РЕШЕНИЕ
№ 891
гр. Перник, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20241720100908 по описа за 2024 година
Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.415 от
ГПК.
По изложените в исковата молба обстоятелства „А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш" № 1, чрез адв. Х. А.
М. от САК, е поискало да бъде установено по отношение на Л. Ж. И., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: П., кв. Б.Б., aп. 1, че следва да заплати на ищцовото дружество сумата
общо от 2 350.35 лв. по договор № *********, от които 409.05 лв., неплатени суми за
ползвани електронни съобщителни услуги, 770.50 лв. - неплатени суми за устройства по
договор за продажба на изплащане, 913.00 лв. - общ размер неустойки, 257.80 лв. - общ
размер мораторна лихва върху цялото вземане, както и законната лихва върху сборната сума
2 092.55 лв. от датата на образуване на **** г. на PC - Перник, до окончателното изплащане
на задължението, които задължения са предмет на Заповед за изпълнение по **** г. на PC –
Перник, 409.05 лв. - по договор № ********* със системен партиден номер **** - цената на
месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги съгласно условията
на договора, приложенията към него и Общите условия, за които са издадени фактури,
770.50 лв. - неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане формирани
както следва : за устройство ******** **** - с договор от 14.01.2022 г. на изплащане - 913.00
лв. – като общия размер неустойки са формирани както следва : неустойка, представляваща
цена на невърнато оборудване по ценова листа предоставен *********** за номер
*********** - 140.00 лева, неустойка представляваща цена на невърнато оборудване по
1
ценова листа предоставен цифров приемник за номер *********** - 100.00 лева, неустойка в
размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за номер **** - 129.99 лева, неустойка в
размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за номер *********** - 21.75лева,
неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за номер 2*********** -
50.73лева, неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за номер
2*********** - 50.73ълева, в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за номер ****
- 32.46лева, неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за
номер **** - 100.38 лева, неустойка представляваща отстъпка от цената на месечна
абонаментна такса за номер 2*********** - 32.45 лева, неустойка представляваща отстъпка
от цената на месечна абонаментна такса за номер **** - 49.72 лева, неустойка,
представляваща отстъпка от цената на устройство ******** ******** **** за номер **** -
255.52 лева, както и направените разноски в настоящето производство и заповедното
производство, съгласно приложените списъци по реда на чл.80 ГПК.
Ответника е подал отговорна исковата молба, чрез назначения му особен
представител,като оспорва исковете, по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени
като неоснователни. Излагат се доводи, че договорените неустойки по които се претендиран
суми, се явяват нищожни клаузи.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна
следното:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни
искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, чл. 92,
ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ по сключени договор за доставка на електронни съобщителни
услуги и лизинг.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената
заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да
влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното
производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното
производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в
рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е
процесуално допустим.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
горепосочените договори. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е било да
докаже, че претендираните суми се дължат на валидно договорно основание (включително
клаузата за неустойка), че е изпълнил своето основно договорно задължение за предоставяне
на услугите/предал е вещите, поради което неговото вземане е възникнало по основание и
2
размер. По отношение на иска за присъждане на неустойка следва да докаже, че е
възникнало правото му на същата, като надлежно е развалил/ прекратил договора.
Правното действие на сключения договор попада под приложното поле на ТЗ, тъй
като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между лица, едно от които
е търговец и е свързано с упражняването от него занятие - арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор
е от вида на субективните (относителните) търговски сделки. Договорът е сключен при
предварително установени от ищеца общи условия (чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ и чл. 16, ал. 1 ЗЗД),
които са задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е приел, съгласно приложената
по делото допълнителна декларация, озаглавена „Декларация - съгласие“.
Видно от представените по гр.дело №****г. по описа на ПРС, приложено към
настоящето дело, писмени доказателства от ищцовата страна, се установява, че между
Между „А1 България" ЕАД (предишно наименование „Мобилтел" ЕАД) и Л. Ж. И., с ЕГН
**********, е бил сключен договор, за електронни съобщителни услуги и устройство на
изплащане идентифициран с неговия уникален номер ********* със системен партиден
номер ****. Към горепосочения договор са сключени съответните Приложения № 1, с които
са уговорени следните услуги с тарифен план без ДДС, както следва: Мобилна услуга ****
за 45.99 лв., пакет от услуги *********** за 22.49 лв., ***********, ТВ 100 ****, за 12.99
лв.
Към горепосочения договор са закупени следните устройства на изплащане:
устройство ******** **** - с договор от 14.01.2022 г. на изплащане с първоначална вноска
в размер на 33.50 лв. и 23 последващи равни месечно вноски в същия размер съгласно
погасителен план.
Не се спори по делото, че ответникът не е заплатил съответно възникналите си
задължения в сроковете, съгласно договора и Общите условия на „А1 България" ЕАД и е
натрупал просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги и
устройства на изплащане, за периода от 07.12.2021 г. - 06.06.2022 г.. В тази връзка договор №
********* със системен партиден номер **** е прекратен поради неплащане продължило
повече от 124 дни съгласно ОУ.
Ищцовото дружество твърди, че поради неизпълнение на задълженията за плащане
от страна на ответника, услугата по договора е деактивирана и всички договори с абоната са
прекратени и са начислени сумите предмет на настоящето производство.
В исковата молба са изложени доводи, че към датата на прекратяване на договорите,
за периода от 10.01.2022 г. до 26.07.2022 г. ответникът дължи на ищцовото дружество суми в
размер 2 092.55 лв., от които 409.05 лв., неплатени суми за ползвани електронни
съобщителни услуги, 770.50 лв. - неплатени суми за устройства по договор за продажба на
изплащане, 913.00 лв. - общ размер неустойки, 257.80 лв. - общ размер мораторна лихва
върху цялото вземане.
Въз основа на горното, настоящият състав приема за установено, че страните по
делото са обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на сключените
3
между тях договори за мобилни услуги и лизинг. Това е така, защото представените и приети
като писмени доказателства договори носят подписа на ответника, чиято формална
доказателствена сила не е оспорена от него по надлежен ред. При тези обективни данни,
удостоверени в представените по делото писмени доказателства следва извода, че „А1
България“ ЕАД, се е задължило да предостави: електронни съобщителни услуги и лизингови
вещи, а ответникът се е задължил да заплати цена на предоставените услуги и лизингови
вноски, съгласно тарифен план по действащият ценоразпис на ищеца и стойност на вещта.
Страните са уговорили също и клаузи съгласно които, ако абоната наруши
задълженията си по приложенията, договорите или Общите условия, операторът има право
да прекрати едностранно сключеният с абоната договор и да получи неустойка в размер на
дължимите такси до изтичане на посочения в договора срок, но не повече от три стандартни
месечни абонаментни такси без ДДС. с добавени: 1) част от стойността на ползваните
отстъпки от месечните абонаментни планове, съответстваща на оставащия срок до края на
договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на
отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до
края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на
лизинг или срещу заплащане в брой).
С оглед на приетото, съдът намира, че исковата претенция за заплащане на
дължимите суми в посочените периоди за доставка на услуги и абонаментни такси е
основателна. Съдът приема, че ищецът е доставял услуга тъй като е налице системното
заявяване за ползване на поредица от мобилни услуги, сключване на допълнителни
споразумения и договори за лизинг към тях. При наличието на тези доказани обективни
обстоятелства и наличието на интерес от страна на ответника за сключването на
допълнителни правоотношения следва извода, че кредиторът (ищец) е доставял заявените
услуги.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, настоящият състав намира, че
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Характерът на неустойката
позволява на страните да я уговорят свободно, но това правило не може да се абсолютизира,
тъй като то не може да противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави -
арг. чл. 9 ЗЗД. Настоящият състав намира, че тази клауза е валидна, тъй като не противоречи
на изискването за добросъвестност по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
За да възникне обаче вземането на ищеца против ответника за претендираните
неустойки следва ищецът да установи, че процесният договор за мобилни услуги е
предсрочно прекратен преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на
потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия договор.
Действително, по делото е безспорно установен факта на допусната от ответника
забава при изпълнение на задължението му за заплащане на месечни абонаментни такси, за
предоставени далекосъобщителни услуги за исковия период. Ищецът се позовава на
уговорени клаузи в договорите уреждащи дължими неустойки при предварително
4
прекратяване на договорите от страна на ищеца. Липсва обаче предвиден ред, по които това
да бъде сторено, както е уговорено, че се задължава потребителя да прекрати договора с
писмено, едномесечно предизвестие. Липсата на предвиден ред за прекратяване на договора
при виновно неизпълнение на задълженията на потребителя (чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД),
предвидени в специалния закон -ЗЕС и договорите между страните, включително Общите
условия, мотивират съда да приеме, че приложение намира общото правило на чл. 87, ал. 1
ЗЗД - двустранният договор следва да бъде развален с едностранно волеизявление на
изправната страна, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение,
в писмена форма (такъв е договора, такова е и изискването към потребителя).
В случая ищецът изобщо не твърди да е отправял писмено предизвестие до
ответника, но намира, че с предприетите фактически действия по преустановяване на
предоставянето на мобилна услуга е пристъпил към прекратяване на договорното
правоотношение.
В случая следва да бъде възприето като изявление в тази насока предявяването на
заявление по реда на чл.410 ГПК, към който момент всички договори не са с изтекъл срок.
С оглед изложеното, предявените искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД -
вземане за неустойки при предсрочно прекратяване на договори за услуги, се явява
доказани по основание и следва да бъде уважени изцяло.
По същите съображения е основателна е и претенцията за заплащане на разликата
между промоционална и стандартна цена на лизинговата вещ, предоставени на ответника. С
подписването на процесните договори за мобилни услуги и свързаните с тях договори за
лизинг, ответникът декларира (чл. 4), че е получил устройството предмет на съответния
договора, поради което ищецът е изпълнил задължението си по чл. 342, ал. 1 ТЗ. Упражнено
е надлежно правото му да развали договора, следователно претенцията за сумата в размер
над преференциалната цена, също следва да бъде уважена.
При извода за доказаност на претенците в своето основание, съдът следва да
определи и размера - арг. чл. 162 ГПК. Относно размера им съдът кредитира издадените от
ищцовото дружество фактури. Съдът съобрази, че представените по делото, неподписани
фактури, се ползват с „производна“ доказателствена стойност, произтичаща от чл. 55, ал. 1
ТЗ, че те обвързват съда само ако е водено редовно счетоводство. Вярно е, че те са формално
оспорени от ответника, но по правилото на чл. 182 ГПК при тяхното съпоставяне с другите
доказателства по делото, съдът приема, че те пряко кореспондират със задълженията на
ответника, тъй като в тях са посочени личните му данни, телефонни номера, за които се
установи, че са сключени договори и отчетни периоди. Ето защо, както и с оглед
установената валидна облигационна връзка между страните, съдът приема, че задълженията
са в размер съгласно издадените фактури.
С оглед на изложеното, настоящият състав приема, че предявените искове
абонаментни такси и услуги и неустойки са доказани в заявения размер и следва да бъдат
уважени изцяло.
5
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл. 78, ал.
1 такива следва да му бъдат присъдени съразмерно с уважената част от иска. Съгласно т. 12
от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Ищецът е доказал разноски в общ
размер на 1588.09 лева в исковото производство и заповедно производство.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД че в полза на „А1
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Кукуш" № 1, чрез адв. Х. А. М. от САК, съществува вземане срещу Л. Ж. И., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: П., кв. Б.Б., aп. 1, който следва да заплати на ищцовото
дружество сумата общо от 2 350.35 лв. по договор № *********, от които 409.05 лв.,
неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, 770.50 лв. - неплатени суми за
устройства по договор за продажба на изплащане, 913.00 лв. - общ размер неустойки, 257.80
лв. - общ размер мораторна лихва върху цялото вземане, както и законната лихва върху
сборната сума 2 092.55 лв. от датата на образуване на **** г. на PC - Перник, - г., до
окончателното изплащане на задължението, които задължения са предмет на Заповед за
изпълнение по **** г. на PC – Перник, 409.05 лв. - по договор № ********* със системен
партиден номер **** - цената на месечни абонаментни такси и ползвани електронни
съобщителни услуги съгласно условията на договора, приложенията към него и Общите
условия, за които са издадени фактури, 770.50 лв. - неплатени суми за устройства по
договор за продажба на изплащане формирани както следва : за устройство ******** **** -
с договор от 14.01.2022 г. на изплащане - 913.00 лв. – като общия размер неустойки са
формирани както следва : неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по
ценова листа предоставен *********** за номер *********** - 140.00 лева, неустойка
представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа предоставен цифров
приемник за номер *********** - 100.00 лева, неустойка в размер на 3 стандартни месечни
такси без ДДС за номер **** , неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС
за номер *********** , неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за
номер 2*********** , неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за
номер 2*********** , неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за номер
****, неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за номер
****, неустойка представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за номер
2***********, неустойка представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса
за номер ****, неустойка, представляваща отстъпка от цената на устройство ********
******** **** за номер ****.
6
ОСЪЖДА Л. Ж. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: П., кв. Б.Б., aп. 1, да
заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Кукуш" № 1, сумата от 1588.09 лева, направени разноски съобразно
уважената част на исковите претенции, общо за разноски в рамките на исковото
производство и разноски в рамките на заповедното производство.
След влизане на решението в сила, частно гражданско дело № №****г. по описа на
ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила
решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7