Р Е Ш Е Н И Е №708/15.10.2019г.
гр.Ямбол........15.10........2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На.............................тридесети...септември............................................
През две хиляди и деветнадесета година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове: ........................
........................
При секретаря................И.Г.......................и в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 1397
за 2019 година............................................................................................
Производството по делото е образувано по искова молба на Т.И.К. ***, с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства, в резултат на счупване на лявата ръка на 26.06.2018 г. поради преминаване през тротоар, който не е поддържан в състояние да бъде използван по предназначение непрекъснато, безопасно и удобно за движение, находящ се на ул.“***“ в гр.Я., ведно със законната лихва от датата на деликта 26.06.2018 г. до окончателното изплащане, както и присъждане на направените по делото разноски. Ищцата твърди, че на 26.06.2018 г. около 8.00 часа сутринта е вървяла по тротоара на улицата, където живее – ул. „***“, спънала се в неравната улична настилка и паднала върху лявата си ръка. Мястото е уточнено допълнително – по посочената улица на 20-30 м от зъболекарска поликлиника. Изпитала остра и силна болка, със спешна помощ отишла в МБАЛ „Свети Пантелеймон“ и там установили, че е налице съчетано счупване на долните краища на лакътната и лъчевата кост на лявата й ръка. В тази връзка претърпяла операция за закрито наместване, след това не бивало да натоварва ръката си два месеца, трябвало да провежда активна рехабилитация и да остане с гипсовата си имобилизация за период от 45 дни. Ищцата имала болки, които продължили 3 – 4 месеца, а през този период е следвало и също така съпругът й да се грижи за нея. Тротоарът на улицата, където е паднала ищцата не е поддържан в добро състояние, настилката е с изключително надигнати и с неравни плочки, поради което е почти невъзможно безпрепятственото преминаване по тротоара.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от ответника не е постъпил.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована не се явява, а чрез пълномощника си поддържа предявения иск.
Ответникът, редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
За обстоятелството, че е претърпяла счупване на ръката ищцата е представила лист за преглед в Спешно отделение от 26.06.2018 г. със снета анамнеза, че е паднала при спъване на плочка и се оплаква от болки в лява предмишница и в основата на носа. Издадено й е направление за хоспитализация с насочваща диагноза фрактура, след което й е издадена епикриза от отделение по ортопедия и травматология за това, че е пребивавала в отделението на 26.06.2018 г. от 8.19 часа до 10.30 часа поради съчетано счупване на долните краища на лакътната и лъчевата кост, закрито. На К. е било извършено закрито наместване на фрактура под местна анестизия и е била направена гипсова имобилизация. При изписването К. е получила препоръки да щади областта, да не натоварва крайника за срок от два месеца, да провежда активна рехабилитация, а гипсовата имобилизация е за срок от 45 дни.
По делото по искане на ищцата бе назначена, изслушана и неоспорена съдебно – техническа експертиза. Вещото лице заявява в заключението си, че местоположението на процесния участък от тротоара на ул. „***“ се намира на 20 – 30 метра северно от сградата на зъболекарска поликлиника. В този участък тротоарът не отговоря на изискванията на техническите параметри за едностранен надлъжен наклон, едностранен напречен наклон до 3% и подравнена тротоарна настилка. Според наредба № РД-02-20-2 пешеходната инфраструктура трябва да отговаря на условията за безопасност достъпност, включително и за хора с намалена подвижност. Процесният участък от тротоара не отговоря на нормативните условия за безопасно и удобно преминаване. Към заключението вещото лице е приложили и 4 броя фотоснимки на участъка от тротоара, изгледите от които потвърждават заключението за липса на подравнена тротоарна настилка, едностранен надлъжен наклон и едностранен напречен наклон.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Съдът квалифицира иска с правно основание чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.50 от ЗЗД.
Съдът намира искът за допустим, а разгледан по същество и за изцяло основателен по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа, а съгласно чл. 50 от ЗЗД за вредите произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Съгласно чл. 2 ал.2 т.2 от ЗОбС и § 7 т.5 от ЗМСМА собственик на улиците в града е съответната община, в случая Община Я. Община Я. следва да отговаря за вредите, които са настъпили по отношение на ищцата К. при преминаването по изпълнения с неравности тротоар на ул. „***“ гр.Я. По делото се установи от назначената техническа експертиза, че процесният участък от тротоара не отговаря на условията за безопасност и достъпност, съгласно Наредба № РД-02-20-2 за планиране и проектиране на комуникационно-транспортна система в урбанизирани територии. От представените по делото от ищцата писмени доказателства –медицински документи се установява, че същата на 26.06.2018 г. е получила при падане на тротоара съчетано счупване на долните краища на лакътната и лъчевата кост, закрито. Последвало е закрито наместване на фрактурата и гипсова имобилизация за срок от 45 дни, както и препоръка за ненатоварване на крайника за срок от два месеца. Вследствие на всичко това съдът приема, че ищцата е изпитала дискомфорт продължил съгласно епикризата около два месеца, включващо и срока на необходимостта от гипсова имобилизация. Това е довело до неудобства в ежедневието на ищцата и невъзможност да се справя с ежедневните и нормални човешки дейности, без чужда помощ. Доказателства за степента на изпитания дискомфорт, болки и страдания ищцата не представи. С оглед изложеното съдът счита, че справедливото обезщетяване на ищцата за претърпените от нея болки и страдания съгласно чл. 52 от ЗЗД следва да бъде в размер 2 000 лв., а искът над този размер до размера на 5 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска в размер на 545,65 лв.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Ямбол, ЕИК *** с адрес гр.Ямбол, ул. „Г.С.Раковски“ № 7 да заплати на основание чл. 49 във връзка с чл. 50 от ЗЗД на Т.И.К., ЕГН ********** *** сумата 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на счупване на лявата ръка поради преминаване през тротоар на ул. „***“ в гр.Я. ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 26.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът в разликата над 2000 лв. до размера на 5000 лв. като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Община Я. да заплати на Т.И.К. с посочени данни на основание чл. 78 ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 545,65 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: