Решение по дело №2105/2018 на Районен съд - Търговище

 

 

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№  242                                               16.04.2019 година                                  град Търговище

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Районен съд - Търговище                                                                          единадесети състав

На двадесет и първи март                                               две хиляди и деветнадесета година

В публично съдебно заседание в състав:

                         Съдия:Йоханна Антонова

Секретар:Янита Тончева

Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2105 по описа за 2018г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ(отм.) и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.

         Ищцата Л. Д. Е. ***, действаща чрез процесуален представител  и съдебен адресат а.. И.Й.-САК,  твърди в исковата си молба, че направила разходи в размер на сумата от 4 098лв., за изработка, монтаж и облицовка на надгробен паметник на съпруга на ищцата, починал вследствие на ПТП на 22.11.2013г. на път ГП І-4 157км. в района между кръстовището с.Джулюница-жп гара Джулюница и с.Кесарево-гр.Стражица, виновно причинено от Г.П., като водач на л.а.Смарт с рег.№ ********* със застрахована ГО при ответника ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД, ЕИК ********* гр.София, при което ударил челно л.а. ВАЗ рег.№ *******, на предната дясна седалка на който пътувал съпруга на ищцата и който починал на място вследствие на сблъсъка между двата автомобила. Излага, че вината на водача е установена с влязла в сила присъда № 36 от 29.05.2015г. по НОХД № 136/2015г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново, а с решение от 05.12.2017г. по гр.д.№ 4114/2015г. по описа на СГС, ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди.Сочи, че не е претендирала присъждане на имуществените вреди, посочени по-горе, при което приема, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия пряк иск против застрахователя на деликвента за обезвреда на причинените й имуществени вреди - направените разходи за надгробен паметник в размер на 4 098лв., претендира законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 21.11.2018г. и разноските по делото. В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не се представлява.Постъпили са писмени становище от преуълномощения процесуален представител на ищцата а..  А.Г.-САК, който иска разглеждане на делото в отсъствие на ищцата и неин представител, поддържа предявения иск и моли за уважаването му изцяло, претендира законната лихва и разноските по делото.

          В срока и по реда на чл.131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответника ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД, ЕИК ********* гр.София, представлявано от изп. директори Н.Ч. и К.Р., действащи чрез ст. юрисконсулт Атанас Петров, се излага становище за допустимост, но неоснователност на иска, с оглед липсата на данни такива разходи да са извършени и сумата да е платена, респ. да е постъпила по сметка на изпълнителя; въведено е възражение за изтекла погасителна давност на вземането; наведено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат до 30-50%, обосновано с твърдения за липса на поставен предпазен колан от пострадалия към момента на ПТП-нарушение на разпор. на чл. 137а от ЗДвП, твърди се също, че посоченото по-горе решение по гр.д.№ 4114/2015г. по описа на СГС не е влязло в законна сила; иска се отхвърлянето на претенцията.Не се оспорват следните обстоятелства:наличието на застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност“ по отношение на л.а. „Смарт“ с рег.№ ********* и валидността на застрахователния договор; фактът, че застрахован в ответното дружество виновно и противоправно е причинил процесното ПТП. В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

          След преценка на доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

          По въведеното правопогасяващо възражение на ответната страна, съдът приема следното:Ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 197 от КЗ(отм.), като приема, че отговорността на застрахователя е договорна и обвързана от датата на възникване на застрахователното събитие.В тази връзка, съдът приема следното: практиката на ВКС е трайно непротиворечива – правата по договор „Гражданска отговорност” се погасяват с петгодишна давност от деня на настъпване на застрахователното събитие, независимо от качеството на правните субекти-в този см.т.14 ППВС № 7/77 год., ТР № 1/23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК , решение № 53/10.08.2012 год., по т.д.№ 455/2010 год. на ІІ т.о. , решение № 72/02.08.2017 г. по гр.д.№ 60168/2016г. на ВКС, IVг.о. на ВКС и др.Тъй като гаранционно-обезпечителната отговорност е функционално обусловена от деликтната отговорност, погасителната давност на паричното притезание срещу застрахователя, представляващо застрахователно обезщетение, е тъждествена с погасителната давност по отношение на паричното вземане за обезщетение срещу деликвента. Допълнително съображение може да бъде изведено и от § 31 ПЗРКЗ, където е предвидено, че за давността, която е започнала да тече при действието на отменения Кодекс за застраховането, се прилагат правилата на действащия КЗ(в сила от 01.01.2016г.), а съобр. разпоредбата на чл. 378,ал.2 от КЗ давността по прекия иск е петгодишна. Доколкото в случая, застрахователното събитие е настъпило на 22.11.2013г., а исковата молба е депозирана на 21.11.2018г., т.е. един ден преди изтичане на петгодишния давностен срок, съдът приема, че правопогасяващото възражение на ответната страна е неоснователно и спорът следва да бъде разгледан по същество.

            От приложеното по делото НОХД № 136/2015г. по описа на ОС Велико Търново се установява, че с Присъда № 36/29.05.2015г., постановена по делото, частично отменена с Решение № 171/13.11.2015г. постановено по ВНОХД № 187/2015г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново, потвърдено с Решение № 57/04.04.2016г. постановено по НД № 128/2016г. по описа на ВКС, подсъдимият Георги Георгиев Падарев с ЕГН ********** от гр.София е признат за виновен в това, че на 21.11.2013г. около 11,00ч. на главен път 1-4 км. 157+050 между кръстовище с.Джулюница-ж.п.гара Джулюница и с.Кесарево- гр.Стражица, при управление на л.а. „Смарт“ с рег.№ *******, нарушил правилата за движение, като предизвикал ПТП, при което е причинил смъртта на Г.Х.Е. с ЕГН ********** от гр.Търговище, настъпила на същия ден, както и телесни повреди на други лица, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, на осн. чл. 343,ал.4, вр. ал.3,б.“б“, вр. ал.1,б.“б“ и б.“в“ вр. чл. 342,ал.1,пр.3 от НПК във вр. с чл. 20,ал.1 от ЗДвП вр. чл. 36 и чл. 58а,ал.1 от НК във вр. с чл. 373,ал.2 от НПК и тези обстоятелства са признати за безспорни между страните.Безспорно между тях е и обстоятелството ,че деликвентът Г.П. е имал валидно сключена застраховка ГО с ответника ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД, ЕИК ********* гр.София по полица № 03113001875018 със срок на валидност от 23.07.2013г. до 22.07.2014г., приложена по делото. От копие на решение от 05.12.2027г., постановено по гр.д.№ 4114/2015г. по описа на СГС се установява, че ищцата, лично и като законен представител на децата си, е предявила против настоящия ответник искове с пр.осн. чл. 226 от КЗ за присъждане на обезщетения за неимуществените вреди от процесното ПТП.От Удостоверение за наследници № 280/12.01.2015г. изд. от Община Търговище се установява, че ищцата е съпруга на починалия вследствие на процесното ПТП Г.Х.Е.(съгл. Препис-извлечение от Акт за смърт № 31/22.11.2013г., изд. от Община Лясковец), видно и от представеното удостоверение за сключен граждански брак от 20.03.2005г., изд. от Община Търговище.От фактура № *********/11.04.2016г., изд. от „КА-СТЕЛА СТОУНС“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Търговище се установява, че ищцата е заплатила сумата от 3415лв. и ДДС в размер на 683,00лв. или общо 4098лв. за изработка и монтаж на облицовка и паметник на Г.Е., като в същата е отбелязано, че плащането на сумата е извършено в брой.От заключението по назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като отговарящо на поставените задачи се установява, че сумата е платена в брой, издаден е и касов бон, процесната фактура е осчетоводена от дружеството-изпълнител на изработеното, а като платец в документите е посочена ищцата.Във връзка с въведеното от ответната страна възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, съдът е назначил комбинирана съдебна медицинска и автотехническа експертиза, като вещите лице са представили заключения по делото поотделно. От заключението в частта по САвтЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и отговарящо на поставените задачи се установява, че л.а. „ВАЗ 21093“ с рег.№ *********, в който е пътувал съпругът на ищцата е фабрично оборудван с обезопасителни колани.Като механизъм на процесното ПТП вещото лице посочва, че водачът на л.а. Смарт с рег.№ ******* губи контрол над управляваното от него МПС и навлиза в насрещната лента за движение, реализирайки ПТП с правомерно движещият се л.а.“Лада Самара“ с рег.№ *********, като вещото лице посочва, че с оглед съдържащите материали по делото не може да даде категоричен отговор дали починалият е бил с поставен предпазен колан към момента на ПТП. От заключението по СМЕ и разясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че вследствие на удара между двете МПС, съпругът на ищцата е получил трамватично-хеморагичен шок в резултат на множество счупвания на кости, разкъсвания на плеврите на белия дроб, разкъсвания на диафрагмалните повърхности на черния дроб в ляво и разкъсвания на слезката, които са довели до масивен и бърз кръвоизлив в гръдната и коремната кухини, като тези увреждания са получени от пътника в автомобила от притискане, натиск и удари на части от автомобила вътре в купето.Вещото лице посочва, че с оглед множеството счупвания на кости и наранявания на починалия, същият, по време на ПТП е бил без предпазен колан.В съдебно заседание вещото лице д.В.Г. категорично заявява, че ударът между двете МПС е бил толкова силен, че  и с предпазен колан, поставен от Г.Е., макар травмите му да биха били по-малко, леталният изход е бил неизбежен и непредотвратим.

          При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Прекият иск за обезщетяване на неимуществените вреди във връзка с причинената смърт на съпругът на ищцата, същата е предявила срещу ответника в качеството му на застраховател на "гражданска отговорност" на деликвента, чиято договорна отговорност покрива отговорността на виновния водач за причинените от ПТП вреди. Неговата правна квалификация е в  чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), доколкото договорът по задължителната застраховка е сключен при действието на отменения Кодекс за застраховането и съобразно посочената разпоредба, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Това е така, тъй като предмет на застраховката е деликтната отговорност на застрахованите лица, т. е. отговорността за виновно причиняване на вреди на трети лица, уредена в чл. 45 и сл. от ЗЗД. С оглед функционалния характер на отговорността на застрахователя по този вид застраховка, ако са налице елементите за възникване на гражданската отговорност на прекия причинител на увреждането, то са налице предпоставките и за ангажиране отговорността на застрахователя по предявения срещу него пряк иск по  чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).Безспорно установено по делото е обстоятелството, че съпругът на ищцата е починал при ПТП, причинено от Г.П., който е застраховал гражданската си отговорност в ответното дружество и вината на деликвента е безспорно установена с влязъл в сила съдебен акт по НОХД № 136/2015г. по описа на ОС Велико Търново, който следва да бъде съобразен от съда съгл. разпоредбата на чл. 300 от ГПК. При така установеното следва да се приеме, че както се посочи по-горе, съгл. разпоредбата на чл. 226,ал.1 от КЗ(отм.), ищцата има право на пряк иск против застрахователя на деликвента за ангажиране на гаранционно-обезпечителната му отговорност по обезщетяване на имуществените вреди от процесното ПТП.В конкретния случай тези вреди се изразяват в направени от ищцата разходи за поставяне на надгробна плоча на гроба на нейния съпруг. От събраните писмени доказателства по делото и заключението на вещото лице по назначената СИЕ е безспорно установено, че ищцата е заплатила за изработката на надгробната плоча сумата от общо 4 098лв.(с ДДС), поради което съдът приема, че предявеният иск е доказан по основание и в претендирания размер, като съдът следва да прецени налице ли е твърдяното от ответната страна съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, в която връзка съдът приема следното: От заключението по САвтЕ не се установява категорично твърдението на ответника за това, че починалия е бил без поставен предпазен колан.Вещото лице по назначената СМЕ д.В.Г. дава заключение, че починалият е бил без поставен предпазен колан, обосновавайки становището си с установените при ПТП наранявания на същия, но изрично посочва в съдебно заседание, че дори и при поставен предпазен колан, леталният изход за съпруга на ищцата е бил непредотвратим, предвид силата на удара между двата автомобила. Съдът, преценявайки събраните доказателства приема, че дори да се приеме, че съпругът на ищцата е бил без поставен предпазен колан, това обстоятелство е ирелевантно, доколкото смъртният изход за него е бил непредотвратим.Съгл. последователната съдебна практика, обективирана в решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. № 2976/2013 г., II т.о, решение № 98/24.06.2013г. по гр.д.№ 596/2012г. на ВКС, II т.о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, І т. о. и мн. др., само обстоятелствата, че пострадалият при ПТП пътник не е ползвал предпазен колан не са достатъчни, за да се приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, а в тези случаи намаляването на обезщетението за вреди на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. В конкретния случай е безспорно установено, че и в хипотеза на поставен предпазен колан, леталният изход за съпруга на ищцата е бил непредотвратим, поради което съдът приема, че възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, въведено от ответната страна е неоснователно, на осн. чл.51,ал.2 от ЗЗД.

          С оглед на изложените доводи съдът приема, че ищцата е понесла имуществени вреди вследствие на процесното ПТП, изразяващи се в разходи в размер на 4 098лв. за изработка и поставяне на надгробна плоча на починалия в посоченото ПТП неин съпруг, необезщетени до момента, поради което предявеният пряк иск против застрахователя на деликвента е основателен и доказан в предявения размер от 4 098лв. и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-21.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 226,ал.1 от КЗ(отм.) и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.

          С оглед изхода от спора ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РСТ държавна такса върху уважената претенция в размер на  163,92лв., на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК, а на ищцата-разноските по делото в размер на   600лв. платено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.

          Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

           ОСЪЖДА ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД, ЕИК ********* гр.София, пл.“Позитано“, № 5, представлявано от изп. директори Н.Ч. и К.Р., да заплати на Л. Д. Е. с ЕГН ********** ***, сумата от 4 098лв.(четири хиляди деветдесет и осем лв.), представляваща обезщетение за имуществени вреди-разходи за изработка и поставяне на надгробна плоча на съпруга й Г.Х.Е., починал вследствие на ПТП на 22.11.2013г. на път ГП І-4 157км. в района между кръстовището с.Джулюница-жп гара Джулюница и с.Кесарево-гр.Стражица, виновно причинено от Г.П., като водач на л.а.Смарт с рег.№ ********* със застрахована ГО при ответника ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД, ЕИК ********* гр.София, ведно със законната лихва от 21.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 226,ал.1 от КЗ(отм.) и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.

         ОСЪЖДА ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД, ЕИК ********* гр.София, пл.“Позитано“, № 5, представлявано от изп. директори Н.Ч. и К.Р., да заплати на Л. Д. Е. с ЕГН ********** ***, разноските по делото в размер на 600лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.

          ОСЪЖДА ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД, ЕИК ********* гр.София, пл.“Позитано“, № 5, представлявано от изп. директори Н.Ч. и К.Р., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Търговище държавна такса в размер на 163,92лв., на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.

 

                                                                                      Съдия: