РЕШЕНИЕ
№….
гр. Добрич, 27.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №958 по
описа за 2019 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.99 във връзка с чл.240 ал.1 от Закона за задълженията и договорите, чл.240 ал.2 от Закона за задълженията и договорите и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, район „Оборище“, ул.“Панайот Волов“ №29, ет.3, представлявано от
управителя *** срещу Г.К.М. с ЕГН ********** *** по чл.422 във връзка с чл.415
от ГПК във връзка с чл.99 във връзка с чл.240 ал.1 и ал.2 от Закона за
задълженията и договорите и чл.86 от Закона за задълженията и договорите за
признаването за установена дължимостта на следните суми: 1) 789.89 лева
(седемстотин осемдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки),
представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит от
27.09.2016 г. (сключен между Г.К.М. и „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ООД, което
на 01.07.2017 г. е прехвърлило своето вземане на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ”АД, а от
своя страна на 01.08.2018 г. то го е прехвърлило на заявителя), заедно със
законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по пощата (15.01.2019 г.) до окончателното
плащане. 2) 80.12 лева (осемдесет лева и дванадесет стотинки), представляваща
договорна лихва за периода от 06.10.2016 г. до 10.08.2017 г. 3) 139.02 лева
(сто тридесет и девет лева и две стотинки), представляваща
законната лихва за забава за периода от 11.08.2017 г. до 11.01.2019 г.
4) 523.40 лева (петстотин двадесет и три лева и четиридесет стотинки),
представляваща такси и комисионни за допълнителни услуги, а също и за
направените разноски в заповедното и настоящото производство. В исковата си молба
ищцовото дружество е посочило, че на 27.09.2016 г. е сключен договор за
потребителски кредит между „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ООД и ответницата, по
силата на който е предоставена сума в общ размер на 1000 лева, като е уговорено
заплащането на договорна възнаградителна лихва в размер на 136.61 лева
(равняваща се на 29.73 % годишен лихвен процент), на такса за оценка на досие в
размер на 50 лева и такса за услугата „кредит у дома“ в размер на 642.80 лева;
общото крайно задължение в размер на 1829.41 лева е следвало да бъде заплатено
на 45 погасителни седмични вноски, първите 44 от които в размер на по 40.66
лева и последната в размер на 40.37 лева; ответницата към настоящия момент е
заплатила сумата от 436 лева; на 01.07.2017 г. вземането е било прехвърлено от
първоначалния кредитор на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“, а впоследствие на 01.08.2018
г. е било прехвърлено от второто дружество на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ЕООД; последната погасителна вноска е трябвало да бъде извършена на
10.08.2017 г.; начислената договорна лихва е в размер на 80.12 лева за периода
от 06.10.2016 г. (датата на падежа на първата вноска) до 10.08.2017 г. (датата
на падежа на последната вноска); с подписването на договора ответницата се е
съгласила да бъде начислена такса за оценка на кредитно досие и такса за услуга
„кредит у дома“; в настоящия случай претендираните такси и комисионни за
допълнителни услуги са в размер на 523.40 лева; настоява се за признаването за
установена дължимостта на процесните суми, както и присъждането на сторените
разноски.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на исковата молба и доказателствата към нея е получен отговор, в
който се сочи, че предявените искове са допустими, но неоснователни; от
договора не е ясно как е изчислен годишния процент на разходите и дали е
съобразен със закона; затова договорът е недействителен и по силата на чл.23 от
Закона за потребителския кредит кредитополучателят дължи само чистата сума по
кредита в размер на 1000 лева, от която следва да бъдат приспаднати направените
вноски; при условията на евентуалност заявява частичната неоснователност на
иска поради противоречието на начислените суми по кредита в размер на 50 лева
такса за оценка на досие и 642.80 лева такса за услугата „кредит у дома“ с норми
от Закона за потребителския кредит; относно таксата за оценка на кредитното
досие не са изложени никакви обстоятелства, от които да се установява за какво
конкретно действие се дължи и в какво се изразява услугата, предоставяна срещу
тази такса, за да може да се извърши преценка за нейното съответствие с нормата
на чл.10а) ал.1 от Закона за потребителския кредит; по отношение на таксата
„кредит у дома“ е посочено, че срещу нея кредиторът се е задължил да предостави
на кредитополучателя допълнителни услуги, изразяващи се в доставка на заемната
сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските
по кредита; услугата по доставка на заемната сума в брой по местоживеенето на
кредитополучателя е действие, свързано с усвояването на кредита, поради което
за него кредиторът не може да изисква заплащането на допълнителна такса предвид
изричната забрана на чл.10а) ал.2 от Закона за потребителския кредит; извън
това от чл.4 от договора за кредит става ясно, че сумата по процесния договор за
потребителски кредит е преведена по банкова сметка ***, поради което отпада
необходимостта от последващото доставяне на заемната сума в брой по
местоживеенето на кредитополучателя или е очевидно, че такава допълнителна
услуга не се дължи; по отношение на останалата част от таксата „кредит у дома“,
свързана с разходите на кредитодателя, направени за събирането на седмичните
вноски в дома на кредитополучателя, освен неяснотата какъв е точно размерът на
това задължение, не се сочи и какви действия фактически са предприети в
изпълнение на тази услуга; затова клаузите относно таксите за допълнителни
услуги не пораждат права и задължения за страните и този иск е неоснователен;
клаузите на чл.25 и чл.26 от договора за кредит относно таксата „кредит у дома“
са неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от Закона за защита на
потребителите и тази такса не се дължи; предвид изложеното от неизплатената
част от главницата по кредита следва да бъде приспадната сумата от 692.80 лева,
представляваща сбор от начислените в договора за кредит такси за оценка на
досие и такса за услугата „ кредит у дома“.
В молбата
си от 18.11.2019 г. процесуалният представител на ищцовото дружество е посочил,
че от събраните по делото доказателства, включително от допуснатата съдебно –
счетоводна експертиза, се установява основателността на ищцовата претенция по
основание и размер; настоява за уважаването на исковете и присъждането на
сторените разноски.
В последното
съдебно заседание особеният представител на ответника е заявил, че предявените
искове са частично основателни; няма съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 от
Закона за задълженията и договорите и договорът е недействителен по силата на
чл.23 от Закона за потребителския кредит; кредитополучателят дължи само чистата
сума по кредита в размер на 1000 лева, от която следва да се приспаднат
направените вноски; съгласно заключението на вещото лице в този случай
дължимата сума е в размер на 564 лева, до който размер искът е основателен; при
условията на евентуалност заявява, че предявеният иск е частично основателен,
като от претендираните суми трябва да се приспаднат сумите за такса оценка на
досие и за кредит у дома; искът се явява основателен до размера от сумата от
794.11 лева в съответствие с първи вариант от т.5 на заключението на вещото
лице, като главницата е основателна до размера от 648.55 лева, договорната
лихва в размер на 52.06 лева и лихвата за забава в размер на 93.50 лева; за
разликата от 794.11 лева до пълния размер искът се явява неоснователен и трябва
да бъде отхвърлен.
Добричкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените искове са процесуално
допустими и частично основателни.
Съгласно представените по делото документи
на 27.09.2016 г. Г.К.М. и „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ООД са сключили договор
за потребителски кредит; размерът на уговореното задължение на ответницата е бил
1000 лева главница, като е уговорено заплащането на договорна възнаградителна
лихва в размер на 136.61 лева (равняваща се на 29.73 % годишен лихвен процент),
на такса за оценка на досие в размер на 50 лева и такса за услугата „кредит у
дома“ в размер на 642.80 лева; общото крайно задължение в размер на 1829.41
лева е следвало да бъде заплатено на 45 погасителни седмични вноски, първите 44
от които в размер на по 40.66 лева и последната в размер на 40.37 лева. От
заключението на вещото лице се установява, че ответницата към настоящия момент
е заплатила сумата от 436 лева (от които съгласно заключението на вещото лице
416 лева на първоначалния кредитор и 20 лева на последващия кредитор „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“АД – гр. София); на 01.07.2017 г. вземането е било прехвърлено от
първоначалния кредитор на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ (доказателствата за това са
представени с молбата на ищеца от 03.10.2019 г. и се намират на лист 65 – 71 от
делото), а впоследствие на 01.08.2018 г. е било прехвърлено от второто
дружество на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ЕООД; последната
погасителна вноска е трябвало да бъде извършена на 10.08.2017 г. В представения
на лист 6 – 8 от делото договор от 27.09.2016 г. е уговорено заплащането на фиксирана
(договорна) лихва в размер на 136.61 лева, представляваща 29.73 % годишно, което
е по-малко от посочения в чл.19 ал.4 от Закона за потребителския кредит
максимален размер от 50 %. Това обстоятелство е посочено ясно в договора,
поради което са неоснователни възраженията на ответницата за липсата на представени
доказателства и справки за начина на формиране на задълженията, водещи до
недействителността му на основание на чл.22 от Закона за потребителския кредит.
Уговореният падеж на договора е настъпил на 10.08.2017 г., т.е. преди подаването
на заявлението на 18.01.2019 г. Безспорно ответницата – физическо лице има
качеството потребител по договора за потребителски кредит, като клаузите за
заплащането на еднократна такса за оценка на досие в размер на 50 лева без
реалното предоставяне на тази услуга (при всяко отпускане на кредит се извършва
оценка на риска) и такса за услугата „кредит у дома“ в размер на 642.80 лева са
неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 т.5 от Закона за защита на
потребителите и са нищожни на основание на чл.146 ал.1 от Закона за защита на
потребителите, респективно конкретно приложимия в настоящата хипотеза чл.10а)
от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл.10а) ал.1 от Закона за
потребителския кредит кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит;
това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на
страните относно предоставянето на паричната сума и нейното връщане; чл.10а)
ал.2 от Закона за потребителския кредит изрично забранява събирането на такси и
комисионни за дейности, свързани с усвояване и управление на кредита. В
настоящия случай не е посочено за какви конкретни действия се дължат посочените
такси, както и в какво се изразяват услугите, предоставяни срещу тази такса.
Освен това става ясно, че посочената такса за оценка на досие не е допълнителна
услуга по чл.10а) от Закона за потребителския кредит, тъй като е действие по
усвояването на кредита и за него кредиторът не може да изисква заплащането на
допълнителна такса предвид забраната на чл.10а) ал.2 от Закона за
потребителския кредит. Посочената такса за услугата „кредит у дома“ също не е
допълнителна услуга по чл.10а) от Закона за потребителския кредит, тъй като е
действие по усвояването на кредита и управлението на кредита, поради което и за
него кредиторът не може да изисква заплащането на допълнителна такса предвид
забраната на чл.10а) ал.2 от Закона за потребителския кредит; тази такса в
размер над 65 % от главното задължение и е необосновано висока. С оглед на
изложеното искането за признаването за установена дължимостта на еднократната
такса за оценка на досие с първоначален размер от 50 лева и такса за услугата
„кредит у дома“ с първоначален размер от 642.80 лева (чийто остатък от 523.40
лева се претендира като част от т.нар. „такси и комисионни за допълнителни
услуги“ съгласно ищцовата претенция) е неоснователно и следва да бъде
отхвърлено.
В т.5 от изготвеното и прието в последното
съдебно заседание заключение (при положение, че към сумата по кредита не се
начисляват такса за оценка на досие и такса „кредит у дома“) вещото лице по
допуснатата съдебно – счетоводна експертиза е посочило, че размерът на
неплатената главница е 648.55 лева (от първоначално отпуснатите 1000 лева
главница е върната сумата от 351.45 лева), поради което предявеният иск е
основателен до тази сума и следва да бъде отхвърлен за разликата от 648.55 лева
до първоначално предявения размер от 789.89 лева; размерът на неплатената
договорна лихва е 52.06 лева (от първоначално уговорената договорна лихва в
размер на 136.61 лева платената част е 84.55 лева), като предявеният иск за
договорна лихва е основателен до тази сума и трябва да бъде отхвърлен за
разликата от 52.06 лева до първоначално предявения размер от 80.12 лева. В т.5
от заключението си вещото лице е посочило, че размерът на дължимата законна
лихва за забава (дължима съгласно общите правила на чл.86 от Закона за
задълженията и договорите върху неплатения остатък от главницата за периода
след 10.08.2017 г.(датата на падежа и на последната вноска), т.е. от 11.08.2017
г. до 18.01.2019 г., е 94.76 лева; доколкото претенцията на ищеца е за малко
по-късия период от 11.08.2017 г. до 11.01.2019 г., при изслушването му в
съдебното заседание на 18.11.2019 г. вещото лице е извършило пресмятане и е
заявило, че за този период дължимата законна лихва е в размер на 93.50 лева. Затова
предявеният иск по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.86 от
Закона за задълженията и договорите е основателен до тази сума от 93.50 лева и
трябва да бъде отхвърлен за разликата от 93.50 лева до първоначално предявения
размер от 139.02 лева.
На
основание на чл.78 от ГПК на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени
заплатените и поискани по гр. дело №958/2019 г. по описа на ДРС разноски съразмерно
на уважената част от исковете, т.е. в размер на 472.40 лева (от 119.35 лева внесена
държавна такса; 5 лева такса за издаването на съдебно удостоверение; 300 лева адвокатско
възнаграждение; 337.27 лева внесен депозит за особения представител и 150 лева
депозит за вещото лице).
В
съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно
дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
поради което ответникът трябва да бъде осъден да заплати разноските по частно
гр. дело №146/2019 г. по описа на ДРС съразмерно на уважената част от
установителните искове, т.е. в размер на 41.79 лева (от 30.65 лева внесена
държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение).
Водим
от горното, на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.99
във връзка с чл.240 ал.1 от Закона за задълженията и договорите, чл.240 ал.2 от
Закона за задълженията и договорите и чл.86 от Закона за задълженията и договорите,
Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК в отношенията
между страните по делото, че Г.К.М. с ЕГН ********** *** има следното неплатено
парично задължение към „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище“,
ул.“Панайот Волов“ №29, ет.3, представлявано от управителя *** (за което е издадена Заповед за изпълнение
№42/18.01.2019 г. по частно гр. дело №146/2019 г. по описа на ДРС) – в размер
на 648.55 лева (шестстотин четиридесет и осем лева и петдесет и пет стотинки),
представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит от
27.09.2016 г. (сключен между Г.К.М. и „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ООД, което
на 01.07.2017 г. е прехвърлило своето вземане на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ”АД, а от
своя страна на 01.08.2018 г. то го е прехвърлило на заявителя), заедно със
законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по пощата (15.01.2019 г.) до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 648.55 лева до първоначално
предявения размер от 789.89 лева.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК в отношенията между страните по делото, че Г.К.М. с ЕГН **********
*** има следното неплатено парично задължение към „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, район „Оборище“, ул.“Панайот Волов“ №29, ет.3, представлявано от
управителя *** (за което е издадена Заповед
за изпълнение №42/18.01.2019 г. по частно гр. дело №146/2019 г. по описа на
ДРС) – в размер на 52.06 лева (петдесет и два лева и шест стотинки), представляваща
договорна лихва за периода от 06.10.2016 г. до 10.08.2017 г. по договор за потребителски
кредит от 27.09.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 52.06 лева до първоначално
предявения размер от 80.12 лева.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК в отношенията между страните по делото, че Г.К.М. с ЕГН **********
*** има следното неплатено парично задължение към „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, район „Оборище“, ул.“Панайот Волов“ №29, ет.3, представлявано от
управителя *** (за което е издадена
Заповед за изпълнение №42/18.01.2019 г. по частно гр. дело №146/2019 г. по
описа на ДРС) – в размер на 93.50 лева (деветдесет и три лева и петдесет
стотинки), представляваща законната лихва
за забава за периода от 11.08.2017 г. до 11.01.2019 г. по договор за потребителски
кредит от 27.09.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 93.50 лева до първоначално
предявения размер от 139.02 лева.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. София, район „Оборище“, ул.“Панайот Волов“ №29, ет.3, представлявано от
управителя ***, срещу Г.К.М. с ЕГН **********
*** иск за установяването на дължимостта на следната сума (за която е издадена
Заповед за изпълнение №42/18.01.2019 г. по частно гр. дело №146/2019 г. по
описа на ДРС) – 523.40 лева (петстотин двадесет и три лева и четиридесет
стотинки), представляваща такси и комисионни за допълнителни услуги по договор
за потребителски кредит от 27.09.2016 г.
ОСЪЖДА Г.К.М. с
ЕГН ********** *** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
район „Оборище“, ул.“Панайот Волов“ №29, ет.3, представлявано от управителя ***, направените разноски по гр. дело №958/2019 г.
по описа на ДРС съразмерно на уважената част от исковете в размер на 472.40
лева (четиристотин седемдесет и два лева и четиридесет стотинки), както и направените
разноски по частно гр. дело №146/2019 г. по описа на ДРС съразмерно на установените
като дължими суми, т.е. в размер на 41.79 лева (четиридесет и един лева и седемдесет
и девет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: