РЕШЕНИЕ
№ 2049
гр. *, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20233110101158 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от Г. Й. М., ЕГН **********, с адрес:
град *, и Н. Й. М., ЕГН **********, с адрес: град *, срещу Община *, с адрес: град *,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на поземлен
имот, находящ се в гр. *“, съставляващ ПИ с идентификатор * по КККР на гр. *, одобрени
със Заповед № */14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 367 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10м.), номер по предходен план: 291, при граници: *
Твърди се в исковата молба, че ищците са собственици на поземлен имот с
идентификатор * по силата на давностно владение. Поддържа се, че през 1953 г. баба им - *
придобила имота, като същият представлявал част от дворно място № * в кв. 39а, цялото с
площ от 2 350 кв.м., по плана на кв. „*
Излага се, че със Заповед № */09.09.1974 г. на ИК на ГНС, 740 кв.м. от дворното място
били отчуждени в полза на държавата за предвидени в регулационния и застроителния план
на с. * мероприятия, за което * била обезщетена със сумата от 1 505 лева, и за което бил
съставен оценителен протокол.
Сочи се, че по молба на Анка М. – майка на ищците и наследник на * отчуждените от
имота идеални части са били възстановени, като с Протокол за въвод във владение от
27.07.1993 г. на Община * молителката е била въведена във владение на същите, а
полученото обезщетение е било върнато на държавата.
Твърди се, че процесният поземлен имот, заедно с ПИ с идентификатор №*,
съставлявал част от общото дворно място, в което била изградена къщата, в която са родени
и понастоящем живеят ищците, заедно с техните деца и внуци. Поддържат, че владеят
същото необезпокоявано, като дворното място било оградено и достъп до него имали само
те и членовете на семейството им.
Сочи се, че във връзка с предприети действия за снабдяване с констативен нотариален
1
акт по обстоятелствена проверка по отношение на процесния имот ищците установили, че
ответната община е актувала имота с АЧОС № */20.06.2011 г., на основание чл. 58, ал. 5
ЗОС. Твърди се, че отчуждителна процедура не е била провеждана и ищците продължават да
владеят имота в границите, при които същият е бил закупен от * през 1953 г., като
процесният имот представлявал част от дворното място, в което била построена къщата им
и в която семейството им живеело повече от сто години.
В открито съдебно заседание и в представена писмена защита ищците, чрез
процесуалния си представител, поддържат исковата претенция, като считат същата за
основателна и излагат подробни съображения за същото. Претендират се сторените в
поризводството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от Община *, в
който се излага, че от представените към исковата молба доказателства не можело да се
направи категоричен извод, че ответникът не е собственик на процесния имот.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, твърди
неоснователност на предявения иск, съответно сочи наличие на валидно основание за
придобиване от страна на ответника на правото на собственост по отношение на процесния
имот. Претендират се разноски за поризводството.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК, че ПИ с идентификатор * е актуван като общинска собственост с АЧОС
№ */20.06.2011 г.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба 69, том II, дело № 342 от 05.06.1953 г.
/л. 13 - 16/, * е придобила собствеността по отношение на имот, представляващ част от
дворно място № * в кв. 39а, цялото с площ от 2 350 кв.м., по плана на кв. „*
Съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация, №
* от 31.07.1974 г. /л. 21/, ищците са признати за собственици на празно дворно място от 450
кв.м. от имот пл. № *, кв. 39а по плана на кв. *, собственост на *, предадени към собствения
парцел II-* в кв. 39а по плана на селото.
По делото са приобщени Уведомление до * /л. 24/ и Заповед № * от 09.09.1974 г. на
Председателя на Изпълнителния комитет на Варненския градски народен съвет /л. 30/ за
отчуждаване на имот дв. * /част/, кв. 39а по плана на село * за пътека и озеленяване.
От приетите като доказателства по делото Решение на Кмета на Община * № *от
30.03.1993 г. /л. 11, ведно с преписка към него - л. 81 - 93/ се установява, че е възстановено
правото на собственост на наследницата на * върху 650 кв.м. от 740 кв.м. празно дворно
място с пл. № *, кв. 39а по стария план на кв. * при ограничен строителен режим.
Видно от Протокол № *от 27.07.1993 г. за въвод във владение на имоти в Община * на
Общинска комисия по реституцията – * /л. 10/, наследници на Анка Н.а М. са въведени във
владение на имот в кметство *, кв. 39а, план № *=959, по решение 740 кв.м.
По делото е приобщен Акт № * за частна общинска собственост от 20.06.2011 г. /л. 17 -
18/, съгласно който Община * е актувала ПИ с идентификатор * с площ от 367 кв.м., на
основание чл. 58, ал. 5 ЗОС.
От показанията на разпитания по делото свидетел, преценени съобразно правилото на
чл. 172 ГПК, се установяват следните обстоятелства:
Свидетелят М*ва Н.а твърди, че е съсед на ищците и приятелка с тяхната дъщеря, знае
къщата на последните и границите на имота им, който, откакто се помни, е бил заграден с
2
телена ограда от горната страна и бетонна ограда от долната страна, където има път. Сочи,
че ищците владеят имотта и живеят в него поне от тридесет години, като обработват същия.
Заявява, че никога не е чувала някой да има претенции към процесния имот.
По делото е изслушана Съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът
кредитира като компетентно изготвено и съответстващо на останалия събран по делото
доказателствен материал. От същото се установяват следните обстоятелства:
*а Н.а е била собственик на ½ ид.ч. от дворно място, представляващо парцел 1-210, кв.
5 по плана на село *, с площ 2 350 кв.м., съгласно Нотариален акт № */1953 г., като
описаният поземлен имот съответства на част от ПИ * по КП от 1956 г. на село * и в
разписния лист към кадастралния план за собственик на поземления имот, представляващ
двор, са записани: Коста Н. Димов и Арети Костадинова Н.а.
Със Заповед № */09.11.1974 г. на Председателя на ПК на ГНС е отчуждена в
полза на Държавата част от парцел *, кв.39а, собственост на *, съгласно предвидените
мероприятия по одобрения регулационен и застроителен план на селото от 1966 г. - за
пътека и озеленяване. Площта на отчуждения имот по оценителния протокол е 740
кв.м.
С Решение № */30.03.1993 г. на Кмета на Община * е възстановено правото на
собственост на *Н.а М. на незасегнатата част от поземления имот с площ 650 кв.м.
Към Протокол № */27.06.1993 г. за въвод във владение е приложена скица на
възстановената част от поземления имот върху кадастралната основа на РП от 1966 г.
на кв. *, върху която е записано ПИ * = ПИ *. ПИ * е попълненият имот в КП от 1983
г., съгласно Решение № */30.03.1993 г. Площта на възстановената част от поземления
имот с пл. № *, получена от РП от 1966 г., е 950 кв.м., същият поземлен имот,
попълнен в КП и РП от 1985 г., е 845 кв.м. Действащ КП и РП към момента на
възстановяване на процесния поземлен имот е РП от 1985 г., като възстановеният
поземлен имот с пл. № *попада в УПИ *-Тр.п. и УПИ *, кв. *. Видно от действащия РП
е, че поземленият имот попада в парцели с различно застрояване, като частта,
попадаща в УПИ X - Тр.п., е за инфраструктурен обект - „за трафопост", а УПИ * е „за
жилищно строителство".
От всички приложения към експертизата е видно, че в процесния ПИ * е
включена отчуждената част от територията на ПИ * по РП от 1966 г., съответстваща на
ПИ *по КП от 1983 г., като включената площ от ПИ * е 108 кв.м., а от ПИ *е 90 кв.м.
За периода от 01.01.1950 г. до 01.06.1973 г. са действали КП от 1956 г. на село *,
РП на село *, одобрен със Заповед № */01.07.1959 г. на Председател на ИК на ГНС, и
РП на село *, одобрен със Заповед № */1966 г. Процесният поземлен имот не е отразен
на КП от 1956 г. От комбинираната скица е видно, че процесният поземлен имот
представлява северната част от ПИ *, която граничи от север с поземлен имот с
незатворен контур и без планоснимачен номер, представляващ - дере. Площта на ПИ *,
получена от оцифрения графичен план, е 4 660 кв.м. В разписния лист към плана за ПИ
* е записано - двор със собственици * и * Н.а, с вписан документ за собственост
Нотариален акт № */1953 г. ПИ * граничи: на север с дере; на изток с ПИ * със
собственик *; на юг с ПИ *със собственик * и на запад с ПИ * със собственик *.
Процесният поземлен имот с идентификатор * в РП на село *, одобрен със
Заповед № */01.07.1959 г., не е отразен. От комбинираната скица е видно, че
процесният поземлен имот включва територия, представляваща дере с дървесна
растителност и 90 кв.м. от ПИ *. Тази част от ПИ * граничи на север, изток и
северозапад с дере, а от югозапад с улица. За тази част от ПИ *, разположена северно
3
от проектната улица, няма отреден парцел. Територията на дерето по РП за село *,
одобрен със Заповед № */ 1966 г., е отредена за озеленяване. От комбинираната скица е
видно, че в територията на ПИ * попада територията на дерето, която е предвидена за
озеленяване по регулационния план и част от ПИ * с площ от 108 кв.м., която също
попада в територията, предвидена за озеленяване.
В посоченият период за територията на процесния поземлен имот е изработен КП
от 1983 г. Процесният поземлен имот не е отразен. В кадастралния план е попълнен с
планоснимачен номер 959 поземленият имот, реституиран на ищцата. От
комбинирания цифров модел е видно, че в територията на ПИ * попадат 90 кв.м. от ПИ
959 и територия с незатворен контур, без планоснимачен номер и без собственик.
Със Заповед № */20.11.1985 г. на Председател на ИК на ГНС е одобрен ПУП-ПРЗ
за кв. „*". Процесният ПИ * е идентичен с УПИ *-Тр.п., кв.39а, който е отреден за
инфраструктурен обект - „за трафопост“. Няма последващо изменение в РП и ЗП от
1985 г. за територията на процесния поземлен имот.
В сегашния си вид процесният поземлен имот е отразен за първи път в тези
граници и площ като УПИ *-Тр.п., кв.39а, с одобряването на регулационния план на
кв. „*" със Заповед № */20.11.1985 г. на Председател на ИК на ГНС. Процесният
поземлен имот е отразен в КК на Район „*", кв. „*", с одобряването и със Заповед №
*/14.08.2008 г. на ИД на АК. В КК процесният поземлен имот е с НТП - за жилищно
строителство, ниско застрояване, с площ 367 кв.м. с граници: *(дере); *; *(улица) и *.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното
упражняване на всички видове претенции, но по отношение на установителните искове е
изрично регламентирана от законодателя. В качеството им на субсидиарна форма на защита,
тези искове са допустими само при условие, че степента на накърняване на спорното
субективно право е с такъв интензитет, че същото би могло да бъде защитено само с
внасянето на безспорност в отношенията.
В случая, изхождайки от релевираните в обстоятелствената част на исковата молба
твърдения, че ищците са собственици на процесния недвижим имот на основание давностно
владение, настоящият състав приема, че за същите съществува правен интерес от избраната
форма на защита.
Същевременно, с оглед издаване на Акт * за частна общинска собственост от
20.06.2011 г. и изрично заявеното от ответника в отговора на искова молба оспорване на
предявената искова претенция, съдът намира, че именно ответникът е пасивно процесуално
легитимиран по предявената претенция.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че отрицателният
установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК е предявен при наличието на правен
интерес както от формата на защита, така и спрямо пасивно - процесуално легитимирана
страна, с оглед на което същият е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Уважаването на предявения иск е обусловено от доказване от страна на ищците при
условията на пълно и главно доказване на твърденията, с които обосновават правния си
интерес от търсената защита, като установят наличието на свое защитимо материално право,
доказвайки изложените в исковата молба твърдения, че са собственици на процесния
недвижим имот, придобит на посоченото в исковата молба основание - по давност
(упражнявана фактическата власт върху имота поС.но, непрекъснато, несъмнено, явно и
4
спокойно над 10 години, като са държали вещта като собствена, чрез извършване на
фактически и правни действия, които съответстват на вещните правомощия, част от
предметното съдържание на сложното вещно право на собственост).
В доказателствена тежест на ответника, от друга страна, е да установи
противопоставимо свое право на собственост, породено на твърдяното основание, за което е
съставен АЧОС № */20.06.2011 г., както и наведените правоизключващи възражения, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Настоящият съдебен състав намира, че ответникът не установи наличието на годно
правно основание, обосноваващо актуването на процесния недвижим имот като частна
общинска собственост. Съображенията за това са следните:
Процесният ПИ с идентификатор * е актуван като общинска собственост с АЧОС №
*/20.06.2011 г., на основание чл. 58, ал. 5 ЗОС. Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗОС, актът за общинска
собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма,
определени в закона. С него се констатира правото на общинска собственост. Като
официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените
форма и ред, съобразно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ГПК актът се ползва с доказателствена
сила до доказване на противното относно извършените от длъжностното лице действия.
Това означава, че съдът е длъжен да приеме за установени посочените в акта факти относно
съставянето му на съответните дата и място от определено длъжностно лице, както и
относно вида и съС.ието на имота. Той има легитимиращ ефект за принадлежността на
правото на собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 5 ЗОС, актът за общинска собственост за имот -
държавна собственост, преминал в собственост на общината по силата на закон, се съставя
съгласно изискванията на ал. 1 - 3, а именно: след отписването му от актовите книги за
държавна собственост по реда на Закона за държавната собственост.
Съгласно трайно установената съдебна практика, общината може да състави акт за
общинска собственост само след като имотът бъде отписан от актовите книги за държавна
собственост със заповед на областния управител по реда на чл. 112 ППЗДС, респективно
след като установи по съдебен ред правото си на собственост срещу държавата с влязло в
сила съдебно решение /в този смисъл Решение № 6192/01.07.2005 г. по адм.д. № 6345/2004
г. по описа на ВАС, V отд./.
Установи се по делото от събрания доказателствен материал, че със Заповед № * от
09.09.1974 г. на Председателя на Изпълнителния комитет на Варненския градски народен
съвет са отчуждени в полза на Държавата 740 кв.м. от парцел *, кв.39а, собственост на *,
съгласно предвидените мероприятия по одобрения регулационен и застроителен план на
селото от 1966 г. - за пътека и озеленяване. С Решение № */30.03.1993 г. на Кмета на
Община * е възстановено правото на собственост на Анка Н.а М. на незасегнатата част от
поземления имот с площ 650 кв.м., като в процесния ПИ * е включена отчуждената част от
територията на ПИ * по РП от 1966 г., съответстваща на ПИ* по КП от 1983 г., като
включената площ от ПИ * е 108 кв.м., а от ПИ *е 90 кв.м.
Не се установи по делото, от друга страна, а липсват и твърдения от ответника в
тази насока, че останалата отчуждена и невъзстановена на наследодателя на ищците
част от процесния имот е отписана от актовите книги за държавна собственост със заповед
на областния управител по реда на чл. 112 ППЗДС, за да са налице формалните
предпоставки на чл. 58, ал. 5 ЗОС за издаване на заповед за общинска собственост за същия.
На следващо място, наведени по същество от страна на ответника са твърдения за
придобиване от Община * на правото на собственост по отношение на процесния имот, на
основание пар. 7, ал. 1, т. 3 ПЗР на ЗМСМА, а в условията на евентуалност - на основание
5
пар. 42 от ПЗР на ЗОС.
Процесът на отделяне на общинската собственост от държавната при действието
на Конституцията на Република България, в сила от 13.07.1991 г., започва с влизане в сила
на ЗМСМА, ДВ, бр. 17/17.09.1991 г. Разпоредбата на пар. 7 от ПЗР на ЗМСМА урежда
преминаването на определена категория недвижими имоти от собственост на държавата в
собственост на общините, въз основа на определени техни физически, икономически или
други признаци, обуславящи най-общо задоволяване на потребностите на населението от
съответната община. Конкретно хипотезата на т. 3 предвижда на това основание да станат
общинска собственост незастроени парцели и имоти в селищните територии, предназначени
за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия,
придобити чрез отчуждително производство, с изключение на подлежащите на връщане на
предишните им собственици. В тази хипотеза законът има предвид реално изградените
обекти или обекти в процес на изграждане, които фактически изпълняват или след
довършването им ще изпълняват посочените функции, като предвижданията на
уличнорегулационните планове относно тези имоти не са от решаващо значение за
преминаването на собствеността. Критериите за отделянето на общинската собственост от
държавната са: за какво се ползва имотът, какво е предназначението му и кой субект го
ползва към момента на влизане в сила на пар. 7 ЗМСМА през 1991 г. Когато по
предназначение имотът е част от цялостно мероприятие, преценката се прави с оглед всички
имоти, върху които мероприятието е реализирано или е в процес на реализиране, а не само
за конкретния имот.
По силата на пар. 42 от ПЗР на ЗОС /ДВ, бр. 92 от 5.11.1999 г./ настъпва
трансформация на частна държавна собственост в общинска собственост върху застроени и
незастроени урегулирани имоти, отредени за жилищно строителство и за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите
към този момент подробни градоустройствени планове. И в този случай, когато
предвиденото в плана предназначение на имота е част от цялостно мероприятие, за които са
предвидени и други имоти, преценката се прави с оглед цялото мероприятие и дали същото
може да се квалифицира като обществено и благоустройствено мероприятие на общината и
с оглед нормативната уредба /ако такава съществува /, уреждаща характера на собствеността
към момента на влизане в сила на пар. 42 от ПЗР ЗИД ЗОС.
С оглед на изложеното, от значение при преценка дали държавната собственост се е
трансформирала в общинска при условията на някоя от посочените законови хипотези е
дали към момента на влизане в сила на пар. 7 ПЗР на ЗМСМА и на пар. 42 ПЗР ЗИД ЗОС е
имало фактически осъществено обществено, благоустройствено и комунално мероприятие
на общината /в този смисъл Решение 10/20.03.2018 г. по гр.д. № 851/2017 г. по описа на
ВКС, 1 Г.О./.
В настоящия случай, процесният поземлен имот включва територия,
представляваща дере с дървесна растителност и 90 кв.м. от ПИ *. Тази част от ПИ *
граничи на север, изток и северозапад с дере, а от югозапад с улица. Територията на
дерето по РП за село *, одобрен със Заповед № */ 1966 г., е отредена за озеленяване. От
комбинираната скица е видно, че в територията на ПИ * попада територията на дерето,
която е предвидена за озеленяване по регулационния план и част от ПИ * с площ от
108 кв.м., която също попада в територията, предвидена за озеленяване. Със Заповед №
*/20.11.1985 г. на Председател на ИК на ГНС е одобрен ПУП-ПРЗ за кв. „*".
Процесният ПИ * е идентичен с УПИ *-Тр.п., кв.39а, който е отреден за
инфраструктурен обект - „за трафопост“. Няма последващо изменение в РП и ЗП от
1985 г. за територията на процесния поземлен имот. Не бяха ангажирани доказателства
в производството за наличието на реално изградени обекти или обекти в процес на
изграждане, които фактически изпълняват или след довършването им ще изпълняват
6
функциите, съобразно извършените с посочените актове отреждания.
Нещо повече, от събраните по делото писмени доказателства и изводите на
назначеното вещо лице, обективирани и в приложените към заключението комбинирани
скици, се установява, че от придобиването на дворно място, представляващо парцел 1-
210, кв. 5 по плана в село *, с площ 2 350 кв.м., съгласно Нотариален акт № */1953 г.,
от наследодателя на ищците, и при действието на всички кадастрални и регулационни
планове, касаещи процесния имот, а именно: КП от 1956 г., одобрен със Заповед №
*/01.07.1959 г. на Председател на ИК на ГНС, на РП на село *, одобрен със Заповед №
*/1966 г., КП от 1983 г., ПУП – ПРЗ, одобрен със Заповед № */20.11.1985 г., границите
на процесния имот не са били променяни, включително по повод на извършването на
отчуждителни мероприятия и реализация на отрежданията за съответната част от ПИ *.
Установи се също така от ангажираните гласни доказателствени средства, във връзка с
твърденията на ищците и с оглед на възложената им доказателствена тежест, че процесният
имот е бил заграден с телена ограда от горната страна и бетонна ограда от долната страна,
където има път, като ищците владеят имота при непроменени граници и живеят в него поне
от тридесет години, като някой не е предявявал претенции към него.
С оглед на изложените съображения, ответникът не установи в производството
противопоставимо свое право на собственост, породено на твърдяното основание, за което е
съставен АЧОС № */20.06.2011 г. Последното обуславя основателност на исковата
претенция, поради което същата следва да бъде уважена.
По отношение на заявените от ищците твърдения, че са собственици на процесния
недвижим имот, придобит на посоченото в исковата молба основание – давностно владение,
настоящият съдебен състав намира следното:
За да бъде придобит един имот по оригинерен начин, е необходимо кумулативното
съчетаване на две предпоставки: обективна - упражняване на фактическа власт върху вещ в
продължение на 10 години и субективна - намерение да се държи вещта като своя.
При разпределената в настоящото производство доказателствена тежест, лежаща върху
ищците, същите ангажираха доказателства, че са собственици на процесния недвижим имот,
придобит на посоченото в исковата молба основание - по давност (упражнявана фактическа
власт върху имота поС.но, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно над 10 години, като са
държали вещта като собствена, чрез извършване на фактически и правни действия, които
съответстват на вещните правомощия, част от предметното съдържание на сложното вещно
право на собственост). От събраните гласни доказателствени средства се установи, че
процесният имот е бил заграден с телена ограда от горната страна и бетонна ограда от
долната страна, където има път, като ищците владеят имота при непроменени граници и
живеят в него поне от тридесет години, като някой не е предявявал претенции към него. От
заключението по допуснатата Съдебно-техническа експертиза е видно, че при действието на
всички кадастрални и регулационни планове, касаещи процесния имот, а именно: КП от
1956 г., одобрен със Заповед № */01.07.1959 г. на Председател на ИК на ГНС, на РП на село
*, одобрен със Заповед № */1966 г., КП от 1983 г., ПУП – ПРЗ, одобрен със Заповед №
*/20.11.1985 г., границите на процесния имот не са били променяни, включително по повод
на извършването на отчуждителни мероприятия и реализация на отрежданията за
съответната част от ПИ *.
В мотивите към Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ОСГК на ВКС са направени
разяснения относно приложението на чл. 86 ЗС. Давността е изключена като придобивен
способ само за вещите, които са публична държавна или публична общинска собственост.
Следователно, за вещите частна държавна или частна общинска собственост, които са
завладени преди влизането в сила на изменението на чл. 86 ЗС от ДВ, бр. 33 от 1996 г.,
7
давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г. Когато срокът се брои по месеци, а
следователно и по години, той изтича на съответното число и месец от последната /петата
или десетата/, съответстващ на деня, в който владението е започнало. Десетгодишният
давностен срок е започнал да тече от 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г., а от 01.06.2006 г. е в сила
мораториумът, установен с пар. 1 ЗР на ЗДЗС /ДВ, бр.46/2006 г./, с който е постановено
спиране на давността за определен период от време - първоначално със срок на действие от
7 месеца. Впоследствие законодателят многократно и последователно във времето
продължи действието на мораториума, като последно предвидената забрана за придобиване
на тази категория имоти бе до 31.12.2022 г.
По въпроса за противоконституционния характер на разпоредбата бе сезиран
Конституционният съд на Република България. С Решение № 3/24.02.2022 г., обн. ДВ,
бр.18/04.03.2022 г., разпоредбата на пар. 1 от ЗДЗС бе обявена за противоконституционна.
Изрично в мотивите на решението се посочи, че обявяването на разпоредбата на пар. 1, ал. 1
ЗДЗС за противоконституционна не се засяга нейния досегашен ефект. Съгласно чл. 151, ал.
2, изр. 3 от Конституцията, последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от
момента на влизане на решението в сила, а съобразно разпоредбата на чл. 151, ал. 2 от
същата, решението на КС влиза в сила три дни след обнародването му, като обявеният за
противоконституционен акт не се прилага от деня на влизане в сила на решението –
08.03.2022 г.
В процесния случай, ищците са установили владение върху процесния имот най-късно
на 31.07.1974 г., когато, съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по регулация № 4* от 31.07.1974 г., същите са признати за собственици на празно
дворно място от 450 кв.м. от имот пл. № *, кв. 39а по плана на кв. *, собственост на *,
предадени към собствения парцел II-* в кв. 39а по плана на селото. С приемане на пар. 1, ал.
1 ЗДЗС (ДВ, бр.46 от 06.06.2006 г., в сила от 1.06.2006 г.) придобивната давност се спира, до
който момент за ищците са изтекли повече от предвидените в разпоредбата на чл. 79, ал.1 ЗС
десет години. При зачитане ефекта на мораториума за придобиване на имоти частна
държавна и общинска собственост, за времето от приемане до обявяване на закона за
противоконституционен (01.06.2006 г. - 08.03.2022 г.), както и с оглед установеното по
делото, че ищците упражняват фактическа власт върху имота поС.но, непрекъснато,
несъмнено, явно и спокойно, включително към момента на устните състезания, се налага
извод, че изтеклият давностен срок е по-голям от предвидения десетгодишен такъв, поради
което ищците се легитимират като собственици на процесния недвижим имот на това
оригинерно придобивно основание.
По изложените съображения, предявеният отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124 ГПК е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищците следва да
бъдат присъдени сторените в производството съдебно-деловодни разноски, като
претендираните и доказани такива са, както следва: 128,25 лева – държавна такса за
предявяване на иска, 66 лева – държавна такса за заверени преписи от искова молба и
приложения към нея, 12,83 лева – държавна такса за вписване на искова молба, 300 лева –
депозит за вещо лице, 2 000 лева – адвокатско възнаграждение.
По повод на последното ответникът е направил възражение за прекомерност, което
съдът намира за основателно.
Минималният размер на дължимото за настоящото производство адвокатско
възнаграждение, определен съобразно чл. 7, ал. 5, вр. ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, е 1 554,18 лева. Съдът, като
8
съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, обстоятелството, че в
същото е предявен един иск, броя на проведените открити съдебни заседания, ангажирания
в производството доказателствен материал и проявената процесуална активност от страна
на процесуалния представител на ищците намира, че като окончателен размер на
възнаграждението в случая следва да бъде определена сумата от 1 700 лева. До посочения
размер в полза на ищците следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците Г. Й. М., ЕГН
**********, с адрес: град *, и Н. Й. М., ЕГН **********, с адрес: град *, и ответника
Община *, ЕИК *, с адрес: град *, че Община *, не е собственик на поземлен имот, находящ
се в гр. *“, съставляващ ПИ с идентификатор * по КККР на гр. *, одобрени със Заповед №
*/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 367 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10м.), номер по предходен план: 291, при граници: *
ОСЪЖДА Община *, ЕИК *********, с адрес: град *, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Й. М.,
ЕГН **********, с адрес: град *, и Н. Й. М., ЕГН **********, с адрес: град *, сторени в
производството разноски общо в размер на 2 207,08 (две хиляди двеста и седем лева и
осем стотинки) лева, от които: 128,25 (сто двадесет и осем лева и двадесет и пет стотинки)
лева – държавна такса за предявяване на иска, 66 (шестдесет и шест) лева – държавна такса
за заверени преписи от искова молба и приложения към нея, 12,83 (дванадесет лева и
осемдесет и три стотинки) лева – държавна такса за вписване на искова молба, 300 (триста)
лева – депозит за вещо лице, 1 700 (хиляда и седемстотин) лева – адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – * в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
9