Р Е Ш Е Н И Е
№
град София, 09.03.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
като разгледа
докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 372
по описа на СГС за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл. 258 от ГПК.
Със съдебно решение
от 26.10.2017 г., постановено по гр.д. № 6618/2017 г. по описа на СРС съдът осъжда
Агенция „П.И.”, ЕИК ****** да заплати на „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ******, на основание чл. 411 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД
сумата 642,41лева - застрахователно обезщетение за отстраняване на вредите на
лек автомобил „Сузуки Лиана”, с peг.
номер ******, причинени поради попадане върху неравности на пътното платно на
14.08.2016 г. на пътя между с. Кокаляне и Пасарел, ведно със законната лихва,
считано от 01.02.2017 г. до окончателното погасяване на задължението, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 610 лева - съдебни разноски.
Недоволен от
решението е останал ответникът Агенция „П.И.”,
ЕИК ******, който в законоустановения срок е подал въззивна жалба. В същата се
твърди, че съдът неправилно е приел, че е налице противоправно и виновно
поведение от негово страна по смисъла на чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, както и че
са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение.
В законоустановения
срок въззиваемата страна „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ****** е подала отговор на въззивната
жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Моли съда да потвърди
обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.
Софийски градски
съд, като обсъди
събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е допустима
и следва да се разгледа по същество:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта
му – в
обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно
решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност, съдът намира подадената
въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:
Неоснователно е
възражението на въззивника, че съдът
неправилно е приел, че е налице покрит застрахователен риск и са били налице
основанията за изплащане на обезщетение за причинените имуществени вреди поради
непредставяне нито пред застрахователя, нито пред съда на протокол за
настъпилото ПТП. Процесното произшествие не попада в хипотезите по чл. 125 ЗДвП, при които се изисква службите за контрол на МВР да посетят задължително
мястото на произшествието. Поради това за застрахователя е възникнало
задължение да заплати застрахователно обезщетение при условията на глава
четвърта от общите условия, касаеща изплащането на обезщетения при частични
повреди, при които не се изисква като условие за плащането на обезщетение
представянето на протокол за ПТП, в случаите, в който посещението от органите
на реда не е задължително съобразно чл. 125 от ЗДвП, но е предвидено
ограничение на размера на застрахователното обезщетение. В хипотезата на т. 6.3
от тези разпоредби (досежно повреди на гуми, джанти и декоративни тасове ) се
изискват допълнително само писмени свидетелски показания, за да се приеме
претенцията на застрахования за основателна, а от представените писмени
доказателства е видно, че такива са били предоставени на застрахователя.
С
оглед горното и като се вземе предвид, че съобразно Общите условия към договора
за застраховка ( клауза „ Пожар, природни бедствия и ПТП“) за ПТП се приема
всяко събитие, възникнало в процеса на движение на пътното превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътното превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, следва да се
приеме, че е налице застрахователно събитие, за което застрахователят дължи
обезщетение съгласно сключения договор.
Безспорно е между страните, че във връзка с
настъпилото на 14.08.2016 г. въззиваемият застраховател е изплатил на
застрахованото лице сумата от 642,41 лв. Съответствието на тази сума с размера
на реално причинените вреди по автомобила се потвърждава със заключението на
приетата и неоспорена съдебна експертиза.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Въззивникът по делото обаче отговаря за причинените вреди
единствено ако са налице условията на чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, които
първоинстанционният съд е приел за доказани. При преценката на представените
пред съда доказателства въззивният съд намира за правилни изводите на СРС,
доколкото въззиваемата страна е ангажирала допустими доказателства, в това
число свидетелски показания, от които е видно, че на пътното платно са били
налице паднали камъни, които са причинили спукване на гумата на процесния
автомобил, вследствие на което той е следвало да продължи движението си встрани
от треакторията му на движение, за да не създава опасност за пътното движение,
при която маневра са били увредени и другите части на МПС, поради удар в
по-големи скални късове. Обстоятелствата, установени със свидетелските
показания не са били оборени от въззивника, поради което следва да се кредитират
като достоверни. Освен това между страните няма спор, че безопасността на пътя,
на който е станало процесното ПТП е отговорност на въззивника, поради което е
видно, че последният не е изпълнил задължението си да почисти пътния участък от
опасностите, попаднали на него. От събраните свидетелски показания се
установява и че в конкретния пътен участък не са били поставени знаци, които да
предупреждават водачите на МПС да изострят вниманието си, поради опасност от
падащи камъни. Въззивникът не е събрал доказателства, които да удостоверяват
противното – че е предприел действия поне за предупреждение на водачите.
Неоснователно е и възражението на
въззивника, че ПТП е настъпило по вина на водача на МПС, тъй като същият е
следвало на основание чл. 20, ал.2 от ЗДвП да управлява автомобила с такава
скорост, която да му позволи да спре при всяко предвидимо препятствие. В тази
връзка по делото не са събрани доказателства, че въззивникът е поставил пътни
знаци, които да предупреждават водачите за възможно наличие на паднали камъни
на пътя. Съответно наличието на такива на пътното платно се явява непредвидимо
препятствие за водача, който в настоящия случай се е движил със скорост в
рамките на разрешената и от около 40-50 км./ч., която според експертизата е
правилно подбрана с оглед характера на пътния участък. Този извод на съда се
застъпва и от експерта, изготвил заключението на експертизата по делото, който
приема, че наличието на камъни и скални късове по платното за движение е
непредвидимо препятствие, включително и поради факта, че пътния участък се
характеризира с много завои и съответно недобра видимост.
С оглед приетото горе въззивната
инстанция намира изводите на първоинстанционния съд за основателност на
предявения иск за правилни и обосновани, поради което се солидаризира с
мотивите му и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях и потвърждава
съдебното решение.
По разноските:
При този изход на спора въззиваемата страна
има право на направените от нея разноски в
размер на 360 лв.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 26.10.2017 г., постановено по гр.д. № 6618/2017 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.”, ЕИК ****** да заплати
на „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ****** сумата от 360 лв. разноски за въззивното
производство на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.