Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 11 септември 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното заседание на 08 септември 2020
год. в състав:
Съдия: Диан Василев
при секретаря …… Диана Михайлова ………и в присъствието на прокурора ……… като разгледа
докладваното от ……… съдията ……… административно дело №410…… по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е
по чл.208, ал.2, вр. с чл.197, ал.2 от ДОПК .
Образувано по
постъпила жалба от „Скорпион 79 И.“***, представлявано от управителя И.С.И.,
против решение № 168/10.07.2020г. на директора на ТД на НАП-Варна, с което е
потвърден отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх.№ С
200018-023-0000691/27.02.2020 г., постановен от главен публичен изпълнител при
ТД на НАП – гр. Варна. Изложени са съображения за материална
незаконосъобразност на оспореното решение. Иска се да отмени оспореното решение
и потвърдения с решението отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с
изх.№ С 200018-023-0000691/27.02.2020 г., постановен от главен публичен
изпълнител при ТД на НАП – гр. Варна. Претендират се разноски.
Ответникът –
директорът на ТД на НАП – Варна ,чрез процесуалния представител - главен
юрисконсулт Б. Г. счита жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе
предвид доказателствата по делото, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
Със Заповед за
възлагане на ревизия № Р-03001820000269-020-001/15.01.2020 г. изменена със
Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия
Р-0300182000269-020-002/11.02.2020 г. срещу „СКОРПИОН 79 И." ЕООД, ЕИК
********* е образувано ревизионно производство под № Р-03001820000269 с обхват
ДДС за периоди 01.12.2019-31.12.2019 г. Със ЗИЗВР №
0300182000269-020-002/11.02.2020 г. обхватът на ревизирания перод е разширен с
включено задължение по ЗДДС за периодът от 01.01.2020-31.01.2020 г. Към
настоящия момент ревизионното производство, в хода на което е наложена
предварителната обезпечителна мярка е спряно със заповед по данни от
процесуалния представител на ответника, което не се оспорва от жалбоподателя.
С Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки с изх. № С200018-023-0000691 /27.02.2020г., са наложени
следните обезпечителни мерки спрямо жалбоподателя : Запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, .вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително
управление, находящи се в ТБ РАЙФАЙЗЕНБАНК ЕАД за сумата от 48 526.00 лева.
Постановлението, с което е наложена обезпечителната мярка е издадено във връзка
с постъпило мотивирано искане №Р-03001816001274-039-001/26.02.2016 г. от М. Х.М.на
длъжност гл. инспектор по приходите. Съгласно мотивите в отправеното искане
ревизионното производство е във връзка с подадена справка-декларация по ЗДДС за
данъчен период м.12.2019 г. с вх. № 18001916652/08.01.2020г., в която е
деклариран ДДС за възстановяване в размер на 29 372,06 лева и ДДС за периодът от
01.01.2020г. до 31.01.2020г. по справка-декларация за м.01.2020 г. , с която е
деклариран ДДС за възстановяване в размер на 19 154,05 лева.
На основание разпоредбите
на чл. 92, ал. 11 от ЗДДС било
необходимо декларирания данък за възстановяване в подадената СД за данъчен
период м. 12.2019 г. и м.01.2020 г. да
се прихване или възстанови изцяло, или частично в 30-дневен срок от връчване на
заповедта за ревизия. В хода на ревизията на жалбоподателя са издадени Акт за
прихващане и възстановяване/АПВ/ №Р-03001820000269-171-001/28.02.2020 г. и АПВ
№ Р-03001820000269-171-002/04.03.2020 г., с които на дружеството е възстановен
ДДС в размер, равен на посочения в подадените справки-декларации
Същевременно в
хода на ревизията са установени данни за приспаднат данъчен кредит по реда на
ЗДДС, за който е налице съмнение за реалността на доставката , както и
установени индикации за измами. Установено е, че размера на активите/имуществото
на дружеството е по-малък от размера на очакваните задължения, които ще бъдат
установени при ревизията, чийто предполагаем размер е 48 526 лева. С оглед
предполагаемия размер на публичните задължения, органът по приходите, извършващ
ревизията, е стигнал до извод, че събирането на бъдещото задължение значително
ще се затрудни, а от страна на публичния
изпълнител е констатирано, че е постъпило мотивирано искане от компетентен
орган по приходите, поради което е налице хипотезата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК
и е наложил предварителни обезпечителни мерки с Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки с изх. № С200018-023-0000691/27.02.2020 г.
Дружеството
жалбоподател е подало жалба с вх.№ 7388/12.03.2020 г. за отмяна на наложени обезпечителни мерки на
основание чл. 208, ал. 2 oт ДОПК. След преглед на редовността на жалбата същата
с решение №80/19.03.2020 г. на директора на ТД на НАП Варна е оставена без
разглеждане. Така издаденото решение е обжалвано пред Административен съд Русе,
като в жалбата жалбоподателят е посочил, че процесното ПНПОМ е обжалвано с
подадена от него молба с вх. № С200018-000-0120253/11.03.2020 г. като
съдържанието на молбата е идентично като това на жалба вх. № 7388/12.03.2020 г.
С определение № 27/ 19.06.2020 г. Административен съд Русе, отменя Решение №
80/19.03.20202 г. на директора на ТД на НАП Варна и връща преписката по жалба с
вх. № 7388/12.03.20202 г. за продължаване на процесуалните действия.
С обжалваното
решение № 168/10.07.2020г. Директорът на ТД на НАП Варна е оставил без уважение
като неоснователна жалба вх.№ 7388/12.03.2020г срещу Постановление за налагане
на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) с изх. № С
200018-023-0000691/27.02.2020 г., издаден от главен публичен изпълнител при ТД
на НАП – гр. Варна.
Служебно
извършена справка в деловодната система на съда сочи, че с окончателно
определение № 18 /30.06.2020г. на АдмС-Русе – 3-ти състав, е продължен срока на
наложени предварителни обезпечителни мерки по постановление, изх. №
С200018-023-0000691/27.02.2020 г. до издаване на ревизионен акт, но не по-късно
от 26.02.2021г.
При така
установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е
подадена от надлежна страна – адресат на акта, имаща правен интерес от
оспорването, в преклузивния 7 - дневен срок по чл. 197, ал. 2, вр. чл. 208, ал.
2 от ДОПК /предвид нередовното връчване на решението на ответника/, при
спазване на принципа за задължително оспорване на действията на публичния
изпълнител по административен ред. Горното налага извода за нейната допустимост.
Разгледана по
същество същата е неоснователна.
След служебно
извършена проверка съдът установи, че оспорваното решение представлява валиден
административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на
законоустановените му правомощия в ДОПК. Решението е издадено след проведено
задължително производство по обжалване на действията на публичния изпълнител, в
писмена форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му.
От своя страна и
обжалваният отказ за отмяна на обезпечителни мерки е издаден от компетентен
орган - публичен изпълнител в ТД на НАП – Варна, съгласно правомощията му,
определени в чл. 167 от ДОПК, в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК вр. § 2 от
ДР на ДОПК писмена форма и съдържа посочените в същата норма задължителни
реквизити.
Съгласно чл. 208, ал. 3 от ДОПК решаващият орган,
съответно съдът, отменя обезпечението, когато се установи, че са изпълнени
изискванията по ал. 1, изречение първо или че са налице условията по чл. 199,
ал. 2. Длъжникът може да поиска отново отмяна на обезпечението при наличие на
нови основания за това. Следователно за да бъде отменено наложено обезпечение
следва да бъде изпълнена някоя от следните предпоставки: когато бъде погасено
публичното задължение; когато актът, с който е установено публичното вземане,
бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред; когато актът
за установяване на задължението бъде изменен с решение на по-горестоящ орган
или от съда и при предприетото принудително изпълнение е събрана сума, равна
или надхвърляща сумата на задължението съгласно изменението; предложена е
замяна с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни
книжа. В случая не се твърди и не се доказва наличие на някоя от
законоустановените предпоставки за отмяна на наложената с влязло в сила
постановление обезпечителна мярка, поради което приходните органи правилно са
отхвърлили направеното искане.
Към настоящият
момент ревизионното производство, в хода на което е наложена предварителната
обезпечителна мярка е спряно със Заповед за спиране на производство №
Р-03001820000269-023-0018/30.04.2020г., продължен е срока на наложени
предварителни обезпечителни мерки постановление, изх. №
С200018-023-0000691/27.02.2020 г. до издаване на ревизионен акт. Няма издаден
ревизионен акт, с който да са окончателно определени публичните задължения на
дружеството, за да се приемат твърденията на жалбоподателя, че са налице
условията на чл. 208, ал. 1 oт ДОПК, а именно - погасяване на публичното
задължение. Няма и постъпило искане или уведомление от страна на ревизиращия
орган за отпадане на обстоятелството за предварително обезпечаване.
Предварителните обезпечителни мерки се налагат в хода на ревизията или при
издаване на ревизионен акт, за обезпечаване на бъдещи публични вземания, чийто
размер ще бъде окончателно установен след приключването й с влязъл в сила
ревизионен акт. При липсата на приключило ревизионно производство не е
отпаднала необходимостта от предварителните обезпечителни мерки.
Неоснователни са
изложените от жалбоподателя тълкувания на нормата на чл. 129 от ДОПК и чл. 92.
ал. 11 от ЗДДС.
Няма спор, че в
хода на ревизията на жалбоподателя са издадени Акт за прихващане и
възстановяване/АПВ/ №Р-03001820000269-171-001/28.02.2020 г. и АПВ №
Р-03001820000269-171-002/04.03.2020 г., с които на дружеството е възстановен
ДДС в размер, равен на посочения в подадените справки-декларации. Тези актове
са издадени на основание чл. 92, ал. 11 от ЗДДС, съгласно който ако дружеството
отговаря на едно от изискванията по ал. 3 от същата разпоредба, при възложена
ревизия данъкът се прихваща или възстановява изцяло, или частично в 30 - дневен
срок от връчване на заповедта за ревизия. Ревизиращият екип е преценил, че
дружеството е изпълнило изискуемото се по чл. 92, ал. 3 ЗДДС, поради което по
силата на чл. 92, ал. 11 от ЗДДС издава горепосочените AПB. Разпоредбата на чл.
92, ал 11 от ЗДДС допълва разпоредбата на чл.129 ДОПК относно началния момент, от който
започва да тече тридесет дневния срок за издаване на AПIB, а именно, че в хода
на производството по чл. 92, ал. 11 от ЗДДС този срок започва да тече от връчване
на заповедта за ревизия. Превратно е тълкуванието на жалбоподателя, че
издаването на AПB по чл. 92, ал. 11 от ЗДДС възпрепятства установяването на
данъчни задължения чрез ревизия. Нормата на чл. 92, ал. 3 и ал. 11 от ЗДДС
регламентират единствено условията, на които следва да отговаря дейността на
търговеца, за да се издаде AПB в хода на ревизионно производство, в какъв срок
следва да се направи това и от кой момент започва да тече този срок. Тези
разпоредби по никакъв начин не дерогират действието на чл. 129, ал. 3, изр. 2
от ДОПК, съгласно която независимо от извършването на възстановяване, задълженията
за данъка подлежат на установяване чрез извършването на ревизия. В самите АПВ
от 28.02.2020г и 04.03.2020г. изрично е посочено, че при ревизията ще бъдат
изследвани всички факти и обстоятелства, свързани с правото на ползване на
пълен данъчен кредит ,така и относно наличие на доказателства за извършени ВОД
по см. на чл.7 ЗДДС. Налице е ревизионно производство и извод от страна на
ревизиращия екип, че е възможно извършването на сделки и действия с имуществото
на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни, каквито са изискванията на чл. 121,
ал. 1 от ДОПК
Основанията по
чл. 197, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК са предвидени за отмяна на постановлението за
налагане на обезпечителната мярка, каквото по делото не се иска, тъй като
оспорването е срещу отказа за отмяна на обезпечението, а не срещу акта за
налагането му. Предвид изложеното, постановлението и потвърждаващото го решение
са мотивирани и законосъобразни, поради което жалбата следва да се отхвърли.
Предвид изхода
на спора, и с оглед своевременно заявеното искане от пълномощника на ответника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за
основателно. Възнаграждението следва да бъде присъдено в минималния размер от
100 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр.
чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК, чл.
144 от АПК и пар. 2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК. Размерът на
разноските е определен с оглед на фактическата и правна сложност на делото и
осъщественото процесуално представителство.
Водим от горното
и на основание чл. 197, ал. 2 и сл., вр. с чл. 208, ал. 2 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Скорпион 79 И.“ ЕООД, представлявано от управителя И.С.И., против
решение № 168/10.07.2020г. на директора на ТД на НАП-Варна, с което е потвърден
отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх.№ С 200018-023-0000691/27.02.2020
г., постановен от главен публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Варна.
ОСЪЖДА „Скорпион 79 И.“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя да заплати на Националната агенция по
приходите, сумата от 100(Сто) лева
–разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: