 КЗ (отм.); и чл.
207, ал. 3 КЗ (отм.);.. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието.
За да се ангажира отговорността на
застрахователя, следва да се установи по безспорен начин: 1. наличие на
осъществен застрахователен риск, в резултат на което са били причинени
имуществени вреди на застрахования; 2. щетата да е настъпила по време на
действието на валидно сключен договор за застраховка; 3. договорната
отговорност да представлява предвиден и покрит застрахователен риск; 4.
застрахованият да е изправната страна в застрахователното правоотношение, което
означава да е изпълнил задълженията си по договора, включително и уведомяване
на застрахователя в съответствие със законовите изисквания, респективно Общите
условия на договора.
При определяне на обезщетението следва
да се има предвид, че съгласно установената константна съдебна практика на ВКС
застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително
претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната
полица застрахователна сума. Обезщетението по договор за имуществена
застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна
сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. Съгласно разпоредбата на чл.
208, ал. 3 от КЗ (отм.); обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Следователно
независимо, че застрахователната сума по договора за имуществено застраховане
следва да бъде равна на действителната стойност на имуществото към момента на
сключване на договора, тази сума съставлява една максимална горна граница на
дължимото обезщетение за срока на действие на договора, но не винаги подлежи на
изплащане в пълен размер. При настъпване на застрахователно събитие в срока на
договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на
настъпване на събитието.
Разпоредбата
на чл.
203, ал. 1 и ал.
3 КЗ (отм.); предвижда изискване застрахователната сума да не надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото и дава легална
дефиниция на тези понятия - действителна и възстановителна стойност, като във
връзка с това в, ал. 4 е предвидено, че при липса на друга уговорка, се приема,
че застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност на
имуществото.
По делото не се спори и видно от
представената застрахователна полица, страните са били обвързани от
застрахователен договор по Комбинирана застраховка „Имущество“ като
застраховката е покривала и щетите от застрахователен риск „наводнение“.
Между страните не е налице спор
относно факта на заплащане на уговорената застрахователна премия.
Съгласно застрахователния договор
трето ползващо се от застраховката лице до размера на непогасения дълг на „Т.И.“
ЕООД: 1./ по договор за кредит е „Юробанк България“
АД, а 2./ по друго задължение е И А.Б.Л.ЕАД. Видно от представените писма
застрахователят се е обърнал към третите, ползващи се от застраховката лица и
едва след това е изплатил прецененото като дължимо обезщетение. По изложените
съображения съдът намира, че „Т.И.“ ЕООД е ползващото се от застрахователния
договор лице.
Не се спори и от свидетелските
показания се установява, че поради необичайни проливни дъждове между 24.10.2014
г. – 26.10.2014 г. на територията на хотел „Мирамар“
гр.Обзор е настъпило застрахователно събитие наводнение. Няма спор и от
свидетелските показания се установява, че застрахователят е бил уведомен в за
настъпилото събитие в срока по чл.206 от КЗ и същевременно в срока, предвиден в
Общите условия на застрахователния договор.
Не се спори и видно от материалите по
делото, за установяване на вредите са били извършени 4 съвместни със
застрахователя огледи – на 27.10.2014 г.; 30.10.2014 г.; 7.11.2014 г. и
12.11.2014 г. Следователно застрахованият е изпълнил предвиденото в чл.207,
ал.3 от КЗ /отм./ задължение да допусне застрахователя за извършване на оглед
на увреденото имущество.
Спорен по делото въпрос е относно
размера на причинените на ищеца вреди – твърденията на ответника са, че не е
установено дали и каква част от материалите и имуществото са били частично или
напълно увредени, както и че претенциите надхвърляли действително претърпените
вреди.
По делото не са ангажирани
доказателства извън становището по възражение от 19.05.2015 г., изготвено от
аварийни комисари на OKCA /OQQSA/ и Аварийния
протокол за причинените щети по недвижимото имущество, поради което съдът
възприема установеното от тези документи, което е възприето и от застрахователя
при определяне на обезщетението за причинените вреди по сградите. Обезщетението
е определено на 453 867.42 лв. Застрахователят е заплатил част от тази
сума в размер 419 630 лв. като остатъка е в размер 34 237.42 лв.
Застрахователят е приел, че е налице подзастраховане
/писмо от 15.06.2015 г./. Възражение е направено и в настоящото производство,
но не са ангажирани доказателства за наличие на подзастраховане,
поради което съдът приема, че е дължим пълния размер на определеното
обезщетение за вредите по сградите като сумата 34 237.42
лв. е дължима.
За установяване на щетите, причинени на КМА /краткотрайните
материални активи/ ищецът е представил изготвени от служители протоколи за брак
във периода, непосредствено след наводнението. Тези протоколи са оспорени като антидатирани от страна на ответника. От показанията на свидетеля И.М., който е бил
управител на хотелския комплекс се установява, че същите са изготвени при
вземането на решение за бракуване на описаните в тях вещи. Съгласно тези
протоколи са бракувани материални запаси на обща стойност 814 450.46 лв.
Съдът намира, че тези Протоколите за
брак са непротивопоставими на ответника. Истинността
на съставените от ищеца частни свидетелстващи документи - Протоколи за бракуване на увредени вещи, е
оспорена от ответника в срока по чл. 193
от ГПК, поради което те не се ползват от определената им в чл. 180
от ГПК доказателствена сила.
От друга страна съдът констатира, че
протоколите за брак са изготвени на две от датите, на които са проведени
съвместни огледи за констатиране на щетите от представители на застрахования и
застрахователя – 27.10.2014 г. и 30.10.2014 г. /като констатациите за щетите са
били взети предвид в изготвено от аварийни комисари на OKCA /OQQSA/ и Аварийния протокол за причинените щети/. По тази
причина буди недоумение, че тези протоколи не са били предоставени на
представителя на застрахователя и не са извършени съвместни констатации за годността/негодността
на бакуваните с тях материални активи. По изложените
съображения съдът намира, че същите не следва да бъдат взети предвид за
установяване на причинени вследствие на застрахователното събитие наводнение
щети.
Експертизата поради липса на увреденото
имущество не се е произнесла относно това каква част от увреденото имущество е
било напълно негодно за употреба и каква част от него е било годно за употреба.
Представените от експертизата стойности на ненамерени краткотрайни активи са изчислени по счетоводни данни, взети от
счетоводството на ищеца, но по делото не са ангажирани доказателства дали
липсата на активите се дължи на застрахователното събитие наводнение.
По изложените съображения съдът
намира, че в процеса остана недоказано кое от движимото имущество на ищеца, находащо се в обект хотелски комплекс „Мирамар“
Обзор е увредено вследствие наводнението и каква е степента на увреждането му.
Съответно това води до невъзможност да бъде определено и обезщетението, което
се следва по застрахователния договор.
Следователно искът е основателен само
до размера от 34 237.42 лв.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на щетите поради изграждането и наличието на
пясъчна дига на територията, прилежаща към процесния
хотел.
Както Закона за устройство на
територията /чл.64, ал.4вр. чл.64, ал.1, т.7 вр.
чл.37/, така и Закона за устройство на черноморската територия /за строежите и
действията в зона „А“ на морския бряг/ предвиждат спазване на определените в
закона условия и процедури при проектиране, одобряване, изграждане, контрол при
изграждането и приемане на строежи от типа на процесната
дига.
Ищецът не е представил доказателства,
че дигата е изградена в съответствие със законовите изисквания като вещите лица
също не са намерили такива документи.
Изслушаните единична
съдебно-техническа експертиза и допълнителна тройна съдебно-техническа
експертизи са посочили, че изградената дига е възпрепятствала естественото
оттичане на водата към морето.
Съгласно чл.207, ал.1 от КЗ /отм./ застрахованият е длъжен да вземе мерки за
предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на
застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на
опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки.
Съгласно чл.
207, ал. 2, изр. второ от КЗ (отм.); , в случай на настъпване на
застрахователно събитие /при неизпълнение задълженията на застрахования по ал.1/
застрахователят може да намали съответно застрахователното обезщетение.
Съдът намира, че с изграждането на процесната дига ищецът е действал при неспазване на
законовите правила като с поведението си
е нарушил своите основни задължения по застрахователния договор – да
взема мерки за предпазване на имуществото от вреди и на още по-голямо основание
да не го поставя в допълнителна опасност от вреди.
По изложените съображения съдът намира
възражението основателно. Не са събрани доказателства за това какъв процент от
щетите биха били спестени при липсата на дигата, поради което съдът намира че
следва да определи съпричиняването по справедливост
като приема 30 % съпричиняване.
Поради изложеното сумата
34 237.42 лв. следва да бъде намалена с 30 % като на ищеца бъде присъдена
сумата 20 542.45 лв. като
искът в останалата му част до пълния предявен размер от 100 000 лв. бъде
отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл.86, ал.1
от ЗЗД за сумата 12 965 лева, представляваща лихва за забава върху претендираната главница с настоящия иск, за периода от 11.11.2014 г. до датата на исковата молба:
Срокът за заплащане на дължимото
застрахователно обезщетение съгласно чл.208, ал.1 от КЗ /отм./ не може да бъде
по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил
задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2
и чл. 207, ал. 3. По делото е
установено, че още на 26.10.2014 г. застрахователят е бил уведомен за
настъпилото застрахователно събитие, а на 27.10.2014 т. негов представител е
бил в имота и го е огледал. Следователно по делото е установено изпълнение от
страна на застрахования на задълженията му по чл.206, ал.1 и ал.2 и чл.207,
ал.3 от КЗ /отм./ Следователно срокът за заплащане на застрахователното
обезщетение е изтекъл на 11.11.2014 г. и от тази дата
застрахователят е изпаднал в забава. За забавеното изплащане на застрахователното
обезщетение е дължимо обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл.86,
ал.1 от ЗЗД. Размерът на законната лихва върху сумата 20 542.45 лв. за
периода от 11.11.2014 г. до 7.03.2016 г. е 2760.50 лева.
При този изход на делото ответникът
следва да заплати направените от ищеца разноски съобразно уважената част от
исковете – 1201.73 лв. Ищецът следва да заплати на ответника направените от
него разноски съобразно отхвърлената част от иска – 8347.02 лв.
Воден от изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, пл. *******да заплати на „Т.и.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** адв.А.П. на
основание чл.208, ал.1 от КЗ /отм./ сумата 20 542.45 лв./, представляваща
незаплатено застрахователно обезщение по договор за
застраховка „Комбинирана застрахователна полица Имущество“, за недвижим имот, находящ се в гр.Обзор, представляващ хотел „Мирамар“ със срок на действие от 1.01.2014 г. до 31.12.2014
г. включително за вредите вследствие настъпило застрахователно събитие
„наводнение“ в периода 24.10.2014 г. до 26.10.2014 г., ведно със законната
лихва върху нея считано от 7.03.2016 г. до окончателното изплащане като
отхвърля предявения като частичен иск за сумата 100 000 лв. /част от
вземане с размер 629 008 лева/ в останалата му част до пълния предявен
размер като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, пл. *******да заплати на „Т.и.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** адв.А.П. на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 2760.50 лева,
представляваща законната лихва върху сумата
20 542.45 лв. за периода от 11.11.2014 г. до
7.03.2016 г.като отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер
от 12965 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, пл. *******да заплати на „Т.и.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** адв.А.П. на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 1201.73 лв.
ОСЪЖДА „Т.и.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** адв.А.П. да заплати на З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, пл. *******на основание чл.78, ал.3 от ГПК
сумата 8347.02 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
.